Методи Кръстев (No More Many More): Думите са по-опасни от оръжията

No More Many More Методи Кръстев и Иван Гатев Copyright: Licata.bg

В последните няколко години Методи Кръстев и групата му No More Many More се превърнаха в гласа на наистина голяма група хора в България, благодарение на ясната и категорична позиция, заявена в наистина силните текстове на авторските им песни. Концертите им са събитие, а те, точно като в музиката си, съвсем не робуват на рамките и забиват във всяко кътче на страната. На нас това ни изглежда като вид просветителска дейност за завръщането на качествената авторска българска музика там, където ѝ е мястото – в големите зали и клубове, но и в малките градчета, в които дори няма сцена.

Разговаряме с Методи и Иван Гатев (басиста на No More Many More и вокал на „Контрол“) броени дни преди излизането на третия албум на групата „Помогни ми“. Тавата ще бъде представена с голям концерт на 2 март в столичния клуб „Терминал 1“, а с тях на сцената ще се качат още Cool Den и Анна-Мария Въртовска. (Подробности и билети ще откриеш ТУК) Срещата ни обаче е в друг клуб – „Тънка червена линия“, едно от местата, което вече години наред дава рамо на добрата авторска музика. Осъществяваме я (случайно) навръх рождения ден на актьора и режисьор Валери Йорданов, за чийто нов филм „Шекспир като улично куче“ No More Many More пишат песента „Полуизяден“, която е и новият им сингъл. Та нямаше никакъв друг вариант за старт на разговора ни освен този:

Здравейте, Методи и Иван. Ще ми е адски интересно да чуя цялата история на „Полуизяден“.

Методи: Историята е дълга. Валери (б.а. Йорданов) е започнал отдавна работа по филма „Шекспир като улично куче“ и е имал големи трудности и неясноти, които са го отказали. Чул е по радиото нашата песен „По един или друг начин“ и тя някак си му е въздействала, така че да се амбицира отново и да завърши филма. Дъщеря му го доведе на един наш концерт точно тук в „Тънка червена линията“ преди около три години. Тогава се запознахме и той ни каза „Имам един филм и искам да включа ваша песен“. Беше избрал „По един или друг начин“. Съгласихме се и се уговорихме „Като имаш вариант на филма дай да го гледаме, обсъждаме го и го правим“.

Оказа се страшен пич. След като филмът беше завършен ми се обади да ида да го гледаме у тях. Наистина страхотен филм, много силен, с хубава история, хубаво сниман. Тогава му казах: „Валери, искам за филма, който си снимал да ти напиша нова песен. Само за филма. Искам да звучи малко по-филмово, да не е точно като нашите“. Седнах и написах текста и основните акорди за 2 дни, след това я завършихме на няколко репетиции всички заедно. Поканихме Анна-Мария Въртовска да пее, защото исках да има женски глас, който да я направи още малко по-филмова. Изпратих му я и той веднага реагира: „Това е песента!“. Това е историята – уж дълга, обаче къса.

След това се оказа, че имаме доста общи неща с Валери. Той е рядка порода човек, който си държи на думата. Каза: „Ще снимаме клип!“ и направи всичко възможно, за да го изпълни. Много работа свърши, за да го имаме в срок. Това е той – човек, който, каквото каже – това става.

По-специална ли е тази песен за вас?

Методи: За мен е специална, защото за пръв път ми се случва да се опитам да мисля все едно някой ми се е обадил и ми е казал: „Хайде, направи ми песен за филма“. Да мисля малко по-занаятчийски. Не мога да лъжа като правя музика, затова песента стана все едно сме си я направили за албума.

No More Many More Валери Йорданов
Валери Йорданов и No More Many More на снимачната площадка на „Полуизяден“ в клуб Терминал 1

Това запали ли те по филмовата музика? Ще продължиш ли да пишеш за киното?

Методи: Не. Обаждали са ми се да пиша музика или думи, най-вече за реклами, но аз отказвам. Не съм писал за други хора.

Защо?

Методи: Защото текстовете са много лично нещо. Като видя в една песен, че музиката, текстът и аранжиментът са на различни хора, ми става лошо. Думите, всичките, са важни. Това, което казваш като се изправиш на сцената, това си ти. Другото е все едно да заведа някой у нас да спи с жена ми.

Значи за теб музиката и текста са неделимо цяло.

