Човекът оркестър Гриша Георгиев – Greesh

„Сядам. 4 палки и записвам барабаните. После баса. След това китарата. Гласът. И накрая кийборд за атмосфера!“ Ето така работи човекът оркестър Гриша Георгиев – Greesh. Ооо, и това съвсем не е по необходимост. Заклевам се, убедена съм, че надали има музикант в България, на когото Гришата да се обади за записи и да получи отказ. С голяма част от родния ъндърграунд той е работил в групите и проектите, които са зад гърба му (или пък още бутат заедно). А останалите?! Според мен просто го харесват, защото няма как да не харесваш подобен човек, от него струи слънце (грее – gree(sh). Дори и да има душмани, те са в рамките на статистическата грешка.

ИГРА

Но да се върнем на най-новото, в което се е гмурнал Greesh – солов проект, за който вече е подготвил цял албум. Още от първия излязъл сингъл „Игра“, стана ясно, че самостоятелен трябва да се чете в пълния смисъл на думата. „Не беше лесно решението да се представя със солов проект, защото аз съм групар. Цял живот съм бил в група и харесвам магията да свириш с хора, на които се кефиш и те се кефят на теб. А после този заряд да се пусне по склона като снежна топка към хората. Но през годините се появяваха песни, които отразяват дадено мое състояние, много лични, чиито трептения останалите от групата не могат да хванат или просто не им допадат. За мен обаче са много силни, защото ги усещам. Затова и реших да скоча“, разказва ми Greesh, докато нервна сервитьорка в кафене от голям верига тътри столове покрай нас и припомня, че затварят в 20:00 часа и нямаме време да си говорим.

Но на нас ни се говори и това съвсем не ни смущава. Вдигаме яките на якетата и се мушваме на завет в един подлез, за да продължим поне още 30-40 минути. Докато вървим по сивия мрамор пред НДК Greesh признава, че да запише всичко сам в „Игра“ е било доста трудно. Зарязал е компютъра и не е програмирал и една нота, въпреки че добре знаем, че и това може. Видимо го смущава сравнението с Лени Кравиц и Принс, и леко свел поглед отбелязва, че само методът му на работа е същия.

НЯМАШ ПРАВО НА ТВОЯТА МУЗИКА

От дума на дума става ясно и какво наистина го е провокирало да излезе като самостоятелен артист. „Две години работих работа, която пак беше свързана с музика, но не бяха много лоялни към моите проекти. Едва ли не нямах право да се занимавам с нищо странично. Издържах ги тези две години и се махнах, но може би това отключи желанието ми да реализирам онези мои много лични песни. Казах си: „Ако сега не го направя, значи за нищо не ставам!“, киселичко се усмихва Гриша, а сянката на моето подозрение се плъзва към прословутото его на музиканта. Дали пък то не е било ударено и в отговор да се е изправило силно и само?! Донякъде съм напипала правилната посока. Това его, което помага да бъдат създадени красиви емоции от едни обикновени ноти, се оказва същото тънко гласче, което шепне: „Можеш сам!“

Greesh има и пълните основания да му вярва, защото всъщност не сега, а през 2019 г. прави първия си опит да напише и запише всичко сам. Това се случва с едно от двете парчета, които създава за филма „Диви и щастливи“. Ако до тук не сте схванали присъщата му скромност, ще ви дам още едно доказателство. Докато говорим за филмова музика той вмъква: „Искам да уточня нещо – аз не съм академичен музикант, нямам музикално образование, но съм нотно грамотен. За моята музика не е задължително да имам, но ако тръгнеш да записваш щрайхове е добре да имаш познанията и да можеш да разположиш цигулките и челата къде да свирят, например. При мен това се случва на слух, затова и така, по-бавно. Като вляза в студиото потъвам там и пробвам различни неща“.

АЛБУМЪТ

Вторият сингъл на Greesh вече е готов и скоро ще види бял свят. Всъщност песните за цял албум вече са готови като демо, остава да доработи малко текстовете. Междувременно ще му стискаме палци да спечели подкрепа в новата конкурсна сесия на Национален Фонд Култура, за да работи спокойно по тавата и да има повече от най-дефицитната стока днес – времето.

Ще продължи да записва така сам всички инструменти, но това съвсем не е ненарушимо правило в проекта. Дори мисли да покани все пак и приятели да свирят. Само стартът с „Игра“ е бил категорично самостоятелен. Песента е и първата, която е написал за албума. Започнал я е още през 2019 г., но няколко пъти е спирал заради групата му Saint Electrics и излизането на няколко техни сингъла през 2020 г (Какво става с тях ще прочетете по-надолу. Имаме новина!).

Още от първия сингъл става ясно, че музиката на Гришата няма да влезе в калъпите. В повечето случаи това е комплимент и доста отчетлива черта за личен стил (негативите идват от невъзможността на радиостанциите да определят артисти като него и затова те често остават извън ефир). „Аз съм много еклектичен в музиката и това ми пречи“, признава той. За щастие родните музикални редактори все пак са успели да му намерят място в плейлистите и „Игра“ вече се върти в радиоефира. А в песента има от всичко, което Greesh обича – фънк, рок, соул, хип-хоп, реге, drum&bass. И да, песента дава ясна рамка за целия албум, който да очакваме от музиканта. Дава посока и за втория сингъл, който ще е с „много малко по-рокендрол припев отколкото фънк“.

ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА

„И животът си е игра, но доста сериозна и трябва да се внимава“, казва Гришата, докато деликатно го напътствам в завоя към по-филсофски теми. Всяка игра си има правила и няма как да не ми е любопитно, как се справя той с тях. „Създай ги и ги нарушавай“, отново отговаря лаконично, но пък на лицето му се появява нов вид усмивка – дяволита. Оказва се, че хич не обича правилата. Че кой ли пък артист ги обича! И като не му харесва играта я сменя. Но ако му харесва – тогава излиза овенът от него и ако трябва би се ударил 100 пъти в стената, за да я разбие. Така метафорично ми описва надбягването си с правилата Гришата.

Адски далеко са му и правилата за езика, на който е редно или не да твори един артист в България – тема, по която необяснимо защо и днес, в 21 век, се водят все още дискусии у нас. Greesh пише както на български така и на английски, защото не езикът определя добрия текст и добрата песен. “Някой песни директно тръгват на английски. Правя демото само с припяване, но от време на време, без да ги мислиш, отвътре ти идва и по някоя думичка. На база на тези думи и емоцията, която директно съм хванал от музиката си пиша текстовете. „Игра“ и останалите песни от албума, просто ми тръгнаха на български“, опитва се да обясни гостуванията на музата си той. 

SAINT ELECKTRICKS WILL BE BACK!

Откакто с Мирослав Иванов (китара) и Деян Драгиев-Даката (барабани) създадоха Saint Electrics, Гришата пише само на английски за тази банда. Е… до сега. Имаме новина: Освен че Saint Electrics се завръщат (нещо, за което вярвам много меломани в България мечтаеха), те ще го направят и с парче на български. Това естествено е доста рисков ход, но пък нямаме търпение да го чуем. „Със Saint Electrics работим по 2 песни – една на български и една на английски, която вече е готова. Двоумим се в момента, с коя да започнем“, разкри ми самият Гриша Георгиев.

Явно около банда нещата започват да кипят след двугодишния застой, защото на няколко пъти в разказите за соловия си проект, той подчертано включваше репликата: „Не искам да загърбвам и Saint Electrics“. Това може да е само бонус за меломаните!

Но като върнем поглед малко назад, Greesh май винаги е бил обграден от разнообразие. Бързо прослушване на някои от най-известните групи, в които е замесвал името си („Портокал“, Mattaka, Dokle&Greesh, Saint Electrics) и става ясно колко различни и стилово разнообразни са те. А той отговоря простичко и с една дума на всичко това – „Характер“. Спомням си за „Сън след мрачен ден“ (заедно с видеото от лайв) на Mattaka, а след това и „Игра“. Какъв характер само… „Игра“ води малко повече към „Портокал“ отколкото към другите ми проекти“, обаче ми намигва Гриша. Ами да – „Кадифено канапе“, “Ти”!

ОТ КАЗАРМАТА ДО ДНЕС

Завъртайки лентата още по-назад стигаме до момента, в който музиката е влязла в живота на Гришата. Или може би той е влязъл в живота с музика?! Баща му Димитър Димитров е професионален музикант, барабанист на група „Славяни“. Естествено иска синът да тръгне по същите стъпки, но в 8 клас той си купува сам първата електрическа китара – Кремона за 30 лв. „Приятел от училище, с когото решихме да направим група, имаше същата китара, но много бързо ходеше по струните. Така реших да стана барабанист. Винаги съм прескачал през инструментите. Още от училище“, разказва музикантът, но подчертава, че барабаните са най-голямата му любов. Ако има джем сешън ще седне зад тях. Инструментът, който открива най-късно е гласът си.

Започва да пее чак в казармата. “Като те изпънат две години с автомата на границата (служил е в село Славеево, до Момчилград, на гръцката граница)…. започнах да си пея, докато съм наряд. С излизането реших да се пробвам като певец. С трима приятели от Димитровград, и аз, пътуващ всеки ден от Харманли с влака до тях, направихме Beеtlejuice през 1992 г. Китаристът живееше в Дрезден. Решихме да идем и да пробваме и там. През деня бяхме бачкатори, вечер репетирахме и записвахме. Но имахме доста голям успех и стигнахме до  мениджъри в Дрезден. Заради визовия режим обаче на всеки три месеца трябваше да се връщаме. При едно от тези връщания у нас се оказа, че повече не може да отидем и се разпаднахме. После имах още няколко опита с различни групи до 1998 г., когато с Коцето (б.а. Константин Радойковски – китара) и Милко (б.а. Михайлов – бас) не създадохме „Портокал“, разказва музикалната си биография Гришата.

След това историята е ясна – „Портокал“ става Matakka и значително втвърдява стила до неометъл. Малко по-късно Гришата и Боряна Докле създават дуета Dokle&Greesh в тотално различен стил. И не бива да забравяме избухналите като супернова Saint Electrics.

Между всички тези имена обаче се крият и не малко трудности. Някои от които дори са се опитали да го откажат от музиката. И успели. Но само за 1-2 години. „Не мога без нея, това е моето призвание“, казва той и вмята, че в онзи период дори е завършил курс за фризьори при стилист Капанов. Никога обаче не е практикувал, защото навсякъде искали стаж, а той – логично нямал. С годините се е научил музиката му да не е на всяка цена. „Имам семейство и то е на първо място. Реорганизирам времето си, за да успея и с музикалните проекти. Няма да се откажа от тях. Дори мисля, че съм вдъхновен“, намигва той.

Greesh вече е част от семейството на музикалното обединение Projector Plus.