Завръщането на Bloodrush

Една страхотна банда се завърна на сцена след близо 3 години затишие и няколко смени на местоживеенето. Bloodrush са отново тук с първи от поредица сингли, който се казва „Заедно ли ще горим?“ Това е и първата им песен след като се прибраха от Англия и се установиха в София, първото им парче на български и първото, което явно сменя стила им. Коста Коларов, Мартин Кирилов и Димитър Димов отрязаха дългите коси и са готови за нови предизвикателства, в които всички сме поканени.

ИСТИНАТА

Такова предизвикателство е „Заедно ли ще горим?“, песен, в която философското е по-тежко дори от метъл рифовете и агресивните вокали. За пръв път обаче Bloodrush смесват това сурово звучене с откровени поп елементи и синтове.

Това не е просто сега

И не знам дали съм със целия си,

Но истината не е една

И не знам какво да отговаря,

Но за сега аз не мога да спя

Защото истината не е моя.

Коста, който е автор на лириките, се е впуснал в един вечен въпрос „Има ли универсална истина?“ „Още сме доста млади и би било изключително арогантно да говоря за някаква обща истина от първо лице. Затова само питам. Ако има такава универсална истина, инвестирани ли са всички хора заедно в нея? Или дори да я осъзнаваме всеки продължава да си гледа собствената истина?“, не спира с въпросите и пред нас.

МРЕЖАТА

Всъщност, ако има някаква провокация, накарала го да размишлява по темата, то тя се нарича Фейсбук – място, където „всеки става философ, политик, лекар и всеки разбира от истината“.  „А много малко хора всъщност стъпват една крачка назад и се опитват да погледнат по-глобално. Това ми липсва. Днес всичко е толкова достъпно и всички са по-информирани, но и по-разделени от всякога“, казва Коста, когото открихме в новия му дом в столицата, част от който е преобразуван в студио.

 „Социалните мрежи вече промениха света. Подмениха манталитета и ценностите на хората. Аз съм от това поколение, което малко или много изгради тези социални мрежи. Или те изградиха нас? Затова и не си позволявам да съм емоционално ангажиран с мрежата, защото много хора се забравят там“, казва той.

За него и бандата музиката остава по-добрият начин за споделяне на собствената им истина. „В изкуството и специално в музиката трябва да има частица абстрактност и да е отворено за интерпретация, за да може човек, ставайки част от него, да открива отговорите за себе си. А когато са ти дадени черно на бяло, без контекст и гледни точки, много лесно се объркваш, поддаваш се на пропаганда. Докато с музиката рядко е така. Особено в някои стилове. Те не си позволяват да са твърде директни, а по-скоро оставят човека, който се потапя в тях, да се научи да мисли, да слуша, да абсорбира, да консумира, което в един момент има много образователна цел“, допълва фронтменът на Bloodrush.

ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ

По-зрелият подход към работата им, който ясно личи от новото парче, идва след достатъчно задълбочено обмисляне точно в онези близо три години откакто Bloodrush не бяха пускали нов проект. Първоначално, голямата пауза била съвсем естествена, съвпадайки с пандемията. Но след като Коста се появил с идеите за новите песни, тя станала търсена. „Решихме да си поемем дълбока глътка въздух и да направим всичко като хората – с финансиране, екип от хора, професионално. А когато сме напълно готови, да го покажем на публиката“, разказва ни Коста.

Е, успели са да тестват новите песни на два пъти на живо в моментите, когато мерките бяха разхлабени и отзивите определено са им харесали. Въпреки че публиката била в лек шок от огромната промяна на групата, която вече свири с метроном и слушалки на сцена, и има четвърти член за изпълненията на живо – компютъра Project 9300.

Залитането по новото звучене, с малко повече помощ от технологиите, идва от Коста, който е завършил „Музикално продуциране“ в The Academy of Contemporary Music, част от Middlesex University в Лондон. Там изучава и електронна музика, а самият той е фен на още и различни стилове като рейв и хип-хоп. Бърза обаче да отбележи, че не би се пробвал да рапира, но евентуално може да вмъкне подобни елементи в музиката.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За пръв път Bloodrush издават песен на български и това е поредното нещо, което изненада почитателите им. За щастие – приятно. Коста, който е основният текстописец в бандата, разказва, че никога не са бягали умишлено от нашия език, но на английски определено е по-лесно. Въпреки това в главата му се загнездила фразата „Гледам със затворени очи, слушам със запушени уши“, с която днес започва припевът на „Заедно ли ще горим?“. Така той решил да опита да напише песен по нея. „Намерих си ново предизвикателство, защото българският е труден за писане – хем да не звучи зле, хем да е добре изпято, но и да не е клиширано. Оттам се запалих и за следващите песни и мисля, че ще продължавам така до необозримото бъдеще“, усмихва се той.

МИНИ КИНО

„Заедно ли ще горим?“ съвсем логично става първи от поредицата от четири сингъла, които Bloodrush са готови за пуснат идните месеци. Той е и първата написана от новите песни на групата. Затова и всяка ще излиза по реда, в който се е появила в главата на Коста.

