Пенко Скумов: Големият проблем днес е, че хората искат всичко наготово

Пенко Скумов Снимка: Licata.bg

Преди по-малко от седмица Soundprophet пуснаха сингъла „Antimatter“, първия от три години насам! След като издаде два страхотни албума More Than Any Spoken Words през 2013 г. и Revelation през 2017 г., бандата потъна в тишина от 2019 г. Но определено се завърна шумно, човъркайки в дълбоки теми за начина, по който живее съвременният човек. „Днешният свят ни предлага множество заместители на истинските неща. И ние сме сякаш засмукани от тяхната привлекателна сила като в някаква черна дупка. Нямаме време, нямаме пространство в сърцето си, в ума си за обикновените човешки радости, а сме ги заменили с модерните изкушения – телевизия, интернет, време с телефон в ръка, фалшиви новини и със суетната ни игра в мрежата“, каза с излизането на „Antimatter“ фронтменът и основен текстописец на групата.

Нямаше как тази посока на мисълта му да не възбуди любопитството ни! А Пенко от години е и едно от имената в съвременната българска фотография. Личност с много таланти и ясни послания, които обсъдихме на едно много късно интервю, превърнало се в приятен разговор с потенциал за продължение, и завършило с малко нощни снимки из центъра на София. Ето какво има да ни каже Пенко.

Soundprophet Снимка: Антония Гласкова
Soundprophet
Снимка: Антония Гласкова

Здравей, Пенко. С излизането на „Antimatter“ всички заглавия бяха „Soundprophet се завръщат“. От къде се завръщате? Къде бяхте?

Никога не сме преставали да съществуваме. Просто имаше момент на пресищане, на кулминация на емоции и изморяване, и след период на емоционални разговори и преосмисляне, решихме, че трябва да направим почивка. В този период вече бях започнал да работя по други проекти като Tidemachine.

В Tidemachine обаче не само ти си от Sopundprophet.

В началото с Венци (Венци Лалев – китара), който е мой приятел от фотографията, страхотен музикант, с повече блус и фънк, дори пънк, в себе си, започнахме да си говорим доста за музика. Нахвърляхме някакви идеи и така, на шега, стартирахме Tidemachine. А когато в Soundprophet си дадохме почивка, съвсем естествено Ники (б.а. Николай Иванов – барабани) и Жоро (б.а. Георги Михаилов – бас) се присъединиха, за да правим парчетата на Tidemachine.

В какъв момент ви се прииска отново да се съберете като Soundprophet?

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Миналата година започнахме да се виждаме отново и да си говорим за музика. Нашите приятели от Hellion Stone, с които сме много близки, ни поканиха да направим едно кратко турне в Сливен и Варна заедно с тях през пролетта на 2021 г. Не бяхме официално се събрали отново, но благодарение на тези два концерта си дадохме сметка, че искаме да работим отново заедно. В началото на тази година записахме 3 парчета и имаме още няколко, върху които работим. Първото – „Antimatter“, го пуснахме преди няколко дни, а другите два се миксират и мастерират. Оптимистичният вариант е да пуснем до края на годината още един сингъл, а още по-оптимистичният е двата сингъла. Много ми се иска да работим в такова темпо.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Какво за теб е Soundprophet?

Осъществяване на някаква много голяма част от мен самия. Аз съм визуален човек. Работя като графичен дизайнер и фотограф от много години. Но през всички тези години съм бил и рокендрол фен – писал съм текстове за песни и съм имал банди от тийнейджър, от 17-годишен. Музиката и фотографията за мен са двете страни на една и съща монета, на мен самия. Това са две много съкровени неща за мен и  не мога нито без едното, нито без другото. Така съм устроен, не съм праволинеен.

