Безкомпромисните Hellion Stone

Две китари, бас, барабани и вокал. Безкомпромисен рок, вкоренен в здрави основи. Петима музиканти, които не гонят моди, тенденции, стила на актуални хитови банди, а само собствените си критерии. Това са Hellion Stone – едно безценно явление на новата българска рок сцена.

Те са сравнително нова банда, но с много опитни музиканти, което съвсем основателно ми дава право да ги нарека супер група. Иван Попов (вокали), Стефан Стефанов (китара), Иван Стоянов (китара), Атанас Пангев (бас) и Светослав Кънов (барабани) са доволно познати на феновете на стила от групи като „Аналгин“, Sheky and the Bloodrain, Overgame, Dave’s a Dog, VULGAR BULGAR. Съществуват от 2017 г. и за има-няма три години (една, от които е 2020-а) повлякоха след себе си истинска и вярна фен база. Продукцията им прескача не по едно, а по 2-3 стъпала с всеки следващ сингъл. А най-новият – For God’s Sake е гледан близо 30 000 пъти за 2 седмици и то само в YouTube. По 2000 пъти на ден! Резултат, който повечето добри български рок парчета постигат за месеци или изобщо не постигат. В същото време не преливат в национален ефир с интервюта и не се изживяват като инфлуенсъри в социалните мрежи.

Единственото, което правят е музика без компромис и на ниво, което самите членове намират за високо. А то наистина е високо. Прескачат далеч извън географските граници на местонахождението си заради изпипания и педантичен звук, оригиналността на идеите, безкомпромисните видеоклипове и, разбира се, английския, който определено усещат като майчин език.

FOR GOD’S SAKE

Идеята за парчето е на един от китаристите – Иван Стоянов. „Както правим винаги – една идея се хвърля в много суров вид в бандата и с усилията на всеки много бързо увира и придобива смисъл“, разказа ми самият той. Оказва се, че ако не успеят да развият дадена идея за няколко репетиции просто я зарязват. Но пък личната им преценка, какво да предложат на останалите в групата, явно е толкова достоверен компас, че имат само няколко такива „зарязани идеи“.

За разлика от предишния видеосингъл – Epilogue (последен от едноименния им дебютен албум), зад For God’s Sake (първи от предстоящата им втора тава Scapegoat) не стои конкретна история. Epilogue е родена като трик на опитния баща Иван Стоянов да успокоява малката си дъщеря Елица. Знаейки това, заслушайте се и ще чуете баладата със Силвия Петкова в клипа по нов начин. For God’s Sake напротив, ражда се съвсем стандартно на дивана в дома му, докато се опитва да измисли нещо ново и интересно.

В крайна сметка от няколкото акорда и с общи усилия се получава едно страхотно нова парче, което бележи не само началото на кампанията на Hellion Stone за Scapegoat, а и голямо музикално израстване за групата.

АМЕРИКАНСКИ СТАНДАРТ

Oобщото внушение за нов етап в живота на бандата идва и видеото към For God’s Sake. Oтново работят са екипа на Brain Stock Footage House, с който близо две седмици се опитват да надлъжат климата и да заснемат необходимите кадри, а момчетата с камерите, става шестия член на Hellion Stone. По класически модел във видеото има страхотна мацка (всичките татуировки са си нейни), готини коли, огън и доста трупове.

Всичко изглежда и звучи много американско. „Ефектът не е търсен, а по-скоро е наложени от любимите ни изпълнители и музиката, която самите ние обичаме да слушаме. Това е изградило критерия ни за добро през годините.Тоест, ние не се стремим да звучим така, защото индустрията го изисква, а защото от там са ни дошли критериите за качество“, споделя китаристът, който оказва се е самоук. С две думи Иван Стоянов е инструменталист с неуспешен опит като дете да се пребори със скуката на уроците по класическа китара, но пък с отдаден баща, който да покаже и малкото акорди от любими рок парчета, които знае. Шлифовката дошла съвсем стандартно – добра гимназия и няколко ученически банди.

