Може да го срещнете на Женски пазар в София или по малките улици на Мароко, може да го засечете в двора на 127-мо училище в столицата да улавя с малката си камера игра на стрийт баскет. А в последно време може да го видите и в зали и клубовете за жива музика, във фотопита на добрите концерти, където е окото на Licata.bg. Представяме ви Асен Георгиев.
Неговите кадри от концерти са ни истински любими, защото съчетават артистичността, необходима за стрийт фотографията и прецизността, която се изисква за концертната. С око, пригодено да улавя „улицата“, Асен Георгиев определено внася свои почерк в галериите от концертни кадри, които запечатва за нас. Доста често те са много извън клишето за концертна фотография, направени от необичаен ъгъл, фокусирали на пръв поглед незабележим детайл от сцената. Но безспорно носят най-ценното за музиката за очите – емоцията. Чрез неговия обектив сме се пренасяли пред сцената на Sofia Live Festival 2022, Soen, Jaya the Cat, Arrested Development, Maze Hunters и Froyd, Krekhaus, Stop the Schizo и Алан Абдала.
КОПЧЕТО
Може да е само на 25, но връзката му с фотографията е на повече от 20 години. Всъщност първите му съзнателни спомени са с камерата. „Родителите ми имаха една аналогова „сапунерка“ Beroflex. Много ми харесваше да чувам звука на затвора като натискам копчето. Бил съм сигурно на 4-5 години, когато родителите ми са ме изпуснали от поглед, а аз, омагьосан от този звук, съм изснимал едно цяло филмче без да ме видят. Не знам дали точно тогава или малко по-късно осъзнах, че освен този привлекателен звук, като натисна копчето мога да направя и снимка. От тогава започна да ми става все по-интересно. Адски обичах майка ми да иде да прояви лентата и после да разглеждам негативите, като естествено ги направя целите в пръсти“, смее се Асен, който още пази Beroflex-а и дори снима с него.
СРЕЩАТА С АНТОАН БОЖИНОВ
Явно интереса му към магията на фотографията не е останал скрит за родителите му, та те поверили в ръцете на третокласника Асен Beroflex-а, за да иде на екскурзия в Рупите. Като дете от новия век обаче камерата бързо дала място на смартфоните, с които Асен предпочитал да запечатва кадрите си до гимназията.
„Когато бях 9-10 клас баща ми се пенсионира като пожарникар и ми купи първия DSLR – Nikon D3100. На следващата година в училище имахме допълнителен час по фотография по някаква Европейска програма, който ни водеше Антоан Божинов!“, сменя тона на гласа си Асен, докато пием кафе на току-що окъпания от порой бул. Витоша, а покрай нас преминава поредното шествие в защита на християнското семейство. За миг разсеяхме разговора, защото съм почти убедена, че Асен започна да кадрира множеството, изпаднало в своята крайност с големи крещящи плакати. Името на Антоан Божинов обаче бързо го върна в разговора и го разпали да си спомни първите си „срещи“ с творчеството на Себастиао Салгадо, Анри Картие-Бресон и Робърт Капа. „Всичко това ме вдъхнови много“, категоричен е Асен.
ЧЕРВЕНО ИЛИ КАФЯВО, ЗЕЛЕНО ИЛИ ЖЪЛТО
За добрите фотографи казват, че „имат око“. И Асен го има, само дето неговото е доста особено. Всъщност той е далтонист, който не вижда червено и зелено. „Ако червеното не е наситено, го виждам като кафяво, розовото понякога ми е синьо или сиво, а зеленото – жълто или кафяво“, признава без притеснения фотографът. Тази диагноза може да му попречи при портретна фотография, но с жанровете, с които е избрал и това, че запазва автентичността на снимката почти без обработка, я прави пренебрежим факт, но пък интересен.
ГОЛЕМИЯТ ГРАД
Асен Георгиев навлиза все по-дълбоко във фотографията благодарение на безкрайното море от информация в интернет и най-вече – на канала Digitalrev TV в YouTube. Има и, все още скромна, колекция от фото албуми, която се разраства благодарение и на приятелите му. А най-новата придобивка в нея е Библията на стрийт фотографията – The Americans на Робърт Франк.
