Sotiris Vayenas (Septicflesh): Историята e кръговрат. Едни и същи грешки се повтарят

1,K

Две години след последния си концерт в България гръцките метъл титани Septicflesh се завръщат, но с много по-голямо и специално шоу. На 19 септември в Античния театър в Пловдив те ще направят единствения си за 2026 г. симфоничен концерт, по покана на Blue Hills Events. Той носи мистичното име „Ancient Wispers“, което адски му приляга в съчетанието от музиката на бандата и мястото, което са избрали.

Заедно с тях на сцената ще излезе оркестърът и хора на Опера Пловдив. Това ще е и една от редките появи на сцена на един от основателите на групата Sotiris Vayenas. През годините той остава двигател на бандата, но участва почти само в студийната им работа. Пише всички текстове и създава митичните светове в албумите им. За този специален концерт обаче, Sotiris ще се върне на сцената заедно със Septicflesh – събитие, което не е за пропускане за феновете.

По-малко от месец преди концерта разговаряме именно със Sotiris, който ни надига завесата, за да ни разкрие какво не вижда публиката от подготовката на подобно събитие, какво му нашепва миналото и какво предстои пред Septicflesh. Цялото видео интервю гледайте в YOUTUBE канала на Licata.bg ТУК!

Здравей, Сотирис. Как си? Къде те откривам?

Вкъщи, на тавана.

След около месец със Septicflesh ще направите един много специален симфоничен концерт в България. Единственият ви за 2026 г. Това е важна дата в българския културен календар. А в календара на групата каква е?

За нас също е важен концерт, защото се фокусира върху симфоничния елемент в групата. Важен е и защото трябва да подходим много взискателно. Много работа трябва да се свърши, за да представим всичко, както бихме искали. В допълнение, наистина обичаме да свирим на такива древни места. Те кореспондират със сърцата ни. Пък и мисля, че пасва много добре на музиката ни.

Знаеш ли нещо повече за Античния театър в Пловдив? Питам те, защото знам, че се интересуваш от история.

Не, не познавам Античния ви театър. Но ще науча за него като дойда. Надявам се. Доста съм любопитен.

Надявам се да харесате мястото, не само защото е антично, а и защото има невероятна акустика. Концертът ви на 19 септември е едно от редките ти излизания на сцена със Septicflesh. Ти си специален член на групата. Какви мисли и чувства минават през теб преди това шоу?

Всички сме специални членове. Защото аз, Спирос и Крис сме заедно от самото събиране на бандата. А останалите момчета са вече много години с нас. Всички сме братя. А в случаите като този предстоящ концерт, сме заедно с още много други музиканти. Това носи допълнителна сила на шоуто. Наистина съм доста развълнуван. А и за първи път ще посетя Античния театър. Искам да го разгледам и да науча повече за историята му. И съм сигурен, че ще е страхотно.

Планирате ли да пристигнете няколко дни преди концерта за тази цел?

Всъщност, да. Ще дойдем няколко дни предварително, защото искаме да репетираме и да следим подготовката. Има много неща за вършене. Не може просто да пристигнеш в деня и да излезеш да свириш. Но, разбира се, в свободното си време, планирам да поразгледам и понауча повече.

Каза вече, че ще свирите с още много музиканти, това е симфоничния оркестър и хор на Опера Пловдив. Как се подготвяте с тях преди концерта? Правите ли си онлайн репетиции, например?

Да, правим репетиции. А Septicflesh репетират повече от мен, защото това лято свириха на много фестивали и са супер подготвени. Но класическото шоу е малко по-различни, защото включва и всички тези класически музиканти. Затова има нужда и от специална подготовка. Разбира се, Кристос е отговорен за тези класически елементи. Но той е супер подготвен, защото вече сме направили няколко такива концерта и знае какво точно да прави, много преди шоуто. Вече се чувстваме доста удобно и не се притесняваме от тези специални концерти.

А какво представлява тази специална подготовка, за която говориш?

На първо място, много си говорим през Зуум и като се съберем лично, когато можем. Но когато работим с музиканти, с които не сме в една държава, трябва много прецизно да подготвим всичко предварително, най-вече с диригента. Диригентът е сърцето на оркестъра. Той води всички останали. Затова държим много тясна връзка с него. Както ти казах, Кристос стои зад всички тези приготовления. 

