11-те вдъхновители на 2021 г.

Вдъхновяващите срещи, които ни се случиха през 2021 г., бяха един от основните ни източници на „гориво“, с който да продължаваме напред, да търсим, да питаме, да показвама. Точно 50 такива срещи, главно с български артисти, ни дадоха добавена стойност през изминалата година. Почти всичките бяха лични, на четири очи, въпреки пандемията. 50 човека ни пуснаха вътре в себе си, показаха ни своя извор на вдъхновение, гледната си точка и как правят своето изкуство, за да стигне до вас. Избрахме 11-те най-четени „вдъхновители“, които вие, читателите на ЛИЦАТА.БГ, припознахте, и събрахме най-забележителните им мисли тук.

Захари Карабашлиев:

Нищо не може да се промени заради това, че няколко души са прочели една книга. Дори няколко хиляди или няколко десетки хиляди да я прочетат. Трябва да се стигне до критична точка на недоволство от дадена система. Към днешна дата, уви, това ми се струва невъзможно. Аз го пиша и в книгата („Опашката“) и като че ли е в бъдещето, но всъщност е част и от настоящето. Властта мутира до там, че вече не достига до директна конфронтация с общественото мнение. Когато общественото недоволство стигне до определена точка, властта винаги отстъпва. Това е много хитро и много подло. Властта през цялото време се учи и мутира като вируса. Тя, както и вирусът, не иска да убие тялото, защото от него се храни. Затова винаги ще отстъпва при големите напрежения и конфликти.

(Прочети още: Захари Карабашлиев: Повечето хора нямат нужда от Бог, а от вяра)

Мария Лалева:

Емоционалната интелигентност е любима моя тема. Ние сме невъзпитани по отношение на чувствата, защото ги бъркаме с емоциите. А емоцията е реакция. Тя е атрибут на егото, на тая малка част, която разумът ни е дал, колкото да осъзнаем, че живеем в игра, в илюзия, да осъзнаем ограниченията от материалното, а не да изградим себе си единствено и само като тяло и разум. Егото е едновременно приятел и враг. Там, докъдето е приятел, е да ти каже: „Ти си имаш някаква задача, огледай се, определи се, каква реалност си създал за себе си. Ако се пренастроиш тази реалност сигурно ще е същата, защото е плод на колективни енергии, но ти самият ще минеш през нея съвсем различен“. Кога става егото враг? В случая, в който започваш да се съобразяваш с тези два крака, две ръце, глава, вагоните с книги, които си изчел и които мислиш, че те правят духовен. Чувствата са езикът на душата, а емоциите са езикът на егото. 

(Прочети още: Мария Лалева: Няма съдба. Има душа, която си забравил)

Любо Киров:

Правенето на музика не е бавен процес. То идва и излиза от теб, а ти просто трябва да го запишеш. Бавен е следващият процес – на продуцирането и звукозаписа. Но да композираш и измисляш думи според мен или се изливат или не. Някои групи записват цели албуми за месец. Елтън Джон например има албум, който е записан за 40 минути. Не е толкова учудващо това наше темпо. Но някой като каже: „Работим албума 5 години“… То на петата година вече трябва да го преработи, защото звука се е променил във времето. И емоционално не е верен. Пък и затова се казва албум – запечатваш някакъв емоционален период от време. Иначе разпръснат във времето албумът не може да предаде емоцията на артиста, да покаже къде е той в живота си сега.

(Прочети още: Любо Киров: В смирението намираш свободата)

Стефан Вълдобрев:

Колкото по-слънчево е на повърхността, толкова по-тъмно е под нея. Мисля, че с всички хора е така. Затова много са ми съмнителни тези, които са твърде ухилени. Винаги подозирам, че вътре в тях бушуват бури.

(Прочети още: Стефан Вълдобрев: Колкото по-слънчево е на повърхността, толкова по-тъмно е под нея)

P.I.F./ Иван Велков:

Явно не сме имали реална представа.И съм сигурен, че и Димо не е имал, защото много пъти сме си говорили въобще къде сме с P.I.F. Ясно е, че не сме звезди, никога не сме били на първо място, не сме били супер голямата банда. Или поне така сме се възприемали. Но реакцията, съпричастността, уважението, сменянето на профилните снимки с негова… Това аз лично не го очаквах, и съм страшно признателен и благодарен на тези хора, които споделят, че са им се променяли съдбите и животите, запознавали са се на наши парчета и т.н. Какви ли не истории ни сподели, свързани с нашата музика. И това също е една от причините да продължим, защото иначе се забравя. Хората забравят. Пренаситено е.

