Четвърт век. Един изучил се студент. Толкова мина от онази първа репетиция, в която членове от „Сбогом, Жозефа“ и „Лакрима Кристи“ се събраха и основаха една от най-култовите банди на родната алтернативна сцена „Анимационерите“. А снощи, 8 юни, Гурко, Заека и компания отбелязаха „празника“, както многократно го нарекоха, с един от бутиковите си концерт в клуб Терминал 1 в София. Специални гости на рождения им ден бяха No More Many More.
(Четете още: Гурко (Анимационерите): Тишината е необходимият балансьор в музиката)
СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ
След стабилната буря в столицата и леки технически препятствия, вратите на клуба отвориха с час закъснение, но момчетата от No More Many More бързо се организираха и почти наваксаха забавянето със стегнат сет от песните, с които превзеха радиоефира. Безкомпромисни професионалисти, Методи Кръстев и момчетата му (без басиста Иван Гатев, който отсъстваше от този лайв) успяха да привлекат публиката пред сцената, въпреки че определено мнозинството бяха заклетите фенове на Анимационерите. Масата трудно откликваше на емоцията, която им се подаваше от сцената. За разлика от други изяви на NMMM, на които всички пеят с пълно гърло, тук публиката определено се беше подготвила по-добре с текстовете на „Сноуборд“, „Лулу“, „Карам като луд“, „Празна поща“, гарнирани с електронния звук на Анимационерите.
NO MORE MANY MORE
РОЖДЕНИЦИТЕ
Е, не им се наложи да чакат много, защото и самите „рожденици“ адски бързо се появиха на сцена без особена техническа пауза. Атмосферата около сцената бързо се сгъсти, а из публиката си проправяха път не малко познати лица от музикалната сцена като Насо Русков, Боби Косатката, Петар Шварц (ALI). И на празник, като на празник – бандата беше събрала есенцията от тези 25 години музика в страхотен сет, който беше открит с „Електро“ и „С хавайски изпечен нос“, заради което и самият Гурко радваше окото с хавайска риза. На гърдите на черната тениска на Заека, под ремъка на китарата пък ясно се четеше надпис – 11.02.1997. Това е точната дата, на която музикантите се събират за първата си репетиция и считат за свой официален рождени ден.
От време на време между песните се лееха емоционални откровения и споделени спомени, като микрофона си разменяха ту Заека, ту Гурко. В публиката се усещаше същата тази сладка носталгия, която за два часа върна феновете с години назад и те се пренесоха на един по-ретро дансинг в луди танци и, сигурна съм, много изплували спомени. А между тях, съвсем органично място си намираха и новото поколение фенове на бандата, които може би не са били родени, когато Анимационерите са се събрали. За тях остава обещанието, че групата работи по нова музика!
AНИМАЦИОНЕРИТЕ
