Them Voices – старата нова банда на българската музикална карта

Them Voices Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

София, жега, трафик. Единственото спасение е доброто старо радио. Поне за мен. Точно така се срещнах за пръв път с Them Voices. Или по-точно с гласа на Илин Чоджумов, който сякаш се подписа в мозъка ми. Толкова характерен, а бях сигурна, че не съм го чувала преди. Веднага си спомних какво ми каза легендарният музикален продуцент Стив Лилиуайт съвсем наскоро: “Първото нещо, което слушам е гласът. Песните слушам в последствие. Aко не харесам гласа, няма да продължа да слушам изобщо”. Да, гласът е това, което привлича мигновено, а Илин се отличава сред множеството.

Само след няколко дни водещият на „Гараж“ по радио Z-Rock и фронтмен на „Анимационерите“ Гурко ме попита „Слушала ли си Them Voices?“ Какво съвпадение, а? Това съвсем обостри любопитството ми и бързо се свързах с бандата, за да си уредим среща и разговор.

Първата изненада дойде почти мигновено щом се видяхме. Събрали се в пълен формат в едно приятно заведение за крафт бира, момчетата с усмивка ми заявиха, че са група на 20 години. Но как е възможно?! Имат само три сингъла! Е, отговорът не е особено сложен. Дълги години са били кавър банда. Претърпели са и не малко промени в състава. Всичко това или забавя или направо прави невъзможен процеса по писане на авторска музика.

Всичко започва в „Петък вечер“

Them Voices Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova
Them Voices – Мартин Донсузов, Виктор Стоянов, Илин Чоджумов, Александър Веселинов и Янко Джемеренов (от ляво надясно)
Снимка: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

Първото име на групата е „Петък вечер“, заради деня, в който са направили първата си репетиция. Преминават за кратко през закачливото Guru Guru and the Sussies, за да се установят като P’N’D. 2018 г. е годината, в която се кръщават Them Voices и решават да сменят посоката и да започнат да пишат авторска музика. Как? – Илин разказва малко по-надолу.

Всичко започва през 2001 г., когато на интервю за работа в Макдоналдс се срещат ритъм китаристът Мартин Донсузов и вокалистът Илин Чоджумов. Мартин кандидатства, а Илин го интервюира. „През цялото време обсъждахме, че аз свиря на китара, а Илин иска да пее в група“, разказва Мартин. На по 20 са и не му мислят много, а започват да се събират в апартамента на Мартин. За да не вдигнат панелния блок във въздуха за барабаните използват четки, касата е „опакована“ с гъбички за миене на чинии, Илин е с акустична китара, а кубето на Марто е намалено почти до край.

Сватба или репетиция

Но Мартин отново има съдбовна среща. По време на практиката си като рехабилитатор, негова колежка лекар му разказва за сина си, който „само за музика мисли“. Оттогава минава цяла година, когато в коридорите на друг един университет китаристът се засича с Александър Веселинов. „Много прилича на майка си! Спрях го и му казах „Здравей, ти ли си сина на доктор Гацова. Идвай да правим група“, смее се Мартин, които всички останали наричат „живата история на бандата“. Помни всяка среща, всяка подробност по дата и час.

Помни и първата репетиция с Александър, която така и не се състои. „Уговорихме се да дойде, но той закъсняваше. Звъня му: „Сашо, къде си?“ – „Вкъщи“. „Нали се разбрахме за репетиция?“ – „Ти луд ли си, аз днес се женя“. Споменът от този телефонен разговор предизвика бурен смях на масата около крафт бирите. В крайна сметка Александър се оказва сериозен и след сватбата се появява не сам, а с барабанист и басист – Виктор Стоянов и Янко Джемеренов. С Виктор са свирили в ученическата банда Unicorn. В този формат – Мартин, Илин, Александър, Виктор и Янко, се събират през зимата на 2004 г.

Кавъри или авторска музика

В следващите повече от 10 години правят само кавъри. А през 2013 г. Илин наупска и напълно скъсва с музиката. „Не ми се занимаваше, не ми беше важно, не ми беше приоритет“, съвсем честно признава той. На негово място зад микрофона застава Иван Мунин-Ванс, който днес е китарист на Fyeld.

Илин обаче си тръгва точно когато банда започва да прави първите си стъпки в авторската музика и създава първата си песен „No One Around“, по текст на жената на вокалиста. Така и не записват дори демо. По каква причина и защо никой не знае, но 5 години по-късно, през 2018 г., Мартин, който е отговорен за активността на бандата по конкурси, изпраща единствената лайв версия на “No One Around” в класацията на радио Z-Rock. В същото време Илин се съгласява да се върне за един концерт. „След като свърши участието, им казах „Момчета, така няма да станат нещата. Беше яко, но на мен повече не ми се свирят кавъри“, разказва гласът на групата. Барабанистът Виктор Стоянов и тогавашният басист Ивайло Радев, сменил Янко, когато Джемеренов решил да засвири с Пецко, обаче не са на това мнение и си тръгват.

Them Voices Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova
Them Voices
Снимка: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

Двама също са група

В този момент бандата остава само с двама членове – Мартин (ритъм китара) и Александър (китара). Успяват да намерят Станислав Драгиев, който хваща бас китарата, и още преди да повярват, че могат да възстановят бандата Ковид 19 затваря целия свят. „Тази ситуация ни повлия, защото единственото, което можехме да правим, е да ходим в киностудио Бояна в една стаичка, която ползвахме като репетиционна и да пишем музика“, включва се Александър. Станислав написва и изпява първия им официален сингъл “Грешник”, който излиза в края на 2022 г. Но и той ги изоставя.

