В новия епизод на рубриката _SMALL TALKS_ ви срещаме с един световен музикант и композитор – Yann Tiersen. Придобил известност със саундтрака на филма „Амели“ на Jean-Pierre Jeunet (2021), за който печели награда Сезар и е номиниран за наградите на Британската филмова академия, работата му по този филм е само поглед по повърхността на неговото творчество.
Yann Tiersen е мултиинструменталист, който свири на повече от 10 инструмента. Композирайки, съчетава класическите пиано и цигулка, с електрическа китара и синтезатори. Музиката му е изградена върху противоречия, които той среща и кара да работят заедно и хармонично. Точно такъв е и последният му албум „Rathlin from a Distance | The Liquid Hour“. Yann TIersen ще го представи на първия си клубен концерт в София на 2 март в Sofia Live Club, по покана на Sofia Live Festival.
Обратите в живота
През годините Yann Tiersen се превърна не само в един от най-уважаваните и нестандартни композитори, но изгради образ и на артист с много силна обществена позиция. Особено по въпросите на климатичните проблеми, хомофобията и случващото се в конфликтните зони по света. Дори издаде албума „Dust Line“ през 2010 г, а малко преди това и ЕР-то „Palestine“. И двете продукции, повлияни до някаква степен от визитата му в Газа през 2007 г. „Видях хора и деца задържани от полицията и принуждавани да гледат порнография по цял ден. Видях жени, които раждаха на пропусквателните пунктове“. Това е част от разказа му пред нас за Газа, пътешествие, което описва като един от крайъгълните камъни в живота си. В разговора ни Yann Tiersen описва още два такива преломни момента.
Новият албум
С подобен бекграунд нямаше как да не попитаме Yann при отдалата се възможност за разговор – Къде е мястото на артиста в пълния с конфликти, омраза и войни днешен ден? А отговорът беше прост, кратък и категоричен „На улицата!“. Говорихме с него преди дни, когато вече беше започнал турнето си и малко преди да излезе на сцена в Кембридж. В момента той представя из Европа новия си албум, който се състои от две коренно различни части. Rathlin from a Distance е интроспективна, изпълнена само на пиано, а The Liquid Hour е експресивна и пълна с електрически звуци, семпли и инструменти. Самият той говори за тези части като „първи албум“ и „втори албум“. И ги описва като финалът на една трилогия, която вече е издал.
