fbpx

P.I.F.: Димо записа последната си песен в деня преди да влезе в болница

P.I.F. Снимка: Licata.bg

„Продължаваме в името на Димо!“ С тази мисъл момчетата от P.I.F. – Иван Велков (китара), Мартин Профиров (барабани) и Христо Михалков (бас), стъпват отново на крака едва два месеца след като фронтменът и основател на групата – Димо Стоянов, почина на 45 години от Covid-19.

Иван Велков, заедно с Димо, е основател на бандата белязала последните повече от 20 години в българска рок музика. Още през 1992 г. в родната им Варна, двамата събират група, която кръщават Resemblence. Седем години по-късно, от нейните основи и вече в София се ражда P.I.F.

Мартин Профиров се присъединява на барабаните през 2013 г., на два албума разстояние от днешна дата, или точно когато групата издава “P.I.F. 4”. Той обаче бързо се превръща в неделима част от бандата и феновете й го заобичват безпрекословно.

Христо е най-новият член на P.I.F. Той беше представен на концерта на две сцени в столичния клуб City Stage през 2018 г. Тогава Димо и момчетата за пръв път разделиха песните от цялата си дискография на „облачни“ и „слънчеви“ и ги изпълниха на две различни места в един клуб едновременно.

Днес, ¾ от групата отново се събира. Държат се здраво един за друг и довършват всички започнати проекти, но – с поглед и след тях. Не бях предполагала, че ще говоря с тях толкова скоро, толкова емоционално и толкова искрено, но ето ги: Те са тук и не възнамеряват да спират! След два дни излиза сборният албум с най-добрите Слънчеви и Облачни песни на групата (може да го поръчате ТУК), работеха и по нов студиен албум, пишеха автобиографията си. Какво се случва с всички тези проекти и каква е посоката от тук нататък, разказват Иван, Мартин и Христо:

Иван, Христо и Мартин (от ляво на дясно) няма да оставят P.I.F. в историята
Иван, Христо и Мартин (от ляво на дясно) няма да оставят P.I.F. в историята

Какво ви помогна да се съберете и да стъпите на крака толкова скоро след смъртта на Димо? Смелост? Професионализъм?

Христо: За мен движещата сила винаги е била Любовта към музиката и към това, което правим. Това е начин на живот, който сам по себе си включва голяма доза смелост и професионализъм.

Мартин: Димо остави след себе си страшно много отворени проекти, които в един момент се превърнаха може би в нещото, което ни задържа и все още ни държи, силни. Може би не сме стигнали до момента, в който да се разпаднем вътрешно. Работата ни държи концентрирани и силни. Просто трябва да сме такива!

Иван: Реално продължаваме в името на Димо. Защото това е една от възможностите музиката му да не се забравя и да продължи да се прави. Тази банда, ако спре реално да съществува, което беше един от вариантите, защото и ние не знаехме в началото какво да правим.

Това ли беше първата ви мисъл?

Мартин: Това беше първата ни мисъл.

Иван: Със сигурност. Но много хора започнаха да ми изпращат съобщения „Не се разпадайте!“, „Продължете!“, без реално да сме казвали нищо.

А очаквахте ли реакция в подобен мащаб?

Иван: Не, със сигурност не.

Мартин: Аз изобщо не съм очаквал. Нищо не съм очаквал.

Иван: Явно не сме имали реална представа.И съм сигурен, че и Димо не е имал, защото много пъти сме си говорили въобще къде сме с P.I.F. Ясно е че не сме звезди, никога не сме били на първо място, не сме били супер голямата банда. Или поне така сме се възприемали. Но реакцията, съпричастността, уважението, сменянето на профилните снимки с негова… Това аз лично не го очаквах, и съм страшно признателен и благодарен на тези хора, които споделят, че са им се променяли съдбите и животите, запознавали са се на наши парчета и т.н. Какви ли не истории ни сподели, свързани с нашата музика. И това също е една от причините да продължим, защото иначе се забравя. Хората забравят. Пренаситено е.