РЕЖИМ ИНКОГНИТО

Освен For God’s Sake вторият албум на Hellion Stone ще ни предложи още 10 песни, включително едно интро, и трябва да е зареден в плеърите ни до края на май.

„В последната година бяхме основно в студиото, но не заради пандемията. По-скоро тя съвпадна с нашите намерения да направим втория си албум. Така или иначе бяхме започнали вече да работим по нови песни и реално погледнато, като не можеше да се прави друго, прекарахме времето си в студио“, разказва Иван за цялата 2020 г., в която групата мина в режим инкогнито. Не издадоха нито една нова песен, не правиха лайвстрийм от дивана, просто оставиха почитателите си в тишина, докато сами са се обграждали с много шум в репетиционната.

OLDSCHOOL STYLE

„Залагаме на класическата схема да запишем цял албум, а не да издаваме сингъл по сингъл. Да кажем, че подхождаме малко олдскул към нещата“, обяснява ми китаристът и долавям дяволито огънче в очите му, може би защото и петимата в групата знаят какъв глад за музиката си са създали у твърдата си фен база.

„Една банда прави концерти, за да даде живот на песните, които е създала. След това идва момент да напише нов материал и си взима време да го прави. Не пишеш албум 10 години като изкарваш песен по песен, защото на финала, като пуснеш цялостната тава, първите парчета сам не можеш да ги слушаш, камо ли да очакваш друг да го направи. Затова ние пишем албум в рамките на не повече от година. Буквално правим песни за по 2 репетиции. Отиваме с идея, разработваме я и сглобяваме. На следваща репетиция Иво (б.а. Попов-вокали) идва, казва: „Много готино парче, я го свирете!“ и до края на репетицията, за два часа, си е написал вокалните линии и текста“, разказва Иван Стоянов, а от устата му звучи толкова лесно, че направо ми идва да си събера група.

Съвсем логично е при това темпо на работа да намират повече смисъл в писането и издаването на албум в рамките на една година. „Така има хомогенност и смисъл. Но в никакъв случай Scapegoat не е концептуален. Има разнообразие. Тъй като е писан в сравнително малък период от време, ако слушателят е чул нещо ново в стила ни в първия сингъл, твърде вероятно е да го чуе и в следващите“, бърза да уточни китаристът, отпивайки от бирата си.

ЗАБРАНЕНО ЗА COVID-19

Навлизайки все по-навътре в детайлите за новия албум, Иван дава ясно да се разбере, че не бива да очакваме никакви пандемични влияния върху музиката им. Нито един от групата не е променил кой знае какво в живота си заради лудата 2020 г. „Мога да кажа, че има два текста от общо 11, в които може да се намери връзка с актуални теми. Единият е иронично свързан с протестите, другият, и само донякъде – с ковид. Това е едно парче, което се казва  Put Some Distance Between Us, но пандемията е по-скоро негов контекст. Все пак вълнува света по времето, в което правим песните си. В никакъв случай не е причината да ги напишем обаче. Песните са такива, каквито щяхме да създадем и без да има пандемия“, категоричен е той.

Казах ви, не само те твърдят, но и аз съм убедена, че тези момчета не правят никакви компромиси и свирят само каквото си искат. „Не сме професионални музиканти по дефиниция, защото никой не се изхранва само от музика. Но за нас да имаме високи критерии, докато не сме професионалисти ми се струва по-лесно. При мен, мисля че и  при цялата банда, това по-скоро улеснява нещата. Когато не зависиш от музиката си финансово, няма нищо на света, което да те накара да направиш компромис“, казва китаристът.

БЕЗ КОМПРОМИС

„Аз работя с идеята, че тази музика ще я слушат хора. Не можеш да кажеш: „Мен ме слушат трима човека и аз мога да си позволя да го замажа“. Ако е така, по-добре не го прави, няма смисъл. Емоционално ангажиментът към трима и 3 милиона е един и същ. Всъщност ангажиментът е първо към себе си. Но това вече е въпрос на светоусещане, защото няма значение колко човека ще чуят музиката ти, нали ти я слушаш?!“, категоричен е Иван. „Да, рокът не е в пика си, но ако едно нещо е достатъчно добро, хората ще го оценят. И така е по цял свят. И този факт има влияние само върху трудността да стигнеш до повече хора“, допълва китаристът и прогнозира възраждането на рока при следващото поколение.

