Expectations – война срещу статуквото

Expectations са една от най-ярките банди на родната хардкор сцена, на която са стъпили здраво вече 13 години. Утре (10 септември) ще излязат на фестивала REBEL REBEL (билети ТУК), от който ще стартират поредното си голямо турне из Европа – Сърбия, Словакия, Унгария, Хърватия, Словения, Австрия, Чехия, Босна.

За Георги Димитров (вокали), Михаил Славов (китара), Андрей Генчев (китара), Ангел Симитчиев (бас) и Неди Миладинов (барабани), подобни обиколки не са голяма работа. Имат над 150 концерта извън България до сега. Излизат зад граница още от създаването си. Силен старт, бихме казали.

ПО ПЪТИЩАТА НА ЕВРОПА

„Дължим този старт изцяло на първия ни барабанист Даката, който още преди да създадем бандата ходеше на различни хардкор концерти из Европа и в процеса създаде много приятелства и познанства, които в последствие помогнаха в ранните години и първите турнета. След като той престана да е част от бандата, ние продължихме да действаме по същия начин“, разказа ни Мишо, китарист на Expectations и съосновател на групата.

„В действителност организацията на едно DIY пънк турне се състои основно от две неща – едното е да успееш да накараш всичките ти познати и приятели от сцената в съседни държави да ти организират концерт при тях в няколко последователни дни. Другото е да си склонен да прекараш десетки часове пишейки стотици мейли и съобщения на непознати и полупознати хора от сцената със същата молба. Много няма да ти отговорят, много ще ти откажат и от тях една малка част ще имат възможност и време да ти помогнат и ще го направят. Нещата при нас в това отношение не са се променили особено през години“, допълни той.

НА РОДНА ЗЕМЯ

На българската клубна сцена обаче, като че ли хардкор бандите не са най-често канените изпълнители, а публиката им изглежда малко затворено общество. За Expectations нещата отвътре обаче изглеждат по друг начин. „Трудно е, колкото решиш, че е трудно“, категоричен е Мишо.

И, да, те са една от малкото хардкор банди, които често срещаме по столичните афиша. „В провинцията нещата са по-различни. Обикновено има един клуб или няма изобщо. Като изключим 3-4 най-големи града, в много случаи няма и адекватна локална сцена и банди, с които да свириш. Това е проблемът в България. В Германия можеш да отидеш да свириш в град с 30 хиляди население и да видиш локална хардкор сцена с банди, клубове и всички останали важни инициативи. Да резюмирам – ако искаш да си банда, която свири в София – не е трудно. Колкото повече се опитваш да се отдалечиш от това, толкова по-трудно става. На практика, ние като банда за последните 12 години сме свирили в почти еднакъв брой градове в България, Сърбия, Унгария и Германия – 4-5 за всяка държава“, разяснява китаристът.

СЛЕДВАЩИТЕ

 И докато Мишо отбелязва възхода в алтернативната сцена и се радва да види 300 деца на концерт на „Спални места“, както и успехите на колегите от So Colled Crew, ТДК, Feedbacker, Odd Crew, за стила, в който творят Expectations, не може да сложи розовите очила. „Не смятам, че има достатъчно нови банди в хардкора. Надявам се това да се промени. В хардкора качеството се вдига, създавайки среда и сцена, в която хората се чувстват добре дошли, приети и насърчавани да правят това, което обичат. Искам така да се чувстват и всички, които дойдат на наш концерт и си задават въпроса дали да се занимават с нещо алтернативно в живота си. Нашият принос считам за умерен. И без нас ще има сцена и с нас има, може би 1% по-интересна, но ние сами по себе си изобщо не сме достатъчни“, споделя реалистичния си поглед над нещата Михаил Славов.

РУМЪНСКА ВРЪЗКА

Зад гърба си Expectations имат четири дългосвирещи албума – едноименния им дебют от 2012 г., „After Twenty Years“ (2014), „By-By Youth“ (2018) и най-новия им „Heartless, Shallow and Cruel“, който излезе само преди няколко месеца. Още от първия албум и против всякакви очаквания той да е записан при някой приятел в малко студио или дори в мазе, „Expectations“ вижда бял свят чрез Next Dog Studio в Букурещ и Мариус Костаке. Всъщност това е човекът, работил по реализацията на всичките им албуми до момента.

Как обаче успяват да стигнат до записи в Румъния още с дебютната тава? „През 2011 г. Ангел (б.а. Симитчиев – бас) беше на концерт на Altar of Plagues в Букурещ, Румъния и там се запозна с Мариус Костаке. Той каза, че е чувал за нас и искал да ни запише. Така се случи. Изключително приятен и професионален пич! Приятел“, с лекота си спомня тези първи записи фронтменът на бандата Георги Димитров.

