Hellbound – запомнете това име

596

Как се пише песен?! Най-често първо идва мелодията и по нея се прокрадва текста. Случва се и текстът да се втурне първи през вратата, а музиката да се нагоди по него. В много редки случаи всичко започва от заглавието. Точно като тази статия, за която първо нахално се настани заглавието. Най-вероятната причина е, че се надявам да вокализирам и призова бъдещето. Защо ли?! Защото вярвам, че ако момчетата от тази нова и много нахъсана банда Hellbound, успеят да запазят пламъка си, бъдат целенасочени и амбициозни, ще има смисъл да помним дълго това име.

Ако пък сте живяли в пещера това лято и не сте чули за Hellbound, пропускът се наваксва лесно, защото момчетата имат дата за концерт в София на 13 септември, заедно с групите Drifting Justice и Oceansoul в OldSkulls Club „При Черепите“, а на 21 септември ще свирят в Клуб Модерен Театър в Бургас с Mental Destruction и Mental.

Wacken Open Air

Групата спечели вниманието дори на медии, които от години бяха извадили думата метъл от речника си, като се нареди на трето място в световния конкурс за нови метъл банди на един от най-големите европейски фестивали за тежка музика Wacken Open Air. “В конкурса имаше 30 банди, а ние свирихме под номер 28”, разказват Димитър, Ивайло, Ярослав и Преслав, тъкмо завърнали се от Германия и носещи в усмивките си големия триумф не само за собствената си банда, но и за цялата родна метъл сцена. Единственият отсъстващ от срещата ни е басистът Георги Димитров-Пандата. Причината: На връщане от Wacken, Hellbound правят спирка в София, преди да се приберат в родния Бургас. С изключение на Георги, всички пътуват с бащата на Ярослав в автомобил с техниката. Непълнолетният Георги лети със самолет, за да улесни предвижването. 

Седим по обяд, в един от най-горещите летни дни, в кино Кабана, пием кой кафе, кой вода, кой бира, и си говорим за последната им една седмица. В нея те буквално полетяха на крилете на рокендрола, след като свириха първо на българския фестивал Hills of Rock и от него директно отпътуваха към Wacken. Всъщност Hellbound не само са “бронзови медалисти” от Wacken Metal Battle, а са и най-младата участвала банда, с обща средна възраст около 20 г. 

20 минути, 6 песни и един бронзов медал

Поразпитах ги малко за подробности от кухнята. “По регламент имахме точно 20 минути, в които успяхме да изпълним 6 песни – ”Burning In The Flame”, “No Way Out”, “Амортизация”, “Ligamentum”, “Стълба към небето”, “Feeling The Heat”, започват те. Избрали са точно тези парчета, водени от ограничението във времето, “защото там се цепи секундата”, и по това, на кои от песните им, феновете реагират най-бурно на концерти. Затова са смесили такива на български и на английски. И каква изненада само, “като че ли на песните на български, публиката реагира по-бурно”, споделят момчетата.

През цялото време изпълнението им е било наградено с много подскоци, пеене, викане, жестове и търкаляне в калта. Това поведение на публиката обаче е само огледало на всичко, което самите музиканти правят по сцената. А те съвсем не стоят на едно място. Имат страхотно съприкосновение и енергия помежду си. Не само музиката им е динамична, но и движенията по сцена, които, оказва се, са тренирани сериозно в репетиционната им. “Подредили сме я почти като сета ни на сцена, за да можем да репетираме и поведението си”, разкриват Hellbound. “В крайна сметка, концертите са за публиката, не само за музикантите. Трябва тя да се чувства, като част от цялото нещо. Да я въвлечем, да сме ѝ интересни и за гледане”, казват те.

Именно това е и едно от нещата, спечелило голям позитив за тях пред журито. “Отбелязаха, че сме различни и като поведение, и като музика, и като присъствие. Казаха ни да продължаваме да правим музика, защото има хляб в нас”, разкриват пред мен част от оценките на журито, съставено от промоутъри, професионални и сесионни музиканти и всякакъв вид професионалисти. Допълнителен бонус са получили за това, че журито е забелязало как тренират максимално бързо и ефективно монтиране и демонтиране на техниката си, за да се възползват от всяка секунда на сцена.

