Боби Косатката (der hunds): Музикантите трябва да реагираме на тази война, да заявим твърдо НЕ

Две години без концерти пред публика. Това е най-дългият период, в който една от най-здравите ни рок банди – der hunds, са отсъствали от сцена. А догодина стават на 20… Завърнаха се преди дни и то не само с концерт, но и вече като част от разрастващото се семейство на Projector Plus (обединение на български рок и алтернативни групи, може би едно от най-добрите неща, случили се на родната сцена в последните 20 години). Допълниха всичко това с чисто нов сингъл „Gone“. Неочакван, звучащ много различно, отбелязващ промяна в групата. Каква обаче е тази промяна, на какво се дължи, колко трудно е да се съхраниш емоционално през пандемия, последвана от война, се питаме ние. А фронтменът на der hunds Боби „Косатката“ Мудолов отговаря, след като ни е настанил удобно в огромната им репетиционна, помещаваща се в култовата сграда на Балкантон.

Здравей, Боби. Преди дни се върнахте с der hunds на сцена след повече от две години пауза. Как ти подейства този концерт?

Много зареждащо беше да видим отново публика и те нас. След тази дълга пауза концертът е много по-вълнуващо. Беше като да опиташ нещо отново, след дълго въздържание – вкусът е много по-силен. Даде ни и стимул следващият концерт да е много по-скоро. Вече планираме и участия извън София.

Така ще имате възможност да направите премиерата и на последния си албум Apocalyptoholics само, че с две години закъснение.

Да, ще правим нещо две в едно – албума и новото ни парче „Gone“, както вече тествахме на този отминал първи концерт. Изсвирихме повечето песни от Apocalyptoholics, включително някои, които не бяхме правили на живо никога.

Усети ли нещо различно във вас, а и в публиката, след тези две години пауза?

Настроението беше на двата полюса, хем много приповдигнато, хем имаше и една минорност от това, което се случва в Украйна в момента. И пандемията има отпечатък – липсваха някой хора, част от които са карантинирани или пък все още ги е страх. Да, има леко странно усещане, което се напластява. Пандемия, война…

Изолацията донесе много нова музика. Но донесе ли ви щастие това?

В никакъв случай не мога да кажа, че тези две години са били щастливи в творчески план. Изгубихме хора, близки приятели като Косьо Марков, Димо от P.I.F. и още, които не са популярни лица… От друга страна, винаги като се съберем на репетиция с момчетата от der hunds е един малък празник. Ей тука (сочи единия ъгъл на репетиционната с усмивка) имаме едно хладилниче, пълно с приятни напитки и много често се случва да не можем да си изсвирим всичко, което сме искали, защото не можем да се наговорим. Ние сме преди всичко приятели.

Значи репетициите са били за теб спасителен остров?

Точно това си говорихме и с момчетата. Тази репетиционната и свиренето поддържаха по някакъв начин духа ни. Ако ги нямаше, щяхме да рухнем. Аз бях леко паникьосан в първата седмица, но ме спаси един друг проект – Intelligent Music Project на доктор Врабевски. Покани ме в студиото, за да запишем албума „The Creation“, който вече излезе. Тогава каза нещо много вярно: „Чувството на пълноценност те прави щастлив“. Щастлив си, когато правиш нещо, когато работиш. И аз така преминах през страха.

А с der hunds, освен да репетирате и да се поддържате емоционално здрави, успяхте ли да натрупате повече нови парчета?

С групата имахме големи перипетии около преместване на репетиционната. Направихме и доста нови покупки на техника, защото всичко си записваме сами и за нас това е особено важно. Басистът ни – Мартин Евстатиев, е професионален тон режисьор и той работи по нашите записи. Имаме още един професионалист в групата – барабаниста Ивайло Петров-Пифа. От друга страна това малко забавя процеса на издаване на продукция, защото не гониш срокове, не ти тече наем на студио и т.н. Аз вече не се заричам за албуми, но имаме доста нови готови песни, може би 5-6, които обаче този път ще пускаме една по една. И ще снимаме на всяка клип. Както с Методи (б.а. Кръстев – фронтмен на No More Many More, с които делят репетиционна) си говорехме, че те правят – албум от 10 песни и всяка излиза като сингъл с клип.

