Иван Лечев: Голямата ми цел е да извадя БГ рока от ъндърграунда

Иван Лечев. Да кажем името му е достатъчно. То върви пред него, побрало всичката музика, която е направил и изсвирил през последните повече от 40 години. Само дето той не върви напред с името си, а само с широка усмивка и джентълменско възпитание. Достигнал съвършенството да се радва на най-малките неща, идва на среща в любимия ни гостоприемен бар Timeless (оказва се и негово любимо място), точно след като си е доставил удоволствието да покара ски, на които се качил за пръв път на 45. Разказваме ви това, не за да разкрием как звездите разпускат и какво правят в свободното си време, а по-скоро да ви загатнем за характера на вечно търсещия човек. Неусетно разговорът ни стартира не от музиката, а от местата за „малки бягства“ от ежедневието – за вилата в Балкана, за удоволствието да си посадиш домати и за пчелите, които са в изобилие.

Музиката обаче е тази, която ни срещна, защото на 31 март „Фондацията“ ще направи голям концерт в Зала 1 на НДК; преди няколко месеца ФСБ пуснаха нова песен и обявиха втора, след 10-годишно затишие; а самият Лечев изкара страхотно парче с един от вокалистите на Casual Threesome – Никеца. Нека говорим за музика.

Г-н Лечев, на 31 март с „Фондацията“ ще направите голям концерт в НДК. Как българският рок да отвоюва отново голямата сцена?

Това ще ни е първото събитие с „Фондацията“ за тази година и сме подготвили  две интересни неща. Първото, поканили сме като гости Звезди Керемидчиев от „Ахат“, Наско Пенев от Б.Т.Р. и Славин Славчев, който пусна много хубав албум наскоро. Второто, към нас ще се присъедини засега един – Иван Иванов, с тенденция да поканя и тримата финалисти от моя отбор от „Гласът на България“. Колкото до българския рок и голямата сцена, най-откровено казано, на мен това ми е голямата цел в „Гласът на България“ – да извадя рока от ъндърграунда. Следващият ми голям успех ще бъде, ако успея да накарам Нуфри да се яви в предаването. Много го харесвам. Той имаше един проект Bastardolomey, който заряза, но за мен е едно от най-хубавите неща, които съм чувал в света изобщо.

Като споменахте Иван Иванов се подсещам, че с неговия колега от Casual Threesome  Николай Воденичаров – Никеца, направихте обща песен “Дойдох да те взема”.

Сега готвим втора. А на Иван знам възможностите. Той е страхотен певец и искам да го покажа. Дори тримата, с него и Никеца, мислим да направим група заедно, извън Casual Threesome. Измислил съм ѝ име, ще се казва LIV (Lechev, Ivanov, Vodenicharov).

А какви са плановете ви с „Фондацията“?

Отдавна си говорим, и май вече сме събрали „база данни“, да издадем авторски албум. Всеки от нас да напише парчета, които да излязат от името на групата. Дони ги събира и вече съм му дал две. Аз пиша рядко, но славно… (смее се). Просто трябва да бъда силно мотивиран. Стефчо (б.а. Стефан Вълдобрев), много ни провокира с последния албум (б.а. „Жълт код“), за който трябваше да напишем песни. И с „Фондацията“ така ще работим – всеки пише парчета, а после заедно ще направим аранжиментите. Все го отлагаме, но мисля, че е крайно време да го направим. Би трябвало да използваме свободното си време покрай пандемията, да си почешем главите и да извадим от тях каквото има.

Свирите с музиканти от различни поколения – ФСБ, „Фондацията“, Стефан Вълдобрев, а сега и с Никеца и Иван. Какво ваше търсене удовлетворява това?

Не обичам да си слагам рамка. Обичам да свиря най-различна музика. Даже по едно време свирих и в Zone C, където най-откровено правехме джаз. Само че не станах джазов музикант. Аз съм си рокаджия. Въпреки че, ако погледнем сериозно, в прогресив рока на ФСБ използваме доста джазови елементи или по-скоро фюжън джаз. Така свиря и солата си на цигулка за групата. От друга страна ми липсва Dirty Purchase (б.а. Иван Лечев дълги години беше част от състава на групата), защото страшно обичам соул музика. Напоследък се появиха много добри групи като SoulBMoll, Funky Miracle, „Керана и космонавтите“, въпреки че те правят малко по-различни неща, но такава музика ми се свири.

С брас секция?

С брас, като онези тримата зверове – Вили Стоянов, Мишо Йосифов и Денис Попстоев в Dirty Purchase, и с яки певци като Амалия или Емо Минчев. Но на човек винаги трябва да му липсва нещо. Не ми се занимава обаче да правя самостоятелен проект. Винаги съм предпочитал да се закача някъде и да бъда максимално полезен. Затова и ми хареса идеята с Никеца, защото там нещата са ясни.