Но и двете ми занимания носят едни и същи послания – за проблемите на времето, в което живеем. Точно каквато е квинтесенцията на рокендрола! Преди много години четох едно интервю на Боно, когато още харесвах U2, някъде до Achtung Baby. В него той беше казал, че основната разлика между поп и рок музика е че, поп музиката  ти казва, че всичко е наред, забавлявай се, нямаш проблеми, а рокът е точно обратното. Той ти казва „Животът, който живеем е пълен с проблеми и ние трябва да говорим, да се борим за тях и да ги решаваме“. Така че ние, като такива хора, които виждаме и говорим за тези проблеми, някак си естествено за нас е да ги пресъздаваме и да ги превръщаме в музика и текст или във визия.

Ето пример. Следващото парче на Soundprophet се казва “Slavery” и е със същата тема като “Antimatter”. Не съм типично бунтарският, социално ориентиран музикант или певец. Винаги се опитвам да представя нещата малко по-символично и завоалирано. Вярвам, че когато облечеш музиката си в метафори и символика, които могат да бъде разбрана от всяко едно поколение, тя става още по-стойностна. Всъщност зад всичко в живота стоят няколко общочовешки теми – самотата, страхът, любовта, смъртта, свободата. Точно за това, което става въпрос в „Antimatter“, че ние използваме заместители на моментите, в които би трябвало да се замислим за тези проблеми и тези общочовешки стойности. Ние, хората, ни е страх да останем сами със себе си и да помислим. Искаме да забравим, времето да продължи да тече, да си пуснем телевизора, да отворим фейсбука.

Защо?

Защото е по-лесно. Защото човек, като остане в такова съзерцателно състояние, сам с мислите си, започват да идват големите въпроси за смисъла.

Аз съм историк по образование. Вярвам, че хората назад във времето са имали много повече време да разсъждават и да се наслаждават на живота. Загубата на размисъла, на стойностите – това е моя тема. Все повече хора са хванати в примката на тази антиматерия. Всички сме хванати.

Пенко Скумов с Tidemachine Снимка: Licata.bg
Пенко Скумов с Tidemachine
Снимка: Licata.bg

Като фотограф, ти си човек, който работи и с визия. Колко е важна тя за вашата музика?

До сега, в 99% от случаите, аз съм работил по визията на бандата. Но за „Antimatter“ изцяло се доверихме на екипа на Антония Гласкова и София Зашева. Започнахме с два листа как си визуализираме парчето, написани от нас след един брейнсторминг. Някаква част влезе в клипа, но много филтрирано, много през призмата на Антония и София. За мен визията в музиката е изключително важна. А и истината е, че, особено в България, никой не ти обръща внимание, ако песента ти няма клип. Това според мен пак идва от времето, в което живеем. Хората искат всичко на готово. И това е много сериозен проблем. Това означава, че задълбоченото познание, което човек получава от книги, например, го няма. А книгите са нещо много важно. Казвам го като баща на голямо и четящо дете. Четенето е сюблимен момент. Ти ставаш съавтор.

И в музиката е така, нали?!

Точно така. Това за мен е най-красивото.

С активизирането на Soundprophet и едновременно с Tidemachine, като че ли даваш превес в момента на музиката в изявите си. Какво доведе до това?

Фотографска дупка… Шегувам се.

Пенко Скумов (Поморие, 23 август 2018)
Кадър, част от селекцията на Eyeshot Street Photography

Kаква дупка?! През април, Eyeshot Street Photography, едно от най-популярните съвременни издателства за фотография в света, посвети брой на българските стрийт фотографи, а ти си сред 17-те избрани.

Реално снимките, включени в изданието са от периода, в който Soundprohet бяха в почивка – 2018-2020. Тогава ми се освободи време, в което стартирахме и Tidemachine, както ти казах. Но тя е коренно различна банда, много по-рокендрол, по-рифовоориентирана, по винтидж като концепция. В музиката ни има много повече стоунър, Zeppelin и Sabbath.

Tidemachine Copyright: Licata.bg
Tidemachine направиха преди няколко дни концерт с Casual Threesome и One Day Less в Stroeja Open Air Music Bar
Снимка: Licata.bg

А сега ще продължиш ли с двете групи едновременно?

Да, ще вървят паралелно. Но в момента акцентът ми е Soundprophet, защото имаме дългосрочни планове. Вече сме част от Projector Plus и работим с Деница Славова, която обича да казва, че едва ли не сме ѝ първата група.