Христо: Не веднъж съм ставал свидетел на силата, която феновете на P.I.F. ни дават! Но всичко е заради искрената музика, хората усещат това и аз винаги ще съм благодарен, че съм част от това семейство!

Ще се реализира ли шестия албум на групата – “P.I.F. 6”?

Иван: Целият албум е записан с гласа на Димо, всички песни. Самият албум е на 98% смесен, готов, направен. И дори решихме да не го пипаме повече, да го оставим до там, до където бяхме стигнали с Димо.

Мартин: Единственото, което имаме да направим е едно парче. Бяхме решили, че трябва да има нов текст и нова мелодия. И всъщност точно тази песен е последното нещо, което Димо записа. Тя е и единствената, по която не сме работили заедно, защото той записа гласа буквално денят преди да влезе в болница. Дори ни каза, че не го е записал. Оказа се после, че го е направил.

Иван: Той ни се обади и каза: „Тръгнах да записвам, но много започнах да кашлям и се качвам горе“. Не знаехме дали е записал половината или цялата, нищо не ни беше казал. Оказа се, че запис има и решихме да оставим песента с този демо глас.

Мартин: Всички останали парчета сме ги направили изцяло заедно. Доста изстрадахме по миксовете, за да стигнем до това, което искаме, а именно – не толкова брилянтен звук, а по-скоро правилно звучене на песните.

А щом е готов, решили ли сте кога ще го пуснете?

Мартин: Май месец.

Ще запазите ли идеята всяка песен от него да е обвързана със специално място в България?

Мартин: Да. Ще запазим и имената на песните, които Димо сложи. Ние така и не стигнахме до момента да ги обсъдим. Но ще ги запазим такива каквито последно сме говорили.

Защо го правите?

Иван: Заради него. (дълга пауза) А мислим – и заради нас. Няма нищо лошо, че 2% не е завършен. Може би това ще му е чара.

Мартин: Всъщност само ние знаем, че не е завършен.

Христо: Все пак това е изкуство, начин на изразяване. Искаме да е възможно най-искрено.

Защо решихте първо да издадете сборен, щом студийният ви е готов?

Иван: Първо – изчерпани са всякакви физически с музиката на P.I.F. в мрежата. Плюс това, много хора ни питат и искат да си купят. Затова решихме, че най-лесно е да направим един сборен албум, в два диска да съберем всичките си песни.

Христо: Просто хората искат сборен албум! А и е логично.

Мартин: Тя идеята не е нова. Мислим го отдавна. Още от концертът с „облачни“ и „слънчеви“ песни в клуб City Stage през 2018 г. И тъй като можеше да стане много бързо, решихме да направим първо това. А, и да пуснем и клипа на „Дуел“.

Иван: Нямаше как този сингъл да го пуснем към новия албум. Той е част от предишния ни. Когато излезе „P.I.F. 5“ бяхме избрали „Дуел“ за сингъл. Започнахме да снимаме клип в клуб Mixtape. Обаче не го завършихме. Стана нещо при монтажа, искахме да доснимаме още кадри, защото ни имаше само нас на кадрите… замотахме се.

Мартин: Просто забравихме в един момент.

Иван: Сменихме сингъла. Това се случва преди 4 години. От тогава стоят кадрите. Като се случи това с Димо, момчето, което беше в клипа, се хвана и за два дни го домонтира и го направи готов. Обади ми се и каза: „Да знаете, от мен имате готов, монтиран клип!“. Така включихме „Дуел“ в сборния албум и се превърна в сингъл, който да промотира тавата.

Мартин: Живот и здраве, март месец, ще излезе първи сингъл от новия албум “P.I.F. 6”. Видеото е почти готово.

Ще присъства ли Димо по някакъв начин в това видео?

Мартин: Няма да кажем.

Имате още един голям проект – автобиографията, която правите с издателство Scribens. На какъв етап е готова и ще може ли да излезе при тези обстоятелства?

Иван: Успяхме да я завършим.

Мартин: В момента е на етап редакция. Тази година ще я представим.

Като казахте представяне – как планирате да представите новия албум, автобиографията? С концерти ли? Как ще се случат те?

