Минало е съвсем малко време след пускането на бял свят на новия, пети поред албум на No More Many More – “Тук съм”, и високоволтовото му представяне в София, в клуб “Строежа”, където, заедно с препълнения клуб, следвах Методи, който ми палеше фитила, викайки от сцената “Никой не гледа, скачай”. И скачах (работата ми понякога е голям купон). Сега с Методи сме в значително по-кротка атмосфера на едно столично заведение, след като той се съгласи с идеята ми да направим някакъв вид “song by song” интервю, в което въпросите ще стъпят върху ярки моменти (за мен) от текста на всяка песен.
Поръчва топла бира и започваме, естествено, извън всякакви току-що споделени планове. Просто топлата бира провокира моята реакция, и той набързо ми сподели графика си с концерти, заради който е длъжен да пази гласа си. “Истината е, че трябва да пееш всеки ден. Ако спазваш това и тренираш гласа, няма проблем какво пиеш. Аз пея всеки ден. Като спортист малко действам”, изстрелва Методи и разговорът бързо се завърта около дисциплината и неговото разбиране за професионализъм. “Не мога да си го представя това да закъснееш на репетиция, да не идеш на репетиция, да претупаш нещата, да излезеш неподготвен. Не мога да допусна да изляза на концерт пиян. На репетиция никога не пия и една капка алкохол. И не ям”, ми разкрива той, а на мен за пореден път ми светва лампата колко сериозен и категоричен е към работата си този човек.
Снимка: Ivanichka Kyuchukova
No More Many More все пак са петима и сигурно понякога е трудно всички едновременно да са на една вълна. Потвърждава го и Методи, но добавя, че всеки има правила и той също се опитва да спазва поставените от останалите. Темата приключва с категоричното и кратко: “Групата е силна, когато е заедно!”.
Само, че тази реплика отваря следващата тема – Защо “Тук съм” се превръща от солов проект, както е бил замислен в началото и като какъвто е финансиран от НФК, в албум на бандата?
“За мен групата е по-важна от моята самостоятелна кариера. Но и в момента имам песни за още един албум, който ще започна да записвам като солов паралелно с нови песни с групата, в зависимост от това как потръгнат нещата от началото на 2026 г. А следващият албум на No More Many More искам да се опитаме да направим всички заедно, а не както до сега – отивам си лятото на селото, написвам 20 песни само с китара и глас, връщам се и всеки добавя по нещо в репетиционната. Не искам да е така. Искам всеки да направи нещо. Например да кажа на Радо да напише текст. Но в концепцията на No More Many More има граници, особено в лириката, които не трябва да се прескачат. Всички в групата знаем това”, нахвърля плановете си за близко бъдеще фронтменът.
В момента довършват собственото си студио, и се надява то да е дом на новия творчески процес по следващата тава. Паралелно с това работи по книга с 50-те най-добри текста, които е написал и иска да издаде. Ще се казва “По един или друг начин” и ще е придружена и от аудио книга, която ще съдържа тези 50 текста, изпяти само под съпровода на китара. А кое от всичко ще види първо бял свят? Това, което първо намери финанси.
Снимка: Ivanichka Kyuchukova
Преди няколко години Методи Кръстев взе решението да се занимава само с музика и да напусне редовната си работа. Една от причините е, защото музиката е целият му живот. Сам казва: “Аз съм 24 часа в това. Ставам през нощта и ходя в банята да записвам нови идеи на диктофона, в който имам в момента 300 дема. Имам още един с 5 папки в него и всяка със средно по 160-170, в стария телефон има още около 200 записа. У нас има към 10 кг тетрадки и листове навсякъде. Домът ми е като на психопат от филмите, целите стени са ми в бележки”. Все по-логично звучи, защо No More Many More, за малко повече от 10 години извадиха 5 албума, фронтменът им е готов с парчета за самостоятелен, а мнозинството групи вадят по 1-2 сингъла на година.
Отново ми повтаря, че текстове се пишат лесно – едно неособено популярно мнение сред музикантите. Приема писането като работа и твърди, че всеки го може. Според него са необходими само няколко неща: “Най-важното е да различиш добро от лошо. Другото е вятър. А ние сме свикнали постоянно да усложняваме всичко, докато то ти е пред очите всичко във всяка секунда. Ако тръгна от тук до вратата – 30 метра, ще намеря повод да напиша три текста. Молили са ме да помогна на някой да си напише текста на песента. И аз го питам – “Ти какво правиш в момента, какво обичаш? Опитваш се да напишеш песен, нали? Значи напиши:
Празен лист, търся точните думи.