Затова ли самата Деница споделя, че идеята за Projector Plus е твоя?

Много е възможно да съм се изпуснал и да съм казал “Aбе, защо не направиш нещо повече“, защото с нея връзката ни не е само професионална, а главно емоционална. Беше много отдавна, когато с Митко (б.а. Пешев – китара) я попитахме дали няма да работи с нас, да ни стане PR, мениджър, промоутър. Тогава обаче тя се занимаваше с друго. Но, да, ние сме първата група, говорила с нея, да работим по този начин. А сега, няколко години по-късно, тя го направи и ние се присъединихме към една много добра компания от музиканти (Projector Plus обединява групите ALI, Me And My Devil, Stop The Schizo, No More Many More, NiB: Now In Bulgaria, Jin Monic, Lek City Case, Hellion Stone, Casual Threesome, der hunds, Greesh, Bloodrush).

Какво различно ти дава музиката от фотографията?

Фотографията, особено тази, която аз практикувам, е изкуство свързано с момента, с мимолетното, което изчезва. За разлика от художника, който може да види нещо, да го заснеме, или да иде на пленер, за фотографията си задължително на мястото, където е твоят обект. Тя е реакция на света, в който живеем. Фотографията е нещо като моментен оргазъм. Това няма абсолютно нищо общо с музиката. Музиката, особено тази, за която говорим, е синтез. В нея може да си 100% вътре в крайния продукт. В музиката участват всички сетива. Ако искаш даже може да я помиришеш като си на живо. По-пълноценна е като изкуство, защото синтезира много елементи и части от артиста. А като медия е единственото изкуство, за което нямаш абсолютно никаква нужда от предварителна подготовка. Нямаш нужда от култура, възпитание, от нищо. Пускаш музика на дете и то започва да се движи. Директно изкуство е, което влиза в душата.

Пенко Скумов Снимка: Licata.bg
Пенко Скумов
Снимка: Licata.bg

Кой възпита у теб усещането за красота?

Голяма роля има баща ми, който е художник пейзажист, маринист. Аз съм израснал в къща, близо до морето в Поморие. Баща ми винаги е имал ателие, в което рисува. Дори имаше период, в който напусна работа, за да се отдаде само на живопис. Романтична личност и художник е. Слушаше и много рок, освен традиционната за Поморие гръцка народна музика. Една от първите касетки, която съм си пускал е „Wish You Were Here“ на Pink Floyd, и то „оригинална“ от Унгария. Баща ми свири много добре на китара и винаги на двора е имало компании с китара. Майка ми открай време е певица в хор. След 1990 г. с хор „Анхиало“ обиколи Европа. Така че вкъщи винаги е имало много музика, много картини и много книги – цялата серия Библиотека Галактика. Аз и до днес продължавам да чета фантастика.

А рисуваш ли?

Към ден днешен не. Но преди рисувах много – в тийнейджърските си години, до към 15-годишен. Дори имам продажби на картини,. В Чехия има моя картина.

Защо не продължи?

Баща ми, естествено, много искаше да стана художник. Но дойде момент, в който трябваше да започна да работя върху себе си, да се превърна в зрял художник, а никога не съм имал характера и търпението, да се занимавам с изкуство, което да изградя от нулата, от белия лист. Затова и много рано започнах да снимам. През 1998 г. хванах първия фотоапарат. С него можех да си копирам някаква красота и интересни неща без да чакам дълго време и да ги създавам от нулата. Има една много готина мисъл на фотографа Гаро Кешишян: „За разлика от художниците, за които бих казал, че са бижутери, който обработват един камък и правят от него пръстен, ние сме по-скоро златотърсачи – обикаляме и търсим скъпоценния камък“.

Пенко Скумов Снимка: Licata.bg
Пенко Скумов
Снимка: Licata.bg

А този талант във визуалните изкуства у теб и баща ти, продължава ли в дъщеря ти?