Истинските награди

Като че една от най-големите им награди обаче е дошла извън официалната част. Освен всички контакти с останалите банди и веселите разговори в бекстейджа на по бира-две, една случка ще им остане спомен завинаги. “След като Gojira си изсвириха сета пред 90-100 хиляди човека, отидохме в ресторанта в бекстейджа и гледаме Mario Duplantier идва. Взе си биричка, спира се, говори с хората, поздравихме се с него, снимахме се. Напълно нормален човек, говори си с нас, смяхме се. Ей това за мен е истински идол”, разказва фронтменът Димитър. Всъщност Hellbound не успяват да гледат Gojira в Пловдив, въпреки че свирят в един и същи ден на фестивала. Налага се веднага след като слязат от сцена, бургазлиите да запалят колата към Wacken и така изпускат да видят отдавна мечтана банда. Явно обаче са наваксали в Германия.

В крайна сметка тази 20-минутна авантюра на най-голямата сцена, на която са се качвали Hellbound, пред хиляди публика, е завършила с може би едни от най-важните разговори в кариерата им. Е, не този с Mario Duplantier. А с хора от музикалния бизнес. Но това ще стане ясно в близко бъдеще. А дали са готови да се занимават само с музика?! Отговорът е едновременно и категорично “Да”. И това от устите на 20-тина годишни младежи през 2025 г. Разбира се, всеки от тях, с изключение на басиста Георги, който е още ученик, си има професия. Вокалистът Димитър е физиотерапевт, китаристът Преслав е брокер, другият китарист Ярослав е IT, а барабанистът Ивайло е автомонтьор. Но нека ви запозная малко по-отблизо с всеки от тях.

Димитър Николов – Мастъра

Димитър е вокалистът на Hellbound. Занимава се с музика от 7-8 години. Запалва се покрай брат си, който свири в групата Soundfull. Започва да свири на китара и в Търговската гимназия се запознава с Ярослав Дейнека. “Поздрави на госпожа Антоанета Димчева, която ни запозна. Тя е психоложката на училището и създаде клубовете по интереси. Именно в музикалния клуб се запознахме с Яро и правихме заедно училищни концерти. Станахме много добри приятели. След това  се намерихме с Виктор (б.а. първия басист на Hellbound) и с Пресли (б.а. Преслав Димитров – китара) и оттам тръгнаха нещата. Добри приятели с добра цел и добри емоции”, разказва Мастъра.

Оказва се обаче, че не само брат му, а и родителите му са налели основните на любовта му към музиката. Баща му е голям фен на AC/DC и тази музика винаги е звучал в дома му. Понякога дори от китарата на родителя. Въпреки че израства с Metallica, Anthrax и Slayer, днес се вдъхновява от нови и различни български банди, като отбелязва с особен акцент Тоталштета, Cool Den и Цяр Плъх.

“Обичам, когато свърши концерта да видя изпотени хора с усмивки, тогава знам, че сме си свършили работата и обичаме да правим хубава музика, на които хората да се мятат и да танцуват”, казва той.

Ивайло Живков

Иво е на 23 г. и е барабанистът на Hellbound. От дете се занимава с ударни и е учил и завършил Музикалното училище в Бургас. “До 4 клас бях в едно училище, в което бях малко подтиснат. Чудех се как да избягам. Много мрънках на нашите за една йоника и те ми я купиха, като ме записаха на уроци по пиано. Исках да кандидатствам в Музикалното училище, но определено не с пиано. Първоначално се спрях на китара, но нямаше свободен учител, който да ме подготви. Тогава учителката ми по пиано, Ана Попова, анализира свиренето ми, намери силните ми черти – ритмиката, и ме насочи към барабаните. Успях да вляза чак в 6 клас. Дали в 12 клас ми дойде повече, не знам, но спрях да свиря след като завърших. Явно ми трябваше дълга почивка. Тъкмо се бях върнал зад сета и отидох на концерт на Hellbound. Една палка прелетя до мен и така се присъединих към групата”, разказва набързо Иво.

Сигурно няма да ви учуди, като разберете, че и той идва от семейство фенове на музиката. В дома му винаги са звучали поп и рок, а музикалното му любопитство го повело към все по-тежки и по-тежки банди. Една от бандите, които предизвикват интереса му в момента e хардкор групата Rise Of The Nоrthstar, и екстремните метъл стилове, разбира се, където барабаните са повече от технични. И като говори за техничност, естествено под номер едно слага Mario Duplantier. 