На върха на езика са, хлъзгат се като евтини гуми
на спортна кола по остри завои,
без правила и закони,
всички писти са мои!
… гледай си работата”
След тази бърза демонстрация, която лично се надявам някога да се сдобие с мелодия и да се превърне в парче, най-накрая влизаме в коловоза на предварително начертаната идея за интервю и започваме с въпросите по цитатите, които съм извадила от всяко парче.
“Уморен съм, но не мога да мигна. Вече зная къде точно трябва да стигна.”
Тук съм
– Къде трябва да стигнеш ти?
Искам да видя до къде мога да стигна по начина, по който съм решил да го направя. Напуснах си работата, дадох всичко от себе си, за да не ме е яд, като се обърна назад, че не съм го направил. Вече не сме в ситуация, в която да е жизнено важно да ходя на работа. Парите, които изкарвам с музика са достатъчни и няма смисъл да си губя времето с глупости. “Тук съм” е автобиографична песен за усещанията, докато си се опитвал да направиш нещо. И си го направил в известна степен. И за осъзнаването, че всъщност пътят е по-важен от резултата. Целта е в един момент да осъзнаеш какво искаш и защо го правиш.
Много хора правят музика, защото искат да са в ефир. Имат задна мисъл. А аз го правя, защото това е моят начин да се изразя най-нормално и да го направя възможно най-честно, поне себе си да не излъжа. Хората го разбират. Не можеш да излъжеш човек повече от един път.
“Пак вдигам ръце, но не за да се пазя”
Земята се върти заради хора като теб
– За какво вдигна последно ръце?
Самата песен отразява ситуацията в момента. Хората сякаш започнаха да не обръщат внимание на нищо. Може да види паднал на улицата човек и ще го подмине, най-много да си направи едно селфи. Преди две години, докато бях на морето, се удави човек. Извадиха го на брега и го завиха с кърпа, а един полицай остана да го пази, докато дойде линейката. Идваха хора да се разправят с полицая, защо не могат да си постелят кърпите до трупа. Втрещяваща незаинтересованост. Все едно всеки е сам за себе си. Хората все повече не виждат какво става около тях. Та, когато вдигаш ръце е по-добре да не се пазиш от измислени неща. Все едно да кажеш хоп преди да си скочил. Свикнали сме все да си представяме какво лошо може да стане, за да се пазим. Защо не започнем да си мислим какви хубави неща може да се случат.
Оставал съм без стотинка и не съм губил надежда. Купих си първата китара със спечелени от тото пари. В началото в Студентски град бях останал две седмици без никакви пари. Живеех нелегално там, защото нямах право на общежитие. Нямах пари за квартира. Бях отишъл в София да ставам музикант. Имах приятел, който имаше стая, която не използваше и ми я даде. Имах половин опаковка леща, която бях сварил само с вода. Това ми беше всичко. Прочетох тогава една книжка за положителното мислене. Имаше много примери за светоусещането ти – да си намериш причина да се самоубедиш, че нещата са хубави. Ако се насилиш да мислиш, че всичко е наред, то ще бъде наред.
По-добре да си в такова настроение и да се разочароваш от несполуката, отколкото постоянно да си мислиш, че всичко е зле и накрая, като стане добре, да не знаеш как да реагираш, защото си забравил да се радваш. Една седмица след като прочетох тази книжка, от различни места ми се появиха толкова случки, пари, концерти и неща, че си казах, че няма как да е случайно. Сега не мога да го направя, защото не съм в такава нужда.
– Как са свързани “Гумени мечета” и “Песента на жабите”?
Направени са върху едни акорди и почти един и същ аранжимент. Написах “Гумените мечета” заради войната в Украйна, но тя е песен за всички войни по света. Универсална е, защото при всяка война става въпрос само за пари и как най-големите главорези и психопати ни управляват. Факт, който няма как да пренебрегнем, но и няма как да променим. Времето на революцията отмина. Дори тя няма да промени нищо. Това, което можем да променим е себе си, светоусещането си. Да разграничаваме добро от лошо и да се опитаме не да гледаме недостатъците и кой как не си е свършил работа, а ние да си свършим нашата, вместо да сме наблюдатели и коментатори.
“С пушки без патрони, в чужди панталони,
Гумени мечета
ние сме войници всички до един,
гумени мечета срещу шампиони”
– Как да не се превърнем в гумени мечета?