Това е продиктувано от новия начин, по който музиката достига до публиката, нали?

Не качиш ли едно парче в YouTube, все едно не е излязло. А ние пък имаме щастието и комфорта да имаме много добри приятели режисьори като Боян Карамфилов, който направи видеото на „Gone“, както и първия ни клип – към „Mr. Blister“, и предпоследния – “Fire”. „Fire“ дори е сниман при едно от пълните затваряния, затова и нямаме общ кадър в него. Ходехме един по един да ни снима, за да имаме минимум контакт.

Каква е историята на новата ви песен „Gone“?

При нас нещата се случват спонтанно. Обикновено аз се появявам с някоя идея на китарата, и заедно работим по аранжимента, който е адски важно нещо. Изграждаме песните заедно на репетиции. Има някои, които въртим по 5-6 месеца. Може би “Gone” беше една от тези – 3-4 месеца я обръщахме в различни варианти и я изпипвахме. Тази песен е една проста хармония, която се повтаря през цялото време и всичко се гради на динамиката, тоест – на аранжимента, и естествено, на мелодията на пеенето.

Ако ме питаш за повод да я напиша – няма конкретен такъв. За щастие не съм изгубил близък човек, но не мога да не съм доволен, че съм предал достатъчно силно послание, за да решат хората, че е написана по лично преживяване.

От една страна не си, но от друга, както говорихме – загубихме доста хора в тази пандемия.

Да, така е… Може би е повлияло това… Текстът ми дойде от самата меланхолия в парчето.

“Gone” е доста различна като енергия от предишните ви парчета. Различни ли са хората, които я написаха? Променихте ли се?

За Apocalyptoholics песните са писани преди 5-6 години. След него стана тази двегодишна пауза. Та за тези вече около 7 години, няма как да не се промениш, дори и музикално. Да не говорим за помъдряването. Промени се и музиката, която слушам. Имам различно вдъхновение от това, което е било преди 10 години. Ако чуете следващи песни ще видите също голяма разлика, с това което сте чували от der hunds.

В „Gone“ за пръв път свири и новият ни китарист Дидо (Деян Петков), който смени Калин Белчев.

Казваш, че имаш нови музикални вдъхновения. Кои са те?

Едно от най-големите ми нови открития е Иън Торнли, както с групата му Big Wreck, така и в соловите му проекти. Посочи ми го един приятел от Пловдив с думите „Гледай, това много ми прилича на вас!“. Този човек е много добър китарист и певец и ми е повлиял адски много през последните 2-3 години. Като го слушам усещам вдъхновение.

По същия начин, излизането на първия албум на Audioslave ме вдъхнови да събера der hunds. Бяхме леко позагубили вяра в живинката на сиатълската музика, разпаднаха се почти всички банди, и изведнъж излезе този албум през 2003 г. Бяхме втрещени и така въодушевени. Слушахме го на път за морето, в колата, и с двама приятели си казахме „Хайде да направим банда“.

Винаги трябва да имаш някакво вдъхновение, разбираш ли. През годините просто вдъхновението се променя адски много. Самото помъдряване също играе роля. Благодарение на него вече си направихме хубава репетиционна, така че да имаме условия всеки да чува по-добре докато работим. Спомням си първите ни репетиционни – голям джангър наставаше и ми се налагаше да се опитвам да надвикам инструментите. Сега вече не е така. И в „Gone“ личи. Чува се едно по-ниско пеене и това се дължи на добрите условия, в които репетираме.

А темите в текстовете, които ви вълнуват промениха ли се?

Винаги съм бил социално ангажиран. В една от песните в предишния албум бях повлиян от събитията на Майдана в Украйна, където умираха хора, протестиращи… в Европа. Вълнуват ни екологичните проблеми, войните, насилието. За съжаление, точно тези теми не се променят, а в последно време се засилват.