Да, тя е художник. Но и съпругата ми е художник, завършила сценография, страхотен график и живописец. Тя много се занимаваше с дъщеря ни Рада. Заедно с дядо ѝ, разбира се. Та Рада сега завърши художествената гимназия в София и за наше огромно щастие е приета да учи анимация в Холандия.

Като си поговорихме за това как си започнал с фотографията, ще ми разкажеш ли как започна историята и на Soundprophet?

Имах банда в Поморие, с която се пренесохме в София, щом всички станахме студенти. Казваше се Without Words. Около 2002-2003 г. престанах да се занимавам с музика. Но през 2006-2007 г. с един много интересен китарист и с басиста Митко Граматиков, започнахме да свирим и записахме две парчета. Не успяхме обаче да съберем група.

През 2009 г. пуснах тези песни в тогавашния форум muzikant.org и написах обява в търсене на още хора за банда. Така се намерихме с Митко Пешев. За баса викнах Митко, който ми е и приятел от детинство, с който бяхме още в бандата от Поморие. И така пуснахме още една обява за барабанист, в която сложихме възрастово ограничение – между 25- и 30-годишен, за да е колкото нас. Обади ни се Ники (б.а. Николай Иванов) с думите „Само да кажа, че не влизам във възрастовото ограничение“. Дадохме си една седмица, след която да се съберем и да пробваме няколко кавъра. Естествено “Plush” на Stone Temple Pilots, “Would?” на Alice in Chains и „Evan Flow“ на Pearl Jam. Получи се перфектно веднага. Излязохме да пушим по цигара и решихме да направим бандата. През 2010 г. беше първият ни концерт.

Пенко Скумов с Tidemachine Снимка: Licata.bg
Пенко Скумов с Tidemachine
Снимка: Licata.bg

Кой откри гласа ти?

Много дълго време нямах самочувствие, че имам кой знае какъв глас. Малко преди Soundprophet, може би през 2007 г., с Митко Граматиков се събирахме в неговата квартира в кв. „Хаджи Димитър“ за да свирим любими парчета. Тогава приятелката му, която днес му е съпруга, ми каза „Имаш уникален глас“. Беше едва ли не първият човек, който реагира така. През 2009 г. пак с Митко и още двама музиканти, единият, от които беше китаристът, с когото направихме онези две авторски парчета, направихме може би първия в България трибют на Alice in Chains, в тогавашния клуб Backstage. По това време жена ми все ми повтаряше „Вие не трябваше да спирате с музиката с Митко. Трябва пак да се занимаваш с музика“. Тези двама души са ме надъхали, за да си кажа „Аз пак трябва да се занимавам с музика“.

Имаше и някакъв момент на отпушване на гласа ми, в който виждах, че мога да правя с него различни неща, че мога да пея и по-високо и да си кажа „Аз мога“. Да пееш Лейн Стейли, Крис Корнел или Скот Уейланд е страшна школа. Започвайки да пея любимата си музика, и мненията на приятели и музиканти, ми даде увереност да правя това, което винаги съм искал – моя музика.

А защо избра точно думата „пророк“ (prophet) в името на групата?

Учил съм изкуствознание и история на културата със специалност Средновековие – изключително богат период, повечето от образците на европейските култури се зараждат тогава, университетите са измислени пак тогава. Религията и изкуството са били много свързани. Същевременно винаги много съм харесвал подобни загадъчни неща като пророчества. Пророкът е този, който трябва да излезе и да каже истината, дори да преведе на хората някакви тайни. За мен истинската и ярката музика, както и големите музиканти авторитети в рокендрола, са вид пророци. Ролята на дълбоката, бунтарска музика е точно пророческа. Така разбирам и Soundprophet – музика, която да казва истините, да не се срамува да показва нещата каквито са.

В текстовете ти и в стиховете, които пишеш ми се струва, че вплиташ и Бог.

Да. Бих казал за себе си, че съм вярващ човек и християнската мистика е нещо, което ми е много интересно и ме вдъхновява. Свързана е с музиката и с моя начин на разбиране на света.

Четете още по темата