Да забравим какво са ни възпитавали, че нещата трябва да се получават трудно, че парите се изкарват трудно, че всичко трябва да е мъка и да направиш безброй саможертви, за да ти е добре. Това не е вярно. Можеш да си щастлив и с много по-малко, ако решиш съзнателно да се занимаваш само с нещата, които обичаш. Така всичко ще се нареди само. Няма да караш Мерцедес, ще караш Опел, обаче решението ти ще ти се върне по други, различни начини. Това за мен е рецептата да си нормален човек, а не такъв, чийто живот мина в чакане на отпуската.
„С пясък във очите, песента изпял
Песента на жабите
ходя през пустиня, въздухът е спрял
спомените скърцат, демони крещят“
– Откъде дойде тази картина, която рисуваш в „Песента на жабите“?
И “Гумени мечета” и “Песента на жабите” са провокирани от темата за войната. Но, докато “Гумени мечета” е песен за войната, то “Песента на жабите” е песен за вечния войник. Написана от гледната точка на войника. Въпреки че аз не съм бил на война, след като прочетох сценария за новия филм на Валери Йорданов, си представих как човек възприема войната, какво си мислиш, какво се случва. Песента описва по-скоро усещания.
Снимка: Ivanichka Kyuchukova
Написах текста за половин час, може би, и за да го тествам, го сложих върху мелодията на “Гумени мечета”. Не за първи път ползвам вече готова мелодия, върху която тествам нов текст. Пуснах го на Влади (б.а. барабаниста на No More Many More) в колата и той каза: “Ама това е “Гумени мечета”, а аз му отговорих: “Не е “Гумени мечета”. Музиката е на “Гумени мечета”. И понеже “Песента на жабите” е писана за саундтрак на филм, 50 % от нея са звуци за саунд дизайн, към които добавихме партиите на Камен и Гришата.
Вокалите пък ги записах два пъти, защото след като всичко беше готово се разболях. Исках да я запиша точно с болен глас, за да вкарам настроението на измъчен човек. Използвах реверби, които са като катедрални, заради самите думи. Всеки детайл е важен. Но парчето има и акустична версия – само глас и китара, без никакви ефекти, записано на живо от два тейка.
– И през двете песни “прелитат” светулки. Какво символизират те и защо са поредното обединяващо нещо между тези парчета?
Пак беше усещане. Знаеш, че колкото и силно нещо да свети, ако наоколо не е тъмно, няма да го видиш. Светулките хем светкат, хем угасват. На мен ми изглеждат, като призраци на хора, които не са тук вече, а са дошли да ти покажат пътя. Когато ходиш след светулка, ти ходиш и не гледаш пътя къде стъпваш, а гледаш светулката. Не си губиш времето, да внимаваш, да не се спънеш.
“Дай ми звук, който без думи говори вместо мен,
До самия край
шум, който повтаря, че има смисъл да съм тук”
– Кой е шумът, който на теб лично ти повтаря, че има смисъл?
Шумът на тишината. Аз си го представям картинно. Когато свириш някъде и си решил между песните да не казваш нищо, хората да мълчат в тези паузи. Да видиш че внимават, в това което казваш. Това е като да си учител и целият клас да мълчи. Това те предразполага да проведеш урока по-добре, да кажеш по-хубави неща, защото за теб вече има смисъл и ще си дадеш зор малко повече. Докато ако всички викат и говорят, и не те слушат, в един момент ще видиш, че няма смисъл.
“Попитай ме дали съм бил дете,
Няма страшно
дали запомних лесно всички важни думи”
– Кои са най-важните думи, които научи?
Тези думи не се учат. Или ги усещаш и знаеш или не. Като думата “мога”. Това не е дума, а светоусещане. Разбрах ги по трудния начин. Не са ми се случвали нещата лесно. Не съм имал щастието да съм финансово осигурен, с родители, които да могат да ми кажат – Прави каквото ти се прави. Едвам завърших училище, заради липсата на какъвто и да е контрол. Затова после сам се научих на всичко. И да свиря на китара сам се научих.
Като малък на село имаше едно момче с акустична китара. Много ме впечатляваше това някой да може да свири и исках и аз да опитам. Първо се научих да свиря с нормален строй на струните, въпреки че китарата ми е обърната на дясно. На първата ми собствена китара обърнах строя. Като чух за първи път Nirvana ми се промени мисленето. В по-старите банди все усещах някакъв фалш и корпоративен замисъл. Но като чух Nirvana си помислих две неща. Първо, това е начинът, по който трябва да се прави музика. И второ, Аз мога да по-добре.
“До вчера аз не знаех, че би съм сляп,
Сянка
когато гледал съм само през очите си,
а във сърцето ми бездънен мрак”
– Кога и какво те накара да не гледаш само през очите си?