Методи: За мен най-важното е един изпълнител да може да пише. Да знае кои думи са му удобни, какво иска да каже с тях и да знае начина, по който иска да го каже. Думите влияят на хората и възпитават. Ако нямаш отговорност към това, има други стилове в музиката. Има си хора и за там.

Иван: Като имаш микрофон пред устата, без значение къде си, дали си в телевизия, радио, медия, на сцена или в студио, е хубаво да внимаваш какво говориш, защото ще те чуят хора.

Методи: Защото думите са по-опасни от оръжията.

Не случайно те наричат поет с китара.

Методи: Опитвам се тези определения да не ги мисля вече. Чел съм за себе си какво ли не. Бил съм „стар рапър“, а рапърите ми казват, че съм метъл, докато метълите ми казват, че съм рапър. Аз не съм нито едното. Музиката е универсална. Това е начинът, по който мога да се изявявам аз. И аз работя върху нещата, в които съм най-добър, за да ги направя още по-добре.

Изразяваш себе си по-добре с текст или с китара?

Методи: Еднакви са ми, като изразно средство. Една мелодия и едни хубави, силни, подредени, смислени думи, трябва да са в симбиоза заедно. Ако не са – се получава нещо друго.

В теб личи голямо уважение към думите. Пишеш ли извън музиката?

Методи: Имах предложение да издам книга, но отказах. Не искам да се разконцентрирам. Както и не свиря в различни банди – отказвал съм категорично. Свирил съм единствено на поредицата събития Seattle Night, защото това е любимата ми музика.

Иначе за себе си пиша текстове всеки ден. Знам вече как мога да се излъжа и да си манипулирам мисленето, за да мога да стигна до още нещо. Защото, като напишеш 20-30-100 текста, се получава повтаряемост на идеите. Тогава трябва да си обогатиш още малко речника, да прочетеш още някоя книжка. Опитвам се да си манипулирам мозъка по различни начини, понякога и с алкохол. Тогава за седмица отивам на селото.

Стигнеш до състояние да твориш чрез алкохол.

Методи: Да. Когато знаеш как. Ако седна да ям и да пия, не става. Трябва да е целенасочено. Трябва да влезеш във филма. И не става да го правиш, ей така, след работа. За да се случи, трябва да му се отдадеш. Затова преди 7 месеца официално си напуснах работата. Реших да рискувам.

Имаш ли притеснения заради това?

Методи: Вече не. Като бях на 25 си мислих, че имам още малко време да свиря, защото като стана на 30 ще съм голям човек и трябва да спра. Преди няколко месеца станах на 47 и вече знам, че имам цялото време за мен и само за музиката. Вече не мисля за времето като мерна единица, до която мога да правя музика. Музика може да правиш, докато си жив. И колкото повече време си изгубил, правейки нещо друго, за да вземеш още 1000 лв, толкова повече това е абсолютно изгубено време за мен.

Иван: За да си истински ефективен в едно нещо, трябва да правиш едно нещо.

Албумът „Помогни ми“ излиза малко повече от година след „Не и този път“. Много бързо!

Методи: Според мен е бавно.

Защо?

Методи: Защото песните бяха готови отдавна. Една година на албум е ОК, ако наистина музиката не ти е хоби за след работа. И вече, за моя радост, по-голямата част от музикантите в групата мислим само за музика. Може да седнем на репетиция в един часа на обяд и да свирим до осем вечерта, като не бързаме за никъде. Останалите трима работят и нещата се случват въпреки тях.

Това ли е начинът групата да расте?

Методи: Да, единственият начин е това. Даже и да не направиш в момента най-великата песен, всеки един запис те вдига нагоре. Едно време много малко обръщахме внимание на думата „опит“. Мислехме, че е достатъчно да си голям маниак, да излезеш на сцената пиян-залян и да си страшен. С времето все повече оценяваме обаче опита. Ето, вече като измисля нещо, знам с точност до близо 100 % какъв ще е крайният резултат и всичко става с много по-малко работа.

Сега, основното, върху което аз лично работя, е да вляза на запис с не докрай завършен аранжимент. На момента, там, в студиото, в рамките на няколко дни, да го направя, докато още имам настроението, докато още не ми е омръзнало. Да усетя защо съм написал тази песен. Ако я оставя няколко месеца, започвам да търся какво не е наред, спирам да я включвам в сетове, преработвам, махам, слагам. И като я преправя 1000 пъти, после на живо не мога да я усетя. Толкова съм я предъвкал. А най-важното, като правиш музика, всъщност е да хванеш настроението на момента. И публиката усещат точно това, не можеш да я излъжеш, особено на живо.

