Иво Попов (Hellion Stone): По-малко компромиси – по-голяма БГ рок сцена

Иво Попов/ Hellion Stone Copyright: Licata.bg

Време е за Hellion Stone – втората група от афиша на Reload festival, двудневния меломански маратон в Pirotska 5 Event Center, намиращ се на ул. „Пиротска“ 5, на 8 и 9 юли, който ще напълни душите, мозъците, ушите и всяка ваша клетка с първокачествен български рок и алтернативна музика (Билети – ТУК!). Вече казахме – шапка сваляме на организаторите за смелостта да проправят пътека и да организират голямо събитие само с нова българска рок музика. ДА, и ние вярваме, че има вече достатъчно количество качествена продукция, която да носи цял фестивал. Афишът на събитието  го доказва: Odd Crew, Нова генерация, P.I.F., Hellion Stone, Sevi, Bloodrush и предстои обявяването на още едно голямо име.

За да поговорим за една от най-бързо набиращите скорост и превърнала се вече в любима на много рок фенове банда, поканихме нейния „глас“ – Иво Попов. От сега предупреждаваме, че Иво не влиза в никакви калъпи за рок музикант. Не се изживява като звезда, а вниманието към него след концерт го притеснява. Счита го за ненужно и гледа да го избягва. На фона на текстовете, които пише е един от най-спокойните и лъчезарни хора, които се срещат в средите. Направо емоционален висшист!

А в Hellion Stone попада „случайно“. Когато китаристът Стефан Стефанов („Аналгин“) събира бандата,вика вече познати и опитни лица – Иван Стоянов – китара (Overgame), Атанас Пангев – бас (Vulgar Bulgar) и Светослав Кънов – барабани (Overgame). Нещата „звукват“ от раз, но нямат глас. Стефан сяда, отваря си Фейсбук-а и скролва. Вижда момче с микрофон, което не познава, и му пише с предложение да се пробва за вокалист. Момчето е Иво, напълно неизвестен в българските музикални среди. До толкова, че Звезди от „Ахат“ го пита „Ти откъде дойде? Да не си бил в чужбина?“ Не, не е бил в чужбина, а в „Гео Милев“ и съдбата така е подредила картите.

От първата им репетиция през 2016 г. до днес бандата има два албума – „Hellion Stone (2017) и Scapegoat (2021), няколко сингъла с толкова гледания в YouTube като на поп (фолк) изпълнител, няколко турнета в България и едно в чужбина. И все успешни. След участието във втората вечер на Reload Festival, 9 юли, на Колодрума в Борисовата им предстои дългоочакваният и три пъти отлаган дебют на фестивала Hills of Rock.

Здравей, Иво. В какъв момент те откривам?

Новият албум на Hellion Stone се пече малко по малко. Забавихме се доста с втория – Scapegoat, та ни се иска следващият да не го стискаме толкова. Готвим интересен проект за следващата пролет, може би. Ще изкараме и още поне един сингъл от актуалния ни албум Scapegoat. Мислим за поредица концерти есента… Хващаш ме в моя „turbo mode“. Влизам в него, когато трябва да запишем музика, да направим визия, клипове, мърч, за които неща аз съм отговорникът в групата. Аз съм момчето по производството. Като всичко това е свършено, останалото – концерти и турнета, са ми като заслужена награда.

Hellion Stone @ Mixtape 5 Copyright: Licata.bg
Hellion Stone @ Mixtape 5
Снимка: Licata.bg

Преди да се прехвърлим към бъдещето обаче, разкажи ми малко повече за новия ви сингъл Wholesome, който е едва на няколко дни.

Поводът да напиша текста беше 100-те дни от протестите на жълтите павета през 2020 г., въпреки че в никакъв случай песента не е посветена на това. Стремя се да пиша така, че дори да не знаеш повода, песента пак да носи асоциации в теб, а в комбинация с арта от албума и клипа – да ти подскаже посоката на чувствата ти, докато слушаш песента. В последно време, предвид интересната политическа ситуация, отново ни се наложи да станем сериозни и решихме, че е време да пуснем точно Wholesome. Решихме да е анимация, която отново е дело на Дияна Нанева, която сътвори цялостната визия и на албума, защото не искахме видеото да е конкретно, а да има достатъчно символика, която да те води без значение дали си или не си в контекста.

За физическите носители на Scapegoat направихте цяла книжка, в която текстовете са придружени от рисунките на Дияна. Сега отново нейната работа е в центъра на музиката ви. Колко важна за вас е „опаковката“ на музиката?

