Радослав Славчев Riverman е един от музикантите, които може да не знаете по име, но бъдете сигурни – замесен е в половината от българската музика, която си заслужава да се слуша. Бас китарата е продължение на двете му ръце още откакто основава група Ahead с китариста Тони Рикев в родния им град Русе през 1996 г. В последните години е неизменна част от записите и живите участия на Lina Nikol, Елена Сиракова, самостоятелните проекти на китариста Миро Иванов, TromBobby, Funkallero, Белослава, Рут Колева и още много поп, джаз, фънк, соул и R&B артисти.
С такава блестяща дискография зад гърба си и комфорта да бъде сред най-добрите басисти у нас, Riverman записа дебютния си самостоятелен албум “The Truth”, в който слага баса под прожекторите и го превръща в солиращ инструмент. „Музиката идва от сърцето и съзнанието, не от музикалния инструмент. Просто басът е по-труден технически заради големия си гриф и затова рядко е водещ“, споделя ни философията си той. Е, ще имаме възможността да видим и чуем на живо този по-нестандартен поглед към музиката още на 5 март в Sofia Live Club, където Riverman ще бъде придружаван на сцената от вокалистите Lina Nikol и Александър Славчев, саксофониста Димитър Льолев, кийборд и пиано – Александър Васев (SoulBmoll), Тони Рикев – китара, и Николай Данев – барабани. Дни преди това си уговорихме една изключително уютна среща в дома му, пълен с музикални инструменти и книги.
Всичко за „Истината“
„The Truth“ е една страхотна смесица от майсторски джаз, соул, фънк и R&B, в която всичко е много премерено, нежно и сетивно. „Всичко, което разказвам с мелодии, музика и сола на баса – това е моята истина. В нея има и болката, и радостта, която съм преживял“, казва Riverman, който се оказа изключително сладкодумен разказвач с хиляди истории. В “The Truth” обаче разказват и гласовете, които е поканил да изпеят деветте композиции. Това са Lina Nikol, брат му Александър Славчев и американката Алана Александър, която изпълнява и заглавното парче. „За мен този албум е пътят, по който аз намирам себе си, защото истината е да се намериш там, където винаги усещаш вътрешна радост. Живеем във времена, в които хората са подвластни на много модели – на родителите си, на медиите. Но вземайки чужд модел на щастието, което искаш за себе си, не намираш това, което търсиш“, мъдро заключава музикантът.
Самостоятелен албум за басистът обаче е и израз на позитивния аспект на овладяното его, и самият Riverman го признава. „Не мога да оставя тази музика само за себе си, тя трябва да се появи. Беше ми мечта да имам собствена продукция, защото в нея всичко зависи от теб“, казва той. Да си сам в този процес обаче често забавя нещата. Така се е случило и при него и “The Truth” му отнема три години.
Всъщност най-старото парче в албума е Singularity. Записва го заедно с брат си още през 2012 г., вдъхновен от филм, в който се говори за сингулярност. „Направихме парчето с моите най-близки приятели – Тони Рикев, Николай Данев (барабани), Марин Бозев (саксофон) и Васил Спасов (пиано). То беше и моят първи сингъл от 2014 г. Вписа се в енергията на останалите парчета в албума и си намери мястото“, спомня си музикантът, докато пие кафе, за което твърди че е толкова добро, че постоянно има гости. А ние потвърждаваме!
Кражбата
Процесът на създаването на “The Truth” не минава без трудности, някои от които са достойни за филмов сюжет. Като начина, по който изчезва китарата му – уникален инструмент, който Riverman е закупил от колекционер и най-вероятно няма друг такъв в България. Това се случва точно когато е записал вече три парчета. Негов съсед, който удобно го посещавал заради прословутото кафе, му открадва ключовете. После започва да следи участията му. Така една вечер, докато Riverman свири в Sofia Live Club, влиза и взима всичката му техника, заедно с бас китарата, която лежала на дивана без калъф.
Снимка: Licata.bg
Бързо разбира, че именно инструментът е най-ценният от всичко и го дава на друг човек, с досие, да го продаде. Докато всички музикални магазини в София са предупредени за откраднатия бас, той се появява в един от най-утвърдените сайтове за скъпи бас китари. Заради невежеството си, не успяват да напишат описание, като останалите, а единствено „Беше на мой приятел, който умря“. Този инструмент обаче е истинска рядкост и бързо е забелязан в сайта от приятел на Riverman – лютиера на китари Костадин Димитров.
В сложната ситуация басистът получава помощ от приятел – Камен Донев, който го свързва с правилния човек от ГДБОП, а оттам районните полицаи вземат присърце случая. Приятел на Riverman, също басист, но живеещ в Лондон, се регистрира в сайта и влиза в контакт с продавача. Взима телефонния му номер и полицията бързо разбира кой е. Остава да са сигурни, че китарата е в дома му, за да я изземат при обиск. За целта, съветват да бъде поискано видео, уж да бъде огледано състоянието на инструмента. В крайна сметка уникалният бас е „спасен“, но остава още една година в полицията, докато се води следствието. През това време Riverman вече отдавна си е поръчал и получил същия инструмент с малки промени – вида дърво и името му, изписано на грифа. А старият? Той отива срещу символична сума в ръцете на един от учениците и приятел на басиста.
