Стана така, че точно когато промоутърската компания Fest Team обяви първото хедлайн гостуване на The Smile в България на 18 юни на Арена София (Колодрума в Борисовата градина), аз жадно наваксвах серия след серия „Тъмните му материи“. Нали безтегловното начало на януари е точно за това – за попълване на липси?! Между тези две случки провидях връзка, която за мен има безапелационна и окончателна логика. Както в сериала по трилогията на Филип Пулман съществува паралелен на нашия свят, който е досущ същия, само че душите на хората там се подслоняват извън телата им, в различни животни наречени деймони, така и в нашата вселена, в която Radiohead не са излизали пред публика от 2018 г., нахлу деймонът на Том Йорк и Джони Грийууд – The Smile, една душа извън обичайната си опаковка.

Снимка: Alex Lake
Уж едни и същи хора стоят в ядрото и на двете групи, уж намираш сходства и в музиката, но с някаква необяснима лекота можеш да ги отличиш чисто интуитивно. The Smile влезе ребром в полезрението ми малко след появата си през втората половина на 2021 г. Ракетата им носител за мен беше последният, шести сезон на Peaky Blinders (тук започвам да създавам грешно впечатление на човек, който гледа сериали). За него Том Йорк, понякога сам, понякога заедно с Джони Грийууд и третия от The Smile – джаз барабаниста Том Скинър, са композирали няколко от парчетата в епизодите и почти всички за финалната серия. Точно в нея се раждa официално “Pana-vision”, един от синглите на The Smile, който ми грабна душата, пък и заради който и днес мога да визуализирам може би най-силния момент във финала на Peaky Blinders. Между другото сериалът е едно от малкото изключения в кинопродукциите от последните 20 години, чийто саундтрак, заживя собствен живот и има почти култов статус. Но да се върна на The Smile и първия им концерта в България.
Ще чуем ли Radiohead в София?
За много от меломаните това събитие ще даде потенциална надежда за среща с Radiohead. За добро или лошо това няма да се случи. До сега, в концертите си по цял свят, The Smile НЕ са включили нито една песен на Radiohead в сетлиста си. Може би и за да оборят всички слухове, че The Smile всъщност са Radiohead със сменено име. Но една от най-големите банди от края на 20 век никога не е обявявала края си, защо да се правят на трибют група!?
Концертите им на живо

Снимка: Marc Ducrest
Концертите на The Smile са истинско музикално зрелище, свидетелстват показанията на очевидци (разбирайте – готините репортажи, написани от колеги ентусиасти по цял свят) и видеата в социалните мрежи. Йорк и Грийнууд постоянно си разменят китарата и баса, като се редуват и зад клавишите. Те са мултиинструменталисти и обичат да го показват. А екипът и роудитата им са като в бокса на Формула 1, готови на нисък старт да подадат поредния инструмeнти и да местят оборудване по сцената след всяка песен. Двамата са безумно сработени и действат като един, благодарение на годините общ опит зад гърба си. Още от гимназия Абингдън. „Визионерът мислител“ и „даровитият талант виртуоз“, както ги нарича Терънс Гилмор-Джеймс, отговорникът по музика в учебното заведение, за когото Том Йорк винаги е свидетелствал, че е един от хората, повлияли музикалния му път.
Защо се появи The Smile?
Тази интуитивна сработеност между двамата явно е и една от причините за появата на The Smile. Втората е – правилното време и правилното място. След като Radiohead спират да турират, авторът с един от най-бoгатите речници в днешната популярна музика според миналогодишно изследване на WordTips – Том Йорк реализира солови проекти, но идва пандемията и „pаздразнението” на Грийнууд от „невъзможността да свиря с група в продължение на няколко години“, което „породи голямо количество нови идеи, които склaдирах“, както сам разказва пред Consequence. Третата причина посочва продуцентът Найджъл Годрич – невъзможността по онова време Джони Грийнууд да се събере с другия китарист на Radiohead Ед Обрайън, за да развият идеите, защото последният е зает със собствения си дебютен албум „Earth“ (2002).