(Прочети още: P.I.F.: Димо записа последната си песен в деня преди да влезе в болница)

Odd Crew:

Минаваме през различни периоди и албумите ни са различни. Като „Bottle Of Friends“, например. Написахме го, когато бяхме на по двайсет и няколко години – зелени, отворени за преживявания, търчахме напред-назад, пиехме по бутилка уиски на човек преди да се качим на сцена. Студентските години на музикантите. Казвали са ни „Ами, те момчетата така и не успяха да намерят себе си“. Всъщност ние никога не сме губили себе си. Винаги сме следвали това, което изпитваме вътрешно емоцонално и то е в музиката ни. Затова, аз приемрно, не разбирам пък хората, които зациклят в една пътека и не могат да излязат от нея. Винаги ме е кефило в нашата банда това, че никога не сме имали задръжки да експериментираме – всеки със себе си и заедно всички като група.

(Прочети още: ODD CREW: Албумите ни са огледало на нас самите)

Благо (Hayes & Y):

В крайна сметка, ако музиката е добра, винаги ще има кой да я изпълни, или ако ти я изпълняваш – кой да иска да я чуе. Ако си недооценен, или не си имал шанс, но достатъчно дълго работиш  – нещата се балансират и получаваш това, което си заслужил. Както и обратното. „Не се отказвай“ е ключът във всяка професия, но е особено валиден в музикалния бизнес, в който нещата се случват изключително бавно. Понякога дълголетието те отличава от другите. Със сигурност нещата не се случват като във филмите, пък и тези филми, които създават грешни представи, са за едни други времена в музикалната индустрия.

(Прочети още: Благо (Hayes&Y): Да продадеш поп музика е като да продадеш кен Coca-Cola)

Тино:

Демони имам и то не за подценяване. При мен концепцията за това е по-развита, защото съм от християнско семейство и то не от тези, които само по празници палят свещ, а от онези с постите, църковния живот. От малък тази концепция за изкушаващия дявол и всеопрощаващия Бог е в мен. За добро или не, от малък ме изкушава изследването на собствените ми демони. Понякога се впускам към тъмните си мисли или действия с идеята да опозная нещо и вярвайки, че имам сила да се върна. Мисля си, че като сляза при тях ще намеря обратния път, което може би, е малко самовлюбено и самонадеяно, и честно казано всеки път е по-трудно, но до тук винаги е било и от голяма полза, заради която животът ми става все по-интересен и разгърнат.

(Прочети още: Тино: Изкушавам се да изследвам собствените си демони)

Никеца:

Не вярвам, че времето е линейно. Не мисля, че това е всичко. Материята ни ограничава. Тя е направена, за да има смисъл, за да има начало и край. Времето няма начало и край. То е като думичките „бог“ и „вселена“ – нужни са ни, за да попълнят това, което не знаем… Ей това се опитвам да вкарам в песен от 15 години и не успява.

(Прочети още: Никеца, който обича да го боли глава и да търси отговори)

Керана:

Винаги съм се водела за малко безразсъдна. За мен безразсъдството е една степен над смелостта. Смелост е дума, която бих използвала в ситуация, когато си много наясно какво точно рискуваш. Докато при безразсъдството осъзнаваш, че може би минаваш граници, но го правиш въпреки всичко. При безразсъдството имаш много малък шанс за успех, но въпреки това продължаваш. Така че моето поведение граничи с безразсъдство.

(Прочети още: Керана: Мога да бъда всичко!)

Велислав Павлов:

Вниманието на хората е важно за актьорите. Има едно такова чувство, което те движи, сякаш казваш „Виж ме!“, „Гледай мен!“. Това е абсолютен фундамент. То е като инстинкт – да накараш другите да гледат теб, да внимават, защото мислиш, че имаш нещо важно да кажеш. Дали се оказва така в крайна сметка е друг въпрос.

(Прочети още: Велислав Павлов: Актьорството е екстремна професия)