„Inner Gardens“ се появи в българското музикално пространство без предупреждение и предизвика малка имплозия, която, като при избухване на звезда, погълна най-близкото пространство около себе си, а именно шепата ненаситни консуматори на музика на нашата балканска територия. Чух сингъла преди още да ми е ясно какво е Lavasonic – артист, група, познавам ли ги или са млади и сега прохождащи. Щом “Inner Gardens” се появи официално, тръгна по най-естествения път– от уста на уста, или по-точно – от Фейсбук стена на Фейсбук стена.
Предизвиканият интерес се оказа правопропорционален на бързината, с която се разкриха артистите зад Lavasonic. След толкова години в музикалните среди и любими музикални проекти, реализирани благодарение на него, Георги Станев – Гого застана от страната на артистите и извади музиката от себе си и за себе си. Същото важи и за другата половинка на Lavasonic – Татяна Йосифова от мистичните „Исихия“, която е изпъстрила автобиографията си все с нестандартни проекти – Davidd Project, Ambient Folklore и т.н. Te са и най-новото попълнение в музикалното обединение Projector+. Да, Lavasonic са дуо, което обаче не може без още няколко съмишленици около себе си, но за тях след малко.
Inner Gardens дойде, а не беше написана
Първият сингъл на Lavasonic – “Inner Gardens” директно ни изстреля в космоса. Но не в онзи извън стратосферата на Земята, а необятното пространство вътре в нас. Звукът му кара всичко наоколо да притихне и буквално извиква физически усещания. Музиката е толкова богата, че сама по себе си е кинематографична, рисува картини и без фантастичния видеоклип. А вокалите на Татяна не са вокали, те по-скоро са още един инструмент за създаването на звукови картини, които дори и не си помислям да слагам в жанрови рамки. Леко утопични, крайно чувствителни, категорично позиционирани в приказно пространство.
Идеята за това парче е на Татяна Йосифова. „Когато „Inner Gardens“ дойде при мен, не мога да кажа измислих го, защото това е процес, който се случва пред теб, а не от теб, явно съм изпаднала в някакво подходящо състояние. Тогава чух как Леонард Коен започна да го пее“, разказва ми Таня, седнала на един стол, в малкото им студио в кв. Павлово, с чаша кафе в ръка. Оказва се, че повечето парчета, които „идват“ при нея, често пристигат с гласа на някой друг певец.
Съмишленик 3
Е, Леонард Коен няма как да партнира на Таня, но пък Ерсин от Jeremy? си е паднал точно на мястото в “Inner Gardens”. „Продуцентското мислене в мен ми подсказа, че тембърът на Ерсин е подходящ. От друга страна не го бяхме чували да пее по този начин. За пръв път му се наложи да пее нещо, написано от друг и за него беше доста стресиращо. Той обаче се отпусна и го записа спонтанно“, обажда се Гого от дъното на студиото, седнал пред стотиците копчета на пулта.
Съмишленик 4
До тук събрахме трима съмишленици, а ето кой е и четвъртият – Ники Аламанов от Lucky Number Nick. Той е автор на текста на „Inner Gardens“, който е по идея на Таня. „Мисля да работим само с Ники занапред“ – зарича се Гого. – „Пращаме му нещо дори без идея и на следващия ден ни връща поезия“.
Ники и Гого се познават отдавна. Всъщност Ники прохожда в музиката именно в студиото на Гого, като съседското 15-годишно хлапе с китара. „Той е много интересен човек. Музикалните му вкусове са много различни от нашите. Но е артистичен и с душа на дете като нас. Явно сме много сходни като нагласа към света, въпреки че той е от друго поколение. Както Жоро Манов (б.а. режисьорът на видеото) ни „видя“ в клипа, така Ники ни „видя“ в думи“, казва Гого и допълва, че имат три вече написани от Ники текстове.
Съмишленик 5
А ето го и петия съмишленик – режисьора Жоро Манов. Той винаги се е отличават с изключително кинематрографичната си работа, която добре познаваме от клиповете на Jeremy? Без да му казват нищо, Гого и Таня му дават песента и му предлагат да работят заедно, само ако той искрено хареса музиката им. Така и става, а пълната свобода на идеите, която дуото му осигурява се окончава в естетско видео, което днес допълва повече от силно смисъла на „Inner Gardens“.
„Вярвам, че личността на твореца се отпечатва в изкуството му. И ако той е по-наситен много повече може да ти въздейства“. Така Таня обяснява отвореността на дуото им към хора, които имат какво да добавят в музиката на Lavasonic.