Снимка: Zach White
За Грийнууд в онзи момент група няма, но има доверен музикален съмишленик в лицето на Йорк, негова пълна противоположност, който веднага се хвърля в играта. Това се случва през втората половина на 2020 г. и е допълнено от покана към третия член на The Smile – барабаниста Том Скинър от джаз бандата Sons of Kemet.
Том Скинър на барабаните
Неговото влизане в групата съвсем не е толкова необяснимо. Всъщност той и Грийнууд се познават повече от 10 години. Скинър, заедно с Шабака Хътчингс (който българската клубна публика познава от гостуванията му у нас включително и със Sons of Кemet, с която идва и самият Скинър преди 7-8 години), са поканени да записват саундтрака към филма The Master от 2012 г, на който Грийууд е автор. “Бях поканен в групата с причина и се чувствам достатъчно комфортно, за да позволя на музиката просто да се случва. Беше като те двамата да ме допуснат до техен разговор и да го превърнем в разговор между трима”, е единственото което Скинър разкрива в интервю за Consequence след което обяснява, че имат уговорка да не говорят за The Smile с медиите.

Снимка: Ellen Qbertplaya
Всъщност поканата да се присъедини към The Smile идва в много натоварен професионално момент, в който Том Скинър пътува със Sons of Kemet в подкрепа на албум, въпреки че групата е решила след това да преустанови дейност. Един проект заспива, друг се събужда за живот, а в този момент се появява и детето на Скинър, та си представям какъв взрив от емоции му е бил този период. Това може би допринася благотворно за барабаните в парчетата от първия албум на The Smile. Определено ясно се чува джаз влиянието в партиите на Том и това прави една от най-ярките разлики между новата група и Radiohead.
Родени от пандемията
По този импулсивен начин се събира една група, която за две години показва какъв потенциал може да има. Разкриват тайната около съществуването си на 22 май 2021 г., когато в „заговор“ с един от най-големите фестивали в Европа Glastonbury заснемат кратък лайв от 8 песни и го пускат като стрийм с името „Live at Worthy Farm“.
Точно заради времето, в което създават групата, първият им концерт пред публика всъщност е чак в началото на 2022 г., когато правят три последователни дати в Лондон и изсвирват първите си 6 готови сингъла. Разбира се, както всичко по време на пандемията, и тези концерти се стриймват на живо. Година след изненадващия си дебют, на 13 май, издават и първия си албума “A Light for Attracting Attention”, който е продуциран от кого? Ами от дългогодишния продуцент на Radiohead Найджъл Годрич. Тавата достига до пето място в класацията за албуми във Великобритания. Критиката на Острова го определя като най-добрия продукт, издаден от страничен проект на музикант/и от Rаdiohead. „A Light For Attracting Attention“ се намества и в годишните класации за най-добри албуми на 2022 на Pitchfork, Uncut, MOJO, Rough Trade, Billboard, New York Times, Consequence и много други.
Две години – два албума… почти
Само дни след премиерата на „A Light For Attracting Attention“, бандата пуска „Bending Hectic“, нов сингъл, с който намеква, че се задава втори албум. На 13 ноември 2022 г. обявяват това официално с издаването на заглавното парче „Wall of Eyes“, а цялата колекция чакаме да чуем до дни – на 26 януари 2024 г., навръх 44-я рожден ден на барабаниста на The Smile Том Скинър. Какъв подарък!?
Продуцент на „Wall of Eyes“ този път е Сам Петс-Дейвис, но по всичко (или по-точно по трите вече излезли сингъла) личи, че няма да се отклоняват много от посоката си. Само преди няколко дни излезе и третият сингъл „Friend of a Friend“. Всъщност The Smile свирят парчето пред публика още в средата на юли 2022 г. на концерта си в Загреб, разказва колегата Зах Уайт от хърватската медия Psychedelic baby magazine.
Заради албума The Smile ще тръгнат на второто си турне, което за щастие ще включи и София на 18 юни.
Криви усмивки
До тук всичко е супер, но не спира да ме чопли един въпрос. Защо хората написали „Creep“ дават това ведро име на новата си група – The Smile. Без особени трудности намирам отговора, защото явно и други като мен са се питали. “Това не е усмивка, която казва „ах“, а по-скоро усмивката на онзи тип, който те лъже всеки ден“, споделя в интервю самият Том Йорк. Името е вдъхновено от поема на Тед Хюс, който британската критика определя като един от най-значимите писатели на Острова през 20 век.

Снимка: Zach White
И въпреки това, нещо може би се е променило. „Какво ти дава надежда в момента?“, Uncut питат Том Йорк – „Другите хора. Знаеш… онези нормалните. Не десните идиоти, който постоянно подхранват страхове и омраза. Въпреки че бързо забравяме, имаше много протести по време на пандемията, тръгна мощно женско движение и Black lives matter също. Самият аз се включих в огромен протест за Brexit в Лондон, заедно със семейството ми. Не помня някога да съм виждал толкова много хора да се събират на едно място. Казват, че са били почти 1 милион. Всичко това имаше много дълбок ефект върху мен“.