Ангел Каспарянов (Me And My Devil): За да си свободен, трябва да си безкомпромисен

Ангел Каспарянов Me And My Devil Copyright: Licata.bg

Наричат Me And My Devil супергрупа, определение, което се посреща с широка усмивка и джентълменско отрицание от самите музиканти в бандата – Ангел Каспарянов (вокали), Васил Първановски (китара), Мартин Стоянов (бас) и Деян Драгиев-Дакара (Барабани). Всеки от тях е достатъчно отдавна на родната алтернативна сцена и има приличен брой фенове на останалите си проекти. Вечното музикално търсене на нови хоризонти обаче ги събира през пролетта на 2019 г, когато стартират Me And My Devil, а година по-късно вадят първия си сингъл „On Repeat“. Още с премиерата му споделят, че са готови с целия си дебютен албум, с който ни черпят през няколко месеца по лъжичка. До сега.

На 13 април е представянето на живо на тази първа тава, носеща името на групата. Всички парчета ще бъдат изсвирени в столичния клуб „Терминал 1“, а съпорт на събитието ще са ALI – техни колеги и съмишленици, с които заедно са част от самия старт на музикалното обединение на алтернативни музиканти Projector Plus. На 16 април и Пловдив ще има възможност да ги чуе с голям концерт в Bee Bop Café.

Музика, композирана безкомпромисно, и текстове, носещи безброй пластове, но най-важното – послания. Бандата не се крие от някои от най-важните теми днес – употребата на наркотици, тихите убийци, като рутината, и вътрешните морални проблеми, които ядат съвременния човек. Теми, за които е време да се говори на висок глас! А гласът на артистите може да бъде много по-силен от крякането на всеки друг. Затова се срещнахме с Ангел Каспарянов, човекът, който може най-точно да разкодира посланията на музиката на Me And My Devil.

Здравей, Ангел. Какво за теб е този албум дебютен албум на Me And My Devil?

Радост. Mного сладка радост и друга врата към място, на което към момeнта не съм бил.

Ново място вътре в теб ли?

И в себе си и чисто музикално. Още като правех DDеd Star бях тръгнал в различна посока заради начина ми на пеене. Затова ми беше важно да променя пеенето, защото и съставките, които са били в мен преди Me And My Devil някак си времето ги е заличило. Вече не съм толкова гневен, колкото съм бил в предишните си проекти. Имам център и баланс в писането на песните. Тези текстове и теми, за които пиша сега ме вълнуват по много особен и приятен начин. Но те предполагат да бъдат изпети по различен начин. Това намерих зад вратата – друг начин да пея. Преоткрих гласа си физически. Преоткрих и поведението си на сцена.

Може би хората имат друго впечатление от мен преди Me And My Devil. Тогава бяхме много експресивни, гневни и беше особено важно всичко да е тотален рокендрол. Водехме супер интензивен живот със всичките му лични падения – алкохол; качване на сцена, когато ти е трудно дори да се държиш на краката си, но изнасяне на брутален лайф; чувството, че си най-самотният човек на света след препълнен концерт. Беше съвсем друго време и ние бяхме съвсем различни. Слава богу, че минахме през това и оцеляхме!

Ангел Каспарянов Me And My Devil Copyright: Licata.bg
Ангел Каспарянов Me And My Devil
Copyright: Licata.bg

На какво е подчинена музиката ви днес?

На безкомпромисното решение да правим каквото искаме – да не се ограничаваме стилово, да не се ограничаваме кое е в тренда и кое не e, и най-важното – да ни харесва.

Дълъг ли е процесът на достигане до единодушие за някое парче? Как достигате до състояние, в което всички сте на една вълна?

Не сме в една вълна. Примерно Васето е много надълбоко в китарната музика, в блус корените, в тежка музика. Аз, от друга страна, слушам всичко и не се ограничавам жанрово – от Wet Leg, Deftones, Beyonce, Justin Timberlake до Sonic Youth и т.н. A най-готиното е, че въобще не се свеня да крада и винаги съм го правил. Ако ми харесва блендата на някой, пасва в регистъра ми и успея да я преведа във вид, в който мога да изпея нещо и да се получи добре, нямам проблем да я взема. Имаше един период от 3-4 години, в които много фокусирано слушах само женски вокали – Skin (Skunk Anansie), Ела Фицджералд, Тина Търнър, Beyonce, Gabrielle, Били Айлиш, Lola Marsh, Björk. Това са фантастични гласове, които някак си ме активират. Не мога да стоя просто да ги слушам, така съм устроен, искам да ги имам и да ги вкарам в моята музика.

