Методи Кръстев (No More Many More): Можеш да се изправиш единствено, ако си паднал

Методи Кръстев (No More Many More) Copyright: Licata.bg

Късен следобед е в лудницата на есенно претъпкана София. Всичко и всички бързат след работа с погледи, устремени към задълженията си от ежедневието. Задъхващо е. Три стъпки в страни и две стъпала по-късно, като че преминаваш през времево-пространствен портал, за да попаднеш в празния търбух на бар „Тънка червена линия“ и стрелките рязко се забавят. Следващите няколко часа се изнизват в разговор с Методи Кръстев от No More Many More, приятно прекъсван от неиздадените песни от предстоящия албум на групата, които той пуска от телефона. Въртим се около музиката им, но тя винаги е била тясно обвързана със заобикалящата ни реалност. Това не е строго интервю „въпрос-отговор“, затова и често и ненадейно размишленията ни по тези социални отклонения рязко прорязват разговора.

(ВИЖ СНИМКИ ОТ КОНЦЕРТА ЗА 10-Я РОЖДЕН ДЕН НА ГРУПАТА ТУК!)

Методи е човек с категорична позиция и артист, които не се притеснява да се ангажира с въпросите на обществото. Това го прави събеседник, който винаги е  давал храна за размисъл. Утре No More Many More ще отбележат официално десетия си рожден ден с концерт на откритата сцена на „Строежа“ в Борисавата градина. Ще пуснат и нов сингъл „Няма бивши хъшове“ – песен, в  която с глас се включва и актьора и режисьор Валери Йорданов, заедно с дъщеря си Яна. На 13 декември излиза четвъртият им студиен албум „Един от тях“, в който, доколкото чухме, ще има доста изненади, както и „призраци“ от миналото. Този албум беше планиран да види бял свят година по-рано с амбицията групата да стане първата, реализира два албума в една година. Но дори и с това отлагане No More Many More са една от най-продуктивните банди („Помогни ми“ излезе през 2022 г все пак).

Здравей, Методи. При последния ни голям разговор пускахте сингъла „Полуизяден“ и предстоеше премиера на албума „Помогни ми“. Сега стоим с теб тук, два месеца преди следващия ви албум и дни преди премиерата на „Няма бивши хъшове“, отново с Валери Йорданов. Намериха ли се артистичните ви души?

С Валери намерихме много общи теми за разговор. Мислим по един и същ начин за някой неща, за други – не, но той е човек, който има уважение към моженето, труда и успехите на другите. Не лъже, държи си на думата, говори истината. Винаги. По неговия си начин. С една дума – мъжкар.

Как решихте да запишете обща песен – „Няма бивши хъшове“, в която Валери също да пее?

От известно време мислихме да направим нещо заедно. Забавихме се малко покрай историите с Народния театър. Те никога не са били тема на разговорите ни, но всеки трябва да има позиция.

Какво носи днес една крайната позиция?

Позицията винаги е крайна. Не вижда смисъл от полу-позиция. Все едно, ако нещо е забранено, ти да кажеш – „Ама, колко е забранено?“ Има или „Да“ или „Не“. Има разбира се нюанси и гледни точки, но те са в сферата на дипломацията, но забраненото винаги ще остане забранено.

Как стана така, че Валери пее в „Няма бивши хъшове“?

Той ми изпрати свой запис, в който е изпял народен мотив със собствен текст. Предложи ми да го развием заедно. Седнах един ден в студиото, изсвирих темата, която ми звучеше и вкарах нашите вокали. Валери дойде и записа своя вокал върху демото, а с Мартин Стоянов-Мартист довършихме аранжимента за ден. Всичко стана доста бързо. Изсвирихме всичко в студио, записахме и гласовете, и сглобихме песента. Дъщеря му Яна също пее един фрагмент накрая. Песента стана малко по-различна, но пак личи нашият почерк в нея. И до сега сме вплитали фолклорни мотиви, но в тази са много отчетливи. Направихме и видео, което е комбинация от кадри от работния ни процес в студио и от телевизионната адаптация на „Хъшове“.

Предполагам, че на концерта за 10-тата ви годишнина, ще изпеете за пръв път на живо песента заедно с Валери. Но той е актьор с други ангажименти, как ще я изпълнявате на живо, когато него го няма?