След това идват приготовленията за самата банда. Всяко нещо трябва да се изсвири с точен тайминг. Знаем всеки момент, в който някой инструмент трябва да започне и да спре. Има ги и тези приготовления. Не само как да свириш, а цялостната програма. Защото едни музиканти влизат, други излизат. Не винаги са едни и същи хора на сцената. И трябва да сме наистина внимателни как организираме всички. Например, винаги подготвяме влизанията. Така че аз знам, например, че трябва да изляза от ляво на сцената или пък от дясно, както и кой още ще излезе с мен или ще свири с мен. Подготвили сме и един вид въведения между смените, за да няма забавяния на песните и неловки моменти. Така всичко се получава много органично на сцена. А и публиката винаги има какво да гледа. Този вид подготовка е изключително важен, когато правиш проект с толкова много участници.

Това е много тежка работа. Може би публиката не си дава сметка какъв труд стои зад реализирането на само един единствен концерт. И е толкова различно от обикновен концерт. Septicflesh бяха до скоро на обиколка по големите фестивали като Hellfest и Grasspop, а тази есен започвате и Американско турне. И между всичко това е този симфоничен концерт в Пловдив, който отнема толкова усилия, колкото всички останали, взети заедно. Кога всъщност започна подготовката за този концерт?

От месеци. Имаме нужда от месеци подготовка. А и отдавна знаем, че ще го правим, така че имахме доста време на разположение. Така можехме да организираме всичко без да бързаме. От предишния ни опит, вече знаем от самото начало за какво трябва да се погрижим. Има и такива неща като организиране на полети. Важно е да знаеш какво трябва да свършиш в определен моменти и да изградиш всичко стъпка по стъпка. И като казвам, че работим по този концерт от месеци, това не означава, че го правим всеки ден. 

Първо започваме с очевидните задачи, после, разбира се, сядаме да обсъдим сетлиста, защото смятаме, че е време да изсвирим нещо различно. А и не винаги свирим с един и същ оркестър и едни и същи класически инструменти. Трябва да преорганизираме частите, които са били планирани за един брой музиканти, за друг брой. Такива неща. Но всичко е въпрос на опит. Колкото повече го правиш, толкова по-правилно се получава без напрежение.

Колко репетиции на живо сте планирали в Пловдив?

Колкото е възможно повече. На последния ни такъв концерт, който беше в Гърция, репетирахме много в деня на концерта. Започнахме сутринта, след това спряхме за хапване и се върнахме на репетиции. Много часове. Цял ден. Но зависи от музикантите и как те ще приемат да работят толкова много. Групата ще е на разположение без значение колко пъти ще е необходимо да повтаряме едни и същи части. Просто трябва да бъде направено.

Как избрахте България за този симфоничен концерт?

Първо, България е много близо до Гърция. Много лесно е да се организира всичко, въпреки че сме го правили и през океана за първия ни такъв концерт, който беше в Мексико. Сега дистанцията е много по-малка и напрежението затова е много малко. Затова България е чудесна възможност. По продажбите на билети виждаме, че хора от много различни страни ще пристигнат за този концерт в Пловдив. Ето затова за нас е добре да правим такива концерти на европейска земя. Така на хората ще е много по-лесно да пътуват. А ти спомена и звука. Много важен елемент. Античният театър в Пловдив има всички необходими елементи за добро шоу.

До сега сте направили седем такива симфонични концерти, в които работите с много и различни класически музиканти. Как тези артисти възприемат метъл музиката?

Имаме наистина страхотни моменти с класическите музиканти. Понякога ни искат автографи и се снимат с нас. Изглежда се забавляват с нас на сцена. И дори сме открили няколко наши фена между тях. Например, при последното ни такова шоу, което беше в Атина, един от музикантите дойде при нас с касетка на “Esoptron” (б.а. втория албум на групата, издаден през 1995 г.). Той беше наистина наш дългогодишен фен. Бях много изненадан. Мисля, че свиреше на чело. Не можеш да си представиш, че класически музикант ще слуша метал. Но има и такива случаи, с музиканти, с които сме свирили, които не просто слушат метъл, а слушат Septicflesh.

Страхотна история.

