Под шапката надзърта една въпросителна усмивка, а живи усмихнати очи се оглеждат наоколо. Бързо ни забелязва и светкавично протяга уж нежна ръка, но стискаща искрено при запознанство. Облечена в черен панталон, кецове и късо есенно палто в пепит, това момиче уж не се отличава по нищо в препълненото кафене в центъра на София, но всъщност рязко контрастира с присъствие. Чинно се нарежда на опашката за кафе на бара и сяда непретенциозно в огромния мек фотьойл. Дава си миг да разпусне от стотиците срещи през деня и вече е готова за следващата – с нас. Тя е Lina Nikol и носи сърцето си извън тялото, раздавайки го щедро с музика.
Най-вероятно много други на нейно място вече щяха да са залели информационния поток с личността си, ако като нея правят авторска музика от 10 години, работили са със соул ветерана Франк МакКомб, обикалят с Intelligent Music Project, начело с Рони Ромеро, пишат музика и текстове за износ, спечелили са конкурси за пеене и нова музика в САЩ и Великобритания, свирят на пиано от 4-годишни и току-що са издали дебютен албум. Е, Lina Nikol е малко изключение от това правило, но пък така й прилича този финес, дискретност и обраност. Точно като музиката й – нежна, музикантска, чувствена и удря точно в сърцето.
WHO I AM
Преди по-малко от месец се появи първият й албум Who I Am – 10 парчета в арендби, соул, джаз, фънк… всякакви наслади. Изпипани в най-малкия детайл. Може би думата, която ги определя вкупом, въпреки че са доста различни едно от друго, е фини. Нито певицата се опитва да акцентира върху възможностите на гласа си и вокалната си техника, нито музикантите й ни заплитат в твърде сложни инструментални водовъртежи. Целта е сложната емоция да стигне до слушателя с най-простите средства, за да предаде директно посланието и то да удари в целта.
„Who I Am е едно искрено послание към хората, в което са вложени много любов, труд, емоции и лични преживявания“, сподели ни самата Lina Nikol, която е автор и на музиката и текстовете в албума. Започнала е да събира дебютната си тава преди 3 години целенасочено. Иначе в него има песни, писани или поне започнати преди 7 и повече години. „Винаги ми е било мечта да създам албум в рамките на 2-3 месеца. Да се затворя в студио и да правя само това от сутрин до вечер. Обаче, предвид това, че трябваше да се изградя като артист и като стил, а и по финансови причини, ми отне толкова много“, признава тя.
От около 25 песни, избира само 10, въпреки че някои от останалите също са записани в студио. В крайна сметка обединява финалната селекция около обща концепция. Тя обаче не може да се изкаже, а само да се почувства. „Беше много съзнателно търсене на конкретна идея как да се представя точно с този дебютен албум“, категорична е Lina Nikol, която дълги години работи като маркетинг специалист, та добре знае как да погледне на себе си от бизнес ъгъл.
ОТВЪТРЕ НАВЪН
Това дълбоко заравяне в музикалния й архив се оказва дълбаене и в човешката й същност, което и е помогнало да се преосмисли. До толкова, че да й се промени стила на пеене. „Преди демонстрирах височини и се опитвах да покажа всичко, което гласа ми може в една песен. С времето обаче осъзнах, че нещата може да са прости и семпли, и много по-красиви. Няма нужда да усложняваш нещо, което е добро в своята изчистена форма. Осъзнах и че не съм длъжна да доказвам на никого нищо, а само да доставям удоволствие с това, което има да казва душата ми.“
Всяка една от песните, които е написала някога е лична нейна история, нейна битка, нейно падение или връх. Понякога дори задочен диалог. Като „You Should’ve Known“. Тя е и най-старата в албума. И заради това, че е единствената, която е леко в страни от концепцията, пък и е записана съвсем различно от останалите – тип лайв сешън в студио, е сложена като бонус трак към физическия носител.
ПРЕОБРЪЩАНЕ
Песента обаче, която по всеобщо мнение на публика и слушатели в мрежата, те кара да се обърнеш с хастара наобратно е Moving Mountains. Може би точно, защото и певицата се е преобърнала наопаки, след което е изляла емоцията си в нея. „Тя отбелязва голям преход в моя живот. Дори разделям живота си на „преди този момент“ и „след“ него. Жената може да изглежда слаба, но винаги намира начин да продължи напред. Точно както аз се чувствах преди 7 години, когато я написах – бях много слаба, изправена на кръстопът и не знаех как да продължа напред. Усещах обаче, че тази песен ще е специална, защото знаех какво изливам в нея“, с много сила днес в топлите си кафяви очи, разказва миньончето с огромен глас. Защото за Lina Nikol “музиката винаги лекува“. „Когато пишеш, когато свириш и дори просто да слушаш, това е лечебен процес“.
Снимка: Eli Deli
СЛЕД ТОВА
След като Who I Am е вече факт, певицата смело може да погледне към друга, не по-малко важна част от работата си – писането за други артисти. В момента работи за певица от Чехия, налива основите и на потенциални колаборации извън България, но не надига повече завесата. Дава ни да надникнем само за миг. Виждайки най-накрая своята реализация Lina Nikol си е подарила „свобода на ума“, както описва. Защо? Защото в джоба има още поне 15 дема и направо готови песни, които може да изкара като собствен кратък албум, или да даде на друг изпълнител. Но е оставила нещата да се случват с времето си.
Както и започнахме разказа си за нея – в публичното й поведение няма никаква агресия, нито пък в инвазията й като артист. До момента успехите и признанието са идвали „случайно“, през „приятел, казал на приятел“. Така до нея са достигали чужди артисти, които имат нужда от песен, инпресарии, журналисти, куратори на плейлист, дори световни музиканти.
СЛУЧАЙНИ СРЕЩИ
Такъв е случая и със соул ветеранът Франк МакКомб, работил с Принс, Чака Кан, Уил Смит, Джордж Дюк и кой ли не. Lina харесала негов пост в Туитър, след това той чул нейна музика. Заговорили се, че ще прави турне в Европа, а българката организирала набързо условия за концерт и у нас. От дума на дума, при живата им среща, Lina му пуснала една от песните за бъдещия тогава албум – All I Need. Резултатът – не просто мнение, а цял дует с МакКомб. А и още държат връзка.
ВСИЧКО ЗАПОЧВА У ДОМА
Но Lina е музикант още преди да се роди. Не случайно се появява в семейство на музикант и певица. Води номадски живот в чужбина като съвсем малко дете, пътувайки с родителите си на участията им. Често заспива свита на някой фотьойл, докато те свирят. „А любимото ми занимание беше да ходим в музикалните магазини и да разглеждаме и купуваме музика във времена, в които не можеше да се намери тук“, спомня си певицата.
Няма как да бъде нещо друго. Въпреки че завършва Финанси, работи по специалността си, а после работи и като маркетинг специалист – музиката е неин път и самата тя го е осъзнала от съвсем малка. На 4 сяда на пианото. С годините обаче избира микрофона, а уменията с клавишите са безценни при композирането й днес. „Когато си закърмен с тази музика, когато имаш съмишленици, не можеш да се адаптираш към нещо, което не усещаш като твое, колкото и модно да е. Това е начин на живот, идентичност, душа“. Ето така, с две изречения описва категоричния си избор да прави арендби и соул в държава, в която тази ниша е широко не повече от юмрук.