Кой е първи и кой втори?
“Inner Gardens” е част от триптих близки по внушения песни, които Lavasonic вече са написали. И трите са по идея на Татяна Йосифова и изразяват нейния вътрешен свят и един важен период от живота ѝ. „Тези парчета са свързани с моите процеси за личностно развитие и ознаменуваха края на един много тежък период с депресивни елементи, кризата на средната възраст, в която се питаш „Какво съм направила до тук и накъде да продължа?“. Тогава взех категорично решение, че трябва да мина в пространствата, които ме правят автентична, вместо да си губя времето и да се опитвам да се вписвам“, безкрайно открита и откровена е Таня. От думите ѝ се лее мекота и хармония, също като излъчването ѝ, седнала сгушена в бежовата си жилетка, върху която падат медните отблясъци на косата ѝ.
Първата песен, която придобива завършен вид всъщност е “Lillian” (б.а. вероятно следващият им сингъл). Това е и единственото за сега парче, на което Таня сама написва текста. „Lillian“ е краят на личната ми криза, когато си спомних каква съм била, кога съм се чувствала цяла и пълна. Разкрих и прегърнах вътрешното си дете, за да си позволя отново да бъда себе си и свободна“, говори с красиви думи, също като музикалните ѝ идеи, Таня. И продължава: „След това по смисъл се нарежда „Inner Gardens“ с този скрит потенциал, който да ти каже „Да, всичко се обърка до този момент. Не съм гениална, аз съм само един човек, който в момента е занулил. Дай да видим сега тези семена, които изрових, ще мога ли да ги поливам и да изградя наново всичко в богат и смислен образ, тези градини пак да израснат и разцъфнат в мен. Двете песни са отпечатък на живота ми в даден момент“.
Снимка: Licata.bg/ Иваничка Кючукова
Истории с русалка
Третото от поредицата „саундтраци“, както наричат тези парчета, рисуващи звукови картини, е „Русалката“. Това, разбира се, не е заглавието на песента, а името, което използват за нея помежду си. Гого пуска демото и малкото студио веднага се телепортира, като че на някой норвежки бряг, който шепне северни легенди. Гласът на Таня експериментира с оперна постановка, а Гого се разгръща възможно най-много, като композира партии на цял оркестър. Записва всички инструменти абсолютно сам и в абсолютно всички парчета. Почти няма тон, програмиран на компютър. „Искам да излезе от клавишите, не от мишката“, казва той. В някои парчета има гостувания, като кларинета на Венци Трифонов точно в „Русалката“, и едни барабани, записани от Даниел Остров от „Остава“.
Диско треска
Още след първото „Здравей“ пред вратата, Гого и Таня ме предупредиха, че музиката, която са направили е изключително разнообразна и е невъзможно да се опише стилово. След „Inner Gardens“, “Lillian” и „Русалката“, съмненията ми рязко се разсеяха с няколко демо записа, на които, ако не рискувах да сменя посоката на разговора към бурен смях с танците си, щях да скоча и да стъпвам в такт. Истински диско хитачки, които хем имат ретро привкус, хем са в много съвременни аранжименти. Повечето по идея на Гого.
Вече повече от час в малкото студио звучи музика и по всичко личи, че част от разговора ни се е превърнал в listening session. Голяма част от материала за дебютния албум на Lavasonic е написана и Гого обещава, че до края на годината ще могат да го чуят всички. “Ние работим рядко, но много бързо“, кратко и многозначително отбелязва той. Преди албума ще има още няколко сингъла, а след него – концерти на живо. Дори намекнаха за идея да споделят сцена с група, която много харесват и ги вдъхновява – Woomb.
Гого е “one man show” не само защото записва всички инструменти сам, но и миксира и мастерира всички песни сам. Но: „Ако имаше някой, на който да платя, за да направи финалната част от работата вместо мен, нямаше да се замисля. Само, че не съм открил още човек с нашата естетика…“, и Гого, като всеки, харесва една част от работата си, а друга не чак толкова. Интересното обаче е, че той си призна още един „грях“ – „нито едно от парчетата на Lavasonic не е смесено добре по стандартите, по които смесвам за другите групи“. Но това е съвсем умишлено, защото „искаш ли да имаш лице трябва да имаш своите несъвършенства, не можеш да си някакъв идеален компютърно генериран образ“. „Именно, липсват ми характерите днес“, подкрепя го и Таня.
