Завръщането на Bloodrush

Коста Коларов Bloodrush Copyright: Licata.bg

Една страхотна банда се завърна на сцена след близо 3 години затишие и няколко смени на местоживеенето. Bloodrush са отново тук с първи от поредица сингли, който се казва „Заедно ли ще горим?“ Това е и първата им песен след като се прибраха от Англия и се установиха в София, първото им парче на български и първото, което явно сменя стила им. Коста Коларов, Мартин Кирилов и Димитър Димов отрязаха дългите коси и са готови за нови предизвикателства, в които всички сме поканени.

Снимка: @ramble.rattle

ИСТИНАТА

Такова предизвикателство е „Заедно ли ще горим?“, песен, в която философското е по-тежко дори от метъл рифовете и агресивните вокали. За пръв път обаче Bloodrush смесват това сурово звучене с откровени поп елементи и синтове.

Това не е просто сега

И не знам дали съм със целия си,

Но истината не е една

И не знам какво да отговаря,

Но за сега аз не мога да спя

Защото истината не е моя.

Коста, който е автор на лириките, се е впуснал в един вечен въпрос „Има ли универсална истина?“ „Още сме доста млади и би било изключително арогантно да говоря за някаква обща истина от първо лице. Затова само питам. Ако има такава универсална истина, инвестирани ли са всички хора заедно в нея? Или дори да я осъзнаваме всеки продължава да си гледа собствената истина?“, не спира с въпросите и пред нас.

МРЕЖАТА

Всъщност, ако има някаква провокация, накарала го да размишлява по темата, то тя се нарича Фейсбук – място, където „всеки става философ, политик, лекар и всеки разбира от истината“.  „А много малко хора всъщност стъпват една крачка назад и се опитват да погледнат по-глобално. Това ми липсва. Днес всичко е толкова достъпно и всички са по-информирани, но и по-разделени от всякога“, казва Коста, когото открихме в новия му дом в столицата, част от който е преобразуван в студио.

Коста Коларов Bloodrush Copyright: Licata.bg
Коста Коларов Bloodrush
Снимка: Licata.bg

 „Социалните мрежи вече промениха света. Подмениха манталитета и ценностите на хората. Аз съм от това поколение, което малко или много изгради тези социални мрежи. Или те изградиха нас? Затова и не си позволявам да съм емоционално ангажиран с мрежата, защото много хора се забравят там“, казва той.

За него и бандата музиката остава по-добрият начин за споделяне на собствената им истина. „В изкуството и специално в музиката трябва да има частица абстрактност и да е отворено за интерпретация, за да може човек, ставайки част от него, да открива отговорите за себе си. А когато са ти дадени черно на бяло, без контекст и гледни точки, много лесно се объркваш, поддаваш се на пропаганда. Докато с музиката рядко е така. Особено в някои стилове. Те не си позволяват да са твърде директни, а по-скоро оставят човека, който се потапя в тях, да се научи да мисли, да слуша, да абсорбира, да консумира, което в един момент има много образователна цел“, допълва фронтменът на Bloodrush.

Коста Коларов Bloodrush Copyright: Licata.bg
Коста Коларов Bloodrush
Снимка: Licata.bg

ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ

По-зрелият подход към работата им, който ясно личи от новото парче, идва след достатъчно задълбочено обмисляне точно в онези близо три години откакто Bloodrush не бяха пускали нов проект. Първоначално, голямата пауза била съвсем естествена, съвпадайки с пандемията. Но след като Коста се появил с идеите за новите песни, тя станала търсена. „Решихме да си поемем дълбока глътка въздух и да направим всичко като хората – с финансиране, екип от хора, професионално. А когато сме напълно готови, да го покажем на публиката“, разказва ни Коста.

Е, успели са да тестват новите песни на два пъти на живо в моментите, когато мерките бяха разхлабени и отзивите определено са им харесали. Въпреки че публиката била в лек шок от огромната промяна на групата, която вече свири с метроном и слушалки на сцена, и има четвърти член за изпълненията на живо – компютъра Project 9300.

Bloodrush copyright @ramble.rattle
Коста по време на снимките на новите видеоклипове на Bloodrush
Снимка: @ramble.rattle

Залитането по новото звучене, с малко повече помощ от технологиите, идва от Коста, който е завършил „Музикално продуциране“ в The Academy of Contemporary Music, част от Middlesex University в Лондон. Там изучава и електронна музика, а самият той е фен на още и различни стилове като рейв и хип-хоп. Бърза обаче да отбележи, че не би се пробвал да рапира, но евентуално може да вмъкне подобни елементи в музиката.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За пръв път Bloodrush издават песен на български и това е поредното нещо, което изненада почитателите им. За щастие – приятно. Коста, който е основният текстописец в бандата, разказва, че никога не са бягали умишлено от нашия език, но на английски определено е по-лесно. Въпреки това в главата му се загнездила фразата „Гледам със затворени очи, слушам със запушени уши“, с която днес започва припевът на „Заедно ли ще горим?“. Така той решил да опита да напише песен по нея. „Намерих си ново предизвикателство, защото българският е труден за писане – хем да не звучи зле, хем да е добре изпято, но и да не е клиширано. Оттам се запалих и за следващите песни и мисля, че ще продължавам така до необозримото бъдеще“, усмихва се той.

Коста Коларов Bloodrush Copyright: Licata.bg
Коста Коларов Bloodrush
Снимка: Licata.bg

МИНИ КИНО

„Заедно ли ще горим?“ съвсем логично става първи от поредицата от четири сингъла, които Bloodrush са готови за пуснат идните месеци. Той е и първата написана от новите песни на групата. Затова и всяка ще излиза по реда, в който се е появила в главата на Коста.