Конкурс ги събира отново

От безизходицата ги избавя Янко, който се връща и момчетата отново се впускат в конкурси. Заради активността на Мартин, естествено, който изпраща едно от демата, записани през 2022 г., в радио Тангра Мега рок  за конкурса „Силата на неизвестните“. Момчетата печелят надпреварата, а наградата е професионален запис на парчето в студиото на Васко Райков AudioSlot. Илин отново се съгласява да застане зад микрофона за този запис. Но барабанист няма! Васко Райков им помага в тази ситуация, като убеждава колегата си от Odd Crew Боян Георгиев Bonzy да запише парчето. Така и вторият сингъл на Them Voices „On My Way!“ вижда бял свят, но кредитите му са повече от любопитни – Them Voices ft. Илин § Bonzy.

В седмицата на записите, момчетата се чуват с Виктор. “Като спрях да свиря с групата, спрях с музиката окончателно. Дори си продадох инструментите. Беше ми омръзнало, защото шоубизнесът нито е шоу, нито бизнес“, разказва за временното си оттегляне барабанистът. „Един ден Сашо ми звънна да се видим и да подрънкаме неангажиращо. Отивам аз и ми казват „Има един конкурс, който може да ни изпрати на Midalidare, ей ти тия 6-7 песни. Научи ги”, смее се на начина, по който са го „изиграли“ Виктор. „Но пък и така се сетих колко ми липсва музиката. Почувствах се удобно, като в стара маратонка“, допълва барабанистът.

Вместо Midalidare печелят Илин

Въоръжени с постоянен барабанист и с Илин, като временен вокалист, групата печели и следващия конкурс, в който битката е за участие на голямата сцена на фестивала Midalidare Rock. Наградата обаче се оказва само голо обещание. Това, което наистина печелят е решението на Илин да се върне окончателно в бандата и отново  да са в класическия си състав. „Това, което направихме на конкурса, безапелационната ни победа, ми показаха, че има смисъл. Видях как ни се получават нещата и се убедих, че Them Voices е моето място“, признава Илин.

От тогава, тоест в последната година, групата работи усилено по авторската си музика. „Няма да записваме обаче албум. Ще пускаме сингъл по сингъл. Дори имаме стратегия – на година да изкарваме по 2-3 сингъла. Целта ни е да привлечем внимание към всяка песен, защото, който е слушал песните ни, знае, че всяка е много различна. Затова и искаме всяка да намери своят път и публика“, чертае плановете на групата на глас Мартин.

Посланието води

Поредното им, трето, различно парче, излезе в края на март и носи името „The Longest Day“. Посланието му е изключително свободно за интерпретация според разбиранията и личния свят на всеки слушател. Текстът, както и на всичко, което творят, е на китариста Александър Веселинов. Идеите обаче винаги идват от Илин, които ходи на репетиции въоръжен с  мелодия и откъслечни думи, примесени със звуци на „илински език“, както го наричат останалите.

Сашо е скулпторът, който превръща тези думички в едно цяло и смислено нещо. Но и той самият не може да дефинира, какво точно го е провокирало да напише този силно социален текст на “The Longest Day”. „Може би нещо ме е ядосало в онзи момент. Обичам да слушам подкасти и се интересувам от съвременната свинщина, която сме си заформили. Вероятно нещо ме е разстроило. Истината е, че напоследък посоката, в която върви човечеството не е добра“, бързо сменя веселият тон китаристът. „Опитвам се да говоря през куплетите, защото в тях имам повече свобода“, допълва Сашо.

А може ли изкуството да влияе на обществото? Според Сашо “може да влияеш само на локалния си свят“. Според Янко „песента не променя, хората променят“.  А според Илин „все някой трябва да говори за нещата отвъд колите, парите и жените, и ние това се опитваме да правим – да пеем за неща отвъд битието, отвъд какво да ядем и т.н“.

Them Voices Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova
Them Voices
Снимка: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

Какво ще е следващото нещо, което ще чуем от Them Voices, не съм сигурна, че и те знаят. Имат доста неща в ръкава, като парче, написано от Янко и с работно заглавие „Янко Фу“, както и такова, вдъхновено от пандемията, което за сега се казва „Royal Masquerade“. А може да изкарат и нещо съвсем различно. Защото процесът им на работа е любопитен но труден. Оказва се, че да се работи с Илин върху нови песни съвсем не е лесно. „Идва направо с идеи за вокална линия и хармония на китарата. Но пък постоянно коригира собствените си предложения. Стигаме до аранжиране и на следващата репетиция Илин започва да отхвърля собствените си идеи. Това може да е безкраен процес, но пък той има много добро ухо и винаги предлага нещо по-добро“, разказва Сашо. „Затова са другите, да ме спират по някое време“, допълва го Илин.

В кой момент Сашо, Мартин, Янко и Виктор ще кажат „Стоп“ на Илин и ще ни пуснат следващото си финализирано парче, чакам с нетърпение да разберем.

Them Voices са:

  • Илин Чоджумов – вокал
  • Мартин Дунсузов – ритъм китара
  • Янко Джемеренов – бас
  • Александър Веселинов – китара, вокал
  • Виктор Стоянов – барабани

Четете още по темата