Тодор Ковачев, Матей Христосков, Петър Желев. Накратко Innerglow. През 2017 г. групата гръмна като супернова още с първия сингъл After You. Дали обаче не бяха поредното явление, което носи таланта, но не и коравия нрав да продължи?! След 3-4 песен и няколко посетени концерта, вече бяхме сигурни – тези момчета няма да се откажат така лесни.
Системно зареждаха плейлистите на феновете на рок и алтернативната музика с нови сингли и съвсем логично заговориха за албум. И да, той, дебютният албум, е съвсем наблизо. На малко повече от месец разстояние. Преди обаче да задоволим нездравото си любопитство и да го чуем в цялост, Innerglow ни пуснаха малка кукичка – сингъла Hurt Ya. Каква кукичка обаче е това?! Та тази песен съвсем ни обърка? Накъде се движи групата, какво да очакваме от нея? Обичаме, когато някой успее да ни държи под напрежение.
В началото на 2021 г. обещахте пред LICATA.BG, че до края на годината ще пуснете албум… и удържахте на обещанието. Браво! От колкото време събирате това дебютно EP?
Петър: Според мен това е реверанс към хората, които ни подкрепят от началото и винаги са ни питали кога ще издадем дебютен албум. Ние сме ориентирани към издаването на сингли, но след определен брой такива решихме да ги обединим в една творба, където да поместим и някои песни, които свирим отдавна на концерти и решихме, че заслужават студийни версии.
Тодор: Откакто съществува групата, тя върви по своя естествен път към този дебютен албум. Време му е да се появи, за да маркира края на един цялостен първи етап от развитието на Innerglow. Виждаме колко са ентусиазирани за албума хората, които ни слушат, и това ни убеждава, че при излизането му вече сме стъпили на една здрава основа.
Споделете малко подробности за него – име, дата на излизане, брой парчета?
Тодор: Вече можем да обявим, че премиерата ще бъде с концерт на 27 ноември в Sofia Live Club! Това ще бъде следващото събитие, на което ще се появим на сцена. Ще бъде и първи шанс за хората да си купят албума, разбира се, лично от нас, с по някое зареждащо пожелание към него.
Заглавието на албума е Satellites – на името на една от най-новите песни, която съдържа в себе си специален и за трима ни смисъл. Старта на работата ни в студио май съвпадна със старта на пандемията. Затова и се наложи да удължаваме няколко пъти крайните си срокове. За момента се очертава да влязат 10 парчета в него.
От първия до последния ви сингъл „Hurt Ya“ лесно се хваща една плавна промяна в стила и преминаване към все по-диско и танцувално звучене. В този ред на мисли – албумът в какви стилови рамки се побира?
Петър: Албумът е доста далеч от всякакви жанрови рамки, защото ние самите сме повлияни от много различни течения и периоди в музиката. Определено ще чуете нашия най-добър микс между поп, диско, дийп хаус, рок и трап.
Тодор: Все по-трудно ни е да поставим каквото и да е определение на жанра на Innerglow и според нас това е нещо положително. Повлияни сме от диското и от електронната музика, но любовта ни към рока си остава най-силна. За нас най-важното е във всяка песен да има някакъв смисъл и някаква дълбочина отвъд жанровите определения. Мисля, че албумът ще бъде доказателство за това.
Този албум е по-скоро моментна снимка на Innerglow или съдържа всички тези стилови промени и израстване на групата от самото ви начало?
Тодор: Дълго обсъждахме дали да включваме и по-старите композиции и стигнахме до един балансиран вариант – основната част от песните ще бъдат представителни за това, което е Innerglow в момента. Но ще включим и малко от материала, който ни превърна в това, което сме сега. Защото искаме да си проличи извървяният път.
Докъде стигнахте с подготвянето му? Всичко ли записахте? Колко време и къде го работихте?
Петър: Вече сме на последните късчета от записването и сме меко казано нетърпеливи да е готов и да го покажем на всички, които питат за него. Най-голямата част от записите направихме в нашето студио и с много събирания за продукция по домовете. Някои вокали бяха записани в други студиа, тъй като предприехме ремонт на нашето, но мисля, че всички сме доволни от материала и тръпнем в очакване да видим готов резултат.
Вече имате доволно голям репертоар, което предполагам означава, че не всички ваши авторски песни ще влязат в Satellites. От колко парчета избирахте и какво ви водеше при избора?
Петър: Както казах, водят ни думите на слушателите и феновете, които ни дават важната обратна връзка. Голяма част от лайв сетът ни ще си има и студиен вариант, за което съм много щастлив.
Тодор: Да, по естествен начин подбрахме какво да включим и какво да оставим настрана, но това не означава, че изборът е бил лесен. Някои от песните, които публиката ни добре познава, не са намерили своето място в албума и може би ще си останат единствено за тези, които посещават концертите. Избирахме от повече от 20 песни, които ни се наложи да редуцираме наполовина.