Всички те са визуално обединени в обща история от режисьора Петър Тухчиев. “От самото начало идеята ни беше да снимаме там, откъдето сме тръгнали, защото никой не го е правил. Избрахме 12-13 локации, защото беше важно да им дадем нов живот. Имаме кадри от библиотеката и галерията в Добрич, например – места, където сме израснали, но виждаме как в забързания днешен свят са все по-забравени“, допълва Коста.

ПРОМЯНАТА

Промяната е може би най-доброто определение днес за Bloodrush. И то не само в новия им сингъл „Заедно ли ще горим?“, а в цялата им история. Момчетата започват да свирят сериозно още в гимназията в Добрич преди десетина години. Преди да са навършили 18 и да имат автомобили са товарили цялото си оборудване на влака само за да стигнат до сцените в София или Пловдив. Още в Добрич издават първия си албум – No Man’s Land. След това се местят в Англия, за да учат, и там, от дистанция, с помощта на Васко Райков от Odd Crew, записват и пускат втория си албум – Quench. А днес, 2/3 от бандата вече живее в София и са готови с доста нова музика. Все още не говорим за албум, но с основания чакаме такъв до края на годината.

„Не ни свърта на едно място. Все ни се прави нещо ново. По тази причина заминахме и в Англия, за да вземем образование и да видим там как се случват нещата. Това, което вдъхновява музиката ни обаче, не бих казал, че е конкретно промяната. Но тя определено помага“, споделя Коста. И тримата много рано спират да слушат само рок и разширяват музикалните си интереси към електронния звук, а после започват да се събират с приятели диджеи, които пускат трап и хип-хоп. Всичко това добавя нови нюанси в Bloodrush.

КОСИТЕ

Със завръщането си на музикална сцена обаче, всички виждат не само промяна в музиката на групата, но и във външния им вид. Липсват дългите им коси – символ на принадлежността им към определени стилове музика. „10 години носех дълга коса. За мен беше символ на протеста. Покрай нея се запознах с много хора от рок общността. Не бих казал, че днес този протест го няма в мен. Напротив, чувствам все по-голяма нужда да съм под някаква форма опозиция, но вече не вярвам, че външният вид е това, което задължително го диктува“, казва Коста. Днешната му опозиция не е толкова очебийна като огромната коса, но е не по-малко категорична, заявена в текстовете и музиката на Bloodrush.

НАЧАЛОТО

Коста започва да се занимава с музика от съвсем малък. На 6 родителите му го записват на пиано и солфеж, след което открива и китарата. В 10-ти клас вече е категоричен, че ще посвети живота си на това. Уж знае всички негативи на авантюрата си с музиката, но по детски наивно си казва: „Каквото искат да ми говорят, аз ще успея!“ Живота ги сблъсква с много от трудностите, през които минава една банда. Но и с много учители.

Първият такъв за Коста е преподавателят му по китара в Добрич Георги Илиев, който го научава да не стои на едно място в музиката. После се появява Васко Райков от Odd Crew, който продуцира първите им два албуми. Взима ги под крилото си от хлапета и вярва в тях. „От него бих казал, че сме „откраднали“ най-много“, признава Коста, който благодарение на това ноу-хау от Васко вече сам миксира и мастерира парчетата на бандата. Митко Кърнев, Сашо Обретенов и D2, с които се срещат в „Голямото рок междучасие“, пък им дават наготово механизма на работа на музикалната индустрия и им показват правилното отношение към правенето на музика. „Радвам се, че не спираме да откриваме учители и до днес“, допълва Коста като оставя многоточие.

Започнали по на 16 да се занимават професионално с рок, да записват и концертират, се оказва, че не само музикантите порастват, но и музиката им расте с тях. Виждат го и самите те отвътре. „Днес свирим много по-прости неща отколкото във втория ни албум Quench. Там, леко по детски, искахме да покажем всичко, което можем и то на едно място, да се изфукаме със способностите си. Изкарахме тази нужда от себе си и сега сме малко по-фокусирани в текстовете, аранжирането, и ваденето на цялостен продукт“, категоричен е фронтменът на бандата.

АНГЛИЯ

Освен че от Добрич, заминават за Англия, за да учат, Bloodrush опитват и сцената на Острова, а и записват половината си втори албум в местни студия. Преподават им хора от музикалния бизнес като мениджъра на Marillion и един от основателите на Virgin Records. Имат и доста концерти, но така и нямат достатъчно желание да бутат сизифовия камък там. „Аз лично не се чувствах на мястото си в Англия, а когато не се чувстваш на място, това те дърпа назад“, откровен е Коста, с пълното съзнание, че може в очите на някой това да е признак на слабост. За тях обаче в България има много по-добра сцена за ъндърграунд артисти. „Там музиканти като нас хич не са в добра позиция. Бил съм на много ъндърграунд концерти в България и твърдя, че тук се събира много по-голяма публика, отколкото на такива концерт в Лондон. Просто там сцената е пренаситена“, допълва той.

И въпреки че превключиха на български, няма да се притесняваме за тях, дали ще могат да изнесат музиката си зад граница, защото вече имат дата за концерт в чужбина, която предстои да обявят. А за момента може да ги гледаме в София, в клуб КУПЕ на 16 април, и в Пловдив, в Bee Bop Café – на 17 април. Bloodrush са най-новото попълнение на обединението на алтернативни музиканти Projector Plus.