Още една нова банда намери мястото си в тази ненормална 2020 г. Те са Lek City Case и са от Бургас. Въпреки, че съществуват от 2014 г. едва преди 3 месеца извадиха дебютен сингъл – „Broken“. За да ги окуражи съдбата (или екипът на единственото радио за рок у нас – Z Rock, не знам) им показа, че това, което правят е истински добро и парчето им се завъртя с пълна сила в ефира и сред феновете на тежката музика. А още няма дори клип. Въпреки това, те оглавиха класацията Reynaers Top 30.
В основата на групата стоят Иван Петков – вокали, Борис Николов – китара и Иван Янков – барабани. С басистите ситуацията е малко сложна, въпреки че в момента има човек зад дебелите струни.
Иван Янков – барабани. Снимка: Живко Стоев
СТАРТЪТ
„Групата се появи на шега. През 2013-2014 г. се събрахме с приятели. Взехме си една репетиционна с идеята да си джемим и да се забавляваме, и малко по малко решихме да опитаме и да видим какво е сцената. Направихме първото си участие в несъществуващия вече летен Бар без Име, после още няколко“, разказва ми гласът на групата Иван Петков, който е и единственият останал от първоначалния състав.
ИМЕТО
Името пък съществувало в главата му години преди това. „Живеех в Германия от 2001-а до 2004 г. За пръв път заминах през септември 2001-а и останах там 10 месеца без да виждам нито родителите си, нито приятелите, никой. Обзе ме адска носталгия. В автобуса, когато се прибирах за пръв път и видях Бургас, просто изплува това – Lek City (б.а. „лек“ е популярно обръщение между младите в Бургас, а “lek city” може да се приеме като синоним на града). Носталгията към любимия град роди името“, обясни Иван. В последствие добавили и Case, и групата била готова.
ТРУСОВЕ
Малко след като се качват на сцена обаче претърпяват първия си трус – загубват оригиналния си басист Слави Бойков. Следват още сътресения, които не им позволяват да разгърнат потенциала си. „Докато създадем това ядро от нас тримата, направихме доста опити да намерим правилния китарист, правилния басист… Може би сме прослушали 10-15 човека през годините, но в Бургас е трудно да намериш музиканти за това, което ние се опитваме да правим – този сиатълски звук. В София предполагам е доста по-лесно, защото стилът там се възприема доста по-комерсиално и се слуша повече. Тук, в Бургас, музикантите се ориентират към по-тежката музика, към разклоненията на метъла“, призна ми Иван.
HEAD ERROR
Е, в крайна сметка резултатът е важен, нали така казват. А „Broken“ е парче, което дава достатъчно силна заявка, но оказва се не и посоката, в която Lek City Case ще се движат неотлъчно. Бургазлиите, като почти всички нови банди, явно няма да позволят поместването им в рамки. Имат вече 5 записани песни при Васко Райков (Odd Crew) в студио Audioslot. „Следващата ни песен е доста по-твърда и се доближава повече като звучене до Soulcore (другата бургаска група, на която Иван е вокалист). Естествено, ще е с почерка на Lek City Case, но няма да е лека, а ще е тежка. Казва се „Head Error“, за пръв път разкрива името й певецът. И бърза да допълни, че след това пък ще ни поднесат доста по-поп звучене. Китаристът им Борис Николов е силно повлиян от прогресив рока, така че ще има закачки и в тази посока.
Преди обаче да извадят Head Error първо ще пуснат клипа на „Broken“, „за да представим групата и визуално, а не само като аудио проект“. Той вече е заснет и тук е поредната изненада, която момчетата са заложили. Видеото е дело на Bashmotion (б.а. режисьорът работи предимно в хип-хоп стила, като е правил клипове за 100 Кила, Били Хлапето, Део и Лео, Криско и т.н.)!
АЛБУМ?
В по-дългосрочните планове обаче Иван, който е и основен текстописец на Lek City Case, не е толкова категоричен и словоохотлив. Лаконично отговаря, че може да чакаме поне EP от тях, но промъква между другото, че освен онези 5 готови песни, в последните два месеца са написали още 2, та не е изключено да помислят и за албум.
Като че ли пандемията ритна голям кошер и той избълва страхотна българска музика. За по-малко от година се появиха такъв брой групи и авторски парчета, че сцената ни не може да се похвалим с подобно постижение сумарно за последните няколко години. Излязоха напред талантлив хора, не само от столицата, които имат какво да покажат и Иван е един от тях.
