der hunds – 20 години в 20 истории

Колко много звучат 20 години на сцена, а всъщност колко повече са, когато се опиташ да ги подредиш, отличавайки всяка от тях с ключов момент?! Този текст е плод на може би най-дългото време, което сме отпускали на артист за подготовка. Но der hunds са една от ценните групи за родната ъндърграунд сцена и историята на първите им 20 години, заслужава да бъде описана, пък макар и накратко.

С Боби Мудолов и Иво „Пифа“ Петров се срещаме десетина дни преди големия купон, с който ще отбележат кръглата си годишнина на 21 октомври в столичния клуб Mixtape 5. Специални гости на концерта им ще са момчетата от Soundprophet, а Пенко Скумов ще пусне глас и заедно с der hunds за едно парче. На сцената към Боби, Пифа (барабани), Мартин Евстатиев (бас) и Деян Петков (китара) ще се присъединят и почти всички бивши членове на групата: един от основателите ѝ – Геoрги Фидлер (барабани), китаристите Вили Попов и Калин Белчев. Дани Ганчев и Иво Чалъков, с които Боби Косатката свири в „Тангра“, също са част от музикалните изненади, а клубът ще бъде пълен с много приятели, които през годините са помагали на der hunds.

В чудната репетиционна-студио на момчетата в сградата на Балкантон се срещаме за да „напишем историята им“ с Боби и Пифа. Ето какво се получи:

2003

Боби излиза от казармата през 2000 г., напълно скъсал с музиката. „Рок клубовете изчезнаха и бяха подменени от пиано баровете. Сиатълския гръндж беше мъртъв. Бях загубил всякаква надежда. Но изведнъж се роди клуб „О!Шипка“. Излезе и първият албум на Audioslave. С Миро Виденов, пътувахме към морето, заедно с жените си, и на един касетофон с батерии не спирахме да го въртим. Георги Фидлер тъкмо се беше върнал от Германия. И се събрахме аз – китара и вокал, Миро – бас и Фидлера – барабани. Помня, че седяхме на една пейка във вече несъществуваща репетиционна в една къща в кв. „Белите брези“. Наши приятели я държаха, а Джанго Зе там измислиха първите си песни. Та, на тази пейка аз ги попитах дали искат да си направим група“, разказва Боби.

Името идва от ежедневието. По онова време Боби се занимава с бездомните кучета, окупирали столицата и му се върти нещо с думата „dogs“. Но за да е по-така пита Фидлера как е „куче“ на немски. Der hund. Слагат едно “s” накрая, като множествено число на английски, и готово. Покрай каузата на Боби с бездомните животни дори първият им албум получава името „Blue Animals“ и в него има песни като „Dog Killers“ (за онези с лопатите по приютите за бездомни животни) и „Animal Blues“. Но за това по-нататък – цели шест години по-късно.

От март 2003-а, когато започват да свирят заедно, в продължение на 6 месеца само, написват песните за първия си албум и започват да свирят авторски сет, плюс 1-2 кавъра (Soundgarden и “Song 2” на Blur). Бързо идва първия им концерт, който е във клуб Fans, а след това стават редовни абонати на новия „О!Шипка“, където Пифа е озвучител, а Мартин Евстатиев прави програмата. Първите им участия са с Daily Noise Club, където Фидлера също е барабанист.

2004-2006

„Между 2004-2006 г само свирехме периодично по клубовете. В този период започнах да работя в пиано барове и изкарах над 10 години там. Имал съм периоди по 1-2 месеца без почивен ден. Не можех да поемам участия с der hunds, но пък изкарах добри пари, които вложих в записите на албума, и в нови инструменти и усилватели“, спомня си Боби. По това време в групата влиза четвърти член – Тодор Николов-Тоше от Daily Noise Club, който поема слайд китарата, но бързо я предава на Вили Попов през 2006 г.