Върху традиционните неща на Васето, аз изпявам това, което ме вълнува и по този начин се допълваме, получава се миксът. Идва Даката, който с невероятния си грохот и умение да свири бийт патерни като машина, заковава всичко и накрая Марто тотално смазва елементите. Васето и Марто са отдавна добре работеща машина и са много фокусирани в това, което искат да чуят като звук. Аз, от друга страна, често пъти пренебрегвам общата картина за сметка на вокалната. В този албум Васето пее голяма част от беквокалите, просто защото по време на записи открихме, че гласовете ни много добре си пасват и това е част от картината. Така всеки от нас влага в общата композиция това, което в момента го вълнува.

Как не става миш-маш?

Благодарение на всичко, което върви отдолу. Инструменталната част е в една концепция и звучи в една посока. Затова е много лесно всичко да бъде обединено накрая. Правейки няколко композиции за кратък период от време е неминуемо те да си приличат, да имат общо.

Къде остава егото на артиста, за да се получи тази хармония между вас?

Егото е много водещо и благодарение на него правим музика. Така „храним“ себе си до голяма степен. Но ако питаш за егото в личните ни отношения – там сме се напаснали добре. Дори различните гледни точки, които имаме, ги приемаме точно като различна гледна точка, а не като борба, която трябва да водим помежду си.

Me And My Devil албум

Дизайнът, визуалната идея на този албум, зададохте още от самото начало. Мацката от обложката и визуализациите в YouTube има ли си име?

Не, няма си име. Може би е най-подходящо да е Nolita, какъвто е артистичният псевдоним на София Добрева – Nolita.No. Преди време бяхме на концерт на Hayes&Y в „Маймунарника“ и след края откраднахме София за 20 минути, за да безчинстваме в студиото. Тогава ѝ пуснахме за пръв път музиката ни. Ние самите щом чухме накъде вървят нещата, ни стана ясно, че искаме визията да бъде по-псайкъделик, като от 60-те – 70-те години. Имахме концепцията визията с мацката, с която излизаха синглите, да е на сиво-черен фон, а тя да е със затворени очи. Казахме си „Ще ѝ отворим очите, когато издадем албум и тя тогава ще стане цветна“. Воала, вече е цветна и мига.

Жена е, защото както София казва  – жените са по-многополюсни и умеят да сменят формата си, да владеят без груба сила. Като видяхме визията за пръв път веднага си казахме „Това е“. Бяхме си завладени.

Всички демони и дяволи в името на групата и текстовете ти твои лични ли са, или си ги създал с цел да предадеш посланието си?

Ангел Каспарянов Me And My Devil Copyright: Licata.bg
Ангел… и демоните му
Copyright: Licata.bg

В повечето случаи те касаят състояния, предизвикани дали от реалния живот или от мисъл, която е отлежавала с години в главата ми. Но са си мои състояния… или на малка група близки хора. Текстовете в Me and My Devil обаче са на първо място много бохемски и много в една посока. Много голяма заслуга за тях има Надя Здравкова. Когато обмислях с кого да работя по тях, имах доста опции, но никой през годините не е запазил такъв пресен спомен от отминали мои дни, колкото Надя. Тя изключително рязко влезе с начина и умението си да ме преразказва, защото аз първо пиша на български, а тя намира точните думи на английски.

Една от темите, които често засягаш са наркотици.

Може би заради ред законови причини, тази тема стои на много заден план за артистите, с изключение на хип-хопа. Нормално е и хората да се крият, все пак ги грози опасност за един фас. Но това е тема, по която хората, и по-специално артистите, трябва да имат ясна позиция и най-нормалното е тя да бъде включена в текстовете им, в интервютата им, да бъдат широко дискутирана. Време е.