EXPECTATIONS 2.0

До сега групата никога не е имала проблем с това да се променя и да се надгражда. А последния им албум „Heartless, Shallow and Cruel“ може смело да се нарече „порастване“. В него още по-хомогенно се смесват мелодичното и хардкора, силни, сурови послания с красива мелодия. „Текстовете на Expectations винаги са били свързани с това как времето и проблемите около нас променят менталната настройка на един човек. Споделяме лошото, доброто, трудностите и успехите. Всеки албум е рефлекция на личните борби, през които минаваме и как това ни изгражда да бъдем по-добра версия на себе си“, разказва ни Георги, който е основният текстописец. С него сме на едно мнение – “Heartless, Shallow and Cruel“ e Expectations 2.0“, както сам го описа.

„Главната причина за това, е начинът, по който конструирахме песните. Имаме доста повече песни, които следват формулата “куплет-припев” и лично за мен това не е лошо. Усещам Expectations 4 като едно ново начало на бандата. В същото време, когато през годините сме творили съм се отнасял с всеки албум все едно е последен, защото никога не знаеш какво ще се случи. Това помага да дадем всичко от себе си и да не правим компромиси“, допълва Георги.

Именно в „Heartless, Shallow and Cruel“, бандата за пръв път експериментира, като записва песен на български език – „Под тъмно небе“, заедно с Indignity и Outrage, а като сингъл излезе едно истинско съкровище – „Congratulations“ с Александрина Александрова АДА.

АЛТЕРНАТИВНОТО ИЗКУСТВО

Няма как да не поговорим и за посланията в песните на Expectations. Когато влезеш в диалог с подобна група това е може би най-важният детайл от творчеството им. Хардкорът е стил трибуна за изразяване на мнение, за показване на друга гледна точка към света, със силно развита сетивност към добро и лошо. „Всеки обича да се забавлява, но живеем в свят, който изисква от нас да взимаме важни и понякога радикални решения. За съжаление мейнстрийм образованието и медиите не позволяват човек да придобие реална представа за света и как той не е черно-бял. Тук идват алтернативната музика, алтернативното кино, литература, изкуство. Това са нещата, които ти дават реални теми за размисъл и реална възможност да формираш принципи и възгледи, които не са най-лесните, достъпните и приемливите“, коментира Мишо.

Георги пък допълва, че не би си позволил да издаде музика, която да не носи послание. „От дете съм насочен към стилове, които са част от определена субкултура и съответно носят определени послания и морални ценности. Това го прави истинско и затова творим в този стил и сцена. За мен е един вид война срещу статуквото и масовите възприятия на света“, ясно заявява гласът на Expectations.

Последната тема, която занимава съзнанието на Георги, като текстописец на бандата е вечното състезание между хората. „Времето, в което живеем е изключително динамично и в последните години забелязвам как хората постоянно се състезават един с друг за неща, които нямат смисъл. Не само в музикалната сцена, но дори и в работа. Предмети, които нямат значение, статут, който няма значение. За мен живота не е спринт, а маратон и човек трябва да показва емпатия към околните през това “пътешествие”. Нещо, което за съжаление виждам, все по-рядко“, споделя той.

АГРЕСИВНА МУЗИКА?!

Expectations са и явно доказателство, че хардкора не е и никога не е бил само определение за някакъв вид музика. Той е идеология, начин на живот, поглед към света. Част от членовете на бандата са стрейт едж* и един от тях е точно Михаил Славов. „Но самата банда никога не е била стрейт едж“, бърза да допълни той. Това е личен негов светоглед, който през годините е споделян и с други членове от групата или пък не. „Това, което прави една банда хардкор са ценностите и начинът, по който правят нещата в сцената си и извън нея“, допълва това просмукване между живота и музиката Мишо. А Георги допълва: „Хардкор-пънкът е свобода и начин на изразяване. Бунт към болката, която ни заобикаля, бунт към неправдата. Изключително зареждаща и позитивна музика с ясни принципи. Принципи, които се стремят към добро“.

Доста далеко от етикета „агресивна“ музика, нали?!

*Стрейт едж е идеология, която издига като основна ценност себеусъвършенстването и се противопоставя на всичко, което съсипва тялото и душата – алкохол, наркотици, безразборен секс. Неин „основоположник“ е Ян Маккей от хардкор пънк групата Minor Threat, който се обявява срещу основните принципи на рокендрола от 60-те и 70-те. Стрейт едж се свързва и с определени категорични политически пристрастия