Заради ангажиментите на Боби, момчетата изпускат възможността за професионално менажиране – предложение, което идва през 2005 г. Но пък започват да свирят в тогава най-новото място за музика на живо „Строежа“. А стартът им е с не кой да е, а самите P.I.F.

2007

Сиатълската вълна винаги е била много близо до музикантите от der hunds и те винаги са свирили по нещичко на собствените си концерти. Съвсем логично една от най-дълго съществуващите и до момента поредица музикални лайфове Seattle Night привлича вниманието им. Пифа и Аделина Каспарянова, които организират събитията, канят първо само Боби да направи с Явор от Gravity Co. дует на „Hunger Strike“ на Temple Of The Dog. “Това е на онзи прословут Seattle Night в Строежа, на който имаше 400 човека отвън, освен всички вътре“, спомня си Боби.

2008

„Още на следващия Seattle Night, през март, в клуб „Алкохол“, тогава на ул. „Раковски“, ни поканиха цялата група и от тогава свирим редовно. Това се оказа една от най-огромните стъпки, които направихме, защото публиката на тези събития е публика за нашата музика. Те така ни откриха и до ден днешен слушат и авторските ни парчета и кавърите ни“, казва Косатката, докато допива едно кенче и се чуди кога ще дойде закъсняващият барабанист Иво Петров. Не само, за да му помага в спомените, но и за да зареди с бира. Мисълта му продължава да е залостена в онзи Seattle Night и го връща към саундчека на събитието, където били без басист, но Димо от P.I.F. се качил при тях да забие.

Цялото лято на 2008 г. записват дебютния си албум „Blue Animals“ в студио „Пасифик“ (бившата „Жълта музика“), в едно мазе в зона Б5. Продуцент му е Желяз „Жельо“ Железов, бивш барабанист на P.I.F. “Спомням си, че на 11 август, жена ми започна да ражда, аз я закарах в болницата, тя ми каза кога да се върна, а аз отидох и дозаписах вокалите на едно от парчетата“, смее се Косатката. „А Фидлера записваше много странно. Първо разписваше песните по ноти и после ги научаваше наизуст. Като влязохме двамата на записи, аз да му помагам с китарата, изсвирихме 1-2 парчето и той ме спря. „Ще ги запиша сам“, каза и така и стана. Записа ги без нищо”, припомня си единственият останал в бандата през всичките тези 20 години.

Още преди да излезе албума, Боби получил обаждане от Димо Стоянов с краткото и ясно „Страшно готина музика сте направили“. Той чул албума предпремиерно благодарение на колегата си в P.I.F. Жельо.

2009

Премиерата на „Blue Animals“ е на 26  юни. На 25-ти е починал Майкъл Джексън и на промо концерта в The Box на бул. „Стамболийски“, Косатката забива сам версията на “Billie Jean” на Cris Cornell. “Много хора дойдоха, много албуми се купиха, бяхме на крилете на щастието”, споделя Боби. Първата мечта – изпълнена.

Китаристът Вили Попов успява да се свърже с Краси Москов от Z-Rock и „Mister Blister“ е първата им песен в национален ефир, а бандата започва да придобива популярност. Боян Карамфилов („Кълн“) ги съветва да снимат клип, защото YouTube навлиза все повече и благодарение на него „Mister Blister“ е първото парче на der hunds, което получава официално видео. От тогава Боян е снимал повечето клипове на бандата, включително към „Hurricane“, който излезе вчера.

„Снимахме видеото на Mister Blister в края на август и всички изгоряхме зверски, защото бяхме на един рудник до Перник. И други клипове сме снимали по рудници. Като се замисля, аз май повече време в рудниците съм прекарал заради снимки на видеа, а не защото съм завършил Минно-геоложкия университет и съм имал практики. Пуснахме видеото септември и започнахме да работим по нови месни“, връща лентата Боби.