Също е много приятно, когато имаме хор на сцената и в него има деца. Те са толкова щастливи да участват в подобно шоу. Усеща се колко са емоционални, защото за тях това е неповторим момент. Излизат пред толкова много хора. А децата идват с родителите си в бекстейджа и е толкова приятно усещането да обединяваш толкова различни хора и поколения. Превръщаме се в една общност, която наистина се забавлява от тази жанрова смесица.

Само мога да си представям какво е усещането в бекстейджа. Кръстихте този концерт „Ancient Whispers“. Какво миналото ни нашепва днес?

Историята e кръговрат. Нещата, които са се случвали преди, ще се случат отново, но с различни хора, с различни оръжия. Всичко се свежда до нещо, което е дълбоко закодирано в човешката цивилизация и оцелява през времето. Това означава и че едни и същи грешки се повтарят отново и отново, без значение колко години са минали. Не винаги е шепот. Може и да е като да слушаш нещо, което не се чува много ясно, но имаш усещането за него. И не винаги е свързано с историята.

Аз мисля, че тези специални антични места имат нещо, някаква енергия. Когато си не сцена я усещаш. Невероятно е. Не можеш да я почувстваш през снима. Но когато си на сцена и когато видиш всичко наоколо и старините около теб, и си представиш древната тълпа, изпълвала това място, за да гледа нещо или някой, които е седял на твоето място. Няма значение колко години са минали от тогава. Стави ти ясно, че си само песъчинка, отвята от вятъра. Но в същото време, заставайки там, си и част от тази история. Това буди истинско страхопочитания.

Личи си, че си роден в древна държава, с много история, където всеки камък говори. Подобно е тук в България. Разбирам те чудесно какво искаш да кажеш, защото, когато влезеш в Античния театър в Пловдив се усеща точно това, което описваш. Затова ми се струва, че е перфектното място за ваш концерт, не само заради акустиката.

Тази година отбелязвате 15 години от излизането на албума „The Great Mass”. Издадохте и едно ново EP с две нови песни и симфоничните им версии. Това ме кара да те попитам дали ще промените сетлиста си и дали ще включите нещо специално от новия материал и от “The Great Mass”?

Да, ще го променим. Ние се опитваме да правим по нещо различно всеки път. Дори да са само една две песни.

Надявам се да чуем и нещо от новия материал.

И не само това. По време на тези концерти свирим неща, които никога не сме издавали и никъде другаде не могат да бъдат чути. Не са и записвани дори. Имаме тези влизания, тези преходи в песните, които не са винаги 100% еднакви. Всеки път правим промени, за да минем на следващото ниво. Нещата наистина си пасват и дават глътка въздух на бандата по време на концерта да се оттеглят за малко, за да направят нещо. А публиката получава нещо, което никога не е чувала в албумите.

На тези концерти хората получават нещо, което могат да видят само в този един единствен път. Наистина е специално. 

Толкова рядко излизаш на концерти със Septicflesh. Има ли минуси това за теб лично?

Мога да кажа, че е странно. Защото въпреки, че не съм на концертите, наблюдавам какво се случва. Имаме си и група, в която всички обсъждат какво се случва и аз съм в нея. Наблюдавам целия процес, но не съм там. Затова е малко странно за мен. Също ми е малко странно и когато излизам пред публика. Не специално за мен, а заради това, че се появявам рядко. Но нещата се случват така за нас откакто се събрахме повторно. Единственото, което аз мога да направя е да удължа моите появи на сцена и в ситуациите, като концерта в Пловдив, да се появим с бандата в пълен формат. 

Разбира се, променил съм начина, по който присъствам, защото преди свирех на китара на концертите. Сега свиря само при записите в студио. В момента на сцена само пея и така е по-добре, особено по организационни причини. Влизам и излизам от сцена и да го правя с китара е много по-трудно. Пък и Дино е с нас вече толкова години. Мислили сме все пак за алтернатива и да излизаме като Iron Maiden с три китари. Но не. Не мислим, че това подхожда на шоу на Septicflesh.

Ще видим всичко това на живо след около месец. Знам, че работите по нов албум. Но кога намирате време за студиото между фестивалите, този симфоничен концерт и предстоящото американско турне?