No More Many More Методи Кръстев и Иван Гатев Copyright: Licata.bg
Снимка: Licata.bg

Ще видим ли ново лице на групата в новия албум?

Иван: Аз мисля, че ще видите до някъде ново лице. Тоест, преходно лице. Ако човек хване трите албума и ги проследи, със сигурност ще чака и четвъртия. Честно казано, много ни се искаше този албум да не го правим по време на пандемията, защото имаше технически спънки. Пък и никой не беше щастлив през това време.

Методи: Освен аз. Бях изключително доволен, че мога да отделя време и да напиша още 20 песни.

Иван: От тази гледна точка, може би да. Но от гледна точка на работа с група, записи, евентуални турнета – не.

Методи: Но когато всяко нещо е срещу теб, когато нямаш участията на живо, нямаш финансова сигурност, вървят ти наеми на студия, тогава трябва да разбереш защо свириш. И да не спираш! Тогава трябва да свириш най-много и да си дадеш най-голям зор. Така ще разбереш защо си започнал с музиката.

Иван: Подозирам, че следващият албум ще е втора част на този, но по-скоро като „въздишка“. Този е някак труден, следващият ще е лесен. Този е „Помогни ми“, следващият ще е „Благодаря, че ми помогна“.

Къде се намира групата в момента?

Методи: Сменихме барабаниста на групата – Петър Александров, който беше с нас много отдавна и на негово място дойде Влади Иванов. Добавихме и нов човек на клавир – Мартин Стоянов-Martist (Casual Threesome). В момента сме шестима и се чувстваме като нова група. Още си намираме силните страни, за да ги използваме възможно най-добре и още не сме се сработили толкова машинно, колкото бяхме със стария състав. Надявам се да е за добро. От една страна е рефреш, а от друга – 100% ще доведе до малко по-различно звучене, а на живо – и до по-различно усещане към групата.

Иван: Затова казвам, че този албум показва преходното ни лице.

Текстовете са една от големите ви сили. В тях има тънък баланс между гняв и вяра, но в третия албум „Помогни ми“, като че ли вярата е все повече. Има ли нещо такова?

Методи: Музиката ни и всичко, което ни се случва сега, през пандемия – толкова много хора по концертите, разпродадени навсякъде, подкрепа в социалните мрежи и в YouTube, може би са причините да се усеща подобно нещо. В тези времена ни се случва нещо хубаво, неочаквано хубаво.

No More Many More @ REBEL REBEL, 17 юли 2021 г. Снимка: Licata.bg
No More Many More @ REBEL REBEL, 17 юли 2021 г.
Снимка: Licata.bg

Много често посланията ви са под формата на въпроси. Защо?

Методи: Въпросите са в основата на нещата. Може да ги зададеш така, че да няма нужда от отговор. Задавам тези въпроси и на себе си, но го правя и за да „изпързалям“ малко теб, да си отключиш мисленето. Интересното е, че хем ги задавам на себе си, защото не съм 100%  сигурен какъв е отговорът, хем съм написал неща, които всички знаят, а излиза така, че все едно за пръв път ги чуват. Казал съм това, което всеки си мисли, а не нещо невиждано и нечувано. Но когато се питаш наум ти се струва лесно, докато не го кажеш на глас – тогава излиза, че изобщо не е както си го мисли.

Иван: Аз пък мисля, че много хора си ги задават на глас тези въпроси и говорят по тях, но тук идва магията на изкуството. Ние питаме през музиката, поднасяме ги чрез изкуството.

Методи: При писането на музиката е същото – можеш да изсвириш два акорда, леснички, и песента да звучи разбираемо и много по-истински, отколкото със сложен аранжимент и мелодична линия. Според мен това е върхът на моженето – с по-лесни инструменти да направиш нещо, което прониква.

А освен талант и умения, необходима ли е и смелост да си толкова искрен в песните си?

Методи: Инат трябва. Не съм се чувствал смелчага заради това, че съм казал, че системата в този вид не работи.

Един от стимулите ми като започна да пиша е да направя даден текст още по-добре, и по-добре, дотам, че като го видя и да падна. Да сложа и още нещо, да направя всичко. И това е провокирано от хиляди тъпи текстове, които съм чувал от български изпълнители. Голяма част от тях не правят музика заради музиката. Тяхната причина е или да са известни и да ги дават по телевизията, или да изкарат някакво неестествено количество пари. Заради това консуматорство, което се научихме да приемаме като нещо нормално, много от музикантите следят световните тенденции и копират, направо крадат, визии, текстове, музика и аранжимент. Затова и всички звучат еднакво.

