Александрина Александрова и нейният бас

„Нова генерация“, „Ревю“, „Абсолютно начинаещи“, „Парапланер“, АДА. Защо ви изброяваме всички тези групи – стари, нови, в различни стилове?! Защото между тях има едно общо нещо и то се казва Александрина Александрова – момичето с бас китарата. С тънката си, фина фигура тя ръководи сърдечния ритъм на някои от най-емблематичните групи от 90-те, едновременно с авторските си проекти.

Само след дни ще я видим на сцената на RELOAD Festival (8 и 9 юли, в Pirotska 5 Event Center, намиращ се на ул. „Пиротска“ 5. БИЛЕТИ ТУК!) заедно с Васо Гюров и „Ревю“, четвъртата банд от афиша, която ви представяме, в първата вечер на фестивала. Всъщност тя е най-новият член на групата, като влиза в редиците ѝ по заместване миналия ноември. “Наложи се бързо да се реагира за един концерт в Плевен, който също беше организиран от Валентин Цачков (RELOAD Festival), и може би аз бях най-удобният избор, защото музикантите в този стил вече ме познаваха от „Нова генерация“. Това заместване в „Ревю“ няма срок. Просто излизам с тях и много се кефя, защото харесвам музиката им“, започва разказа си Александрина, докато свещенодейства над едно кафе в „Билкова“. Признава, че да пее „Шарената сянка“, „Цветя от края на 80-те“, „Закуска“ и останалите парчета на „Ревю“ е доста деликатно, защото „хем трябва да ги направиш свои, хем не трябва да бягаш от оригинала, защото са твърде познати“. Всичко това носи и голяма отговорност върху крехките ѝ, но стабилни плещи – да влезе в обувките на хората, които преди нея са заставали зад микрофона за групата, все култови личности – Милена, Андрония Попова-Рони, а последно и Кристина Серафимова.

АЛЕКС И РЕВЮ

За дни на Александрина Александрова ѝ се налага от фен да се превърне в един от „Ревю“. С това се променя и погледът ѝ върху любимите парчета. „Със сигурност вече доста по-задълбочено и детайлно вниквам в текстовете. Хубавото при тези групи – и при „Нова Генерация“, и при „Ревю“, е, че песните наистина имат смисъл, текстовете имат послания, имат закодирани смисли, които може да откриваш и преоткриваш отново и отново“, категорична е басистката, която дава глас на „Ревю“, но и наравно с Васо Гюров се състезава по дебелите струни. Разкрива, че присъствието в групата ѝ дава и нова гледна точка от сцената, откъдето вижда как „стотици хора пеят с пълно гърло всяка песен“. „С моята група не ми се случа толкова мащабно, но се надявам някой ден и това да стане“, усмихва се основателката на „Парапланер“, една от интересните банди в последните години. Но за тях – след малко.

За съжаление в момента с „Ревю“ не работят по нови песни, защото са се отдали на възобновения клубен и концертен живот, но Александрина демонстрира абсолютна смелост да твори с тях, ако и когато дойде моментът. „Винаги трябва да сме открити за нови приключения в музиката. Винаги съм отворена към различни хора, защото всеки носи неговата си вселена в себе си. Затова и предпочитам да съм в група. Не си представям сама да правя музика. Един човек, колкото и да е гениален,  той в крайна сметка рано или късно влиза в собствените си клишета“, категорична е Алекс.

АЛЕКС И НОВА ГЕНЕРАЦИЯ

Тази увереност е посята през 2016 г, когато за пръв път излиза с култовите „Нова генерация“ на сцената на Joy Station при завръщането им към концертите на живо. С „Нова генерация“, Александрина Александрова ще излезе и на RELOAD festival в същата вечер, когато и с „Ревю“ – 8 юли. Така ще е един от малкото музиканти на фестивала, заедно с барабниста Деян Драгиев-Даката, които ще свирят в две групи една след друга. Но как едно момиче, което е било на 2 годинки, когато Димитър Воев напусна този свят, е станало част от емблематичната група?!

