ИНТЕРВЮ с Mild Orange – най-топлия цвят на indie рока

336

Срещам се с новозеландската indie рок банда Mild Orange няколко часа преди първия им концерт в България, в столичния клуб “ПАВЕ”.

Започваме интервюто под звуците на саундчека на Heavy Chest, който е подгряващия изпълнител на настоящето турне на новозеландците. На разговора ни в бекстейджа на клуба пристига цялата банда – Бари (Tom Kelk, бас), Мерт (Josh Mehrtens, вокал/ китара), Джах (Josh Reid, китара) и Джек (Jack Ferguson, барабани). Благодаря на всички богове, че не трябва да ги адресирам по име в този разговор.

(ВИЖ ОЩЕ: Нежното сияние на Mild Orange за първи път в София (ФОТОГАЛЕРИЯ))

София е предпоследната дата от обиколката им из Европа и Великобритания, с която представят новия си албум The // Glow. А тук са по покана на Midnight Show, които направиха разговора ни възможен.

– Добре дошли в София. Допада ли ви?

– Да, страхотно е. Имахме възможност да се разходим един ден и много ни хареса.

– Как е да сте на път с Heavy Chest?

Бари: И преди сме били заедно за кратко турне из Нова Зеландия. Сега със сигурност е най-дългото време, което сме прекарвали заедно с Андре и е чудесно. Имахме възможността да го опознаем по-добре. Той е добро допълнение както във вана, така и на сцената. Супер човек, с когото да прекарваш времето си. 

– Поздравления за новия албум, сегашното ми настроение е точно като в клипа на песента “Mood”. Разкажете ми малко повече за The//Glow?

Мерт: Преместихме се от Нова Зеландия в Лондон преди 3 години и гoляма част от албума е просто реакция на този нов живот. Всички сме от малки градчета в Нова Зеландия и това да се преместим в Лондон, чието население е двойно на цялата ни държава, беше шок. Голяма част от албума ни е нашата реакция – наслаждаването на живота в града, но и мислите и спомните за живота ни в нашата страна. Точно за това е и песента “Mood”. За това къде те отвеждат мислите, докато си в града. За мен това са бреговете на Нова Зеландия, мястото, където се чувствам щастлив.

– Исках да ви попитам и за изписването на заглавието и наклонените черти в него – “The//Glow”. Символизират ли нещо, например това разделение, за което говорите между стария ви живот на юг и новия, в Лондон?

Мерт: Не. Просто изглеждаше по-яко от това просто да пише “The Glow”. Но може да се интерпретира свободно. Ама просто изглежда яко. – смеят се

– Ще ви върна малко към началото. Как станахте група, може ли да ми разкажете малко и за името ви?

Джах: С Josh Mehrtens се запознахме в университета. Беше ни приятно да пишем музика, но осъзнахме, че, за да я изпълняваме на живо, ни трябва група. И през общи познати дойдоха и тези двамата (Бари и Джек). И останалото е история, както се казва.

Мерт: Бяхме написали вече голяма част от първия албум заедно, когато случайно разбрахме, че като сме били около 3-годишни сме били приятели. 

Джах: “Свиря с едно момче, Josh Mehrtens, може да го помниш, че го бяхме срещнали веднъж”, казах на майка ми. И тогава тя просто извади снимка, на която сме ние двамата като деца. Малък свят.

– Казахте, че от три години сте в Лондон. Групите от Австралия и Нова Зеландия понякога страдат от това, че са толкова отдалечени от “голямата сцена”, от най-известните фестивали и събития. Това ли беше единствения начин пред вас да се развивате като група?

Джах: Мисля че беше повече преместване на лична основа, отколкото на професионална. Със сигурност повече неща се случват в Лондон. Всички колеги от университета ни се преместиха тук. Така че за нас е просто естествена следваща стъпка. Но разбира се помага и за музикалната кариера. Отваря ни много повече възможности.

Мерт: Това беше единственият град, в който всички бяхме съгласни да живеем. Трябваше да се преместим в другия край на света, за да заживеем най-накрая в един град!

Джек: В началото обмисляхме и Ротердам, но имаше повече въодушевление за Лондон.

Мерт: Случват се много повече неща, отколкото в Нова Зеландия и е по-подходящо за този етап от живота ни.

– Радваме се, че сте тук, по-близо до нас. Великобритания е около 8 пъти по-близо до София, в сравнение с Оакланд. Добър избор за европейските  ви фенове. Как изглежда обикновено процеса ви на писане на песни?

Джах: Обикновено почваме от акорди и рифове, преди да ни хрумне текстът. 

Мерт: Но всеки път е различно, няма един конкретен начин. Обикновевно си мънкам на микрофона нещо като мелодия, докато не измисля думите, които най-добре описват как се чувствам. 

Бари: Обикновено пишем прогресия, това е най-честият вариант. Оттам просто наслагваме китарата, баса, барабаните, момчето ей там (Мерт) си мърмори разни глупости на микрофона, понякога по 15-минути. Бавно градим структурата, докато не ни хареса.

Мерт: Може да ми отнеме месеци да напиша текста, добавям идеи свързани с различни преживявания, докато не се слеят в един логичен момент.

– Има ли парче от този албум, което да е поело в неочаквана посока? Да се е получило съвсем различно от първоначалния замисъл?

Джек: “Right or Wrong” започна като нещо ритмично (изсвирва ритъма с крака), а накрая придоби  плавно Lo-Fi звучене. 

Мерт: Silver Star беше последно добавена, имено заради фрагментираното си написване. Текстът беше добавян на части. Акордите бяха записани месеци преди да стигнем до нея. Когато изслушахме началната идея, преценихме, че има нещо повече в нея. Към онзи момент Джек беше в Австралия. Така че отиде в едно студио в Пърт, където записа барабаните. Може да се каже, че песента е създадена едновременно на много различни локации. 

– Имате ли незбаравими истории от турнето си? Разкажете ми малко повече за това как си прекарвате.

Мерт: Дадоха ни веднъж домашен Мескал. Имаше вкус на течност за запалка и…не помним нищо повече от тази вечер.

Бари: Наричаме го Мескал, но честно казано можеше да е всичко. (смеем се)

Мерт: Толкова много неща се случват. На турне сме от един месец, но се усеща като…

Бари: … години.

Мерт: Само за последната седмица сме минали през 19 държави, толкова е интензивно.

Бари: Да, всеки момент е история. Правим идиотски неща през цялото време.

– И какво правите, за да разпуснете?

Джах: Нищо (всички се смеят). Не ни се отдава шанс. Със сигурност минус на турнетата е, че не прекарваме достатъчно време на местата, на които сме. Но за щастие в България имахме няколко дни, за да разгледаме София. За сметка на това предишната седмица направихме 5 концерта в пет поредни дни в пет различни държави.  Нямаме дори 24 часа, ча да разгледаме.

– Е, запазили сте време за най-хубавото място за по-дълъг престои.

Джек: Да, страхотно беше.

– Приближаваме края, така че имам въпрос за десерт – кои са любимите ви изпълнители в момента?

Джек: Kings of Leon са ми любими от дете. Каквато и музика да издават – обичам я. 

Бари: Напоследък много слушам Fossils, Fontaines D.C.

– Не се сдържам да споделя, че божавам Fontaines D.C. 

Мерт:  War on Drugs, Wilco, MJ Lenderman. Най-хубавото на това, че пътуваме много, когато сме на турне, е че слушаме много нова музика. 

– А имахте ли вече шанса да чуете някои български изпълнители?

Мерт: Не, не мисля, че сме. Можеш ли да ни препоръчаш някои?