Деница Славова – майка, въздухар и REBEL REBEL

Деница Славова, или както всички я наричат Дени, е човекът зад едно от най-големите обединения на алтернативни групи „Projector Plus“. В нейната „банда“ влизат ALI, Me And My Devil, Hellion Stone, Bloodrush (Цар Плъх), der hunds, Soundprophet, No More Many More, Scotopia, Lek City Case, Casual Threesome, NiB: Now in Bulgaria, Jin Monic, GREESH и американците Trope и Divine Astronaut. И какво да направи с такъв списък от музиканти, който постоянно набъбва – фестивал, разбира се. Празник на свободната музика, музиката на бунта – REBEL REBEL фестивал.

Третото му издание предстои само след дни – на 8 и 9 септември, и за пръв път излиза извън София и акостира край морския бряг – в клуб Ментол във Варна. Когато сме на път да се обърнем с гръб към морето, за да се втурнем към градското ежедневие, хвърляме още един поглед към „голямото синьо“ с Дени и нейния музикален екзорсизъм.

Здравей, Дени. Представи се – с какво се занимаваш в момента? С какво си се занимавала преди това?

Здравейте! Аз съм Деница Славова – майка, въздухарка, ребъл, болен меломан. В момента имам щастието да се занимавам с това, което най-много обичам – да подкрепям и да работя за каузи, в които вярвам. Преди това – не беше точно така. Но пък съм благодарна на професионалния си път с повече от 20 години работа в медиите, ПР, рекламата и маркетинга, защото благодарение на него, сега съществува Projector Plus.

Кой, кога и как пося зрънцето на бунта в теб?

Фитила трябва да са запалили родителите ми. Докторите, за които музиката винаги е била на фокус, не на фон. Иначе, бунтът си показва рогата при всяка несправедливост и непочтеност. 

Какво те провокира да направиш REBEL REBEL и вече три години да го носиш сама на крехките си плещи?

Мисията ми е кристално ясна – с чисто сърце вярвам в силата на музиката да размества социални пластове. Вярвам и точно в тези банди и във факта, че те заслужават да свирят на големи сцени, пред многохилядна публика, да имат достъпната възможност да споделят творчеството си с нея. За артистите, този обмен на енергия на живо между фенове и изпълнители, е безценен и моята мисия, е да им го осигуря.

Иначе, не съм сама, за тези няколко години около мен и Projector Plus крю се оформи едно ядро от съмишленици и приятели с чисти мисли и бунт в кръвта, които ни подкрепят и на които, каквото и да стане, мога да разчитам и съм им благодарна за това. Най-вече – благодаря на моите мъже – Наско и Виго, за любовта и подкрепата.

Как подбираш афиша на фестивала?

Когато през 2021 планирахме първото издание на Rebel Rebel, дори не го наричах „фестивал“. Имах една ментална спирачка да използвам тази дума. Rebel Rebel за мен и преди, и сега е много повече от просто музикален ивент. Идеята му е да бъде визитна картичка на бандите, обединени окoло идеята и мисията на Projector Plus. Сигурно е страшен cringe да кажа, че е „празник на музиката“, но въпреки това – ще го направя J, като добавя определението „алтернативна“ пред музика. Разбира се, идеята претърпява развитие, правим експерименти и промени.

(Прочети още: REBEL REBEL – музикален хедонизъм)

Тази година сте край морето. Как взе това решение и защо?

Ето една от тези промени. Като почти всичко в моя живот, се водя от интуицията си. Тази година софийската музикална сцена е пренаситена от концертни събития във всички стилове и формати и си казах, защо пък трябва да е отново тук? Морето е всичко, което е и бунтът – свобода, стихия, енергия. Освен всичко, домакините ни във Варна в бар Ментол, носят тази леко авантюристична и рискова черта в характерите си, която провокира да отговориш на „Правим ли го?“ директно с „Да!“.

(Прочети още: REBEL REBEL vol.2 – бунтът на свободните (СНИМКИ))

Това ще промени ли нещо във фестивала? 

