Anna Gaca е старши редактор в едно от най-влиятелните музикални издания в САЩ – Pitchfork. Медията е един от онлайн пионерите с 30-годишна история. А Anna работи в Pitchfork вече 6 години. преди това се е изкачила по журналистическата стълбица в друго голямо издание за музика – списание Spin. Опитът, който има зад гърба си я прави истински интересен събеседник на тема музика и медии. Дни след като с нея успяхме да поговорим накратко, тя ще пристигне като лектор на музикалната конференция So Alive. Събитието ще се проведе между 14 и 17 октомври и ще събере артисти от всички балкански страни и специалисти от музикалния бизнес от цял свят.
Здравей, Ана. Радвам се, че мога да говоря с колега с опит в международна музикална медия. От колко време работиш за Pitchfork?
Здравей. Работя в Pitchfork вече от 6 години и половина. От 2019 г.
Как постъпи на работа там? С какво ги спечели?
Преди да започна работа в Pitchforck работех заедно с бившия главен редактор на изданието – Puja Patel, на предишното ми работно място – сп. Spin. От там тя познаваше добре работата ми като журналист и редактор и ме препоръча в Pitchfork. А в Spin започнах, като кандидатствах онлайн за позиция. По онова време дори не живеех в Ню Йорк.
През всички години, които работиш като музикален журналист и редактор как се промени работата ти? Какво беше необходимо, за да направиш един репортаж или интервю в началото, когато започваше и какво е необходимо да правиш сега?
По-добра съм сега, със сигурност. Има и много по-малко работни позиции като моята, отколкото преди. По подобен начин има и по-малко места, където начинаещите могат да започнат – по-малко малки блогове и сайтове, където хората биха се упражнявали в писането на критика и биха били редактирани, преди да дойдат в Pitchfork. Там се придобиват различни умения и днешните нови журналисти имат по-малко такъв опит. Така че по-голямата част от работата ми като редактор сега е посветена на това да помагам на новите колеги да преодолеят тази празнина. Освен това, вече никой не изпраща промоционални CD-та.
Снимка: Личен архив
Доколко технологиите и социалните мрежи промениха музикалната журналистика? Какви са плюсовете и какви минусите на тези промени?
Мисля, че е страхотно как технологиите дават началото на изцяло нова музикална сцена и създават невъзможни до сега връзки. Интернет тотално промени звука на авангардния хип-хоп и електронния поп, например. По-лесно от всякога е да се самообучиш и самоиздадеш или самопубликуваш, като музикант, диджей или журналист. И е вярно, че стриймингът е наистина удобен. Но технологиите също така тотално промениха икономиката на медийната и музикалната индустрия, изпразниха тяхната да я наречем „средна класа“. Насочиха пари към големите технологични компании и направиха много по-трудно за хората в тези творчески индустрии реално да оцеляват. Това е доста голям недостатък. Пример от практиката: сега е толкова обичайно едно интервю да трае 30 минути в Zoom, в сравнение с цял следобед, прекаран лично с артист. Сами може да си извадите изводите кое прави историята по-добра.
Коя е най-голямата опасност, която според теб крие отслабването на традиционните медии заради социалните мрежи?
Мисля, че най-големите опасности от социалните медии се случват далеч отвъд музиката, с проблеми като правителствено наблюдение, политическа радикализация и психично здраве на всички. Но в музиката и развлеченията по-специално, това е начинът, по който те позволяват на звездите да контролират всички свои собствени социални канали и да се отказват от диалог. Някога, ако един артист искаше да промотира проект, говореше с журналисти за него. Когато това се замени с маркетинг в социалните медии, ние отстъпваме целия разговор на знаменитостите. Те сами говорят. Намирам за много по-ценно да чуя фактите от някой, който е квалифициран да задава тези въпроси, някой, който е направил предварително проучване, някой, който е длъжен да ви каже истината. И мисля, че е ценно да се чете – не всичко трябва да е кратко видео.