ИВАН ПЕТКОВ – 4-то ПОКОЛЕНИЕ МУЗИКАНТ
За себе си казва, че се е родил с музика, но и до днес тя не му е професия, а голяма любов. Свирил е за две години на пиано като дете, но съвсем не му е достатъчно. Китарата я учи сам. Но в ДНК има музикантска жилка. „Прадядо ми е свирил на хармоника, дядо ми свиреше на цигулка, баща ми е клавирист“, а той явно продължава семейната нишка с цяла група.
Всъщност още баща му, които е истински рок фен, искал да има група, с която да се качи на голяма сцена, но реалностите на соца не му позволили. Негова сцена били ресторантите, но музиката му оставала рок. Покрай него Иван израснал с Pink Floyd и още класически банди. В пубертета, през 90-те, го заляла гръндж вълната и той отплавал мислено към Сиатъл. „Това беше и моментът, в който разбрах, че искам да се занимавам с музика. Вярно е, че позакъснях доста, но мисля, че никога не е късно да станеш за резил“, смее се Иван.
ВТОРАТА МУ БАНДА SOULCORE
Когато говори за музика тонът му автоматично става сериозен: „Музиката е сърцето ми. С музика се събуждам и с музика лягам. Дори да не слушам музика, тя звучи в главата ми. Не знам дали не е някаква Head Error“. Сигурно затова се изявява като фронтмен не на една, а на две групи. Soulcore е доста по-твърда банда и създава музика с хъс и душа. Тя вади и едно друго лице на Иван. „Soulcore ми е като рехабилитация. Агресията, която и аз като всеки събирам, я изливам в песните там и чувствам облекчение“, призна ми той.
Lek City Case пък вади от него това, което носи сърцето му, което е най-близо до него. Сигурно затова и писането на текстовете се пада основно на него… и жена му. Последното в кръга на шегата. Истина е обаче, че половинката му също е вложила талант в лириките на „Broken“. “Когато вече съм написал някаква част, но вляза в творчески цикъл и не мога да продължа напред, е хубаво да се уповавам на човека до мен. Тя ми дава понякога точно този тласък, който е необходим“, сподели Иван и разкри, че отключва таланта на жена си с вино. Колко и как точно не смях да попитам!
ОТ АРХИВА
Това, че 7 години след началото си Lek City Case вадят дебютен сингъл съвсем не означава, че не са писали авторски парчета и преди това. Тези песни съществуват, но в демо вариант. Точно една такава изрових във виртуалното пространство. Казва се „Doreen“ и определено си заслужава да се чуе, без значение, че записът е направен за два часа без китарист, както разбрах от Иван.
„Точно тази песен е лично мое дете. В този вариант, в който може да се чуе сега нямахме китарист. Записвали сме я трима Ивановци – Иван Янков барабани, аз и Иван Герасимов – бас. Аз свирих на акустична китара, а Герасимов, освен на бас, на електрическа. Записахме за няма и два часа и резултатът е абсолютно демо – сухо и сурово“, върнах го назад в 2017 г. Това най-вероятно ще е и третата песен, която бандата ще изкара като сингъл, разбира се с нов, студиен аранжимент. В архива имат още доста такива песни и е въпрос на консенсус между стари и нови членове, кои и по какъв начин част от тези творения да видят бял свят.
СОФИЯ, ARE YOU READY?
Е, най-добрият начин всички го знаем – с концерти и на живо. За това си мечтаят и момчетата от Lek City Case. Дори обещават да опитат да свирят и в София, ако лятото клубовете отворят. „Би било страхотно да сме и с някоя друга готина банда. В момента излязоха страхотни групи, което много ме радва. Има голямо раздвижване. Може да се дължи до някъде и на пандемията, защото всички знаем, че в такива времена на трусове творците стават най-силни“, планира на глас Иван Петков. И бърза да приложи доказателства към думите си – последното ново българско парче, което е слушал и адски му е харесало е последният сингъл на ALI – “Freedom”, който излезе буквално преди дни. Не забравя да спомене и всичко, което правят Tube Hedzzz, Saint Electric, Smallman, Odd Crew, разбира се, и Krekhaus.
