Преди по-малко от седмица Soundprophet пуснаха сингъла „Antimatter“, първия от три години насам! След като издаде два страхотни албума More Than Any Spoken Words през 2013 г. и Revelation през 2017 г., бандата потъна в тишина от 2019 г. Но определено се завърна шумно, човъркайки в дълбоки теми за начина, по който живее съвременният човек. „Днешният свят ни предлага множество заместители на истинските неща. И ние сме сякаш засмукани от тяхната привлекателна сила като в някаква черна дупка. Нямаме време, нямаме пространство в сърцето си, в ума си за обикновените човешки радости, а сме ги заменили с модерните изкушения – телевизия, интернет, време с телефон в ръка, фалшиви новини и със суетната ни игра в мрежата“, каза с излизането на „Antimatter“ фронтменът и основен текстописец на групата.
Нямаше как тази посока на мисълта му да не възбуди любопитството ни! А Пенко от години е и едно от имената в съвременната българска фотография. Личност с много таланти и ясни послания, които обсъдихме на едно много късно интервю, превърнало се в приятен разговор с потенциал за продължение, и завършило с малко нощни снимки из центъра на София. Ето какво има да ни каже Пенко.
Снимка: Антония Гласкова
Здравей, Пенко. С излизането на „Antimatter“ всички заглавия бяха „Soundprophet се завръщат“. От къде се завръщате? Къде бяхте?
Никога не сме преставали да съществуваме. Просто имаше момент на пресищане, на кулминация на емоции и изморяване, и след период на емоционални разговори и преосмисляне, решихме, че трябва да направим почивка. В този период вече бях започнал да работя по други проекти като Tidemachine.
В Tidemachine обаче не само ти си от Sopundprophet.
В началото с Венци (Венци Лалев – китара), който е мой приятел от фотографията, страхотен музикант, с повече блус и фънк, дори пънк, в себе си, започнахме да си говорим доста за музика. Нахвърляхме някакви идеи и така, на шега, стартирахме Tidemachine. А когато в Soundprophet си дадохме почивка, съвсем естествено Ники (б.а. Николай Иванов – барабани) и Жоро (б.а. Георги Михаилов – бас) се присъединиха, за да правим парчетата на Tidemachine.
В какъв момент ви се прииска отново да се съберете като Soundprophet?
Миналата година започнахме да се виждаме отново и да си говорим за музика. Нашите приятели от Hellion Stone, с които сме много близки, ни поканиха да направим едно кратко турне в Сливен и Варна заедно с тях през пролетта на 2021 г. Не бяхме официално се събрали отново, но благодарение на тези два концерта си дадохме сметка, че искаме да работим отново заедно. В началото на тази година записахме 3 парчета и имаме още няколко, върху които работим. Първото – „Antimatter“, го пуснахме преди няколко дни, а другите два се миксират и мастерират. Оптимистичният вариант е да пуснем до края на годината още един сингъл, а още по-оптимистичният е двата сингъла. Много ми се иска да работим в такова темпо.
Какво за теб е Soundprophet?
Осъществяване на някаква много голяма част от мен самия. Аз съм визуален човек. Работя като графичен дизайнер и фотограф от много години. Но през всички тези години съм бил и рокендрол фен – писал съм текстове за песни и съм имал банди от тийнейджър, от 17-годишен. Музиката и фотографията за мен са двете страни на една и съща монета, на мен самия. Това са две много съкровени неща за мен и не мога нито без едното, нито без другото. Така съм устроен, не съм праволинеен.
Но и двете ми занимания носят едни и същи послания – за проблемите на времето, в което живеем. Точно каквато е квинтесенцията на рокендрола! Преди много години четох едно интервю на Боно, когато още харесвах U2, някъде до Achtung Baby. В него той беше казал, че основната разлика между поп и рок музика е че, поп музиката ти казва, че всичко е наред, забавлявай се, нямаш проблеми, а рокът е точно обратното. Той ти казва „Животът, който живеем е пълен с проблеми и ние трябва да говорим, да се борим за тях и да ги решаваме“. Така че ние, като такива хора, които виждаме и говорим за тези проблеми, някак си естествено за нас е да ги пресъздаваме и да ги превръщаме в музика и текст или във визия.
Ето пример. Следващото парче на Soundprophet се казва “Slavery” и е със същата тема като “Antimatter”. Не съм типично бунтарският, социално ориентиран музикант или певец. Винаги се опитвам да представя нещата малко по-символично и завоалирано. Вярвам, че когато облечеш музиката си в метафори и символика, които могат да бъде разбрана от всяко едно поколение, тя става още по-стойностна. Всъщност зад всичко в живота стоят няколко общочовешки теми – самотата, страхът, любовта, смъртта, свободата. Точно за това, което става въпрос в „Antimatter“, че ние използваме заместители на моментите, в които би трябвало да се замислим за тези проблеми и тези общочовешки стойности. Ние, хората, ни е страх да останем сами със себе си и да помислим. Искаме да забравим, времето да продължи да тече, да си пуснем телевизора, да отворим фейсбука.
Защо?
