Стефан Стефанов (Hellion Stone): Инатът ни държи на сцена!

667

Hellion Stone са една от бандите на тежката ни сцена, която още от първия си сингъл се отличи от множеството. Хомогенни, със собствен, неподражаем стил, следващи единствено личната си философия, неподвластни на чуждо влияние, те са това, което са вече 10 години. Заедно с феновете си и много колеги и приятели ще отпразнуват първата си кръгла годишнина с голям концерт в столичния клуб Mixtape 5 на 13 март (Билети ТУК!)  

Иво Попов (вокали), Иван Стоянов (китара), Стефан Стефанов (китара), Атанас Пангев (бас) и Мануел Малешков (барабани) издадоха две нови парчета точно преди голямото празненство – синглите „Men Who Knew Me“ и „Sleep Now“. Песните ще направят своята премиера на живо на концерта. А на сцената, към петорката ще се присъединят и много приятели от групите SOUNDPROPHET, Odd Crew, Lek City Case, ALI, Боил Каранейчев, Fat Bertha, KORA и други, както и  две беквокалистки – Венелина Бонева и Емили Маринова.

През какво преминаха през тези 10 години и какво предстои пред Hellion Stone говорим с китариста Стефан Стефанов, от когото всъщност тръгва групата.

Здравей, Стефан. На 13 март с Hellion Stone отбелязвате 10 години на сцена. Много или малко са 10 години?

Въобще не съм ги усетил. Все едно са минали само две-три.

Как се събрахте?

Реших, че трябва да направя нещо мое, защото цял живот свиря в група, създадена от някой друг. Не съм мислил много кого да извикам. Тези хора, които се събрахме бяха и първите, които поканих. Първо се обадих на Иван Стоянов и Атанас Пангев. С тях се познаваме от много години. Мисля че с Пангев ме запозна певецът на „Обратен ефект“. А с Ванката се познавам още по-отдавна, покрай предишната му група Overgame. Това са вече 20 години. После се чухме с първия ни барабанист Светльо Кънов, с когото се познаваме от деца, защото сме от един квартал.

Чудихме се кой да е певец. Не познавах Иво лично. Бяхме приятели само във Фейсбук. Съвсем случайно видях негова снимка с микрофон и си казах „А, този може да е певец. Я да видя дали не е качил някое видео как пее“.  И тогава чух как изпълнява Audioslave. Това беше абсолютно достатъчно. Поканих го и той веднага откликна.

Събрахме се дни по-късно в старата ни репетиционна, която всъщност беше и репетиционната на Overgame, в завод Витоша. Едно малко помещение в мазето. Направихме няколко песни – на Zeppelin, на Black Sabbath и още няколко. Така започна всичко.

Кой ти е най-силният спомен от това първо свирене?

Усещането, когато засвирихме и веднага зазвучахме. Получи се магията. Защото, колкото и да са добри едни музиканти, ако между тях я няма тази магия, не става. 

А как дойде името?

Трудно. Иво го измисли. Преди това минахме през толкова глупави имена, че мозъкът ми умишлено ги е изтрил. Щом се видя, че ще има група се затворихме в „мазето“ и започнахме да пишем първия си албум – „Hellion Stone“. Казахме си „Никакви концерти, докато не го издадем“. Отне ни една година до издаването. Доста бързо. И пазехме всичко в тайна. Бяхме доста нахъсани и работехме кажи-речи всеки ден. Прекарахме доста време в това мазе. Но накрая ни изгониха, защото в съседство направиха студио за йога, аромати или нещо подобно. Казаха, че им вдигаме много шум. Питаха ни дали не може да свирим „джаз, нещо по-спокойно“.

Бяхме вече написали половината албум и Иво се появи с идеята за Hellion Stone. Хареса ни, че може да се интерпретира по много начини. А особено ни допадна „палав хлапак с камък в ръка“. Много добре импонира на музиката ни.

Тази магия от първата репетиция промени ли се по някакъв начин през тези десет години?

Не. Мисля че, ако се беше променила, най-вероятно нямаше да сме още заедно. Може би сме малко по-улегнали и не подхождаме толкова емоционално като в началото. Обмисляме нещата много повече. Със сигурност сме склонни към повече компромиси, но никога с музиката си. Има хора, които решават да поемат в различна посока, защото това ще има донесе някакъв успех, било то финансов или популярност. На нас не ни пука за такива неща. Не можем да накараме всички да ни харесват. Ако всички те харесват, значи нещо не ти е наред, в крайна сметка.

Много или малко са 10 години на българската сцена?

О, аз мисля, че това са адски много. Повечето групи изкарват 2-3 години. 

От какво се определя дълголетие?

Предполагам, че от това как се развива групата и как успява да оцелее. При нас е въпрос на инат. Допълнен с любовта към музиката и приятелството. Дори и да не правим музика заедно, пак ще сме приятели. Нямаме какво да си доказваме. Може би всеки сам на себе си, но аз още не знам какво. Може би след още 10 ще разбера.