Ярослав Дейнека

Яко е от Харков, Украйна. “Започнах да правя най-първите си опити за свирене точно там. В 4 клас хванах първата си класическа китара, но не можех да свиря, нямаше и учители. Подари ми я баща ми, който също се занимаваше с китара. Бях в 5 клас, когато се преместихме в България през 2013-2014 г.. Тогава ме записаха на уроци. Свирих 1 година класическа китара, но разбрах, че май повече клоня към Iron Maiden, която ми беше най-любимата банда тогава. Сам учих цялата им дискография, разбира се без сола. След това лека-полека започнах да преминавам към по-тежки неща. Намерих Trivium, намерих и първата си електрическа китара. Свирих сам вкъщи. По интернет се запознавах с хора с моите интереси“.

Начало е било самотно, но идва гимназията. „По-късно се намерихме с Митака в Търговската гимназия. Като се събрахме първо свирих на китара, после трябваше да се преместя на барабани и дори за малко на бас. Първоначално исках да вляза в Hellbound, но не като музикант, а като мениджър. Исках да им помагам със записите, защото имах техническите познания. Но имаше проблем – нямаха барабанист. И аз седнах зад барабаните, на които добре, че не се задържах. Така направихме няколко важни участия за нас, в които се представихме на Бургас. Даже направихме публични две авторски парчета. След като Иво дойде в групата, аз преминах на китара- моята силна страна, заедно с техническите знания”, допълва собствената си и историята на бандата Яро. 

В света на тежката музика го въвеждат родителите му, чието близко обкръжение е било съставено главно от музиканти, а майка му е и журналист. Прекарал е детството си по студия и концерти, седейки на столчето за барабаните, ставайки мъничка част от тази омагьосваща артистична среда, без да може да го осъзнае. А първата му истински любима група е Scorpions. Оттогава е изтекла много вода и в момента той определено се увлича по забележително по-тежки банди от хардкор до ден метъл стила.

Преслав Димитров

Преслав е на 20 години и заедно с предишния басист Виктор, полага основите на Hellbound, когато са в 11 клас в Немската гимназия в Бургас. Свири на китара от 5 клас, когато хваща 30-годишната китара на майка си и я отупва от праха. После получава своя собствена. Година и половина се старае на уроците по класическа китара, но осъзнава, че не е за него. “Не ми се учеха ноти, не ми се свиреше класическа музика”, честно признава Преслав, който впечатлява с височината си.

В 7 клас нещата се променят, когато се сдобива с първата си електрическа китара и започва да свири сам. “Като не познаваш други музиканти, с които да общуваш и да си разменяте информация и умения, се задържаш на едно ниво и не можеш да вървиш нагоре. Чак към 10 клас с Виктор се запознахме с първия истински музикант – Павел Йорданов. Той от своя страни ни запозна с един мъж, мисля че се казваше Симеон, който имаше репетиционна. Поканиха ни да репетираме там. Срещнахме Иван Енев от Lek City Case и още други музиканти. Така започна всичко. Сами нямаше как да успеем, трябваше някой да ни побутне”, признава китаристът.

А преди изобщо да хване китарата като дете, родителите посяват любовта към рока, като го водят на всякакви концерти. “Бяха ме завели на концерт на Джо Лин Търнър в Бургас на Джулай морнинг. Направо се влюбих в този стил. Но вместо да ми се прииска да ходя на още и още концерти и да стана фен, мен мигновено ми се прииска да съм там горе на сцената и аз да свиря. Всяка година ме водеха на някой голям концерт в България, Румъния и съседните страни. През 2014-2015 бяхме на концерт на Judas Priest и баща ми ме беше избутал най-отпред пред сцената. Накрая Glenn Tipton ми подари перце, което казах, че ще нося винаги със себе си и… го изгубих”, смее се той. 

Георги Димитров – Пандата 

Геoрги е едва на 16, но вече е свирил в 6 групи. Освен с Hellbound, държи стабилна ритъм секцията на още една бургаска банда – Ignition. Именно, чрез нея се запознава с нашите днешни герои. Яро записва в студиото дема за Ignition, когато силно го впечатлява Георги. “Той не свири отдавна на бас, но усеща този инструмент като негов. За мен е виртуоз, особено за възрастта си”, казва китаристът на Hellbound.

Това, с което Пандата спечелва цялата банда е сложното бас соло на едно от парчетата им, което научава за седмица само по слух. “От тогава нямаше съмнение, че е човек за нас. Има страхотна сценична игра, има много добри умения по запис, има технически знания, много интелигентно момче и много добър човек. Изключително нахъсан да учи още и още. Присъства силно в групата и се включва във всичко”, единодушни са момчетата, когато ги помолих да ми разкажат за него. А самият Георги по-късно ми сподели, че е станал музикант воден от “дълбоката си обич към различни музикални стилове като блус, джаз, класическа музика и метъл”.