А трябва да се научиш да правиш нещата без да очакваш резултат, да си доволен от самата работа, заради това, че изобщо имаш възможност да пишеш.

Учи ли се да правиш музика за музиката или го носиш в себе си?

Методи: Това е личностна характеристика. Всички разполагаме с една и съща информация. Можеш да намериш всичко с едно щракване не копчето. Обаче всеки я възприемат по различен начин. Свободата не е за всеки, но изборът е твой.

В текстовете ти често главен „герой“ е пътя, който или търсим или сме объркали. На теб лично музиката помага ли ти да го откриеш?

Методи: Все повече го намирам. Това е резултат от всичките неща, които написахме и изсвирихме, от хората, които намерихме, от усещането, че много хора ми вярват. Това ми дава сила да надскоча егото си, инстинкта за самосъхранение, заради общата идея.

Още около излизането на втория ви албум „Не и този път“ беше споделил, че сте готови с четвъртия. Да очакваме ли скоро нов албум?

Методи:  Да, готови сме с четвъртия албум. След концерта на 2 март, с който ще представим „Помогни ми“, сме запланували до края на март да имаме три записани песни. Много искам до декември да издадем следващия албум. Да сме първата група, която ще направи това – два албума в една година, в тези условия. А лятото ще отделя един месец, ще  се затворя на селото и ще напиша още един албум. И като казвам ще напиша, имам предвид ще нахвърлям идеите, защото много голяма част от песните ги правим заедно, като се съберем.

Това няма ли да те умори?

Методи: Не, зарежда ме. Уморява ме като спра да пиша. След това ми е трудно да започна. Когато работех беше така – влизам в някакъв проект за две седмици или месец, а след това ми трябваха три месеца да започна да пиша отново музика. А времето си минава. Иначе е много лесно да си кажа „Имаме вече три албума и още един написан, имаме участия колкото щеш, може да не си давам зор“. Но не, не става. Спра ли така, по-добре да не се занимавам повече с музика, въпреки че знам, че ако от утре вече не пиша, имаме такава инерция, че години наред ще имаме какво да ядем и къде да свирим.

Помагате и на по-млади свои колеги като Cool Den. Как решавате на кого да подадете ръка?

Методи: Във всички, в които съм видял нещо, съм направил каквото мога да помогна. Но не за да го разказвам после, а защото колко добри изпълнители има, които пеят на български и правят качествена музика, толкова е по-добре за целия бизнес, за всички. А Cool Den самиси бяха виновни – правят хубава музика и текстове.

Иван: Тук трябва да се намеся и аз. Семействата ни с Никола (б.а. фронтмена на Cool Den) са приятелски, а него го познавам от преди да се роди. Избирах му първите две китари, които баща му да му подари.

Да не излезе, че са с връзки сега?

Иван: Не, в музиката връзки няма. Рано или късно излизат на сцената, а там връзки не помагат.

No More Many More Методи Кръстев и Иван Гатев Copyright: Licata.bg
Снимка: Licata.bg

Обединявате около вас млади музиканти, но и вие самите сте в едно такова обединение на банди в Projector Plus.

Методи: Дени (б.а. Деница Славова – идейният двигател на Projector+) направи същото като мен – напусна си работата и започна да се занимава с това, защото е смисъл на живота. Аз не искам да се обърна след години и да кажа: „Съжалявам, че не го направих“, защото някога съм си мислел, че ми е важно да си купя още един опел. А, не, мерси!

Пък и Деница е подбрала наистина едни от най-смислените групи. Така събира и феновете на различните банди, които да идат на концерт и да си кажат „А, виж, ама той и този можел, и този също…“

Иван: На времето имаше телевизия ММ, по която можеше да видиш всички групи на едно място. Сега казват „Има интернет, можеш да стигнеш до всички“. Е, да, но много хора искат да достигнат до всички, а социалната мрежа е като балончета – всеки си има неговото. Ако започнат тези балончета да се припокриват и да се окрупняват ще стане един голям балон. Интернет обаче не може да формира вкус… освен, ако не си платиш рекламка. Тоест, кой формира вкусовете – големите продуценти, които могат да плащат тези реклами. Има и друга истина – свиренето на живо. Именно там правиш истински фенове. Хората като те слушат може да са ти се изкефили, но дойдат ли ти на концерт – тогава стават фенове.

Четете още по темата