Като го няма, няма да я свирим. Трябва да пееш това, което си си написал сам, иначе е лицемерно.

„Няма бивши хъшове“ влиза в четвъртия албум на No More Many More, който отложихте с година и въпреки това пак успяхте да пуснете два албума в две поредни години.

За новия албум имах песните написани, но се наложи да сменим двама човека в групата (б.а. от пролетта на 2022 г. NMMM са с нов барабанист – Влади Иванов, а преди месеци Иван Гатев предаде баса на Гриша Георгиев) и трябваше да се напаснем. След като Гришата влезе в групата, например, наблегнахме на груува, защото той измисля много интересни бас линии. Заради това и малко повече звученето ни отива към хип-хопа в момента, нещо, което исках от самото начало. Този албум е записван по по-различен начин, който аз открих като работещ през пандемията. 80% от песните не сме ги репетирали. Вместо това вземам демото, което съм написал, с Влади (б.а. барабаниста) и Мартист отиваме да запишем в студиото барабаните. След това аз записвам китара и вокали и давам на останалите да ги учат. Това е работещият вариант за нас, защото имахме много концерти и ангажименти и 90% от времето си прекарвахме в репетиции за тях, за да вкараме новите членове на групата в ритъм и да научат парчетата.

(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Методи Кръстев (No More Many More): Думите са по-опасни от оръжията)

Паралелно с това, аз съм единственият, който изцяло се е посветил на No More Many More. Гришата, Мартист и Влади също се занимават само с музика, но свирят и в други групи. Та, докато останалите работеха по други проекти, аз бях направил следващия албум. В него има само една песен, която не съм написал аз, а е по риф на китариста ни Камен, с който една вечер седнахме вкъщи на по бира и той ми го изсвири.

Затова, ако зависеше всичко само от мен, щях да съм издал не един, а два албума, защото в момента имам песни за още една тава. Не знам дали работя с бързо темпо, но в последните две години се опитвам максимално да се експлоатирам. Ставам сутрин и пиша два часа, свиря два часа, отивам в студиото и работя колкото мога.

Звучи като работно място в офис.

Абсолютно. Имам дисциплина, може би защото съм бил спортист и за мен това да отложа нещо за утре или да изчакам да ми  дойде музата не работи. 90% от всичко е работа. На мен оправдания не ми трябват, да казвам, че чакам вдъхновение, а всъщност да ме мързи. Ние музикантите все търсим на хляба мекото, но, ако искаш да си направил всичко възможно, за да постигнеш целта си, не трябва да търсиш причини в останалите или в нещо отвън. Гледам само към себе си, да си направя аз нещата добре.

Затова и аз дърпам колата в No More Many More, колкото и нескромно да звучи. Давам зор на останалите, заради което стигаме понякога и до спречквания. Не съм лесен. И съм крив. Доста често изпадам в крайност, защото знам, че, ако се огънеш малко, ще те изядат. Аз съм най-слабият музикант в групата – Мартин е академичен музикант, Влади е завършил Академия, а според мен Камен е най-добрият китарист в България. Гришата също е повече музикант от мен. Не мога да правя компромис вече за нищо свързано с групата. Затова и стават тези смени. Не съм на 18, за да си правя експерименти. Ако не ме устройва отношението ти към нашата музика, ти показвам вратата. Осъзнах, че по-добре да правиш музика с професионалисти, които не са ти толкова близки приятели, отколкото с айляци приятели. В крайна сметка и аз трябва да си платя тока и кредита. А и знам, че мога да го направя с музика, вие само не ме спирайте.

А не се ли губи изкуството, когато вкараш в него дисциплината на ежедневието?

Не. Само печели от това. В един момент осъзнаваш, че трудът е по-важен от таланта и моженето. Познавам много музиканти, които са супер талантливи и не стигат до никъде заради липсата на дисциплина и желание за труд.

Работа ли е думата, в която могат да се съберат първите 10 години на No More Many More?

Много неща са, не е дума. Ако трябва да направя равносметка, вече знам, че, за мен лично, концепцията на групата е изчистена на 100%. За себе си пък съм напълно наясно със силните си страни и работя най-много върху тях. Нали знаеш разликата между аматьора и професионалиста?! Аматьорът иска да научи всичко и работи върху всичко, а аз вече знам какво мога и работя само върху него, за да стана най-добрия.