“Музикалният ми път започна още в 5-6 клас с класическа китара. Още тогава бях силно привлечен от ниските честоти, от начина, по който не само се чуват, но и се усещат физически. Преходът ми към бас беше неочакван, но много естествен. Един ден реших да опитам и още с първия допир до струните се влюбих в този инструмент. Оттогава той се превърна в неизменна част от мен”, разказва Пандата. Също като останалите, израства заобиколен от метъл музика, благодарение на майка си. “Тя ме възпита в любов и уважение към този стил и към музиката като цял”, допълва басистът. Силно се влияе от банди като Primus, Tool, изобщо световни групи, които избутват баса напред. 

Как започва всичко

Hellbound се ражда през 2022 г., както казахме вече – из коридорите на Немската гимназия в Бургас, благодарение на китариста Преслав Димитров и първия басист Виктор, който е и кръстник на бандата. Взима името от едноименната песен на Pantera. Правят едно първо участие, в което Преслав е и вокалист, но по-важното е – на този концерт присъстват Димитър и Ярослав, който е зад барабаните на една от другите банди, които се изявяват същата вечер. С двамата нови члена, ролите малко се преразпределят, като Преслав започва да дели вокалите с Митака, но за кратко, преди да му ги преотстъпи изцяло. “Експериментирахме много. Трябваше всеки да разбере къде е най-добър, да пробва различни неща и да натиска там, където се чувства най-добре”. Така момчетата обобщават леко обърканото начало на групата. 

Последен се присъединява барабанистът Иво, който, освен че сменя Яро зад барабаните и му позволява да се върне в силата си с китарата, се появява в бандата с най-интересната история. Малко след като се връща зад барабаните след 2-годишна пауза, той отишъл да гледа концерт на Hellbound в края на май 2023 г. пред Морско казино Бургас. По стечение на обстоятелствата, точно преди това счупил една от палките си. “Стоях в един ъгъл в дъното на залата, когато на финала една палка падна в краката ми. Отидох да им благодаря, че ме замериха, а се оказа, че им е трябвал барабанист, който със сигурност да е барабанист. След концерта видях две момичета с тениски с логото на базата, при положение, че групата още нямаше гърч. И си викам: “Бре, тези трябва да са голяма работа”, спомня си той.

А Митака допълва историята: “Всъщност палката хвърлих аз, като жест към публиката, и въпреки, че Яко ми извика ”Не, не може, нямаме пари за други!”. После се оказа, че сме направили най-добрата инвестиция! А, и благодарим на тези момичета, че Hellbound са това, което са сега!”.

Жега

Като всяко начало, бандата започва с кавъри. Основно на Metallica. Но бързо се появяват и първите авторски парчета. Всъщност, точно на концерта, на който откриват барабаниста си в лицето на Иво, те представят за първи път две песни – “Feeling The Heat” и “Half Mind”. Най-старата им песен обаче е “Амортизация”, която се ражда месец по-рано. А последната, влязла в дебютния им албум “Heat” е “Ligamentum”, написана за 5 минути по време на записите в студио през март 2025 г. „Ligamentum е песен, при която първо дойде текстът. Седнахме, направихме един бърз джем и песента излезе. След излизането на албума забелязахме, че точно на нея хората избухват може би най-много”, разказва Митака, който е и основния автор на текстовете. 

“Heat” е изцяло записан и продуциран от бандата. Или по-точно от Ярослав, който се увлича по студийна работа и вече е работил с още няколко банди. “Трудно беше да го направим сами. Много неща не знаехме, но с интернет и много опити в демо записите, лека-полека стана. Технически дори не е близо до идеален, но като за първи албум аз се гордея с него”, казва той.

Групата има комфорта да разполага с импровизирано студио в репетиционната си – нещо, което е изградила сама от нулата. “Репетиционната е нещото, което ни сплоти. Беше една празна, прашна стая, която оправихме с много труд, прекарахме ток, напълнихме я със снимки, инструменти, а тя ни събира и ни даде обща цел. В допълнение, роди уважение помежду ни и към това, което сме направили. Превърна ни в семейство, в което всеки се стреми да допринесе към общото благо”, разказва Митака. Сигурно затова всяко свободно време прекарват там и свирят поне 5 пъти в седмицата.