Снимка: Licata.bg/ Иваничка Кючукова
За Lavasonic
Двете половинки на Lavasonic се познават от 20 години, но се събират в творчески тандем преди 5-6 и започват да „трупат неща“. „А, сумарно за тези 6 години сме работили 1 месец“, смее се Гого. След това слага по-сериозното изражение и разкрива: „Хората се събират, за да отработят нещо заедно, някакви травми. Ако могат. Нямам точно обяснение как се събрахме, но с нея се чувствам най-спокоен като творя. Нямам напрежение. И с други артисти нямам напрежение, но нямам и нужда да изваждам идеите от себе си, а с нея имам. Още от началото тя работи по моя отпор да се изявявам пред хората“. Дори споделя, че преди Lavasonic се е отказал да създава музика. „Тази суета и фалш при представянето на един продукт на мен са ми много чужди. Сега за първи път се чувствам спокоен, защото съм много искрен в музиката си“, продължава да се разкрива Гого.
„Човек трябва да има пространство, където да е себе си и което да го осмисля. Това е Lavasonic за нас.“, събра всичко в едно изречение Таня.
За да не стане прекалено сериозен разговорът, Гого бързо вмъква: „Бях се зарекъл с жена да не работя. Просто не съм видял да има група с вокалистка и нещо да не се е случило. Сгрешил съм явно.“ И това изречение се превръща в комплимент за Таня, който кара страните ѝ едва забележимо да поруменеят.
Философията Lavasonic
„Нещата“, които трупат от 6 години първоначално са били предназначени за собствено удоволствие без никаква идея да бъдат пускани пред хора. “Намерихме се, отворихме се един към друг и започнахме да се надграждаме – всеки добавя стойност върху това, което ражда другият и то става съвместно“. Ето това е пътят на Lavasonic в началото. В един момент обаче тези демо записи започват да добиват завършен вид и „усетих, че не можем повече да ги задържаме“, продължава Таня. Описва всичко около Lavasonic като магия – каквото си говорят – се случва, каквото си наумят – се реализира. „Не се съобразяваме с нищо, просто си мечтаем работим“, изхвърчава леко като птичка от устата ѝ.
Снимка: Licata.bg/ Иваничка Кючукова
Двамата са единодушни, че голямо значение има и фактът, че Lavasonic им се случва във „втората половина от живота“. Вече са натрупали опит и безстрашно преценяват кое е важно за тях. И ако трябва да изберат дали да са прави или щастливи, без да се замислят ще заложат на второто. Те го наричат щастие, след разговора с тях и музиката, която чух, аз бих го нарекла хармония. Това е едната важна половина от философията на Lavasonic. Точно както те са двама, така и философията им има втора част – не се съобразявай с очаквания. „Това би ни отнело свободата. Ако опитаме да се впишем в чуждата визия за нас, къде ще се роди новото? Това наше пространство е сакрално и в него може да изследваме нови неща, а какво ще откриеш зависи само от това, колко свободен си да опитваш“, казва Таня.
Преди „големия взрив“
Lavasonic са извоювали свободата си с автобиографиите си. Или с други думи – опитът разширява границите до тяхното пълно размиване. Таня е участвала в толкова много, разнообразни и нестандартни проекти – пяла е от фолклор, през ню уейв, до опера, че днес може да си позволи да комбинира натрупванията си в собствената си група. От друга страна, Гого е работил с толкова много групи, основен виновник е за развитието на една от най-неповторимите ни банди –Gravity Co., записвал е и записа целия последен албум на „Остава“ и още и още известни и не толкова артисти в какви ли не жанрове. Станал е безкрайно опитен в дипломацията между артисти, изградил е свой усет за изваждането на най-доброто от една музикална идея.
Ако Таня обаче не е била настоятелна, Lavasonic може би нямаше да съществува. Гого е първият човек, при когото тя записва вокали преди 20 години, все още съвсем неуверена в способностите си. Това го изкачва до статута „авторитет“ в нейните очи. Затова, години по-късно, тя го търси отново, за да запише при него парчета с Веселин Тенев от „Мъртви поети“. Отговорът, който получава е кратък и категоричен „Нямам време, пожелавам ти успех“. При почти всички хипотези това би окончало във вселенско разминаване, но Таня не се отказва. Когато среща Гого на едно турне на Ирина Флорин, където той е озвучител, а тя е част от екипа на Ирина, отново опитва да му предложи да работят заедно. Вторият опит е успешен.
За разлика от събирането на дуото, което се получава след няколко опита, при официалния дебют на съвместната им музика нужда от повторение няма. От първо слушане „Inner Gardens“ те хваща и те пуска малко преди края, за да подпали любопитството и желанието за още. A това „още“ вече се задава зад ъгъла.