Как избирате с кого да свирите?

За мен няма възраст в музиката – има добри и не толкова добри музиканти. Това е единственият критерий.

Щом не е въпрос на възраст, тогава на какво е?

Дори не е въпрос на умения. Има страхотни музиканти, с които просто не говорим един език. То е като любовта. Един мъж може много да харесва една жена, но да не се получи нищо помежду им. Музиката е страшно емоционално изкуство, или поне аз така гледам не нея, и не бива да се правят напразни усилия, като се види, че не върви нещо. В музиката търся химията. Или както е модерно да се казва днес – екипност. Смятам, че съм голям късметлия, защото имам цели три такива групи, в който свиря, а на път е и четвърта.

Щом работите с толкова много и млади музиканти, има ли група, която според вас е достойна да напълни голяма зала?

На първо четене се сещам за Jeremy?. Страхотно впечатление ми направиха и Caliberty на Джейми Рашед, който участва в последния сезон на „Гласът“. Чух страхотно авторско парче на “Casual Threesome”, чакам с нетърпение новия им албум.За Нуфри да не говорим, на него отдавна съм фен. Казвал съм го много пъти, и пак ще го кажа – откакто свиря, вече повече от 40 години, рока го погребаха сигурно 10-тина пъти. Пък той още си е жив.

До къде най-далеко ви е водила музиката?

До Нова Зеландия, където свирихме с „Фондацията“. Всъщност обиколихме цял свят, само в Южна Америка не успяхме да идем. Ако говорим преносно – до една южнокорейска награда за принос в рок-музиката, която с ФСБ получихме. Всъщност, наш приятел – Петър Андонов, беше посланик в Южна Корея и явно им е пуснал албумите ни. Напоследък пък стана ясно, че сме влезли в Hall of Fame на прогресив рока (б.а. ФСБ бяха включени в сайта ProgArchives – една от най-големите бази данни за прогресив рок музика). Не съм го проучил, дано да не е клюка. (смее се).

Като заговорихме за ФСБ, чия беше идеята да направите две нови парчета с бинаурален звук?

На Румен Бояджиев-старши. Той е човек технохолик, ако има такава дума – безкрайно любопитен, и не само, безкрайно компетентен за всичко най-ново, което се случва по света. Винаги е било така. Румен винаги иска да е на гребена на вълната с всичко ново, което се случва в света на звукозаписа. Той е буден ум, който непрекъснато търси и винаги е бил основния двигател на всичко, което ФСБ прави с технологиите.

А имаше ли разлика в записването на тези две парчета, едното от които вече слушаме – „Дано си там“?

Много отдавна записваме по различен начин в сравнение с навремето, защото не седим заедно в едно студио. Всеки си записва и изпраща. Те ми дават демо без китари. Румен само е фиксирал нещо, което смята, че би било добре да се изсвири от китара, но от там нататък аз шибвам коня и се понасям. Това ни дава голяма свобода, и аз мога да експериментирам часове наред без да тормозя колегите. Има парчета, на които съм записвал по 30 трака китари и след това, по метода на изключване, избирам най-доброто. Всъщност винаги съм гледал това, което свиря да е продължение на песента, неразделна част от нея, а не някакъв висш пилотаж. Аз съм оркестров китарист, а не guitar hero.

А втората песен кога ще излезе?

Скоро. Не искахме да ги изстрелваме наведнъж. Имаме намерение да им направим и клипове, но кинаджийски.

Всичко това не ви ли запалва огъня да продължите и да напишете още музика, да направите голям концерт?

Нашият огън никога не е загасвал. Имаме 14 албума. Но се спряхме, защото кой вече издава албуми. Последният, този с точката (б.а. “FSB.” От 2010 г.), има 16 парчета. Никой не издава такива албуми вече. Тогава беше избухване.

Колкото до концерта – обичаме големи концерти, големи зали, голямо осветление. Ние сме антиподът на клубна група. И на мен ми се иска голям концерт, но става трудно, особено в тези времена. Ще видим лятото. Може и да се случи. Последният голям концерт, в който участвахме беше в Стария град на Несебър (б.а. празника на града през 2019 г.). Звукът се чуваше на 20 км сигурно, а според Румен Бояджиев – младши, който е на барабаните и може да огледа, е имало към 60 хиляди души.

Какво би била сцената за вас, ако нямате инструмент в ръцете?

Нямаше да е моето място. Амбиции за солов певец нямам, аз съм инструменталист. Но пък съм много стабилен трети глас и много харесвам групи, които пеят на гласове. Една от най-любимите ми банди например е King’s X – там пеят и тримата.

Басовите гласове като вашия са рядкост.