Ще поднесете ли изненади на слушателите? Нещо, за което да си кажат: „Е, това Innerglow ли са?“
Петър: Да, аз съм супер ентусиазиран за песента Satellites, която от един мой стар проект се трансформира в епичен трак на Innerglow с множество вокали и супер удрящ бийт. Вече някои я сравниха с бой бандите от 90-те и хип-хоп бийтовете в момента, и сигурно звученето ще бъде изненадващо за много хора. За щастие, и другите толкова харесаха парчето и посланието, което носи текстът, че дружно избрахме албумът да носи това име – Satellites. Искаме да предадем нашия замисъл зад песента и заглавието, а именно, че всички сме равни, независимо от различията ни и сме просто приемници и предаватели на енергия.
Слушах последното ви интервю в Дарик радио при Драго Симеонов. Дуа Липа???
Петър: Дуа. Липа.
Тодор: Мисля, че и ние сме изненадани от себе си толкова, колкото и ти от нас. Макар че моят плейлист вече претърпява такива метаморфози през годините, че съм свикнал да не се впечатлявам.
Матей: Дуа Липа е един от приятните примери в съвременния поп. В началото и аз я слушах с повдигната вежда, но с времето успя да ме спечели с няколко готини песни. Звучи интересно, има специфично излъчване, а инструменталите ѝ са обработени на жестоко ниво.
Ако се фокусираме върху „Hurt Ya“ (която вече звучи и в плейлиста ни #LICATA ROCKS в Spotify) – има ли реална случка зад текста и кой е авторът му?
Тодор: Бих казал, че зад текста стоят множество реални случки. И такива от нашия живот, и такива от живота на наши близки. Мисля, че на всеки се е случвало да наранява някого, без да го иска. И да се опитва да продължи напред сам – с цел другият да не страда. Понякога се оказва невъзможно и именно това е вдъхновението зад текста.
Ритъмът може да звучи бодряшки, но текстът е с по-различна нотка и предполага задълбочаване. Наскоро си говорихме с останалите, че ни харесва този контраст между музика и лирики. Усещам, че ще го прилагаме и в бъдеще.
Има ли начин да се разделим без да се нараним? (Посланието в Hurt Ya много ми напомня на един от най-успешните сериал в момента – „Сцени от един семеен живот“)
Тодор: Радвам се, че свързваш песента с такива впечатляващи образци! Струва ми се, че ако раздялата е съвсем безболезнена, то и от събирането преди нея едва ли е имало смисъл. Интересно дали останалите ще се съгласят?!
Матей: Донякъде съм съгласен, но все пак смисъл има във всичко. Дали за да ни научи на нещо, или за да ни доведе до нещо друго, или просто, защото така се случват нещата – смисъл има. Би трябвало да има начин да се разделяме безболезнено, но е свързан с много дълбоко ниво на осъзнаване и опознаване на егото, и оттам приемане на реалността… Темата е обширна.
Имате и странични проекти, извън Innerglow. Какво ви дават те?
Тодор: Иска ми се да имах повече време за всякакъв тип музикална дейност, но Innerglow запълва целия възможен спектър. Един страничен проект, от който съм горд да бъда част, е сайтът Filmsociety.bg, където продължавам понякога да допринасям с филмови рецензии. Киното си остава голяма любов и ме обогатява неимоверно много.
Матей: Освен в Innerglow, свиря и в Krekhaus, с които творим съвсем различен тип музика и нещата са доста по…изкривени. Стилово смесваме псаикъделик рок с фюжън, пънк и на моменти дори метълски елементи. Там имам повече свобода да се забавлявам на барабаните с всевъзможни ритми и пулсации и задоволявам прогресарските си наклонности.
Музиката ви се променя, явно и идеите ви също. Това означава ли, че се променяте и като хора? Наблюдавате ли се един друг в това отношение и как извличате градивното от тези промени?
Петър: Абсолютно се гледаме как израстваме всеки отделно, като група и като приятели. Разбирателството и уважението са в корена на такова общо начинание и мисля, че ние знаем какъв приоритет да зададем на отношенията си и компромисите. Компромиси обаче, които не се усещат като такива, ако успееш да погледнеш през чуждата гледна точка. Аз лично разчитам горещо на градивна критика от останалите в професионален и личен план.
От какво има нужда българската рок и алтернативна сцена?
Тодор: Знаем, че в България аудиторията за нашата музика не е голяма, но в последните години се появяват все повече групи и лека-полека с количеството идва и качество. Не са едно и две липсващите неща на родната алтернативна сцена, но аз смятам, че най-вече липсва някакъв особено разтрисащ и ярък успех на един изпълнител, който да провокира съвсем различен интерес и към останалите, правещи такъв тип музика.
И пак да попитам: За какво мечтаете?
Петър: Аз мечтая за прости неща – Гластънбъри и Дуа Липа!
Тодор: Колкото и неустоимо да звучат тези конкретни мечти, аз продължавам да мечтая по-абстрактно, за повече свързаност на всички нас с цялата Вселена и с най-отдалечените кътчета от нея. То и музиката е част от тази мечта.
Матей: Да ни посрещнат с мусака в бекстейджа на Гластънбъри след гиг пред 80 000 души.
