„Никой не може да бъде съвършено свободен, докато всички не са свободни“ е казал преди 200 години Хърбърт Спенсър. Но това е утопия, невъзможна за поддържане в постоянна стабилност вселена. С изключение на два дни. Две вечери, в които шепа хора, обладани от музика, са едновременно свободни. За по няколко часа. Това е техният бунт. Това е тяхното „Ние сме тук“. Това е REBEL REBEL.
Един фестивал, който е много повече от музика, той е сбор на единомишленици, свободни в изкуството си, свободни в политическите и социалните си виждания, свободни в избора си на поглед към живота. Е, да, и всичко това се случи чрез музиката на 12 български групи, в два дни (10 и 11 септември) в Арена София (Колодрума в Борисовата градина) с енергията на Projector Plus. Тези, които присъстваха, изживяха нещо специално. Жалко е обаче, колко малко хора в България се оказа, че имат нужда да са истински свободни. Това превръща REBEL REBEL в един много це́нен, но много недооценен фестивал. И освен духа, който донесе това събитие още от миналото си издание в „Маймунарника“, то е специално и с това, че е организира на ниво, което рядко се вижда при български фестивали от този калибър.
Да не споменаваме, че е един от малкото фестивали с изцяло български афиш, които оцеля това лято, след като няколко амбициозни проекта, с добри групи на плакатите си, пропаднаха заради слаб интерес. Какво е необходимо на нашата публика да се вслуша в новата българска музика?
ДЕН I
Проливен дъжд, час преди отварянето на вратите на REBEL REBEL, даде старта на фестивала в първия ден. И двата дни бяха открити от съвсем млади банди, като самият старт сложиха хлапетата от Nonsence, а още на второто парче публиката вече ги кръсти “българската Nirvana”. Това бе и стилово по-шареният ден от двата, в който се редуваха хардкор с класически метъл и рок. Интересна смесица, която определено изненада публиката, разделила се на два фронта. Според предпочитанията, половината фенове се преместваха пред сцената, а другите се отдръпваха към баровете с бира и обратно.
Cut Off и Expectations бяха двете банди, които вкараха хардкора в програмата, с много мощ, енергия и заявена ясна позиция в текстовете. На сцената имаше място и за един истински идол на бунта – Нуфри и неговата банда Jasmine Whale, след които на смяна се качиха Bloodrush с нестихващата си млада енергия и много нови парчета, част от които слушахме премиерно. От Бургас пристигнаха „леките“ хора с тежката музика – Lek City Case, и буквално превзеха (както винаги) сърцата и умовете на присъстващите. Финалът беше отреден за тежката артилерия Hellion Stone – бандата, която действа като перфектно смазана машина и като музика, и като поведение на сцена, и като химия между петимата си членове. Те са от групите, които постоянно работят върху себе си и върху всичко, което дават на публиката. Именно затова не са за изпускане на живо. Сетът им обаче остана без бис, заради ограниченията на шума от полицията.
ДЕН II
Неделята беше деня на алтернативните банди. На голямата сцена на Арена София се качиха две групи, които рядко виждаме на живо, а са истински ценни в малката ни родна ъндърграунд сцена – SAINT ELECTRICS и SOUNDPROPHET. Последните се завърнаха съвсем наскоро, след кратко прекъсване.
Гриша Георгиев изведе пауър триото SAINT ELECTRICS с огън в погледа на покорител на сцени. И да, сцената стана негова, докато се въртеше във вуду ритъм с красивия си Fender Jazz Bass. Пенко Скумов и SOUNDPROPHET пък припомниха, защо са една от най-смислените групи с винаги точни послания в точното време.
Вечерта беше открита от все още зелените Legacy. A след тях на сцената скочи Никеца в необичайно конфигурирана банда от членовете на Casual Threesome. Логично, изпълнението му преплиташе песни на бандата със соловите парчета на този истински бунтар по дух и дела. Боби Косатката се качи с неговите der hunds и заби толкова здраво, че „призова“ и колегите си, които от бекстейджа се преместиха в публиката, за да разширят купона.
А финалът беше оставен за, може би, двете най-силни алтернативни групи в последните две години у нас – ALI и Me And My Devil. ALI са истински любимци на публиката, може би защото до момента не са позволили на никой да има усещане, че правят музиката си, за да влязат във формулата на успеха. Независими, с ясни и категорични послания и много хъс за работа на живо, бандата, която направи първия си лайв точно преди година, на първото издание на REBEL REBEL, градира с изявите си на сцена във всеки следващ концерт. Леко необиграното поведения отпреди 12 месеца е дало път (със сигурност след много работа зад кулисите) на премислено присъствие на сцена в жестовете на фронтмена Алан Абдала, в ясно комуникираните вече послания между песните, в химията и съприкосновението между всички музиканти.
За Me And My Devil каквото и да се каже е малко. Групата може и да е нова, но е съставена от опитни музиканти със значителен стаж зад гърба си – Ангел Каспарянов (вокали – Sepuko 6, DDed Star), Васил Първановски (китара) и Мартин Стоянов (бас) от Odd Crew и Деян Драгиев – Даката (барабани – Ревю, Нова генерация, Tonodero).
Щом тези момчета се включат на живо, мозъкът на публиката се изключва и тялото минава в режим чувстване. Силните им послания също са създадени за усещане, а не за обмисляне. Те влизат на пръсти в подсъзнанието и шептят методично „Свобода“, „Бунт“, „Наслада“. За съжаление сетът на хедлайнерите беше прекъснат по средата, защото позволеното от закона време за вдигане на шум беше приключило. Това остави леко неприятен вкус в устата както на публиката, така, предполагам, и на музикантите, които обаче завършиха с обещание за скорошни нови изяви (групата много прецизно подбира участията си и концертите ѝ са истински празник, защото са рядко).
О, да, и не спря да вали цяла неделя!
ВМЕСТО ФИНАЛ
Първото издание на REBEL REBEL нарекох “музикален хедонизъм” – истинско пиршество на забавлението и удоволствието от музика. Второто издание обаче все по-силно декларира позицията на тази алтернативна сцена. Тя не спира да се развива и да върви напред, да доказва, че заслужава по-голяма сцена, по-хубаво осветление, по-добър звук, по-големи екипи зад гърба си. А знаем, че скоро ще заслужи и повече публика, защото е на крачка от това да даде качеството, с което слушателят е залят от цялата световна музика, събрана в телефона му.