В днешни дни животът и общественото мнение е доминирано от социалните мрежи. Те обаче изобилстват от фалшива информация. Каква е политиката на вашето издание да се борите с това?
Всичко се свежда до фундаментите на журналистиката за проверка на достоверността на източниците. Слух без източник не е достоверен, нито в социалните медии, нито където и да е другаде. Журналистът проследява, търси коментар, позовава се на официалните документи. Необходимостта от добро отразяване на събитията не се е променила. Вместо това технологичните платформи са тези, които монетизират разпространението на лъжлива информация.
Снимка: Личен Архив
Как се гради днес имидж на медия, на която можеш да имаш доверие и е факт чедър за всичко, което хората срещат в други медии?
Pitchfork има голямото предимство да има солидна вече изградена репутация преди появата на социалните медии. Но ние работим за това всеки ден, като разполагаме със силни писатели и редактори, проверяваме фактите и, когато е необходимо, публикуваме корекции. Също така сме част от утвърдена медийна компания, която има достъп до ресурси за проверка на факти и адвокати. Грижим се фактите да бъдат верни, защото нашите мнения не са ценни, ако фактите не са налице предварително.
Кой е най-запомнящият се за теб материал, който си правила в началото на кариерата ти? Този, който според теб ти даде истински старт.
Започнах кариерата си като музикален критик в колежанското радио, където принтирахме рецензиите си и ги залепвахме към кутиите на CD-тата с тиксо. Това беше много добра практика за писане на рецензии на албуми и за мой късмет, нито една от тях никога не е била онлайн.
Работата ни е свързана със срещи с хора, които са идоли за много хора. Когато обаче ние се виждаме с тези хора заставаме наравно с тях, за да разкажем историята им. Имало ли е момент и артист, с когото не си успяла да се отърсиш от личните си симпатии?
Интервютата ме изнервят, защото съм много загрижена да дам най-доброто от себе си и да накарам хората да ми казват неща, които не са казали в последното си интервю. И двамата с артиста сме се събрали, за да си вършим работата, и понякога може да се получи по-добър и по-естествен разговор, ако първо си признаем това. Може да разберат, че съм фен, когато задам много специфичен въпрос, но преди това трябва да имаме по-добри теми за разговор.
В тази професия има важни и големи срещи, които помним завинаги, но и големи провали. Кой е най-големият ти провал или разочарование в работата и защо?
Когато за първи път започвах като журналист на свободна практика, получих задача за рецензия на албум от уебсайт за инди музика (не беше Pitchfork, хаха). Но след като подадох готовия си материал, те просто ми казаха „Не, благодаря“, че не това търсят. Мислех, че писането ми е било толкова лошо, че не може да се поправи. Сега, като редактор, поглеждам назад и осъзнавам, че виждам по-слаби първи чернови буквално през цялото време и това не е голяма работа. Онова беше просто мързеливо редактиране от тяхна страна.
Снимка: Личен Архив
Кой е най-големият урок, който си научила през годините си работа с популярни музиканти?
Никой всъщност не знае откъде идват песните, включително хората, които ги пишат.
Кое е най-голямото приключение, което работата ти е поднесла?
Имах късмета да посещавам фестивали в Париж и Барселона при предишни пътувания, но посещението в София определено се брои за най-голямото ми приключение досега! Това ще бъде първото ми посещение в тази част на света и просто уникално преживяване за мен, тъй като не познавам много хора, които са имали възможност да видят България. Обичам да опитвам нови сирена и вина, така че ще си прекарам страхотно.
Как фотографията стана част от работата ти и кое е твой приоритет сега – писането или снимането? Какво добавя фотографията към работата ти и към теб като личност?
Винаги съм била първо журналист. Обичам фотографията, но в днешно време е просто хоби за мен, така че на работа оставям това на професионалистите. Винаги съм обичал фотографията в стил редакционни списания – преувеличената красота, съчетана с документалния аспект. Точно такова трябва да бъде и писането за списание. Но нито едното не е толкова силно, ако другото липсва.