2010

Това е първата година със сътресения в състава на групата. „Фидлера и Миро не можеха да мелят заедно и Миро напусна“, спомня си Боби. В същото време той вече е започнал да прави трибют на Saundgarden с музикантите от Panican Whyasker, където свири и басистът Мартин Евстатиев. Всъщност с него се познават още от О!Шипка, където той е правил програмата с бандите. „Взе че се нави и вкара много нови, интересни идеи в музиката ни“, усмихва се Боби.

В самото начало на 2010-а, през януари, е и първото свирене на групата извън София – в Пловдив, на което вече ги следват феновете от София. Това участие ще бъде запомнено и с епично прибиране в 7 сутринта, след което всички отиват директно на работа. „Точно се качваме в колата да си ходим и Вили само викна „Спри“, отвори врата и повърна. Аз през цялото време се чудех дали няма пак да повърне, а те отзад с Миро бяха заспаха. По магистралата нямаше и една кола, а Фидлера заспиваше на волана. Той караше моята кола, защото не пие, но клюмаше. Спря на една бензиностанция и след 5 секунди вече беше заспал. Аз набързо изтрезнях, чак бях готов да карам, но все пак той ни прибра“, разказва Боби.

2011

През март 2011-а участват в конкурс за непопулярна група, който ще им даде право да свирят на първото издание на фестивала Elevation в Разлог. Печелят го сред конкуренция от 312 банди, не само от България. Отредено им е да свирят във втория ден на събитието. Започват да нареждат инструментите по сцената, но вятърът става все по-ураганен и са „евакуирани“ от мерки за сигурност. „Час по-късно ни дадоха по една каска да си съберем оборудването. Седяхме и гледахме как една мечта се срива“, споделя Боби. В крайна сметка вятърът почти разрушава сцената и вторият ден на Elevation е отменен.

Но пък победата в този конкурс ги води в студиото на предаването „Денис и приятели“, където ги забелязва Васил Върбанов от радио „Тангра мега рок“ и ги кани на фестивала Spirit of Burgas.

2012

Силните моменти на der hunds вървят ръка за ръка със сътресения отвътре. Фидлера и новият басист Мартин Евстатиев се скарват по време на работата по новия албум и групата остава без барабаниста си. „Не веднъж съм го казвал – взаимоотношенията в една група са по-сложни отколкото в брачна двойка. Всеки влага много енергия, време, любов. Всичкият този труд, който никой не вижда. Понякога трябва да си луд, за да го правиш и много често за без пари. Да свириш, да се прибереш в 4 през нощта и на другия ден да станеш в 7, за да идеш на работа“, обяснява Боби.

Получават втора покана за участие в „Денис и приятели“ и бързо трябва да намерят барабанист. Тогава Мартин предлага Пифа, който към онзи момент свири със Skre4, Casual Threesome и Людмила Сланева-Локо. Заедно записват албума – EP с 4 песни, и го пускат на 12 юни 2012 г. Две от тях са сингли – Homesick и Waterfall. А Waterfall получава и видео, благодарение на млади, ентусиазирани кинаджии, приятели на китариста Вили Попов. Снимат без хонорари, а бандата покрива само разходите. И го правят отново на рудниците край Перник за един уикенд – от преди изгрев до след залез. „Толкова бях уморен, защото снимах по цял ден, а по цяла нощ свирих в пиано бара, че една от сутрините се блъснах в колонката на една бензиностанция и си счупих задното стъкло“, спомня си Боби.

Представянето на EP-то „Home“ е в клуб „Алкохол“, който вече се е преместил в мазето на Столична библиотека на пл. Славейков, а специални гости са Soundprophet. Дни след това свирят на второто идание на фестивала Elevation в село Войнеговци край София, а в рамките на същия месец подгряват Guns N’ Roses, Within Temptation и т.н. на фестивала Sofia Rocks на Националния стадион „Васил Левски“. „Поканата за Sofia Rocks дойде толкова бързо и неочаквано, че трябваше да викнем Марто от почивката му на морето, за да свирим“, смее се Боби.

