Иван Велков за новите песни на P.I.F. и революциите, които движат света

Когато се срещаме с Иван Велков, основателят и китарист на P.I.F., все е буря – я емоционална, заради липсата на Димо и заради музиката им, я истинска – лятна с порой и мълнии. Последното ни виждане беше комбинация от двете. Идеален фон, на който да представим група №5 от афиша на RELOAD Festival, който съвсем наближи – ще се разрази на 8 и 9 юли на Pirotska 5 Event Center, намиращ се на ул. „Пиротска“ 5, и ще ни залее само с български рок. И то какъв. Последни билети може да откриете ТУК!

P.I.F. едва ли имат нужда от подробно представяне, но пък както Димо, така и Иван, винаги имат да кажат нещо мъдро. И е хубаво да ги чуваме как говорят, освен да слушаме музиката им.

P.I.F. ще се качат на сцената на RELOAD Festival в първата вечер, 8 юли, заедно със SEVI, „Нова Генерация“ и „Ревю“.

Здравей, Иване. Радвам се, че се виждаме почти точно година след представянето на албума P.I.F. 6, което беше много емоционално.

Да, на 9 юни 2021 г. го представихме в Joy Station, но не го изсвирихме. Планираме това първо свирене на живо на песните от албума да се случи тази есен – октомври, ноември. Намислили сме да е представление с помощта отново на Поли Герасимова, която от години работи с нас по визуализирането на музиката ни и е като член на бандата. Тя ни даде страхотна идея – всеки опус да визуализираме с различен вид изкуство. Това представяне може да го съчетаем с 30-тата годишнина на групата. То дори ще станат 31 години, откакто се събрахме.

Защо ви отне толкова много време от излизането на албума да го засвирите на живо?

Отнема повече време, защото от една страна гост изпълнителите трябва да научат новите песни, от друга – ние също трябва да ги репетираме много, за да ги изпълним на живо. Едно е да правим концерти с „Колело“ и „Приказка“, друго е с новите песни. Отлагахме и защото се бяхме концертирали все в други проекти, а искахме да го направим специално, да е спектакъл, както с P.I.F. винаги сме подхождали.

Имаше и едно особено притеснение, защото този албум е много личен за Димо. Той е много зрял и много по-различен от всички предишни. P.I.F. 6 е концептуален и всичко в него е свързано, затова и песните са кръстени „опуси“. Това е зрялото лице на P.I.F.

Каква е равносметката ти за тази изминала година?

Искам да благодаря на публиката, защото виждам, че любовта ѝ към нас не секва и не забравят Димо. Напротив. Виждам как P.I.F. е банда, която остава в съзнанието на хората. Оценявам всичко това и съм адски благодарен. Залите са пълни, хората пеят с нас.

А какво е усещането на сцена без Димо?

Празно е. Няма как. Той няма как да бъде заменен. Но и никога не сме имали идея да го правим. По-скоро се събираме с приятели да изпеем и да припомним песните на P.I.F. А и Димо е с нас винаги.

Обръщаш ли се някой път инстинктивно да го потърсиш на сцената по време на концерт?

На сцената не толкова, но в живота забравям, че го няма. Чакам да ми се обади. Нереална ми е неговата смърт все още. Не мога да го приема. Сънувам много пъти как се връща и все е млад, на 20-25 години. Тези сънища са много реални. Винаги на една зелена поляна се срещаме. И аз все го питам: „Хайде, какво стана, къде изчезна? Хората се побъркаха. Знаеш ли какво става?“ А той ми отговаря: „Вече няма проблеми. Беше ми се запушила главата, исках малко да се проветря, но вече съм готов. Давай да бачкаме, да записваме“. Усещането е сякаш е изчезнал за малко, все едно е искал да избяга от света и ще се върне. Със сигурност човек не си отива, когато умре.

Усещаш ли присъствието му?

Усещал съм го на най-неочаквани места. Виждал съм знаци, свързани с него, с наши неща, които никой друг не знае. Усещам го и по време на концертите ни. Имам чувството, че ни помага на сцената.

А като репетирате с гост изпълнителите казвате ли им „Димо тук така го свиреше, така го пееше“?

Освен че са ни приятели, всички тези музиканти са идвали и на много наши концерти и направо знаят той как е изпълнявал песните на живо. Те се самокоригират по това. А най-якото е, че Ерсин, Влади и Свилен не са случайни хора. Всички сме преживяли нещата заедно, познават много добре Димо и като човек, и на сцена. Но и често ме питат „Димо как правеше това?“. Още когато започнахме обаче този проект им казах: „Не се придържайте всичко да е точно, вкарайте вашия почерк, защото сме ви поканили и заради вас самите“. Но всеки от тях има специално отношение и се притесняват все още от тази отговорност. Уважението към Димо е огромно.

А как мислите да продължавате за напред?

Имаме доста проекти, които не сме завършили и в тях участва и Димо. Сега работим по радио мюзикъл „Малкият принц“ с подкрепата на НФК. Преди време Димо беше направил една постановка „Малкият принц“, откъдето взехме негови изпълнения на парчета на P.I.F. само с една акустична китара и запис на дикторския му глас. Допълнихме още музика и поканихме актьорите Неделчо Неделчев и Юлия Коларова да изиграят диалозите. Продължителността на този радио мюзикъл ще е около 40-50 минути и ще е насочен към деца, като възнамеряваме да го издадем и на диск. Трябва да е готов съвсем скоро.