Защото е по-лесно. Защото човек, като остане в такова съзерцателно състояние, сам с мислите си, започват да идват големите въпроси за смисъла.
Аз съм историк по образование. Вярвам, че хората назад във времето са имали много повече време да разсъждават и да се наслаждават на живота. Загубата на размисъла, на стойностите – това е моя тема. Все повече хора са хванати в примката на тази антиматерия. Всички сме хванати.
Снимка: Licata.bg
Като фотограф, ти си човек, който работи и с визия. Колко е важна тя за вашата музика?
До сега, в 99% от случаите, аз съм работил по визията на бандата. Но за „Antimatter“ изцяло се доверихме на екипа на Антония Гласкова и София Зашева. Започнахме с два листа как си визуализираме парчето, написани от нас след един брейнсторминг. Някаква част влезе в клипа, но много филтрирано, много през призмата на Антония и София. За мен визията в музиката е изключително важна. А и истината е, че, особено в България, никой не ти обръща внимание, ако песента ти няма клип. Това според мен пак идва от времето, в което живеем. Хората искат всичко на готово. И това е много сериозен проблем. Това означава, че задълбоченото познание, което човек получава от книги, например, го няма. А книгите са нещо много важно. Казвам го като баща на голямо и четящо дете. Четенето е сюблимен момент. Ти ставаш съавтор.
И в музиката е така, нали?!
Точно така. Това за мен е най-красивото.
С активизирането на Soundprophet и едновременно с Tidemachine, като че ли даваш превес в момента на музиката в изявите си. Какво доведе до това?
Фотографска дупка… Шегувам се.
Кадър, част от селекцията на Eyeshot Street Photography
Kаква дупка?! През април, Eyeshot Street Photography, едно от най-популярните съвременни издателства за фотография в света, посвети брой на българските стрийт фотографи, а ти си сред 17-те избрани.
Реално снимките, включени в изданието са от периода, в който Soundprohet бяха в почивка – 2018-2020. Тогава ми се освободи време, в което стартирахме и Tidemachine, както ти казах. Но тя е коренно различна банда, много по-рокендрол, по-рифовоориентирана, по винтидж като концепция. В музиката ни има много повече стоунър, Zeppelin и Sabbath.
Снимка: Licata.bg
А сега ще продължиш ли с двете групи едновременно?
Да, ще вървят паралелно. Но в момента акцентът ми е Soundprophet, защото имаме дългосрочни планове. Вече сме част от Projector Plus и работим с Деница Славова, която обича да казва, че едва ли не сме ѝ първата група.
Затова ли самата Деница споделя, че идеята за Projector Plus е твоя?
Много е възможно да съм се изпуснал и да съм казал “Aбе, защо не направиш нещо повече“, защото с нея връзката ни не е само професионална, а главно емоционална. Беше много отдавна, когато с Митко (б.а. Пешев – китара) я попитахме дали няма да работи с нас, да ни стане PR, мениджър, промоутър. Тогава обаче тя се занимаваше с друго. Но, да, ние сме първата група, говорила с нея, да работим по този начин. А сега, няколко години по-късно, тя го направи и ние се присъединихме към една много добра компания от музиканти (Projector Plus обединява групите ALI, Me And My Devil, Stop The Schizo, No More Many More, NiB: Now In Bulgaria, Jin Monic, Lek City Case, Hellion Stone, Casual Threesome, der hunds, Greesh, Bloodrush).
Какво различно ти дава музиката от фотографията?
Фотографията, особено тази, която аз практикувам, е изкуство свързано с момента, с мимолетното, което изчезва. За разлика от художника, който може да види нещо, да го заснеме, или да иде на пленер, за фотографията си задължително на мястото, където е твоят обект. Тя е реакция на света, в който живеем. Фотографията е нещо като моментен оргазъм. Това няма абсолютно нищо общо с музиката. Музиката, особено тази, за която говорим, е синтез. В нея може да си 100% вътре в крайния продукт. В музиката участват всички сетива. Ако искаш даже може да я помиришеш като си на живо. По-пълноценна е като изкуство, защото синтезира много елементи и части от артиста. А като медия е единственото изкуство, за което нямаш абсолютно никаква нужда от предварителна подготовка. Нямаш нужда от култура, възпитание, от нищо. Пускаш музика на дете и то започва да се движи. Директно изкуство е, което влиза в душата.
Снимка: Licata.bg
Кой възпита у теб усещането за красота?
Голяма роля има баща ми, който е художник пейзажист, маринист. Аз съм израснал в къща, близо до морето в Поморие. Баща ми винаги е имал ателие, в което рисува. Дори имаше период, в който напусна работа, за да се отдаде само на живопис. Романтична личност и художник е. Слушаше и много рок, освен традиционната за Поморие гръцка народна музика. Една от първите касетки, която съм си пускал е „Wish You Were Here“ на Pink Floyd, и то „оригинална“ от Унгария. Баща ми свири много добре на китара и винаги на двора е имало компании с китара. Майка ми открай време е певица в хор. След 1990 г. с хор „Анхиало“ обиколи Европа. Така че вкъщи винаги е имало много музика, много картини и много книги – цялата серия Библиотека Галактика. Аз и до днес продължавам да чета фантастика.