Проникнало като сладка отрова във вените му, снимането логично започва да се превръща и в инвестиция за техника. Сменя телата без да изменя на Nikon. Подобрява техниката първо с Nikon D7000, а после и с D7100, за да премине на новите безогледални системи на Fuji в последната година. И все по-често е на улицата. Градът го привлича неустоимо.
„Може би съм бил на 6-7 години и много исках за Коледа глобус, но нашите не можаха да намерят и ми подариха карта на целия свят. Тога за пръв път започнах да си набелязвам големите градове – Мадрид, Лондон, Рейкявик, Ню Йорк“, спомня си Асен Георгиев. „Предполагам, че това, в комбинация по-късно с интереса към стрийт фотографията, ме насочиха в посоката, която следвам. Антоан Божинов също ми повлия много, като ми показа великите стрийт фотографи. Спомням си много ясно какво впечатление ми направи Себсастиао Салгадо, защото до тогава не разбирах ясно кое може да направи една снимка добра“, допълва той.
НА УЛИЦАТА
В стрийт фотографията първоначално започва да снима не хора, а техните сенки и силуети, маниер, широко разпространен във Великобритания. Затова не е учудващо, че се подвизава под името @underthesilhouettes в Инстаграм. „Винаги съм бил по-интровертен. Затова и сам съм избрал жанр, в който не е нужно да работя пряко с хора“, обяснява Асен Георгиев и признава, че новото му увлечение – концертната фотография, също му допада поради тази причина. Е, през годините, в който може да го видите да кръстосва улиците в по-колоритните квартали не само на София, но и на Истанбул, Казабланка и т.н. стилът му определено се е изменил драстично. От търсенето на определена среда и светлина, вече търси по-скоро интересен персонаж или пък няколко, подредени по особен начин. Търси лицето, човекът.
„Изкуството е най-трудно като нямаш ограничения. Затова се възхищавам на хора, които рисуват или пишат, защото започват от бял лист. Докато във фотографията имаш доста повече ограничения – ограничението на обектива, на светлината, кой ще видиш, къде ще го видиш и т.н. Това те вкарва в някаква рамка и е доста по-лесно“, казва Асен с условието, че за да направиш велики неща във фотографията това не важи.
Естествено, подобно хоби няма как да не го е вкарвало и в интересни ситуации с „моделите“ му, от които признава, че излиза йезуитски, преструвайки се на чужденец или пък с лека… лъжа.
НАЗАД КЪМ ЛЕНТАТА
Преди 3 години се връща към любимия звук на затвора от детството си и отново хваща аналогов апарат след едно обучение по Еразъм в Литва. Там попаднал на аналогови снимки, които с топлината си го върнали към позабравената фотография на филм. Щом се прибрал хванал един стар Зоркий на дядо си. „Проверих го дали работи и го заредих с лента. Изснимах я и много ми хареса усещането“, спомня си Асен Георгиев. Страстта му по аналоговата фотография го води към поредната инвестиция, като в началото на 2021 г. се сдобива с Nikon FG20. “Това тяло на Nikon е нисък клас, но много ми хареса и обичам да снимам с него”, усмихва се Асен, докато бърка във фотографската си чанта и вади красивата ретро камера от нея за да ми я покаже с гордост.
ДВЕ ХОБИТА В ЕДНО
Най-новата му страст обаче е концертната фотография. „Музиката ми е голяма страст още от първите години в гимназията, но като не мога да свиря или да пея само слушах“, смее се с глас Асен. После бързо съобразил, че може да направи още една крачка по-близо до сцената, благодарение на фотографията. Започва да снима от време на време концерти, като преди това се свързва с групите и ако те му отговорят и му дадат достъп до събитието. „Мисля, че първият концерт, който снимах бяха SEVI и Hellion Stone, след като Иван от Hellion Stone ми отговори и ми даде акредитация. По същия начин се намерих и с теб“, намигва Асен към края на разговора ни. И да, така беше. Той писа на редакционната ни поща и ни прати портфолио с желание да се включи към екипа ни. А ние можем само да благодарим на съдбата.