Непременно трябва да кажем, че ТЕЖКИТЕ НАРКОТИЦИ СА ОПАСНИ И ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ. Те са бич. В България този проблем лесно се осъжда, защото това е най-лесният ход на обществото да се справи с него, вместо да го реши. Докато по отношение на  превенцията, положението у нас е отчайващо. Със сигурност в НПО сектора има жестоки професионалисти, които правят крачки в тази посока. Но там, където трябва да се дискутира реалния проблем няма никой. Политиците ни се пазят от тази тема сякаш не е на дневен ред и тези хора са отрепки щом са направили този личен избор. А всъщност свободата да живееш в държава и да плащаш данъци  за това, ти дава право да изискваш от нея да се справя с такива проблеми. Ние не изискваме нищо.

Когато огромна част от цивилизования свят легализира или декриминализира марихуаната, в България  има нулева толерантност. Ако те хванат с фас влизаш с обвинение по Наказателния кодекс, а не с административно наказание и глоба. Това проваля  животи, захранва се корупция. В същото време една огромна част от младите хора използват марихуаната и то често като заместител на това да се наливат като бъчви например, което е безкрайно по-вредно и прави човек  агресивен.

Много подобни теми не се поставят на дневен ред. Насилието също е една от тях. Вашите колеги от ALI, с които ще излезете на една сцена на 13 април, направиха наскоро песента „Don’t Hate Me“ по този повод.

Аз имам обаче една друга теза по този въпрос. В България има много голяма пропаст между поколенията. Това не е типичният поколенчески сблъсък на западняците, където деца и родители все пак споделят общностни ценности заради исторически причини и когато водят битки помежду си за едно или друго ги решават, защото общото разбиране за ценността на живота и правата на човека обграждат всеки техен проблем.

Me And My Devil @ REBEL REBEL
Copyright: rockthenight.eu

Големият проблем при нас е, че няма разговор между поколенията, живели в различни светове – преди 89-а и след нея, който да е достатъчно откровен. В който младите да заявят открито, че искат да живеят като пълноценна част от европейската ценностна система. Ние трябва да се срещнем там, където се споделят права и човешкият живот има стойност, но тези теми не намират чуваемост, защото разговорът помежду ни е счупен. А и сякаш не сме имали нужда да го водим никога.Човешките права все още са усилие за промяна на нагласите в ценностите ни. Свободата да бъдеш гражданин, такъв какъвто си се родил все още предизвиква хомофобия и ксенофобоски натроения.

Примерно проблемите на хората с различна сексуалност днес абсолютно са резултат от това. Работих по кампании за последните два прайда. Един въпрос много силно ми направи впечатление – какво право ще ти отнеме на теб, ако тези хора имат гарантирани техните права – да не бъдат дискриминирани, да сключват бракове, да имат правото да отгелждат деца? Нима и децата на хетеросексуални родители не правят грешки?  Нима не е факт, че и традиционното семейство е отгледало дете, което като възрастен няма проблем да бие жена си, да пие по 100 кила ракия, да прави катастрофи и да убива. Всеки гражданин трябва да има еднакви възможности и гарантирани свободи.

Ние познаваме гражданските си права през фейсбук, докато нещо не ни се случи на нас самите. Тогава разбираме, че тази система не работи. А тя не работи, защото ние самите не сме работили за нея, където и когато трябва.

Бунтът е друга от темите в песните ви. Какво е той за теб – състояние на духа или действие?

Едното води до другото. Но по-скоро е действие. Дори често пъти безразсъдно.

Под каква форма е твоето действие?

Писане на текстове, изразяване на гледни точки и конкретни действия, които са свързани повече с работата ми. Знаеш ли, в последните две години работя изключително много с НПО сектора и не защото е много доходоносно или много лесно, а защото си струва. Защото е ход, през който могат да се променят нагласи и традиции към по-добро. Носи ми лично удовлетворение и така не съм пасивна част от обществото.

Изпитваш ли потребност да се бунтуваш?

Не знам дали някога в главата ми е стояла непременно някаква чиста идея, че човек трябва да се бунтува. Трябва да имаш предизвикателства за този бунт, нещо, което е запалило пожара в теб. Трябва да имаш и мнение, което не се страхуваш да кажеш на глас, дори и да бъркаш. В крайна сметка всеки греши. Не е в това проблемът. Проблемът е, когато нещата тихо и спокойно те успиват. Страшно е, когато се влачиш и усещаш вътрешно, че нещата не са наред, имаш мнение, но не го казваш и си в спор с дълбоко несъгласния си вътрешен глас.