Е, аз имам тази привилегия и това е позитивът – когато останалите са на турне, аз работя по албума. Така че, както е най-логично, аз ще започна да записвам неща за албума и да подготвям всичко, докато останалите са на американското турне. По този начин процесът ще е плавен и няма да се прекъсва, няма да губим фокус. За нас е важно като започнем запис да сме много фокусирани върху резултатите. За мен е страхотно да имам време без прекъсване, за да напиша текстовете текстовете. Така имам допълнително време да измислям неща и да опитвам различни текстове и вокални линии. Но това е нещо, което сме правили и с предишните си албум. Толкова много години.

Докато другите са на път, работиш ли с тях по някакъв начин дистанционно или подготвяш всичко и щом се върнат в Гърция, започвате?

Говорим за новия албум всеки ден. Всеки. И всеки от нас се включва, без значение къде се намира, защото много от нас живеят на различни места, дори в различни държави. Така че обсъждаме идеи, представяме нови, изказваме си мнението и променяме. Има много работа по един наш албум. Много песни се предлагат, но малко стигат до албума. 

Правим промени докато стигнем до момент, в който, например 80% от песните са готови и всички метъл елементи са готови. Тогава ни остава да извървим последната миля преди финала. А последната миля е всеки да работи по неговата част. Например, Кристос трябва да подготви всичко, което сме обсъждали за оркестровата част, да транскрибира нотите, да направи промени, да прецени кои инструменти да се използват. Аз трябва да се фокусирам върху текстовете, но го правя в много тесни отношения със Спирос, който е главният вокалист. Винаги искам от него да ми представи няколко сурови демо записа, за да чуя къде той иска да застане всяка дума. Не е просто да му дам един текст и да му кажа „Пей!“ Трябва да сложа думите на правилните места, за да се получи наистина запомняща се песен. 

Спирос също така работи и по визуалните елементи на албума. Представя ни всичко, говорим за темите. Той има наистина много силни идеи още от самото начало. Показва ни груби скици, идеи за обложката и всичко останало. Така че всичко е много дискусии и работа. Всеки работи индивидуално, но и всички работим заедно. И всеки един дава мнението си. 

Не сме от този тип банди, в които един или двама пишат всичко, а останалите просто изпълняват. При нас е демокрация. Разбира се, това е трудно, защото, когато много хора дискутират трябва да се намери начин, който да работи за всеки един. Процесът е много креативен. Мисля, че това е един от елементите, които бутат бандата да се развива и да не тъпче на едно място. Ако някой не е в кондиция да даде идеи, друг ще даде и машината ще се задвижи, за да стигне до там, където сме решили, че искаме да стигне.

Каза, че вече си говорил със Спирос за визуалните идеи, които да подготви. Означава ли, че вече централна концепция за този албум и би ли я споделил?

Да. Винаги се опитвам да имам поне една концепция, която да ме мотивира емоционално и да провокира съзнанието ми. Аз се чувствам и без това повече като разказвач, отколкото като текстописец. Имам нужда да има история. Да има герои. Трябва да измисля взаимовръзки. Така че имам история за този албум. Точно в момента не мога да кажа много неща, защото все още работим и не знам накрая какво ще остане от всичко, което съм си представял. А и всичко е въпрос на време. Постоянно сме в надпревара в него. Времето е най-големият ни съперник. Ако почувствам, както се е случвало в миналото, че не мога да развия нещо както ми се иска, просто го оставям. Предпочитам да не насилвам нещата, ако не съм на 100% доволен. Но точно в момента имам нещо настина солидно, върху което работя. Ще видите, като приключа.

Кога ще е това? Не очаквам разбира се точна дата, но да ни ориентираш поне в годините?

Ще ти кажа каква ни е целта, защото понякога нещата се променят. Ето, както стана при КОВИД. Тогава всичките ни планове се сринаха и нищо не се случи както искахме. Та целта ни е да представим новия албум следващата година.

Пожелавам ви го. За финал, кажи нещо на феновете, които предстои да ви гледат на живо в Пловдив.

Нямам търпение да ви видя. Винаги се радвам да се среща с публиката. Много често виждам познати лица, които идват по концертите ни. Понякога най-дългогодишните фенове ме питат дали и аз ще изляза на сцена, за да дойдат и да се срещнем отново. Усещането наистина е страхотно. Нямам търпение, както вече казах. Усещам, че ще е велико. Ще се видим в Пловдив.

Благодаря ти за това интервю. До скоро!

Чао!