Надявам се морският въздух да ни се отрази добре и да вкара нови позитивни елементи във възприемането на нашата музика. Едни от най-хубавите фестивали, на които съм била, са в близост до брега. Друго, което ще е различно е, че няма кой да ни спре музиката на най-сладкото в 23:00. Но пък, със сигурност, подготовката е едно гранде логистично преживяване.

С Projector Plus работиш с повече от 10 банди вече 4 години може би? Как се промени погледът ти към сцената отвътре? Какво виждаш днес?

От фен, който просто се наслаждава на музиката, се превърнах в човек, който преживява всяка стъпка по пътя на артистите, с които работи. Като за тотален емпат, тези емоции могат да бъдат крайни и с двата знака. Всеки сингъл, видео, концерт, албум, които представяме, за мен са сякаш лична собствена премиера, понякога това е свръх изтощаващо, по-често – е истински удовлетворяващо. Страховете ми са свързани със синдрома на сварената жаба. Понякога срещам артисти, които наистина нямат адекватна представа от своето място на сцената и очакванията им надхвърлят възможната реалност.

(Виж още: Rebel Rebel – духът на бунта, уловен на лента)  

Кои са най-големите трудности пред теб и групите днес?

Основно предизвикателство за българските банди е да надскочим локалния интерес, не просто да разширим публиката си, но и да успеем да спечелим нова, да стъпим навън, да си „отгледаме“ страстни фенове, за които музиката ни да има смисъл. Комуникационният шум е истински Еверест. Медийната среда е абсолютно неадекватна, белите лястовици като вас, например, които обръщат внимание на музиката, различна от мейнстрийма, наистина са адски малко.

Как се постигат успехи и напредък в една толкова тясна ниша? Какъв трябва да си, за да постигаш целите си?

Рецепта няма, не съм в позиция да давам и работещи съвети, защото те не работят за всеки. Това в което вярвам и което самата аз практикувам, са скромността, търпението, постоянството и подкрепата за хубавата музика. Защото тя има значение. Гледам да стоя далече от интриги, махленски дрязги, хейтърски коментари и неразбираеми за мен съревнования, които ни разделят вместо да ни обединяват в ценните идеи. За артистите пък е важно да не спират да работят и да правят музика заради самата музика без да се съобразяват с публика, колеги, медии, други конюнктури. Да говорят смело и да заявяват позицията си.

Как всъщност се роди идеята за Projector Plus и какво те мотивира да отдадеш себе си на несигурната родна ъндърграунд сцена?

Май нямам готов отговор на този въпрос. Но всичко започна с демото на „I come from the future“ на ALI.

Какво ви предстои до края на годината?

С групите в крюто имаме няколко важни събития тази година, само някои от тях – вече са ясни и можем да споделим – Мe And My Devil свирят в София на 21 септември в Stroeja Open Air Music Bar, No More Many More стават на 10 години с голям концерт пак там на 28 септември, а по-късно през годината ще издадат и своя четвърти албум, Der Hunds ще празнуват цели 20 години на 21 октомври в Mixtape 5 с много приятели, а АLI са на финалната права с един дългочакан дебютен албум, който ще представим през ноември. Предстоят още много концерти и премиери и много хубава смислена музика.

Какъв е твоят личен бунт?

Напоследък мисля доста за това. И затова колко важно е да извадиш бунта от думичките на хартия, които просто стоят имиджово добре. Защото напоследък бунт сякаш е да си нормален, морален и да ти пука и да правиш неща вместо само да мрънкаш. Така че, предполагам, моят бунт е да продължавам да правя това, което правя, да не се отказвам, въпреки някои разочарования в човешки план, неспазени обещания, финансови трудности или нереалистични очаквания. Уча и сина си, че е важно да рискува, да има смелост за нови неща и да ги прави въпреки страха. Или както е казал мъдрият Гурко от Анимационерите: „Има риск, има риск, но – ще опитам.“

#Join the rebellion

*Заглавна снимка: Орлин Николов