„Мишо Пешев ме забеляза, за което цял живот ще съм му благодарна, защото откри за мен цяла нова вселена. С „Парапланер“ свирихме в неговия бар Tell Me, но той не показа, че е видял нещо в мен. Дори в началото, на саундчека, леко се сдърпахме и си мислех, че никога повече няма да ни покани да свирим отново там. Затова телефонното обаждане с покана да изсвиря две песни с „Нова генерация“ ме втрещи. От страх бях на път да се откажа, защото твърде от скоро свирех на бас по онова време. Не се чувствах достойна. От друга страна имаше цял месец до концерта, и си казах „Ако не мога да науча две песни за един месец, значи трябва да се откажа да се занимавам с това!“. Самопредизвиках се“, припомня си началото с „Нова генерация“ Алекс, която влиза в ролята единствено на изпълнител в групата. След репетицията с нея всички са доволни и песните постепенно стават 3-4, докато стигнат до цели 10, които правят заедно на въпросния първи концерт. „Единствено, което си спомням от този концерт са хиляди хора. Никога не бях виждала всички да пеят с пълно гърло всяка една дума на всяка една песен. Много малко банди имат толкова фанатична публика. После се сблъсках и с това колко е страшна и критична тази публика“, признава Александрина. Е, тя е помилвана от феновете, които обаче не спират и до днес да сравняват големия Димитър Воев и неговия заместник Тери.

АЛЕКС И ВОЕВ

Заговаряйки за Воев, очите на Александрина Александрова се променят и в тях се появява лека загадъчна нотка. Разказва, че емблематичният рок поет все още по някакъв начин е там, между стените на репетиционната им. „Тези хора, са едни от най-близките му и ние постоянно си говорим за него. За мен е сюрреалистично как понякога на репетиция някой казва „И тука Митето еди си какво…“ Или Мони (б.а. Симеон Воев – братът на Димитър Воев, който свири на китара в „Нова генерация“) като каже: „Брат ми това така го свиреше“ и аз направо настръхвам“.

Алекс споделя, че често си говорят за покойният основател на бандата и всички са единодушни, че той би искал групата да продължава да съществува, защото песните му днес са много по-популярни, отколкото в годините, когато са писани. „Тогава тази музика е била много нова, а хората винаги реагират с резерви на новото и различното. Разказвали са ми как хората са стояли като вцепенени на концерти. Нужно е било време. За мен е много красиво да надживееш земния си път и да оставиш нещо, което е толкова силно“, с леко трепване в гласа казва Александрина Александрова.

Затова не ни учудва и когато заявява, че за нея „Нова генерация“ е религия. „За мен е промяна на цялата стилистика на живота ми. Никога не съм била фен на много напудрените неща, на изкуствения позитивизъм. Важно ми е нещата да се казват каквито са. Като започнах да навлизам надълбоко в творчеството на групата се вдъхнових, че българският език може да звучи, първо, толкова красиво и, второ, аз също вече искам да пиша на български и заради хора като Кирил Манчев, Димитър Воев, Васил Гюров“, допълва басистката.

АЛЕКС И ПАРАПЛАНЕР

Преди да попадне в тази култова от 80-те и 90-те вълна от групи, през 2014 г. Алекс основава собствената си банда „Парапланер“, заедно с Яна и Мариета. Преди това трите са били в друга група, където са свирили само кавъри. Щом усещат, че изменят песните до неузнаваемост, това бил ясен индикатор и за трите, че е време да намерят собствения си начин на изразяване. Алекс хваща баса, който е съвсем нов инструмент за нея, и в същото време смело опитва да пише текстове, нещо, което прави от малка. „Още от дете пиша стихове. В моето семейство леля ми пишеше. Дядо ми също е писал. Затова не беше нещо необичайно за мен и може би ми е дало кураж да ги покажа на останалите“, спомня си Александрина Александрова.

Първоначално започва на английски, защото според нея на чужд език не си толкова „уязвим“, ако искаш да разкажеш лични неща. „Но сега нямам никаква причина да пиша на английски. Не го усещам“, споделя още тя.

АЛЕКС И БАСЪТ

Хваща баса доста късно. Преди това е учила пиано от съвсем малка и пеене. Просто дебелите струни ѝ се сторили нещо, „с което може да се справи“ и направо си купила инструмент. А след това започнала да се учи от клипчета в мрежата. “Видях една много яка басистка да свири „I’ve Got Five On It“ на Luniz. Беше супер елементарно, но пък звучеше много bad ass и си казах „И аз го мога!“, спомня си тя. Буквално 3 месеца по-късно излиза на сцена с баса и „Парапланер“. Веднага идва предложение от P.I.F. да ги подгряват, защото Димо е забелязал потенциала им, въпреки че са група на едва 4-5 месеца. „Трябва да се хвърлиш, трябва да започнеш отнякъде и трябва да се примириш, че в началото може да си смешен“, усмихва се Алекс.