Значи войната може да провокира да пишеш?

Провокира ме войната, да. Музикантите трябва да реагираме на тази война. Най-малкото, да заявим твърдо НЕ на войната. В момента обаче, още съм прекалено втрещтен и шокиран от това което се случва в Украйна, за да напиша нещо.

Музикантите сте филтри, преводачи на случващото се в света. Превеждате понякога много тежки теми в музика, която да помага на слушателите. Но рядко се замисляме как вие се справяте с цялата тази емоция, която минава през вас.

Аз лично се разхождам, откакто започна пандемията. Адски тихо и спокойно е късно вечер. Когато всички вкъщи си легнат – излизам. Снощи направих същото и през цялата разходка си мислих за това, че Путин е привел е в бойна готовност ядрените глави. През главата ми минаваха какви ли не сценарии. От дете живея със страха от ядрена война. Като малки ни водеха в бомбоубежища, в гражданска защита ни учиха как се дава първа помощ на поразени от ядрен взрив… И след толкова години този страх се връща и се прехвърля и на децата ми. Потресаващо е.

Как се лекуваш от тези мисли?

С хубави събития, като концерта ни с der hunds преди дни. С репетициите, контакти с близките хора, приятели. Няма друго лечение.

Вие сте от музикантите, които активно говореха за проблемите на психичното здраве и за депресията, с поредицата трибют концерти след смъртта на Крис Корнел.

Най-важното е сам да осъзнаеш, че имаш проблем, че започваш да се депресираш, да развиваш фобии. Ето, след като цяла вечер мислих за ядрена война, по едно време си казах „Спри“. Не винаги успявам обаче. Но е важно вътрешно да разбираш, че има проблем. Това го научих от разговорите с много лекари покрай кампанията “Promise to survive”, която направихме през 2017 г. с Ели и Роси от PR Care. Аз самият имам случай на самоубийство в следствие на депресия в семейството. Толкова е шокиращо. Предния ден си говорил с този човек и не си разбрал нищо. Научихме се да говорим с тези хора, ако разберем, че имат проблем. И да не казваме „Стегни се!“ , „Бъди мъж“. Трябва да се говори, да се съчувства.

Всеки живее със собствените си дяволи. Покрай всичко това, ти самият научи ли се да говориш за своите?

Изненадваш ме.. Не знам. По скоро се научих да следя хората около мен. Да видя, ако не са добре, да опитам да поговоря с тях.

Да завием рязко към спомените ти от близкото минало. Били сте на много големи фестивали у нас и в чужбина. Разкажи някой топъл спомен от там.

Спомням си колко готино си говорихме с Fun Lovin’ Criminals. Свирихме с тях в зала „Универсиада“ през 2017 г. и тогава организаторите ги поканиха да излязат и да чуят 1-2 парчета, докато свирим. Веднага след като слязохме от сцената дойде барабанистът им и ми вика: „Ей, пич, пееш като Крис Корнел! Много се бяха изкефили. Фронтменът им Хюи Морган дори ни каза, да му дадем наши парчета, които той да пуска в независимото си радио.

На големите фестивали с много групи обаче, че могат да се случват такива срещи. Аз дори не видях Аксел Роуз като свирихме преди тях на Sofia Rocks. Но пък на тези големи сцени се чувстваме превъзходнo. Има въздух. Понякога музиката ни е по-тежичка от нормалното и на такива сцени звучи доста по-чуваемо. В малките заведения като забиеш здраво и започва да кънти.

А какво се случва с група „Тангра“, в която също участваш?

Предстои ни концерт, организиран от съпругата на Косьо – Лора. Ще бъде на 15 март в Sofia live club, точно една година от датата, на която почина. Затова искаме да е поклон към него. Поканени са и гост музиканти като Кирил Маричков, Стени, Свилен от „Остава“, Дидо от D2. Ще се съберат приятели в памет на Косьо. После имаме дати в Пловдив през април и в Joy Station в София през май.

Има идеи и за нови песни, от Косьо също останаха и Лора ни помоли дори да довършим някои. Има много работа.