Първите два албума излязоха след паузи, в които вие ги пишехте и записвате, без да правите концерти и да пускате сингли. В последните месеци пуснахте вече две нови парчета – Men Who Knew Me и Sleep Now.Това какво означава – че променяте начина си на издаване на музика, или че сте готови с трети албум?

Албумът не е готов, но имаме доста готови песни. Дори някои са вече записани. Времената се смениха и ние като костенурките сменяме подхода. Третият албум няма да се появи през 2026 г. със сигурност, но ще пуснем поне още 1-2 сингъла до края на годината, която се очертава много динамична концертно. Мисля, че имаме нужда от това.

Кое е повече „твое“ място – сцената или студиото?

О, сцената. Това е мястото, където вирея. За мен в студиото оставяш музиката за хората. Записваш и всичко приключва. Оттам нататък вече са хората. А сцената е и за теб. Тя е мястото за обмен на енергия между групата и публиката. 

През тези 10 години минахте и през доста трудности. Кой е най-тежкият момент на Hellion Stone до сега?

Когато Иво претърпя инцидент и не беше ясно дали ще може да продължи. Отне му доста време да се възстанови. За щастие всичко е наред сега. Имаше период, в който не вярвахме, че ще можем да продължим. Проигравахме 2-3 вариант за бъдещето и един от тях беше просто да сложим край.

Тогава опитахте и с друг вокалист – Боил Каранейчев. Този експеримент, накъде ви водеше?

Хареса ни, но не направи посоката ни по-ясна. Лично мое мнение е, че това, което направихме с Боил – и концерта с Godsmack, и общата ни песен, беше супер, но не е Hellion Stone. За да сме групата, която сме просто Иво трябва да е с нас. Ето това е магията. Ако един липсва, всичко се разваля. Може пак да се получи нещо яко, но няма да е Hellion Stone. 

Как избрахте двата сингъла, които пуснахте точно преди концерта за 10-ата си годишнина?

Искахме да има контраст. Първото, „Men Who Knew Me“, е по-баладично, но мрачно. А второто, „Sleep now“, е агресивно и насочено към всичко, което се случва. Решихме, че имаме да кажем това в момента.

Как се роди „Sleep Now“?

Тръгна от един мой риф, който занесох на репетиция. Другите казаха „Това е много стандартно, дай да го разчупи“. Мани започна да свири друг бийт на барабаните, Ванката и Пангев също се включиха. По това време Иво все още се възстановяваше и го нямаше. 

Значи дори без Иво не сте спирали да пишете?

Да, не сме. Просто не правехме концерти. Бяхме извън полезрението. Но се събирахме всяка седмица и пишехме. Идеята за „Sleep Now“, с която отидох на репетиция се промени тотално и то благодарение на другите от бандата. Ние не си ревнуваме идеите и не се привързваме към тях. Като някой каже „Дай да го променим!“ сядаме и работим. Научили сме се, че пет глави мислят по-добре от една.

Само в Hellion Stone ли не си ревнуваш идеите?

Да. Това е някаква креативна магия между нас си. Знаем, че като мислим заедно, нещата стават по-добре и опитът ни го доказа. Имало някои идеи, които не променяме. „Men Who Knew Me“ е песен, която малко пипахме. Ванката дойде с рифовете, Иво даде идея да се промени леко един от тях, и ние добавихме много малко. „For God’s Sake“, пак Ванката го написа. Там пък нищо не променихме. Той донесе направо готова песен. Но има случаи, в които ни отнема месеци да завършим парче.

Как разбирате, че едно парче е готово?

“Wholesome” от албума „Scapegoat” я завършихме в студиото. Влязохме да записваме и парчето беше пълен хаос. Иво си написа вокалите и текста na mqsto. Той понякога може да пише текст и канто за 3 минути, понякога за 3 години. Различно е. Музиката е черна магия, която не може да бъде обяснена.

Това ми напомня на едно обяснение на Рик Рубин за вдъхновението и тезата, че човеците не пишем музика, не творим като цяло, просто артистите имат „антени“, за да уловят идеи, които вече съществуват в пространството.

Имам една любима история с Dimebag Darrell, който си говори с млад музикант от друга банда. Младият музикант му благодари за „твоите рифове, твоите сола“. И Dimebag му отговаря: „Те не са мои, аз съм само проводника. Те са наши, във всички нас“. Според мен всеки творец носи някаква енергия и я предава на аудиторията си.

Кой е твоят най-силен момент с Hellion Stone?

Когато подгрявахме Godsmack през 2022 г. Въпреки, че Иво го нямаше тогава. Много ми е тъпо, че преживяхме това без него. Боил се справи страхотно, но винаги ще ме е яд, че бяхме без Иво. Такъв концерт, такава емоция, такава енергия беше.

Моля те, събери първите 10 години на Hellion Stone в 10 важни момента.

Дебютният ни албум „Hellion Stone“

Вторият ни албум “Scapegoat”

Това са двата ни крайъгълни камъка. Те костваха огромно усилие и инат, както ти казах, да се занимаваш с музика и да се бориш с вятърни мелници.