А рисуваш ли?
Към ден днешен не. Но преди рисувах много – в тийнейджърските си години, до към 15-годишен. Дори имам продажби на картини,. В Чехия има моя картина.
Защо не продължи?
Баща ми, естествено, много искаше да стана художник. Но дойде момент, в който трябваше да започна да работя върху себе си, да се превърна в зрял художник, а никога не съм имал характера и търпението, да се занимавам с изкуство, което да изградя от нулата, от белия лист. Затова и много рано започнах да снимам. През 1998 г. хванах първия фотоапарат. С него можех да си копирам някаква красота и интересни неща без да чакам дълго време и да ги създавам от нулата. Има една много готина мисъл на фотографа Гаро Кешишян: „За разлика от художниците, за които бих казал, че са бижутери, който обработват един камък и правят от него пръстен, ние сме по-скоро златотърсачи – обикаляме и търсим скъпоценния камък“.
Снимка: Licata.bg
А този талант във визуалните изкуства у теб и баща ти, продължава ли в дъщеря ти?
Да, тя е художник. Но и съпругата ми е художник, завършила сценография, страхотен график и живописец. Тя много се занимаваше с дъщеря ни Рада. Заедно с дядо ѝ, разбира се. Та Рада сега завърши художествената гимназия в София и за наше огромно щастие е приета да учи анимация в Холандия.
Като си поговорихме за това как си започнал с фотографията, ще ми разкажеш ли как започна историята и на Soundprophet?
Имах банда в Поморие, с която се пренесохме в София, щом всички станахме студенти. Казваше се Without Words. Около 2002-2003 г. престанах да се занимавам с музика. Но през 2006-2007 г. с един много интересен китарист и с басиста Митко Граматиков, започнахме да свирим и записахме две парчета. Не успяхме обаче да съберем група.
През 2009 г. пуснах тези песни в тогавашния форум muzikant.org и написах обява в търсене на още хора за банда. Така се намерихме с Митко Пешев. За баса викнах Митко, който ми е и приятел от детинство, с който бяхме още в бандата от Поморие. И така пуснахме още една обява за барабанист, в която сложихме възрастово ограничение – между 25- и 30-годишен, за да е колкото нас. Обади ни се Ники (б.а. Николай Иванов) с думите „Само да кажа, че не влизам във възрастовото ограничение“. Дадохме си една седмица, след която да се съберем и да пробваме няколко кавъра. Естествено “Plush” на Stone Temple Pilots, “Would?” на Alice in Chains и „Evan Flow“ на Pearl Jam. Получи се перфектно веднага. Излязохме да пушим по цигара и решихме да направим бандата. През 2010 г. беше първият ни концерт.
Снимка: Licata.bg
Кой откри гласа ти?
Много дълго време нямах самочувствие, че имам кой знае какъв глас. Малко преди Soundprophet, може би през 2007 г., с Митко Граматиков се събирахме в неговата квартира в кв. „Хаджи Димитър“ за да свирим любими парчета. Тогава приятелката му, която днес му е съпруга, ми каза „Имаш уникален глас“. Беше едва ли не първият човек, който реагира така. През 2009 г. пак с Митко и още двама музиканти, единият, от които беше китаристът, с когото направихме онези две авторски парчета, направихме може би първия в България трибют на Alice in Chains, в тогавашния клуб Backstage. По това време жена ми все ми повтаряше „Вие не трябваше да спирате с музиката с Митко. Трябва пак да се занимаваш с музика“. Тези двама души са ме надъхали, за да си кажа „Аз пак трябва да се занимавам с музика“.
Имаше и някакъв момент на отпушване на гласа ми, в който виждах, че мога да правя с него различни неща, че мога да пея и по-високо и да си кажа „Аз мога“. Да пееш Лейн Стейли, Крис Корнел или Скот Уейланд е страшна школа. Започвайки да пея любимата си музика, и мненията на приятели и музиканти, ми даде увереност да правя това, което винаги съм искал – моя музика.
А защо избра точно думата „пророк“ (prophet) в името на групата?
Учил съм изкуствознание и история на културата със специалност Средновековие – изключително богат период, повечето от образците на европейските култури се зараждат тогава, университетите са измислени пак тогава. Религията и изкуството са били много свързани. Същевременно винаги много съм харесвал подобни загадъчни неща като пророчества. Пророкът е този, който трябва да излезе и да каже истината, дори да преведе на хората някакви тайни. За мен истинската и ярката музика, както и големите музиканти авторитети в рокендрола, са вид пророци. Ролята на дълбоката, бунтарска музика е точно пророческа. Така разбирам и Soundprophet – музика, която да казва истините, да не се срамува да показва нещата каквито са.
В текстовете ти и в стиховете, които пишеш ми се струва, че вплиташ и Бог.
Да. Бих казал за себе си, че съм вярващ човек и християнската мистика е нещо, което ми е много интересно и ме вдъхновява. Свързана е с музиката и с моя начин на разбиране на света.