Например – имаше концерт в подкрепа на Украйна на площад Батенберг. Много е хубаво, че група музиканти се организираха и го направиха. Но покрай това, поне моята стена във Фейсбук, се напълни с доста крайни мнения, които питат къде са звездите и защо не свирят на площада. Хората обаче не си задават въпроса защо се е случило така, как е организиран концерта, защо са само тези изпълнители. Повечето обичат кратките пътища към завършване на мисълта. Това тяхно недоволство, неоткривайки лицата, които всеки ден гледат по телевизията, в момент, в който има реална нужда от тях, също е един вид бунт.

Ангел Каспарянов Me And My Devil Copyright: Licata.bg
Ангел Каспарянов Me And My Devil
Copyright: Licata.bg

През годините обаче хората не са задавали въпросите си ясно и систематично, не са казвал на глас „Няма ли да смените това? Защо го дават този или онзи? Какво повече ще ни каже?“ И днес вече говореното им става ангро, което хвърля кал по всички артисти. Това кара и без това малката ни сцена да се чувства несигурна, неясна, сваля гарда на артистите.

От друга страна, тези артисти, които не са били на този концерт, но са били безброй пъти в ефир, тях никой не ги пита за гледната им точка по обществени, социални и политически теми. Сякаш артистите в България са обречени да нямат мнение за друго освен за последния си клип или изложба. Но когато дойде време за тяхната позиция, се питаме къде са? Няма ги. Защото почти никога не сме ги търсили и никога не сме им задавали тези въпроси.

В крайна сметка къде е коренът на всичко? В медиите, които канят само една шепа едни и същи артисти? В мнозинството, което разпознават само една шепа артисти, защото консумират информация само от медиите? Или във всички артисти, които не могат да намерят начин да стигнат до хората?

Комплекс от всичко това. Ние сме малък пазар и хората, които определят кой да ти гостува, винаги трябва да имат застраховка, за да пазят рейтинга си. В последно време обаче наблюдавам и другата крайност – кани се някой млад артист с първи сингъл. Но това е някак комсомолско, някак от времето на награждаването в ТНТМ. Няма лошо, но трябва да има и друга причина този артист да е в ефир. Рефлексът на медиите в България е да търсят шокиращото. Посланието няма значение.

(Прочети още: Ангел Каспарянов: Гледай на артистизма си като на бизнес, защото е!)

От друга страна времето на този тип словесни бунтове и послания, като че ли отминава и цената на това, което ще кажеш, вече е много по-ниска, защото всеки на всяка цена иска да каже всичко и да бъде чут, независимо дали е на място, дали е глупаво. Крякането е по-силно от говоренето.

Но артистът няма друга форма на бунт освен посланието. Не може да хване пушката.

До голяма степен артистите у нас, извън хип-хоп и трап сцената, където има шокиращи и провокативни послания, каквото и да правят нищо не се случва. Всичко изглежда традиционно. Слава богу, има и изключения. Имаме групи като „Остава“, които след толкова години продължават да вълнуват хората. Под някаква форма все още имаме „Нова Генерация“, „Ревю“ и дори ODD Crew, които са толкова време на сцена. Не всяка банда успява да го прави. От 90-те години, когато те тръгнаха, изтече много вода и много групи се разпаднаха. Радостно е, че тази малка България, с толкова чалгизирана аудитория, в крайна сметка е успяла да запази и такива бисери. И това е вид невидим бунт в нагласите за промяна, с който не искаме да скъсаме. Явно, че има причина.

Не се ли радваме на много малко?

Мисля, че изискваме малко. Аудиторията много бързо се съгласява на всичко, което ѝ се предлага.

За теб обществената позиция трябва да бъде изговорена от артиста или трябва да бъде закодирана в творчеството му?

Не разделям нещата. Миксирам нюанси и в двете, дори и в текстовете на песните, за които говорим. В тях понякога открито се говори за употреба на наркотици или за вътрешен морален проблем, за последствията от тях – дали ще е загуба на време, на трезва преценка или житейско лутане. Говорим за тихите убийци – рутината, монотонното ежедневие. Но говорим по разумен начин, не толкова краен.