„Понеже съм закоравял родител знам, че хората от нашето поколение слушат много рок, но не ходят да пълнят кръчми и клубове, защото ежедневието не им го позволява. Друго поколение сега пълни заведенията, което не слуша този стил. Колелото обаче се върти и мисля, че нашите деца ще бъдат сходни тийнейджъри каквито сме били ние. Сега у дома слушаме Foo Fighters, Pink, Rag ‘N Bone Man. Опитвам се да покажа на децата, че музиката не трябва да е ограничена от стилове, а от качество. Когато чуваш инструменти, които са изсвирени от хора и е вложено сърце и акъл, няма значение какъв е стилът“, нахвърля набързо разсъжденията си за цялостната картина Иван.

НА ПЪТ

Scapegoat е записан при Петър Братанов – Пепиньо (K.O.R.A.) в неговото Pepinio Records и при Васко Райков (Odd Crew) в Audioslot. Пак там произведоха и едноименния си дебютен албум през 2017-а, който сътвориха само за половин година. За Васко и Пепиньо казват, че са шестият и седмият член на групата по време на записи, защото участват с идеи за финалния вариант на парчетата. „Ние се вслушваме в чуждо мнение“, намигва Иван Стоянов, който заедно с другия китарист и основател на Hellion Stone – Стефан Стефанов, са записали китарите за цялата тава само за три дни.

И като става дума за внимание към детайла, Hellion Stone явно са педантични. Този път са направили не обложка на албума си, а цяла художествена творба, заедно с художничката Дияна Нанева a.k.a. Functional Neighbour. За книжката към диска тя създава по една картина, вдъхновена от посланията на всяко от парчетата. Видяхме финалният вариант – брилянтен е!

След като са заключили този момент от живота си под формата на музика върху диск момчетата ще направят и кратко, за сега, турне по клубовете из страната. Започват на 14 май в клуб „Н‘дей Бара Тангра“ в Сливен, а на следващия ден са във Varna Live Club. И на двете дати ще свирят с колегите си от Soundproph. Заедно с Fat Bertha, които също представят нов албум, ще направят два концерта – на 21 май в Mixtape 5 в София и на 22 май в Download в Пловдив. Стискаме им палци и фестивала Hills of Rock да се проведе по план между 22 и 24 юли, защото Hellion Stone са част от афиша му в изчаквателен режим вече втора година.

ЛЕСНО НАЧАЛО

Групата се събира по идея на китариста Стефан Стефанов, който до преди Hellion Stone свири в „Аналгин“. „Искаше да се концентрира върху авторска музика и се обади на приятели, между които бях и аз. Събрахме се и много бързо нещата станаха“, спомня си Иван Стоянов. Само вокалист нямали. „Затова Стефан се разрови из контактите си в социалните мрежи, за да се подсети за някой, който може да покани за певец. Видял че има приятел с профилна снимка с микрофон. Не го познавал обаче лично. Прегледал 2-3 видеа с изпълнения на този непознат „приятел“ и му се обадил. Така дойде Иво“, допълва историята китаристът. Нещата станали от раз. А на първите 1-2 авторски парчета, които се появили много бързо, вече се видяло, че група ще има. „Като видиш машината как работи в такъв контекст, вече нямаш съмнение“, усмихва се Иван.

Гласът на бандата всъщност е завършил Италианския лицей и има афинитет към езиците. Бил е в Щатите и работи до днес основно с английски. Което пък ги превръща в една от малкото групи, на които може да направиш тъжния комплимент, че не звучат като българска банда.

Та, не пропускайте да чуете тези момчета. И след като изслушате новия им сингъл For God’s Sake си направете труда да прослушате и песните от предишния им албум, а накрая просто си освободете вечерта и отидете на някой от концертите им. Не са за изпускане на живо!