С такъв глас се сещам единствено за Лу Рийд.

И Ник Кейв?

О, да.

От младите – Тино е с такъв глас.

С Тино имаме една много готина история и аз много се зарадвах, като го видях в „Гласът“ по-късно. Със Стефан (Вълдобрев) имахме свирене в един клуб във Варна. Скъсах струна и се оказа, че нямам резерва, почти никога не ми се случва такова нещо. И един младеж – Тино, отиде и донесе китара, та си завършихме участието. Направо ни спаси концерта.

Как поддържате музикална форма?

Живеем в такъв свят, че искаш или не, музиката се появява отвсякъде, но човек не може да обхване всичко. По-скоро откривам нова музика по препоръка на приятели. На King’s X, например, попаднах случайно. Бях в едно заведение, където ги бяха пуснали. Толкова ги харесах, че попитах какво върви в момента и така ги открих.

Ако питате за репетиции – не обичам да правя всеки ден едно и също. Единственото, което винаги правя е да започна деня си с кафе и то достатъчно количество, много силно, концентрирано еспресо, иначе ще умра. Извън това никога нямам план. Пък и човек като има дете… Мисля, че една от основните мисии на децата в този живот е да разрушават плановете на родителите си (смее се).

Кое е най-странното място, на което сте свирил?

Едно такова място беше барчето, в което заснехме клипа на „По-полека“ – Веселия бар на плажа в Китен. Пътят до там, с  техника и усилватели, през пясъка, в жегата… не бих казал, че е най-любимото ми изживяване. Още по-странно място беше едно кръчме в Ахтопол, над плажа – заваля дъжд и се оказа, че не е покрито цялото. На всичкото отгоре трябваше всичко да минава през една колона. В крайна сметка пуснахме само гласа на Стефчо (Стефан Вълдобрев) през нея, а ние свирихме, колкото се чува от инструментите. Но не са ми любими тези неща. На времето си спомням един концерт с Лили Иванова в Добрич мисля, че беше, и електричеството спря точно по средата на „Осъдени души“. Тази жена не ѝ мигна окото и си изпя песента докрай акапелно. Попадал съм във всевъзможни ситуации. Като 2000-та година, когато свирихме с ФСБ на площад „Батенберг“ и беше минус 16 градуса. Бяха докарали газови отоплители, които точно преди да излезем им свърши газта. И до ден днешен не знам как съм изсвирил солото на цигулка на „Иде вятър“.

Не смея да ви попитам за най-лошия ви концерт?

(смее се) Спомням си един концерт с ФСБ, когато всички бяхме много по-млади. Бях облечен целият в бяло и като най-шоуменски настроен тичах из публиката. Тогава още не бяха познати безжичните устройства за китарите, но аз си бях купил. И тичам през публиката, тя вика „УРА“, но в един момент стъпих на кабела за осветлението и се пльоснах по корем. Не само се пльоснах, а понеже се бях засилил, направо се изпързалях. Китарата остана без копчета, аз бях целият в кръв, но станах, изтупах се и продължих. Какво да се прави, шоуто трябва да продължава…

Наскоро станахте лице и на едно ново обединение за защита на правата на творците – Алианс за развитие на творческите сили. Какво ви провокира да го направите?

Това е инициатива на Музикаутор. По този начин подкрепям стремежа хората да служат музика законно. Да ги убедим да си я купуват. Творческата индустрия няма как да съществува, ако всички си теглим каквото поискаме пиратски. За мен лично обаче посланието ни ми се вижда малко мъгляво. Може би трябваше да се каже съвсем конкретно. Така малко не става ясно какво искаме.

А вашето лично мнение по този въпрос какво е? Предполагам не ви е първият нито последен път, в който се включвате в опит за подобряване на състоянието на българската култура.

Измислил съм няколко паметни лафове по темата. Всеки път, като ни канят на интервю в телевизия, искат да ида с китара и да свиря и пея. По този повод винаги съм казвал: „Който иска да ме чуе да свиря и пея, да си купи билет и да заповяда на концерт“. Не се правя на велик музикант, но това, което правя, не може да се получи с една китарка за 2 минути. Така и хората си създават грешна представа за работата ни.

Друго нещо, за което съм против, са безплатните концерти. Вече се правят по всякакви поводи и човек си казва „А, откъде-накъде ще ходя на концерт, ще си купувам билет. Че аз онзи ден ги гледах без пари“. Затова и сме отказвали подобни покани. Просто хората трябва да свикнат, че удоволствието да слушаш музика струва нещо. Както когато се качиш в такси, после трябва да си платиш.

Може би е по-трудно за разбиране, защото нито може да се пипне, нито да се хапне, нито да се кара или да си го вземеш у дома.

С музиката можеш да получиш много повече!