Иван: С „Монте мюзик“, през които излиза и двойният диск, сме говорили да ни организират концерти.

Мартин: Групата P.I.F. никога повече няма да има нов певец! Просто ще има приятели, които ще ни помагат и ще пеят като гости. Между другото имаме и един акустичен албум с най-доброто от групата, който в момента записваме и който е недовършен. Всъщност в него ще поканим тези певци, които занапред ще каним и на концертите. Все още обаче е рано да казваме имена.

След като всичко това се реализира – новият албум „P.I.F. 6“, акустичният сборен албум с най-доброто, автобиографията и концертите по представянето на всички тези проекти. След това накъде?

Иван: Не спираме. Не мислим да се отказваме. Ако трябва ще правим нови парчета. Много зависи какво ще се случи, когато започнем да работим с тези певци. В един момент, ако се утвърди този формат…. Много неща може да правим. Ние не се събираме само да довършим недовършеното. Идеята е да продължим това изкуство и тази следа от Димо да не се забравя. И това ще стане само, ако продължим. Но конкретно как – това ще се очертае в движение.

Христо: Всичко това е процес, изискващ цялото ни внимание в настоящето. Едно нещо отвежда до друго. За нас в момента е важно да довършим започнатото.

P.I.F. ще се качат отново на сцена Снимка: Licata.bg
P.I.F. ще се качат отново на сцена Снимка: Licata.bg

Колко време ви отне, след смъртта на Димо, да си пуснете ваша песен и да чуете гласа му, или да засвирите парче на P.I.F.?

Христо: Още същата вечер си пуснах няколко песни от предстоящият нов албум. Беше вид емоционална медитация.

Мартин: Аз все още не мога да си пусна наши парчета.

Иван: Аз също. Аз свиря, но наши парчета… Тежко е. Всяко нещо в социалните мрежи, всяко видео, всяка снимка, аз съм там…. Това нещо не може да мине, може да се притъпи евентуално с времето. Но много малко време е минало. В момента се усещам сякаш по-скоро не се е случило.

Мартин: Може би и това, че не можем да сме активни като музиканти заради пандемията, прави така, че да не осъзнаваме всъщност случилото се напълно. Това донякъде може би ни помага да не усетим реалността и голямата липса.

Предполагам винаги ще стои един празен стол за Димо в P.I.F…

Иван: Въпросът е да продължим делото.

Имаше ли гняв във вас след смъртта на Димо и всичко около нея? Или по-точно – от липсата на реакция от културните институции.

Христо: Когато разбрах за смъртта му, в мен се спука балон от всевъзможни емоции включително гняв, съпричастност, съжаление, недоумение… Беше шокиращо! В същото време, тези случки ни подсещат за истината, чистата и непоклатима истина, която не можеш да минеш през призмата на човешките сетива. Благодаря му за всичко, което преживяхме заедно!

Иван: Хората са елементарни. Не е само в България. Хората нямат нужда от това изкуство, нямат нужда от Pink Floyd, нямат нужда да се замислят. За тях музиката не е това, което е била през 70-те и 80-те години. В момента е по-скоро нещо, което да те разсее, да не те натовари. А нейната идея всъщност е друга – да провокира емоциите ти, да те накара да мислиш, да погледнеш света и реалността под други ъгли. Затова е божествен език. Тя е космическа и това е факт. Дали е под формата на вибрация или звук, който ние не чуваме, в космоса, сигурен съм, че е универсалната комуникация.

Управниците ни не са интелигентни и грамотни хора, за да го разберат. Но в крайна сметка в историята остава Моцарт, а не този дето е управлявал през 16 век и данъци, които е измислил. За да осъзнаят това хората с власт трябва да имат знания. А като ги нямаш и знаеш да управляваш само една застрахователна фирма, започваш и държавата да управляваш така.

Мартин: Музиката е толкова лесно достъпна в днешно време, че хората няма как да я оценят. Ако трябва да завърша оптимистично все пак – Не знаем хората какво слушат и харесват, важното е че ние сме се докоснали до музиката и знаем нейната сила, и вярваме, че доброто ще победи.

Четете още по темата