Турнето ни с Odd Crew през 2019 г.

Паметен концерт в Плевен. Клуб Reload. След концерта останахме в клуба, а на другия ден трябваше да пътуваме към Варна. Цяла нощ Иво пя караоке на сцената. Пангев пи няколко бири повече и започна да придремва на бара. Ванката отиде при него и се опита да го събуди, за да се прибират в хотела. Пангев вдига глава, поглежда го и пита: „Къде е Ванката?“ „Ми, аз съм Ванката“, е отговорът. „Не бе, Ванката от моята група“, настоява Пангев. От тогава лафът между двете банди е „Ванката от моята група“.

Още една история от същия концерт. На другия ден тръгваме за Варна. Odd Crew още бяха със стария бус, който се движеше на магия. Скъса се обаче гърнето по средата на пъти. Спираме и се чудим какво да правим, защото бусът е натоварен с барабани, апаратура. Бонзи вика: „Дай ще караме така, голяма работата“. А Мати (Мартин Стоянов, басист на Odd Crew) му казва: “А ти знаеш ли, че това гърне, ako се забие в някоя дупка както виси, ще пробие пода на буса и ще ти пробие барабаните”. Дори не видяхме колко бързо Бонзи (Боян Георгиев, барабанист на Odd Crew) скочи, навря се под буса и разкачи гърнето. 

Концертът с Godsmack през 2022 г.

Преместването в сегашната ни репетиционна.

В нея си направихме всичко сами. Взехме едно голо помещение от 70 кв.м. и го направихме нашето място. За нас е много важно, че от 7 години имаме място, което ни е като дом.

REBEL REBEL 2025 и свиренето с Clawfinger

Миналата година свирихме с Clawfinger на REBEL REBEL фестивала. На летището в Нидерландия обаче бяха изгубили китарите на китариста на Clawfinger – Bård Torstensen. Ние с Ванката винаги носим по няколко инструмента и аз предложих на Bård една от моите китари. Беше много благодарен. Попита ме: „Какви китари имаш?“ И аз му казвам – Gibson Les Paul. Той се зарадва, защото свири със същите. Донесоха му и една рентал китара, с която изкара целия концерт, но моята взе за резерва. В знак на благодарност ми даде китарния си техник за нашия сет. Това момче ми настрои китарата, седя през цялото време на сета ни отстрани до мен, после смени строя за Clawfinger и след края на техния сет ми я върна в нашия строй.

Отсъствието на Иво

Това беше момент, в който имахме доста време да помислим какво да правим и да решим. В крайна сметка продължихме.

Hills of rock 2022

На Hills of Rock  2022 слотът ни беше от 19:30ч. и беше 40 градуса, но се получи много як гиг. Когато излязохме на сцената, пред нея имаше 15 човека. В момента, в който засвирихме сякаш изведнъж се запълни цялото пространство, този малък стадион, който е пред сцена „Music Jam“. Стотици хора. Това така ни вдигна адреналина, че дори не усещахме жегата. 

Концертът в Лондон през 2018 г.

Подгрявахме Geoff Tate от Queensrÿche в Лондон, в култовия клуб The Underworld, само година след като се бяхме качили на сцена със Hellion Stone. Заминахме без екип. Не можехме да си го позволим. Носехме съвсем малко мърч – 20-30 диска. И понеже нямаше кой да ги продава, попитахме момичето на мърч щанда на Tate, дали ще се съгласи да оставим и нашите дискове да ги продава. Тя отвърна „Продавам и на другата банда (във вечерта е имало още една подгряващата група), които ми дават 10 паунда“. Дадохме ѝ 10 паунда, а тя продаде 15-20 диска. После се оказа, че тя била дъщерята на Tate!

Събуждам се сутринта след този разпродаден концерт и се запътвам към банята. А вътре Иво се къпе и пее някакъв гръцки хит с пълно гърло на развален гръцко-български. По този начин всички започнахме всички деня след този паметен концерт.

Прекратяването на договора ни с британска мениджърска компания

Свирихме в Лондон, след като бяхме подписали с една британска мениджърска компания, която работи с големи имена като Tate и Tarja Turunen. Попаднахме на тази агенция и просто изпратихме прес пакета си, а те ни уредиха това свирене. Веднага след като се прибрахме Иво получи писмо от „лелята“, както наричахме шефката на агенцията, защото беше като детска учителка, която постоянно ни хокаше. Идва Иво и казва: „Имаме оферта от лелята да свирим с Tarja Turunen две седмица из Европа. Обаче 500 евро на ден“. Казахме си: „Хубаво, 500 евро на ден, по 100 евро на човек, ще ги вземем. Ок сме!“ А Иво отвръща: „Не, не, не разбрахте. Тя иска ние да ги даваме!“. 

Тогава се сблъскахме със схемата pay to play. Така решихме да прекратим договора си, което ни коства стабилна неустойка. Не помня точно, но беше нещо от рода на 1000 или 2000 паунда.