Именно Димо е бил основният стълб, на който са се подпряли в началото. Помагал им е с всичко – давал им е кураж, съвети и контакти. „Димо е много рядък тип човек. Той беше готов да дърпа хора напред. Не знам как, но той винаги попадаше около нас в правилния момент. Един път ни видя как се караме с първия ни барабанист и каза „Аз имам един барабанист за вас“ и доведе втория ни барабанист“, все още говори в сегашно време за него Алекс.

В момента обаче „Парапланер“ са в почивка. Последната музика, която са издали може би е албумът им с ГЕНА от 2019 г. Имат много нови песни, но те остават недовършени за момента. Просто групата трябва отново да влезе в ритъм и Александрина Александрова се надява това да стана идната година. Това лято обаче ще посвирят на няколко фестивала – Хисарлъка (15-17 юли, Кюстендил) и Wake Up (5-10 юли, до манастира Св. Св. Козма и Дамян над град Куклен).

АЛЕКС ИЛИ АДА

Най-новият проект на Александрина Александрова е соловата ѝ изява като АДА. Може би най-активното ѝ авторско занимание за момента, защото за по-малко от година пусна три сингъла. В начинанието рамо до рамо с нея е и Мони Воев, с когото свирят в „Нова генерация“ и „Абсолютно начинаещи“. „Акумулирам доста идеи, но не знам как да ги реализирам, защото не знам накъде да ги насоча. Съответно има част от мен, която копнее за китарни рифове, но те не подхождат на „Парапланер“, просто там не искаме китари. Затова реших да направя нещо странично, без никаква претенция, без изпълнения на живо – само студиен проект. С Мони имаме много сходен вкус и усещане за музиката и без много думи се разбираме. Освен, че има адски голяма музикална култура, той е и много готин човек и между нас никога не е стояло егото“, описва работата си с брата на Димитър Воев тя.

АЛЕКС МЕЖДУ СТИЛОВЕТЕ

Така, между всички стари банди, в които свири, и всички нови, на които сама е двигател, момичето с баса се изгражда като многопластов и отдаден на музиката творец. Отстрани може би малко объркващо да е едновременно просто изпълнител на едни места и същевременно автор и творец на други, Алекс обаче извлича полза от ситуацията.

„Това ме заземява. Помогна ми да израстна като човек. Научих се да се съобразявам със средата, в която съм, да спирам, за да усетя настроенията и тогава да направя най-доброто за тази среда. Това означава понякога да нямаш мнение, понякога да имаш силно изразено такова. В началото, с „Парапланер“, доста по хлапашки виждах нещата – много исках моето мнение да се чува, аз да казвам как да се случват нещата. Бях убедена, че един музикант трябва да има една група и всички идеи да акумулира в нея. Затова беше много полезно да попадна в групи, в които просто стоя, мълча и изпълнявам. Докато само говориш няма как да научиш нищо. А е и много изморително постоянно да имаш отговорност“, разкрива басистката.

И все пак, всички групи, с които е замесено името ѝ имат нещо общо помежду си, а именно – меланхолията и бунта в песните им. „За мен е важно в музиката ми да не се казват само хубавите и удобни неща“, категорична е тя.

АЛЕКС И МОДАТА

Алекс обаче има още една, адски интересна страна – модата. Започнала е да се занимава сравнително късно с нея – след 20-тата си година, но пък е развила супер успешна кариера, работейки в модните столици Ню Йорк, Милано и Париж. „Беше изграждащо за моя характер. Помогна ми да осъзная, че няма защо да ми пука за предразсъдъците, които имат хората“, усмихва се Алекс. Днес тя съвсем е намалила модните си изяви, защото у нас възможностите така или иначе не са много, а тя самата е изгубила мотивация да пътува. Преди го е правила с цел да открие мястото, на което да остане да живее. Пътуванията обаче са ѝ показали, че това място е именно тук, в България. И то на сцена, а не толкова на моден подиум.