За мен е супер важна. Мисля, че и до днес носи почти толкова послание, колкото и самата музика. Не мога да си позволя да пусна сингъл или албум без да изглежда добре. Най-вероятно, защото съм учил и съм работил с визуалната част, която се представя пред хората, но имам доста вкусови натрупвания и в един момент те ми станаха важни.

Как се случва писането на музика в Hellion Stone? Вие сте една от най-продуктивните нови групи – 2 албума за 4 години.

Смятали сме, че за да напишем парче за първия албум ни е отнемало средно репетиция и половина. За втория не всички песни излязоха толкова лесно и пример отново е Wholesome. Това е много особено парче. Ако махнеш вокала, музиката подлежи на различни видове хармонизация и манипулация, и е трудно да избереш на какво да се спреш. Бях измислил куплета като канто и на базата на него измислих припев. Но припевът звучеше много по-добре и решихме да променим куплета.. И започна едно такова безкрайно надграждане. Накрая се наложи да довърша куплетите, като текст и канто, в една обедна почивка по време на записи. За половин час, докато останалите ядяха, аз бях готов.

Иво Попов/ Hellion Stone Copyright: Licata.bg
Иво Попов/ Hellion Stone
Снимка: Licata.bg

По принцип пиша много бързо. Ако сам пиша песен сядам с китарата, въпреки че не съм китарист по никакъв начин, и ми се заформя някакво настроение и хармония в главата. Паралелно с акордите се ражда канто и текст. Такова парче е Run от първия албум и Who You’re Not от втория, въпреки че него момчетата го преаранжираха, за да звучи така.

По-често обаче някой от китаристите идва на репетиция с идея и всички заедно пишем песента. Всеки предлага как да се разработи дадения риф, а аз обикновено казвам: „Стоп! Свири го това до безкрай!“, запушвам си едното ухо, започвам да си пея наум и след три минути имаме текст и канто. Просто, когато усетя дадена част от песента, тя извиква определени асоциации в мен. Те най-често са звукови, тоест зазвучава ми някаква мелодия за канто и някаква благозвучна комбинация от звуци се заражда, която прераства в думи и те постепенно добиват смисъл, за да се оформят във фраза или изречение. На база на това изречение вече тръгва и настроението на песента, и послание, и динамика, и взаимодействието с музиката. Ето това за мен е най-приятната част от това да съм в банда.

А как виждаш българската алтернативна сцена отвътре към днешна дата?

По-скоро съм оптимист. Много е яко как хората попадат на някаква българска песен, от някаква съвременна банда, независимо коя, и първата им реакция е: „Евала, не звучи като българска банда!“ За мен това означава, че хората потенциално биха се кефили на наличната съвременна българска музика, обаче не знаят за нея.

Иво Попов/ Hellion Stone Copyright: Licata.bg
Иво Попов/ Hellion Stone
Снимка: Licata.bg

Защо не знаят?

Защото обикновените хора, които не слушат само рок и метъл, няма откъде да чуят тази българска музика. И май стигнахме до така актуалната тема за квотите. Аз обаче нямам крайно мнение по въпроса, но категорично не бих коментирал идеята да се пее на български. Няма смисъл. Не мога да слушам Йорданка Христова да защитава квоти на български език при положение, че половината ѝ песни са на испански.

Гатев (б.а. Иван Гатев – „Контрол“, No More Many More) обаче каза нещо, с което съм супер съгласен и го говоря отдавна – в България не можеш да се надяваш стандартният пазарен принцип за търсене и предлагане да работи за музиката и медиите като цяло. Не може да кажеш „Ако музиката е хубава, хората ще я слушат и ще я искат“. Това не е вярно. Хората в България слушат и гледат каквото им пуснат. Ако по радио City по 6 пъти на ден пускат някаква нетипична за програмата им песен, хората ще свикнат с нея и ще я приемат, а няма да сменят станцията. Така че има някакъв резон в квотите, но аз не съм фен на задължителните неща по никакъв начин.

А има ли достатъчно българска музика, която може да запълни ефира?

Не само нова, има и стара българска музика която може да запълни ефира. Имам предвид музика на 5-6-10 години. Има Odd Crew, всичко на Нуфри – Panican Whyasker, Jasmine Whale и още много. Като вземеш по един албум от всяка банда, а те са 50, и ето го. Но аз така или иначе нямам никакви претенции към радиата.