А нови песни?

Имаме да довършваме и песни, които не са издавани, а Димо е записал вокали за тях. Открихме ги в архивите. Е, не са толкова много, колкото демата, които имаме, които пък ни дават още много идеи за нови песни.

Има и едно парче, което също не е издавано и на което той записа вокала вечерта преди да влезе в болницата, както ти разказахме предния път. Това беше стара песен, на която не харесвахме текста. Димо го пренаписа и успя да запише новата версия в качество, което става за издаване.

Склонни ли сте да мислите за нова музика?

Не сме мислили още много задълбочени, но сме склонни да го направим. Това обаче ще е доста напред в бъдещето и ако се случи ще е със същите вокалисти, с които свирим и сега. Искам да продължим да работим с приятели, както до сега, вместо да вземем един единствен вокалист.

Спомням си, че на представянето на P.I.F. 6, жената на Димо – Люба разказа идеята им за paper cut motion видео от изрязани от хартия фигурки на „Опус 2“. Ще го реализирате ли?

Да, това е още един от проектите за довършване. Димо е написал целия сториборд. Дори съм виждал макета, на който ще се снима. Беше му мечта да има такъв анимационен клип, който всъщност е много сложен за правене. Искаше той сам да го направи и в последствие се включи и Люба, която е твърдо решена да го завърши. Съвсем наскоро пък ми се обади приятел режисьор от Варна, който много държи да заснеме видео на „Опус 1“.

Какви други мечти ви остави Димо в наследство?

Той мечтаеше за концерти на голяма сцена, да излезем от клубовете и да свирим по големим концерти и фестивали. Всъщност това беше последната стъпка, която искахме да направим. Точно това, което правим сега. И вярвам, че той го вижда. За съжаление ние не виждаме как го вижда той. Във вселената появи ли се нещо не се губи, само се видоизменя.

След няколко дни ще излезете на сцената на RELOAD Festival, който е с изцяло български афиш. Как ти се струва тази идея?

Страхотна е. С всички групи сме приятели, а ни хареса и това, че много концептуално е подреден фестивалът. Пък и никой не прави в такъв мащаб изцяло български фестивал. Голям риск е. Затова всеки друг разчита на чужда банда за по-сигурно. Аз си мисля, че най-вероятно на организаторите не им е много лесно, но трябва да продължат, за да се стимулира българската музика! Дори бих ги нарекъл революционери. И като повечето революционно настроени хора най-вероятно са убедени, че са обречени на провал, но фактът че не спират, ето това движи света. Иначе щяхме да си седим в пещерите.

Ще свирите и с някои млади групи там. Как ти се струва в момента българската музикална сцената?

Определено има раздвижване. Със световната криза през 2007-2008 година и с появата на риалититата имаше един голям отлив, в който и много добри групи се разпаднаха. Но сега забелязвам, че се появяват все повече нови и качествени банди като Innerglow, Hayes&Y също. ALI много ми допадат. Не искам да изреждам, за да не обидя някой, ако го изпусна.

Но виждам как се завръща вкуса на слушателя към стойностното, към хубавите текстове с послания. Благодарение и на тези нови групи. Вярвам, че това се отразява на цялата нация, защото, ако хората в една държава са културни – всичко ще е наред. Артистът трябва да осъзнае, че има тази отговорност. Трябва да покаже на публиката, че музиката не е онова нещо само за забавление, което винаги минава между другото. Не! Тя е много по-дълбока. Тя е съвършена. Вселената се гради върху звук все пак.

Виждаш ли разликата като настройка за правене на музика и музикален бизнес между тези млади банди и вас в началото?

Всичко е едно и също. Може би с напредването на технологиите те могат да се възползват повече от тях, но отношението винаги е едно и също – музиката си е музика.

Ние с P.I.F. бяхме една от първите групи, които се преборихме да правим авторска музика. В края на 90-те това беше много сложно. Никой не искаше да те кани, ако свириш авторски парчета. Тогава беше кръчмария и кавъри. Евентуално на края на участието, когато всички са се напили и никой не слуша, можеше да се изсвирят 1-2 авторски песни. Като дойдохме в София и ние започнахме с кавъри, защото нямахме избор. Но бавно и постепенно вкарвахме по 1-3-5 наши песни. С времето направихме така, че да свирим само авторска музика.

Отъпкали сте пътя на младите.

Да, трябваше да го направим. Сега вече е съвсем нормално да си чисто нова банда и на участие да свириш своите песни. Но на нас в началото ни костваше усилия и жертви. Но не се отказахме. Постепенно приучихме хората да си искат „Приказка“, „Колело“. А като направихме втория и третия албум видяхме, че можем да сглобим цяла програма и направо разкарахме кавърите. Мечтаехме да покорим световните сцени с нашата музика! Трябва да са ти големим мечтите независимо, че ти е ясно, че са само утопия. Като си на 20 всичко е възможно.