2013

След ударната 2012 г., радио Z-Rock им се обажда с покана да се включат и да напишат една песен за еко конкурса „Зелената песен“. За 3-4 месеца се ражда първото им парче на български – “Дива птица”. То им печели наградата за „Най-добър текст“. А статуетката нотичка стои днес в студиото им и пази едно „много важно“ тиксо. Факт обаче, че „Дива птица“ и до днес е най-гледаният клип на der hunds в YouTube, печели им много нови слушатели извън клубовете и ги вкарва във „важните телевизии“.

Момчетата отбелязват 10-тата си годишнина в Jet Rock club на бул. Цар Борис. “Имаше толкова много хора, че спряха да пускат и доста бяха останали отвън“, спомня си Боби. Но той свързва годината и с напускането на китариста Вили Попов, а на на негово място влиза Калин Белчев.

2014-2015

През 2014 г. в компютъра на Боби се появява папка „Album 2014“, който всъщност излиза чак през 2020 г. Следват две сравнително спокойни години, в които момчетата работят по нови песни и правят редките си концерти.

2016

Пифа записва барабаните за новия албум, който 4 години по-късно ще се материализира като „Apocalyptoholics“. “Записах ги за един следобед през 2016-а. Като дойде време албума да излезе, нямах никакъв спомен от тях“, смее се силно Иво и зарежда бири в хладилника на студиото. Забавянето често се дължи на това, че момчетата правят всичко сами, дори записват сами, а Марто смесва песните. Но пък излизат три сингъла от „Apocalyptoholics“. Повежда ги „Better Than You”, за който получават мощна подкрепа от радио „Тангра мега рок“, а песента и до днес е любима на водещия Васко Върбанов. Дори я включва в спортния си филм „Бог ръгби“, който излезе наскоро.

Още в началото на 2016-а, през март, се явяват на конкурса „Пролет“ на БНР с втората си и за сега последна песен на български – „Спомен“. Печелят награда, която им дава право да участват на най-големия шоукейс в Европа Eurosonic в Грьонинген. „Получихме правото и да направим голям концерт в Студио 1 на радиото. Дадохме си всичките пари от наградата, за да вземем хубаво осветление и звук. Осигури ни ги нашият приятел Бурян Маслев, който ни докара един камион почти безвъзмездно и стана страхотен концерт“, смее се Боби. За рока няма граници, важно е шоуто да е яко, а какво стои зад него… само музикантите си знаят.  

2017

2017-а започва ударно за der hunds, които още през януари заминават за Грьонинген. Свирят в най-добрата локация на фестивала, в петък вечер в 20:00ч. Явно някой там много ги е харесал, а те са първата рок група от България, която e селектирана за събитието. „Клубът се напълни и по  средата на концерта, за да представя следваща песен, казвам “The next song is…“, а от първия ред се чува „Waterfall“. После питах това момче откъде ни знае, а той разказа, че е от Ротердам и дошъл специално заради нас, защото ни харесал, като гледал наши клипове“, спомня си Боби. Заминават по най-добрия начин, с възможно най-големия екип, включващ и Бурян, а БНР им съдействат пред НФК да получат субсидия за пътните разходи по програма „Мобилност“. „Намерихме евтини билети за по 15 евро и дори си купихме седалки за инструментите, защото, за да ги сложим в багажното ни струваше по 80 евро! Така си позволихме да останем и цели два дни в Грьонинген, като белите хора“, допълва Косатка.

А Пифа е готов да признае и единствения минус на der hunds на Eurosonic – не са знаели какво точно е шоукейс фестивал и не са били подготвени да извлекат всички професионални ползи от него. Не са успели да установят добри връзки с мениджъри, букъри и хора от бизнеса, просто защото не са знаели как. „Но ние направихме пътечка, по която после минаха още групи, защото до онзи момент България беше представяна само от фънк и поп изпълнители“. Докато разказва това, Боби рови в един ъгъл и вади шише популярна бира с персонализиран етикет, на който пише името на der hunds. “Ето за такива жестове ти говоря, че имаше през цялото време”, намига той.