НE на пианото, ДА на китарата
Освен на бас, Riverman свири и на китара, в момента учи саксофон, а всичко е започнало от уроци по пиано. „Талантът идва от майка ми, която е свирила на китара и пее и до днес в русенския хор „Дунавски звуци“. Майка ми се опита да ме насочи към музиката, защото това е нейна неосъществена мечта. Искала е да бъде професионален музикант, но не са имали възможност да ѝ купят акордеон и е станала счетоводителка. Желанието в нея е останало и се е прехвърлило върху мен и брат ми. Още като бях на 4-5 ме записа на уроци по пиано. Ходих няколко пъти, но не успя да ми грабне вниманието. От учителката също ме беше страх“, спомня си музикантът, който днес композира на пиано, но категорично заявява, че не може да свири.
В 4 клас, учителят по музика им дал лесничка задача да измислят мелодия към стихче. Тогава Riverman блеснал, а на следващия ден майка му била привикана в училище, за да бъде посъветвана да го запише на музикален инструмент. Тогава той избрал китарата. „В последствие се оказа, че без да знам майка ми има китара, но от години не я е вадила от килера“, смее се басистът и си спомня всички весели събирания на хора на майка му в дома им, при които все някой свири, а останалите пеят. Така са израснали с брат му. „Тогава се влюбих в китарата“, признава той. Започва уроци при Иван Кочев, а по-късно кандидатства в Музикалното училище в Русе. Влиза в първия випуск на новообразуваната специалност по класическа китара, заедно с Тони Рикев, с който сядат на един чин и веднага решават да си направят група, която кръщават Ahead.
Голямата любов – басът
Снимка: Licata.bg
„Басът е мост между ритъм и хармония“, такова кратко и точно любовно обяснение прави към инструмента си Riverman. А общата им история започва точно, когато е бил 8 клас, и покрай новосформираната банда Ahead. Тони Рикев му предлага да опита да свири на бас. Предизвикателството е прието и родителите на Riverman веднага му подаряват нов бас Кремона за 12 лв. Негов приятел, контрабасист, пък му дава две видеокасети с уроците на Джако Пасториъс и на Луис Джонсън от Brothers Johnson. “Джонсън е фънкар и свири с техниката слап. Тя е толкова ефектна, че като я видях за мен това беше извънземно и реших, че трябва да се науча. Така и стана – седнах пред телевизора с видеокасетата и започнах да я изучава. Никой не ми беше казал, че това е трудно, може би и затова на мен не ми беше. Просто не знаех и нямах никакви бариери в съзнанието“, разказва той.
„Научих всяко тонче от това, което видях от двамата. Естествено, дори не съм осъзнавал и анализирал, това което те свирят, а аз повтарях. В него е имало много смисъл, който не съм разбирал. Но можех да ги свиря технически, защото имах двигателната способност на ръцете и усещането за хармония и мелодия от китарата. Като чуех мелодия, вече знаех кои са тоновете, което умение пък бях придобил от солфежа. Започнах да свиря неща, които други басисти в Русе не можеха. Дори идваха при мен да ме питат как го правя. Това ми даде самочувствие като басист и реших, че това е моят инструмент“, набързо довършва началото на любовната си история с дебелите струни той. Междувременно вмъква като бекграунд, че около 1996 г., когато се развива действието, все още няма интернет, почти никой няма компютър, но пък са активни няколко клуба за жива музика в Русе и има повече от 30-40 банди.
Духовна хармония
Снимка: Licata.bg
Докато кротко пиехме кафе на фона на композициите от “The Truth”, нямаше как да не забележим голямото количество книги на Петър Дънов, наредени на секцията в хола му. Оказва се, че Riverman търси хармонията не само в музиката, но и в езотериката и духовния свят. “Мисля, че Дънов има голямо отражение в музиката ми като цяло, защото търсенето на истината и това, че се интересувам от езотерика, определено оказва влияние. Винаги съм бягал от пошлата и комерсиална музика. Имал съм доста предложения за много добри пари, които съм отказвал, защото, не съм се усещал комфортно да свиря подобна музика. И точно интересът ми към „по-чистия“ път е предопределял тези мои решения“, споделя музикантът.
Учителя също е правел музика с убеждението, че всеки тон носи определена вибрация. Без умисъл Riverman открива подобни идеи в собствените си композиции. „Например, в парчето Time Traveller, припевът е мелодия от няколко тона, обаче хармонията се променя много и тази мелодия, когато лежи върху различна хармония, създава различни светове, които влияят по някакъв начин“, опитва да обясни басистът. Посланията в текстовете и музиката му са за Божествена любов, чистота и безграничен човешки потенциал.
За първи път отваря книга на Дънов, когато е на 16. Майка му чете eзотерика и той я намира в дома им, докато родителите му са на работа. „Беше „Книга за здравето“, която започва така „Вие в момента сте в един начален етап от развитието на вашата душа, в който имате нужда от материално тяло и в момента имате 5 сетива. След като преминете етапа на материалното си тяло, ще имате 12 сетива“. Това ме грабна и започнах да търся и чета още“, спомня си Riverman. Опитва се да живее според съветите на Учителя, не толкова в материален аспект, а по-скоро да гради светогледа си върху тях, търсейки доброто у всеки човек, който среща.