Знам едно нещо, в което си много добър – да задаваш въпроси в текстовете на песните ви.

Не обичам да давам акъл просто. Искам да питам. А хората си намират тяхната си истина.

Имаш ли отговори на тези въпроси?

Не всеки път. Аз и затова ги задавам. Не е задължително и моята гледна точка да е правилна и не всеки път съм бил на 100% прав, но се надявам да съм бил искрен. Това може би е и по-важно. Ако си вярваш, нищо не може да те спре, но, ако не си вярваш, никога не можеш да накараш другите да ти вярват. Ето това научих за тези 10 години.

Какво те кара да задаваш въпроси, да търсиш, да питаш, да продължаваш и да не се примиряваш?

Колкото повече виждам, че нещата вървят на зле, толкова по-голяма мотивация имам да кажа на останалите хора, които се занимават с музика  „Вижте, че може, бе хора, може. От нас си зависи“. И не става въпрос само за музика, а за всичко. Като ме попитат „Как я направи тази песен?“ им казвам: „Изключително лесно е. Пет години ставай в 8-9 ч, до 12 ч свири, пиши и редактирай, почини 2-3 часа и вечерта го направи пак. Изключително лесно е, всеки го може, започвай!“

(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Методи Кръстев (No More Many More): Ние държим ножицата, с която режем крилете си)

Все пак не те ли уморява всичко, което виждаш как „отива на зле“, както сам каза?

Не, зарежда ме. Дори лошите неща ме зареждат. Можеш да се изправиш единствено, ако си паднал. Още по-добре ще е, ако те натискат надолу, защото така ще се научиш да се изправяш от най-трудната позиция.

Как избрахте албума да се казва „Един от тях“?

Това е името на първия сингъл, който завършихме много бързо, защото ни поканиха да участваме в един конкурс на БНР. Вече имах заготовките на всички песни, както ти казах, но не ги бяхме репетирали изобщо. „Един от тях“ беше единствената абсолютно завършена, затова я изсвирихме един път на репетиция и записахме демото, за да го пратим за конкурса.

Малко съм ръждясал в рапирането след Skre4, но в този албум ще се върна и към него с парчето „Остани човек“. Дълго време отказвах да рапирам по ред причини. На 26 изкарах първия си албум със Skre4 и знам колко НЕ знаеш, когато си на тази възраст. Но не е толкова важно какво си направил, когато си бил на 20, а какво си направил след това. Има банди, които изкараха по един-два брутални сингъла и след това нищо. Цялата работа при нас музикантите е, че започваме да боксуваме, когато направим 2 хита и видим, че резултатът не е точно това, което сме си представяли. И вместо да се стегнеш и да направиш още 22 хита, за да заслужиш този резултат, ти изместваш фокуса си само към него и забравяш, че правенето на музика е много по-важно. Идеята, мисълта и целта трябва да ти е правенето на колкото се може по-добра музика. Да „влезеш във филма“ – всички да повтарят заедно с теб на това, което казваш в песните си и да не разберат даже, че искаш да ги лъжеш понякога. Да  ги излъжеш, че всичко е наред. …но за това се иска много работа. Много.

Според теб каква е мисията на артиста?

Да покаже, че всеки може да се научи да свири, но никой не може да се научи да е артист, и никой не може да те научи да си артист. Изкуството е едно от доказателствата, че има нещо повече от нас. И ако не си проводник на това Нещо, колкото и етикета да си сложиш пред името, няма да станеш артист.

Ваши песни са сваляни от национален ефир няколко пъти. Този факт какво те кара да мислиш?

Че съм направил нещо. За мен най-лошият вариант е да не те видят въобще. По-добре да те мразят. Щом са ни свалили от ефир, значи сме си свършили работата. Другото не е важно и не ме интересува. Вече има толкова много музика, която не казва нищо, че имаш усещането, че аз не съм наред.

10 години малко или много са?

Хем са достатъчно, хем са малко. Имам чувството, че сега започвам. Като ставах на 30 си мислих, че имам още 4-5 години да свиря и после ще съм вече голям човек. Сега съм на 47 и едва започвам.

И разбра, че никога няма да станеш голям човек?!

Няма как да стана. Има хора, които не сме родени за тази работа, а има и други, които са родени големи. Но пък хубавото е, че сме различни.

Четете още по темата