ПОМОЩНИК
Снимка: Асен Георгиев
В лицето на половинката си Асен Георгиев е намерил безценен помощник за по-мащабните си проекти. Като за снимките от Мароко, например. Именно момичето до него му помогнало в селекцията и написването на текст към кадрите, които изпратили на няколко списание. Voila! През септември те ще излязат в американското Street Photography magazine. Само преди дни пък, чикагското F-Stop Photography magazine също публикува две снимки на Асен – една от Йордания и една от Франкфурт. Скоро тандемът ще замине за Куба, а вече обмисля и може би най-големия си общ проект – Индия през обектива. Планират да разпишат предварително плана си и този път да стигнат с предложението си до правилните хора и финансиране. Така и мащабът ще се увеличи – Асен ще снима, а приятелката му ще пише – нещо, с което тя се занимава отдавна.
Иначе той е от фотографите, които не кандидатстват в конкурси. Има една малка изложба зад гърба си, но би се радвал да направи и някоя по-голяма. Въпреки че крайно критичният му поглед към работата му го вкарва в постоянно колебание при избора на кадри. Точно тези високи изисквания за работата му зад обектива го карат да каже категорично: „Със сигурност не искам фотографията да ми е основната професия!“ Не иска да му се налага да снима това, което не му се снима и когато не му се снима. „Пък и за стрийт фотография никой не плаща. Трябва да си много известен, че да имаш приходи от това“, казва с не особено щастливо изражение Асен, но пък и без капка отчаяние в тона.
БЛИЦ
В какви моменти излизаш да снимаш?
Най-важно ми е да има хора по улиците. Имам нужда от динамика. Излизам да снимам и често, когато ми е криво.
Може ли да има сценарии в стрийт фотографията?
Човек винаги влияе, като се намеси в някаква среда, дори и без фотоапарат. Само да минеш покрай някого и той те отразява по определен начин.
Кое е по-важно – средата или човекът?
Комбинацията от двете. До преди година и поливна търсих повече средата – интересна стена или сенки, и чаках човека. От тогава все повече търся интересни хора.
Кои големи фотографи са повлияли на твоята работа?
Бресон е повлиял на всеки стрийт фотограф. Йозеф Куделка, Робърт Франк, Гари Уиногранд. Може би най-много са ми въздействали Алекс Уеб и Дейвид Алън Харви. Много харесвам тяхната композиция и комбинацията на цветовете.
Къде търсиш посланието на снимките си?
Питали веднъж Гари Уиногранд какъв е смисълът на някакъв негов проект. Той отвърнал, че много мрази да го питат за смисъла. „Просто виждам нещо интересно и го снимам“, заявил той. Та и аз така – просто виждам нещо интересно и го снимам.
Какво различно ти носят двата типа фотография – стрийт и концертна?
Стрийтът е по-скоро нещо, което правя заради себе си. Много е лична. А концертната ми доставя удоволствие. Това че съм близо до някой, който е добър в изкуството си, винаги ми носи удоволствие. Без значение дали ще е режисьор, актьор, музикант… Да наблюдавам процеса на работа на успешни артисти ми е интересно.
Кое е най-трудното в стрийт фотографията и кое в концертната?
И при двете трудното е да си там, където ти се иска да бъдеш, когато ти се иска да бъдеш.
По кои улици мечтаеш да снимаш?
В Куба и дори вече съм планирал пътуване там през есента. Искам да снимам и в Югоизточна Азия – Виетнам, Камбоджа. В САЩ също.
А за кои концерти мечтаеш?
Shinedown, една от най-любимите ми групи заедно с Pearl Jam. Искам да снимам и Red Hot Chili Peppers – групата, която ме запали по музиката. Мечтая и за Foo Fighters.
