Revolutions per Minute, за които няма музикални стигми

Георги Кирицов Revolution per Minute Copyright: Licata.bg

С Revolutions per Minute (RPM) стартираме представянето на групите, които ще вземат участие в тазгодишното издание на Reload festival. Двудневният меломански маратон ще се проведе на Арена София (Колодрума в Борисовата градина) на 8 и 9 юли и ще напълни душите, мозъците, ушите и всяка ваша клетка с първокачествен български рок и алтернативна музика (Билети – ТУК!). Признаваме си – шапка сваляме на организаторите за смелостта, да не викнат някоя чужда банда, която да им продаде билетите, а да скочат с главата напред да проправят нови пътеки. Защото, ДА, и ние вярваме, че има вече достатъчно нова българска музика, която да носи цял фестивал. Афишът на събитието  го доказва: Odd Crew, Нова генерация, P.I.F., Hellion Stone, Sevi, Bloodrush и предстои обявяването на още едно голямо име.

Revolutions per Minute ще излязат във втория ден на фестивала и преди да се срещнем в софийската жега с басиста на бандата Георги Кирицов, решихме да си повъртим музиката им за отскок.

Пускаш си ги и си казваш: „Ей, намерих още една добра родна рок банда. Я виж какви стегнати, агресивни рифове забиват момчетата и с този разпят, дрезгав вокал и мрачни текстове… Евала!“ Влизаш в YouTube канала им и получаваш бърз шамар от видео с надпис „Азис – Сен Тропе (acoustic cover)“. Намаляваш звука да не те чуят съседите и предпазливо го пускаш… Отдъхваш. Възможно е по лицето ти да премине тънка усмивка на задоволство, че четирима младежи, с един шут са разбили стереотипите ти в музиката, които си мислиш, че отдавана си махнал сам, но името Азис рязко ги връща всеки път. Еми, да, звучат яко и това, което са направили е адски смело. Освен всичко останало е и бунт срещу поставянето на каквито и да е етикети.

ОТ MESHUGGAH ДО МЕДИ

„За нас няма музикални стигми и всеки от нас харесва много и различна музика. Ако нещо ни доставя удоволствие просто го слушаме“, много убедително казва Георги, чийто ръце на медицински физик, държат здраво баса в бандата.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Това експлозивно начало на разговора с него ме кара да се отклоня и да задълбая в темата. Интересно ми става как четирима музиканти, които са се посветили още от ученици на тежките стилове, отиват на репетиция и някой от тях се престрашава да признае, че харесва Азис. „Никога не сме го крили. „Сен Тропе“, сама по себе си има абсурден текст, но ние сме родени в град (б.а. Плевен), в който от малки сме изложени на това влияние и някак си с идеята да направим кавър на Азис и да си представим подобна музикална шега много ни ентусиазира. Като я забием на живо и гледаме как заклети метъл фенове се чудят дали трябва да се изкефят или не“, с многозначен поглед разказва Кирицов.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума
Revolution per Minute Снимка: mihaela.yo
Revolutions per Minute
Снимка: mihaela.yo

Дава да се разбере обаче, че по никакъв начин не приравнява музикалния жанр поп-фолк с манталитета на мнозинството от хора, които го харесват. “Както във всеки стил, и в поп-фолка има наистина страхотни неща, а дали ми харесва манталитета на хората, които масово слушат тази музика е съвсем различна тема“, процежда Георги и добавя ухилен, „Ако трябва да сме честни и рокендролът не е по-чист морално. В крайна сметка всеки трябва да слуша това, което му харесва. Аз слушам всичко – от Meshuggah до Меди. И нямам проблем с това.  Останалите до голяма степен са като мен и всъщност това е една от причините да си допадаме толкова – никой от нас не казва “Tакава музика, не!“

ПАУЗА И НОВ АЛБУМ

С това приключваме отдаването на 5-те минути слава на чалгата в нашия разговор и продължаваме напред, защото Revolutions per Minute имат достатъчно авторска музика – един албум „Mother Lode“, който излезе в края на 2019 г., сингли и материал за още една тава, която се надяваме да чуем скоро. „Всъщност, първите 2-3 нови парчета, ще изсвирим още на Reload festival“, обеща Георги. До края на годината планират да пуснат и официален нов сингъл. Редно е, след като в последните близо 3 години се обградиха от пълна тишина.

„С пускането на “Mother Lode” бяхме насъбрали инерция. Направихме готино промо в Строежа в София, а после и в Плевен. По онова време обаче всички още бяхме студенти, влязохме в сесия, а след това дойде Ковид и нещата се промениха доста. Но не сме спирали да работим и събрахме много нови неща. Просто не са готови да бъдат показани. В предпродукция сме, остава да направим записите и да снимаме клипове“, кани ни в кухнята на бандата басистът.

Междувременно са направили и една смяна в състава, и на мястото на Ивайло Първанов, зад барабаните от година сяда Димитър Рогачев, „малкия звяр“, както го наричат, защото е на има-няма 20 години. С него и с повечето свободно време, при момчетата са дошли и нови музикални идеи. „Развиваме две нови направления в нашата музика – става още малко по-тежка музика и в същото време вървим в посока ретро вайб, който изненадващо се оказа, че се харесва на всички. Не съм сигурен как ще ги съчетаем, но няма да изневерим на стила си – да редуваме лирични части с много тежки, пробивни рифове“, заканва се Георги.