Ангел Каспарянов Me And My Devil Copyright: Licata.bg
Ангел Каспарянов Me And My Devil
Copyright: Licata.bg

Случващото се днес – войната в Украйна, политическата и социална обстановка в България, провокира ли твореца в теб?

Със сигурност в един момент тези теми ще намерят място в нещата, които пиша. Обикновено обаче ги оставям да отлежат, да мога да ги огледам от всички мои гледни точки, защото всеки човек няма една единствена гледна точка. Украйна, например, може да бъде еднозначна, когато става дума за човешки животи, но не толкова и когато говорим за политики.

Как се гради свободен човек, свободен артист днес?

Трябва да си много безкомпромисен. В мен, например, има един малък инат, който се е формирал, защото животът ми се е стекъл така. От малък е трябвало да се оправям сам – сам съм вървял по някакъв път, сам съм се лутал в него, защото не мога да кажа, че съм следвал някаква отправна точка и съм искал да бъда едно или друго, и съм го постигнал. Но винаги съм знаел какво ми харесва и какво не, и съм се съобразявал само с това. Особено, ако говоря за музика. Винаги ми е било важно къде в музиката се чувствам най-добре, къде си имам най-много доверие и не се самозалъгвам.

Много е важно да изграждаш ясна представа за себе си и да знаеш къде се намираш. Защото лесно можеш да си свирил по дупки, но да твърдиш, че си бил на големи турнета. Не знам какво носи това за реалната себеоценка и въпреки петте лайка, които ще имаш под поста си. Кривонапрвеният ПР води до криви успехи.

Казваш, че сам си вървял по пътя си. Самотата ли те заведе при свободата?

До голяма степен да. Защото това се превръща в търсено убежище. Не мога да кажа, че е много здравословно, но за мен има големи плюсове. Често пъти и до ден днешен се чувствам добре дори тогава, когато съм сам в мнението си за нещо, когато не съм разбран. Носи ми свободата да мисля по този начин.

За кои неща си безкомпромисен?

За семейството си. Безкомпромисен съм и тогава, когато ми се отнема свободата да направя следващата крачка. Безкомпромисен съм в чисто човешки дребни неща, на които хората вече не обръщат внимание. Много мразя гъзолизци, лицемери и този тип хора, които много обичат да плуват в потока, който винаги стига до най-красивия бряг. Те изкривяват реалността, въпреки че го наричат с думички като „професионална етика“.

Безкомпромисен съм и по отношение на справедливостта. Липсата ѝ ме фрустрира. Дори на тези си години не мога да свикна да се примирявам. Познавам много хора, които доста добре си живеят оставили този гняв настрани.

На 13 април Me And My Devil ще представят първия си албум с голям концерт. Говорим с Ангел Каспарянов за мястото на актуалните теми в музиката
Me And My Devil @ REBEL REBEL
Copyright: rockthenight.eu

Отдавна правиш музика, и преди дигиталната епоха, и сега, в този забързан свят. Променената динамика отразява ли се по някакъв начин на музиката ти?

Музиката е музика. Да, може би влияние оказва тревожността и настроенията на артиста. Те със сигурност намират отражение в музиката му. Но ти създаваш музика заради вътрешен стремеж и дори не си даваш осъзната сметка как я правиш.  Сядаш, нещо ти харесва, започваш да го дялаш, докато не стигнеш до това, което си замислил в началото.

За изпълнението на сцена днешният начин на живот може би влияе доста повече, защото цялото ти поведение зависи от настроението – от това как живееш, какво си прочел, какво са ти казали, дали те е разстроило или те е направило щастлив.

В крайна сметка, значи има останали истини, като музиката, които не се подменят?

Потребността да правиш музика, този вътрешен стремеж, е великата истина за човек като съзидател. Това е най-голямата истина. Всичко останало е притурка, без която можем.

Пишете ли нова музика?

Пишем, даже сме готови с 4 парчета и чакаме Odd Crew да наместят графика си, за да можем да влезем в студио (Me and My Devil записват в студиото на Odd Crew). Но няма да изсвирим нищо ново на предстоящия концерт за представянето на албума.

Четете още по темата