Следвайки тази логика, има ли почва за успешен, изцяло български фестивал като Reload Festival?

Категорично „Да“. Родните групи могат да изнесат цял фестивал. Просто трябва практика. И то практиката не толкова на музикантите, а на нацията като цяло. Трябва свикване. И трябват супер смели и запалени хора, които да организират подобно нещо. Защото в момента, такъв фестивал е абсолютен риск. Не можеш да разчиташ на публиката, защото все още няма тази концертна култура, нито навика и практиката. Но без риск, няма как да ги придобие.

Hellion Stone Copyright: Licata.bg
Hellion Stone
Снимка: Licata.bg

А как ще се възпита нова публика, която да е достатъчно за всички добри нови групи?

Постепенно. Българите имат досег до страшно много и супер скъпа, качествена световна продукция, и колкото повече българска музика се доближава до този стандарт, толкова повече ще стане част от ежедневието на хората. Но не говорим само за музика – говорим и за клипове, маркетинг, силна и честа комуникация, качество на събитията на живо, като сцена, осветление, ако щеш и ред на влизане и проверка на багажа. Колкото повече като качество се доближим до качествените неща, толкова повече хората ще ги добавят към дневния си ред. Затова и съм оптимист, защото виждам, че страшно много български банди го правят вече. Като гледаш Hayes & Y или ALI, виждаш тази консистентност. И тази консистентност е благодарение на вече достатъчен брой години, в които имаме достъп до добре направени, консистентни чужди продукти.

Компромисите, за да се вземе един хонорар не помагат. С Hellion Stone винаги оценяваме предложенията и стилово, и маркетингово, и качествено, и не се притесняваме да отказваме.

Какво да очакват хората на ваш концерт?

Мъжкарски рок, за който трябва да имат здрави вратове.

Иво Попов/ Hellion Stone Copyright: Licata.bg
Иво Попов/ Hellion Stone
Снимка: Licata.bg

Как се чувстваш на сцена?

Много ми е приятно, но не изпитвам никаква необходимост. Някои артисти казват, че им е липсвала сцената, контактът с публиката през пандемията. Нула са ми липсвали тези неща. За мен да си на сцена е като скачане с бънджи. Ако идеш да скочиш ти е много приятно, но като не скачаш и си ядеш обяда вкъщи не ти се скача с бънджи.

Аз искам да си записвам парчетата, да  ги измислям и да станат много яки, да звучат супер, след това да хвана Дияна Нанева, да сцепим с някакъв дизайн и накрая да видиш един хубав, опакован албум.

От малък си на сцена. Какво те качи пред публика?

Танцувал съм народни танци, бални/спортни танци, пял съм в хорове, пял съм с приятели по-аматьорски, играл съм в пиеси в училище и в университета. Всичко започна от училището в което учех – Италианския лицей, където имахме задължителни предмети по изкуство – танци, дърворезба, керамика и т.н. На мен ми харесваше и продължих.

А как се сблъска с рок музиката?

Никога не съм бил част от музикалната сцена преди Hellion Stone. Бил съм в няколко банди, в които с приятели за кеф правехме кавъри. Не съм взимал и уроци по пеене. Наскоро обаче се заговорихме с Ванката (Иван Стоянов, китариста на Hellion Stone) по темата и от тогава имам чувството, че 50 % от вокалната ми техника дойде от това, че шест пъти съм гледал Star Academy и какво вокалните педагози говорят на певците. Гледах и пробвах всички съвети, които им даваха.

А с рока в частност ме запозна бащата на мой съученик. Започнах с Deep Purple, Whitesnake, Led Zeppelin. След това интересът ми еволюира към по-различни банди. Но и до ден днешен много рядко мога да си пусна рок през деня. Отдавна подозирах, че не съм единственият рок музикант, който не слуша предимно рок, камо ли пък собствените си парчета, и преди година направих запитване към колегите ми в социалните мрежи. Оказа се, че 90 % слушат много повече други стилове и по-малко рок. Ако ме хванеш в случаен момент, шансът да слушам акустична ирландска музика или някакъв джаз е 100 пъти по-голям от това да съм си пуснал рок. А в последно време наваксвам с българска музика – Panican Whyasker, ALI. Плюс много джаз, понякога класическа музика и дори фолклор, ама не такъв за механа, а говорим за „дядо на могила с кавалче“. И си пея.

Четете още по темата