ДА СВИРИШ ГОТИНО НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

Често за Revolutions per Minute пишат като за „плевенската група“. Истината обаче е, че момчетата имат само един концерт в Плевен и през 2016 г. се местят в София, за да следват. В столицата е започнала и се е развила музикалната им кариера. Е, като на всяка друга група, началото е било трудно, финансово неизгодно и не особено мотивиращо. Свирили са и пред празни клубове, и сметките не са им излизали. Но още тогава са били реалисти и добре са знаели, че трябва да минат през това. „Такъв ни е пазарът и той определя правилата. Аудиторията на тази музика не е толкова голяма. Е, има и примери като Odd Crew, за които това не важи. А ние адски се радваме, че съществува такова нещо, за да ни показва, че всичко е възможно!“, обяснява басистът.

Revolutions per Minute са от поколението, което буквално видя как за година-две се измени начина на консумиране на музика и средата. „Конкретно живият досег с музиката не може да се промени. Хората още го търсят. Но истината е, че всичко друго е различно“, заявява Георги.

След което навлиза в детайли: „Попът диктува как се консумира музика, а ние трябва да се адаптираме. Форматът за възприемане на информация в социалните мрежи е 16 секунди, дължината на среден ТикТок клип! Но дали това ще ни накара да направим по-кратки песни или да се нагаждаме по модата? – Не мисля! Никога не сме били конформисти, но осъзнаваме, че начинът, по който показваш на света, че съществуваш, вече е коренно различен. Промяната няма да стане от само себе си, няма да стане бързо и няма да стане, ако не си признаеш, че освен да свириш готино има още много други неща, които трябва да се научиш как се правят“, анализира басистът, който определено впечатлява с поглед и знания за алгоритмите на социалните мрежи и как днешният музикален бизнес се вписва в тях.

Георги Кирицов Revolution per Minute Copyright: Licata.bg
Георги Кирицов/ Revolutions per Minute
Снимка: Licata.bg

А той, музикалният бизнес у нас, и още по-точно – алтернативната ни сцена, цъфти и то не само по наше мнение. Усещат го и момчетата отвътре. „На хората им омръзна едно и също. Има глад за нов лица, за нещо различно и нестандартно, което не се вписва в стилове“, обяснява Георги. Но сме далеч още от музикалната култура на западняците, които редовно си доставят забавления в клубове за жива музика, откриват нови банди и им стават фенове, които следят сцената и любимите си изпълнители.

„Този навик обаче трябва да го изградим ние всички – и артистите, и публиката. Отговорността да приобщим нова публика е наша – да кажем: „Хей, чуйте какво правим. Може да ви хареса!“, допълва той. И точно тук идва силата на социалните мрежи. „Ние сме длъжни да се научим да работим в тази нова среда. Да си много добър, да свириш страхотно и да дойде агент, който да те покани в голямата музикална компания – това вече го няма. Трябва да се научиш да правиш всичко сам, и това е основната ти отговорност, извън писането на музиката“, споделя басистът.

СТЪПАЛАТА ПО ПЪТЯ

А като се заговорихме за отговорности Георги съвсем не се грижи само за баса си, а заема завидно сериозна длъжност по специалността си „медицински физик“. Вокалистът на Revolutions per Minute – Недко Гешев пък е строителен инженер, а китаристът Иво Гълъбов – адвокат. И въпреки отговорните си професии, всички те отделят сериозно много време, за да правят професионално музиката си.

По пътя са им помагали не един и двама души. Първият е Максим Горанов от „Диана експрес“, който е дал първоначалния тласък на бандата. Последният е музикалният продуцент Симеон Лозанов Monyx (да, същият, който е неразделна част от hug or handshake и още толкова кадърни и любими артисти). Планират и следващите им записи да са с него. „Запознахме се на едно събитие, на което той ни озвучаваше и се сприятелихме. Освен че е невероятен пич, е и педантично запознат с това, което прави и определено не работи като българин. Мога да кажа, че ни качи с още едно ниво нагоре“, казва Кирицов.

ГИМНАЗИЯТА В ПЛЕВЕН

Георги, Иво и Недко се събират още в гимназията в Плевен. „Нещата се получиха бавно и нецеленасочено“, както казва Георги, който по онова време е свирил на китара и пиано. Всеки от тях е участвал в различни банди, които помежду си са правили общи училищни концерти. Забивали са предимно кавъри, но още тогава Недко е започнал първите си опити с авторски песни.

Един ден обаче техният добър приятел Максим Горанов, които ги приютявал да репетират при него, се обадил с предложение да сформират банда, с която да подгреят група „Хоризонт“. „Недко ми се обади и ми каза „Има едно събитие, за което трябва някой да свири на бас. Искаш ли?“ Отговорих му, че съм насреща и чак след като затворих се сетих, че нямам бас и никога не съм свирил на бас. Въпреки всичко мина много добре и месец-два след това решихме да опитаме като група“, разказа ни демо версията на сформирането на Revolutions per Minute Георги.

Георги Кирицов Revolution per Minute Copyright: Licata.bg
„Не страдам от его и беше ясно, че няма да има проблем да сменя китарата с бас“, казва Георги
Снимка: Licata.bg

ИМЕТО

Името обаче не дошло толкова плавно и безпроблемно. Дълго време не можели да измислят как да се казват. Истинска творческа безизходица. Докато един ден не се появил приятел на първия им барабанист Ивайло Първанов, вече дипломиран лекар, практикуващ извън България, и не предложил Revolutions per Minute. Към днешна дата бихме казали, че е трудно да се измисли по-подходящо име точно за тези банда. В превод означава „обороти в минута“. Е, те могат да накарат главата ти да се върти с поне сто обиколки около оста си, докато не ти се завие свят. Енергичната им музика, просто не оставя нито един посетител на концертите им на едно място. За това не виждаме никакъв по-добър вариант именно те да стартират втората вечер на Reload Festival и да загреят публиката за машините Bloodrush, Hellion Stone и Odd Crew.

Четете още по темата