Всички те са визуално обединени в обща история от режисьора Петър Тухчиев. “От самото начало идеята ни беше да снимаме там, откъдето сме тръгнали, защото никой не го е правил. Избрахме 12-13 локации, защото беше важно да им дадем нов живот. Имаме кадри от библиотеката и галерията в Добрич, например – места, където сме израснали, но виждаме как в забързания днешен свят са все по-забравени“, допълва Коста.

Коста Коларов Bloodrush Copyright: Licata.bg
Коста в студиото на Bloodrush
Снимка: Licata.bg

ПРОМЯНАТА

Промяната е може би най-доброто определение днес за Bloodrush. И то не само в новия им сингъл „Заедно ли ще горим?“, а в цялата им история. Момчетата започват да свирят сериозно още в гимназията в Добрич преди десетина години. Преди да са навършили 18 и да имат автомобили са товарили цялото си оборудване на влака само за да стигнат до сцените в София или Пловдив. Още в Добрич издават първия си албум – No Man’s Land. След това се местят в Англия, за да учат, и там, от дистанция, с помощта на Васко Райков от Odd Crew, записват и пускат втория си албум – Quench. А днес, 2/3 от бандата вече живее в София и са готови с доста нова музика. Все още не говорим за албум, но с основания чакаме такъв до края на годината.

„Не ни свърта на едно място. Все ни се прави нещо ново. По тази причина заминахме и в Англия, за да вземем образование и да видим там как се случват нещата. Това, което вдъхновява музиката ни обаче, не бих казал, че е конкретно промяната. Но тя определено помага“, споделя Коста. И тримата много рано спират да слушат само рок и разширяват музикалните си интереси към електронния звук, а после започват да се събират с приятели диджеи, които пускат трап и хип-хоп. Всичко това добавя нови нюанси в Bloodrush.

Коста Коларов Bloodrush Copyright: Licata.bg
Коста Коларов Bloodrush
Снимка: Licata.bg

КОСИТЕ

Със завръщането си на музикална сцена обаче, всички виждат не само промяна в музиката на групата, но и във външния им вид. Липсват дългите им коси – символ на принадлежността им към определени стилове музика. „10 години носех дълга коса. За мен беше символ на протеста. Покрай нея се запознах с много хора от рок общността. Не бих казал, че днес този протест го няма в мен. Напротив, чувствам все по-голяма нужда да съм под някаква форма опозиция, но вече не вярвам, че външният вид е това, което задължително го диктува“, казва Коста. Днешната му опозиция не е толкова очебийна като огромната коса, но е не по-малко категорична, заявена в текстовете и музиката на Bloodrush.

НАЧАЛОТО

Коста започва да се занимава с музика от съвсем малък. На 6 родителите му го записват на пиано и солфеж, след което открива и китарата. В 10-ти клас вече е категоричен, че ще посвети живота си на това. Уж знае всички негативи на авантюрата си с музиката, но по детски наивно си казва: „Каквото искат да ми говорят, аз ще успея!“ Живота ги сблъсква с много от трудностите, през които минава една банда. Но и с много учители.

Първият такъв за Коста е преподавателят му по китара в Добрич Георги Илиев, който го научава да не стои на едно място в музиката. После се появява Васко Райков от Odd Crew, който продуцира първите им два албуми. Взима ги под крилото си от хлапета и вярва в тях. „От него бих казал, че сме „откраднали“ най-много“, признава Коста, който благодарение на това ноу-хау от Васко вече сам миксира и мастерира парчетата на бандата. Митко Кърнев, Сашо Обретенов и D2, с които се срещат в „Голямото рок междучасие“, пък им дават наготово механизма на работа на музикалната индустрия и им показват правилното отношение към правенето на музика. „Радвам се, че не спираме да откриваме учители и до днес“, допълва Коста като оставя многоточие.

Снимка: @ramble.rattle

Започнали по на 16 да се занимават професионално с рок, да записват и концертират, се оказва, че не само музикантите порастват, но и музиката им расте с тях. Виждат го и самите те отвътре. „Днес свирим много по-прости неща отколкото във втория ни албум Quench. Там, леко по детски, искахме да покажем всичко, което можем и то на едно място, да се изфукаме със способностите си. Изкарахме тази нужда от себе си и сега сме малко по-фокусирани в текстовете, аранжирането, и ваденето на цялостен продукт“, категоричен е фронтменът на бандата.

АНГЛИЯ

Освен че от Добрич, заминават за Англия, за да учат, Bloodrush опитват и сцената на Острова, а и записват половината си втори албум в местни студия. Преподават им хора от музикалния бизнес като мениджъра на Marillion и един от основателите на Virgin Records. Имат и доста концерти, но така и нямат достатъчно желание да бутат сизифовия камък там. „Аз лично не се чувствах на мястото си в Англия, а когато не се чувстваш на място, това те дърпа назад“, откровен е Коста, с пълното съзнание, че може в очите на някой това да е признак на слабост. За тях обаче в България има много по-добра сцена за ъндърграунд артисти. „Там музиканти като нас хич не са в добра позиция. Бил съм на много ъндърграунд концерти в България и твърдя, че тук се събира много по-голяма публика, отколкото на такива концерт в Лондон. Просто там сцената е пренаситена“, допълва той.

И въпреки че превключиха на български, няма да се притесняваме за тях, дали ще могат да изнесат музиката си зад граница, защото вече имат дата за концерт в чужбина, която предстои да обявят. А за момента може да ги гледаме в София, в клуб КУПЕ на 16 април, и в Пловдив, в Bee Bop Café – на 17 април. Bloodrush са най-новото попълнение на обединението на алтернативни музиканти Projector Plus.

Четете още по темата