Точно тази песен я написах за приятел, който стана наркоман и преди 2 години почина. С него седяхме на един чин. Написах я, когато реших да се откажа вече от него, защото той започна да се крие от мен, докато аз се опитвах да му помогна – водех го да спортува, седях у тях. Беше зависим от хероин. Представих си как един човек, като него, се е изкачил на най-високата планина с най-хубавата гледка, но не е видял нищо, защото очите не са негови вече. От компанията, която бяхме в училище, днес съм жив само аз.
“Отказал бил, говорейки на глас,
Човек зад ъгъла
лъжата чута да повтори той пред всички нас”
– Коя лъжа отказваш да повториш?
Тази е, може би, най-трудноразбираемата песен в албума. Тя е и една от първите песни, които написахме преди 12-13 години. Дойде и времето сега, защото, както всички останали парчета, те води към един и същ отговор – да понесеш последствията от решенията си, но и да знаеш, че има неща, които са по-важни от други. Не е само хладилникът да е пълен.
Колкото до лъжата – да не лъжеш себе си. Когато не лъжеш си голям. В световен мащаб, най-големите музиканти, са най-големите личности. Когато правиш музика, да нямаш задна мисъл. Да не правиш нещо, защото сега е модерно или да обхванеш по-голяма аудитория. Напълно грешно мислене. То е като да мислиш, че Консерваторията ще те направи артист. Посредствеността е състояние на духа. И беднотията също. Като се научиш да си посредствен ще започне това да те устройва заради посредствеността на останалите около теб.
– Как беднотията е състояние на духа?
Един човек, който е живял по-богато, е възпитан с начин на мислене, който му докарва повече пари. Ти, като си живял цял живот бедно и са ти казали, че парите се изкарат трудно, не смееш да си поискаш това, което заслужаваш. Съмняваш се в себе си, в работата си. Дори се самоотричаш. Ако смениш това мислене и си оцениш труда, тогава ще ти се получат нещата. В този ред на мисли, аз не искам а съм музикант, който търси работа, а който дава.
“Ако сме тук без причина и просто заспим
По посока на вятъра
какво ще стане с душите повярвали,
че не горим цял живот, за да станем на дим”
– Ти за какво гориш?
Искам следващият албум да е по-добър от този. Искам да знам, че не сме си направили най-добрия концерт. Искам да знам, че имаме още какво да правим. И когато спра да мога да го правя по-добре от предния път, ще спра да се занимавам. Пак ще свиря, но ще спра да мъча хората с още една песен. Знам, че мога още, но се надявам нещо да не ми попречи.
Горя за близките си. За приятелката ми, която има повече вяра в мен, отколкото аз самият. И това, под някаква форма, ме задължава да ставам по-добър. Групата са ми важни и искам така да направя, дори те да не са съгласни, че да могат да са спокойни, че можем да изкарваме пари само с музика. Най-хубавото, което ми се случи е като отидох в банката наскоро и на мястото, където трябва да напиша професията, написах музикант. Искам да могат да го нравят и те. Не искам да пишат счетоводител, например. И то не музикант който се съобразява с масата, а който кара масата да се съобразява с него.
Деница от Projector Plus, музикалното обединение, от което и ние сме част, също вярва повече в мен, , отколкото аз в себе си. Тя, по нейния си начин ми помага, дори да нямаме нещо конкретно за работа. Знам, че има още някой, на когото да се обадя във всеки един момент. Важно е да знаеш, че има такива хора. Тя е човек, хем в големите корпорации, работейки във Fest Team, хем се опитва да бута ъндърграунда. Въпреки че аз нямам бандата за ъндърграунд, щом свирим на корпоративни партита.
“Нека на сутринта ме болят ръце, крака, ребра,
Никой не гледа скачай
в главата ми да е леш, косата ми – таралеж
Никой не гледа скачай”
– Как, кога и защо направи тази песен?
Направих я и за хора, и за мен. За тези, които им трябва още малко, за да ги убедиш, че няма таван и няма стени, днес си е за днес, и въобще не трябва да ги интересува дали някой ще ти се смее, че си скачал. Забавлявай се. Албумът му трябваше това парче, защото, свирейки на много фестивали, ми се прииска да направя още една фестивална песен. Направих го абсолютно интуитивно. Аз, като искам да кажа нещо, не му търся други имена. Казвам направо. Затова исках да кажа – Скачайте. Исках да направя песен, която да ме накара мен да скачам. И успях.