„Артистите се настаняват в корабчета хотели. Пристигаме ние и отиваме на рецепцията. 10 минути говорим с момичето на английски и на края тя иска личните ни карти. Даваме ѝ ги и тя на чист български възкликва „А, българи!“ Оказа се, че тези корабчета се държат от наши сънародници, които после ни черпиха с шампанско и си направихме страхотен купон“, смее се Косатката.

Лятото пък им носи участие на първото издание на рок фестивала Midalidare Rock, но и напускането на Калин Белчев, на чието място влиза сегашният китарист Деян Петков. Той бързо е кален в битка, като бандата свири преди Fun Lovin’ Criminals през есента, а американците ги харесват и дори тогавашният фронтмен Хюи взима тяхна музика и я върти по радиото си в Щатите.

2018

2018-а започва така, както е завършила предходната година – der hunds делят сцена и публика с американците Skillet.

Създават и поредицата събития в памет на покойния Chris Cornell, която поддържат и до сега. Всъщност първото е още през 2017-a, ден след смъртта на големия музикант, когато Боби Косатката е приел първото си солово участие в бар „Родерик“ и е подготвил сет с „весели песнички“, както сам го описва. Събуждайки се преди участието обаче телефонът му прелива от новината за смъртта на любимия артист и той импровизира цяла вечер парчета на Chris Cornell.

Започват сериозна работа по записите на втория си дългосвирещ албум, но времето отново не е на тяхна страна. Под знака на записи преминава и цялата 2019 г.

2020

„Бяхме избрали 12 април 2020 г. за представяне на албума „Apocalyptoholics“, но Ковид затвори всичко точно месец по-рано. Решихме да отложим излизането за октомври. Второто затваряне заради пандемията провали и това представяне. И тогава, след толкова години, докато го извадим, решихме да не чакаме повече и да го пуснем без промоция на живо. Просто отидохме при нашите приятели от Z-Rock“, спомня си Боби.

И въпреки цялата ситуация, успяват да заснемат видео към пилотния сингъл „Fire“. Отново го правят с Боян Карамфилов, който снима всеки от тях отделно, за да спазват изолацията. Пропада и турнето, което планират.

2021

Продължава надпреварата с Ковид и те успяват да снимат само още едно видео, към страхотното парче “Gone”, за което тогава Боби ни разказа надълго и широко в един промеждутък между два локдауна, когато успяхме да се видим на живо.

(Припомняме: Боби Косатката (der hunds): Музикантите трябва да реагираме на тази война, да заявим твърдо НЕ)

2022

Der hunds правят поредната си крачка, която ги тласка напред и нагоре – стават част от музикалното обединение Projector Plus. Поверяват голяма част от мениджмънта и рекламата на групата на Деница Славова и правят един от първите си концерти след пандемията – представят „Gone“ в бар „Тънка червена линия“. Усещането е повече от особено не само за тях, но и за публиката – живот след изолацията.

През лятото на 2022 г. свирят на фестивала Rebel Rebel и твърдят, че това е едно от най-готините им участия, може би заради атмосферата и всички приятели и банди, които се качват на сцената.

(Виж още: REBEL REBEL vol.2 – бунтът на свободните)

2023

Стигаме и до днес. Отръскали остатъците от Ковид и изолация, на der hunds им се налага да се преборят с още една непредвидена ситуация – Пифа си чупи глезена на десния крак в любителски футболен турнир и не може да седне зад барабаните повече от три месеца. Изкарват цяло лято почти „на сухо“ и правят първия си лайв за годината чак на 10 август. Но тази година, в която отбелязват 20-тия си рожден ден, тепърва предстои за момчетата, защото веднага след концерта на 21 октомври в Mixtape 5, започват да планират сериозно турнето, което отдавна отлагат. А и са твърдо решени, че е дошъл момента за „творчески репетиции“, тоест – да седнат и да понапишат малко нова музика.