Димо от P.I.F. почина!
Шамар!
Новината връхлетя всички като тежкотоварен влак и прегази за минути мъже и жени, силни и слаби характери, чувствителни и сурови хора.
Написах изречението машинално. Под него – бял лист. Станах и изпуших цигара. Върнах се. Листът оставаше бял, а главата ми пулсираше. Стоях така 30 минути. Облякох се и излязох. Шлях се час с надежда леденият вятър да проветри главата ми. Димо заслужава да напиша нещо за него с ясна мисъл. Оказа се невъзможно.
С P.I.F. подготвяха нов албум
Преди по-малко от месец, на 27 ноември, Димо направи последния си лайв пред публика. Акустичен. С него клуб „Строежа“ затвори врати за втория локдаун от проклетия вирус.
Всичко спря за втори път, но плановете на Димо не. Той довършваше новия албум на P.I.F., който са кръстили P.I.F. 6 и беше планиран да излезе в началото на 2021 г. Заедно с режисьора НИколай Мутафчиев и оператора Калоян Божилов обикаляха България и снимаха магични места. Албумът е концептуален – 10 песни, 10 енергийни места. Беше замислен мащабно. Щеше да има добавена реалност, с която ние слушателите, когато се озовем на едно от тези 10 места да сканираме QR код и да слушаме точно определена песен от новия албум.
Като че ли вчера, а всъщност на 9 декември, в официалната фейсбук страница на бандата беше пуснат призив човек с кръвна група 0+ да дари плазма, защото Димо е в болница с COVID-19. Намери се за часове. На следващият ден колегите му обявиха, че Димо е стабилен…
Сам той в последните седмици и месеци споделяше призиви за даряване на плазма за различни хора. Такъв беше. И преди COVID-19. Почти нямаше благотворителен концерт, в който името му да не е сред изпълнителите. Прегръщаше каузи и им помагаше с това, което имаше – таланта си.
Създаде групата през 1992 г. с Иван Велков
Снимки: Ади Янкулова
Продължавам обаче да мисля, че глаголът „отиде си“ съвсем не е правилен и не трябва да се употребява днес. Димо не си е отишъл, той е тук и остава под формата, под която 99% от хората го познават. А именно – музиката му. Тази музика, която го съпътства цял живот. Още през 1992 г. с Иван Велков събират бандата. Тогава все още носи друго име и има репертоар основно на английски, защото се изявяват извън границите на България. По-късно се прекръщават на P.I.F. като през годините има толкова много тълкувания на абревиатурата – първо беше Patriots in fashion, после Picture in frame, след това Passion in fact. Така кръщаваха и първите си албуми.
Всъщност първият се казва само П.И.Ф. и обърна главите по посока на Сиатъл на цяло едно поколение, към което принадлежа и аз. „Приказка“, „Колело“, „Пътуване“ – тези песни се свиреха по поляни и паркове, по пейки и улици от всеки, който може да държи китара. С един замах P.I.F., заедно с още няколко групи като „Уикеда“, „Остава“, „Анимационерите“, „Стейн“, малко след това и Gravity Co. написаха една голяма глава от историята на музиката у нас. Много от тези групи през годините изчезнаха, но P.I.F. останаха активни, не спираха с концертите и с новата музика. Правиха представленията си все по-синкретични. Смесваха театър и музика с лекота. Всичко това идваше от същината на Димо – завършил НАТФИЗ с „Актьорско майсторство за куклен театър“, който преди година и половина постави и първия си авторски спектакъл „Кой прибира сутрин звездите?“
Музика+Театър
Преди него обаче вече бяха направили концерт на две сцени с облачни и слънчеви песни. После продължиха с нова идея – лайв, който се казваше „Добре дошли у дома“. В едно от последните ми интервюта с него попитах Димо „Как се слуша музика с очите?“ – „За всяка една музика е важно. Като сценично изкуство и тук задължително трябва да присъства визия. Още на Един Пиаф са й казвали: „Ти си на сцената, пееш страхотно, но трябва да има нещо, което да задържа погледа. Имаш много красиви ръце – ходи с черно и с високи ръкавици!“, каза ми тогава той. „Театърът и музиката винаги са били едно за мен. Разказването на истории чрез песните, контактът с публиката, визиите – цялото арт усещане е онова, което прави P.I.F. бутикова група, ама не съвсем“, засмя се гръмко.
Обичаше да предизвиква не само себе си и колегите от групата, но основно публиката. Сменяха ролите си зад инструментите, преаранжираха песните, „за да ги усетят (б.а. публиката) по друг начин – много театрално, много крайно, агресивно крайно или спокойно. Ще има много голяма динамика. Така увеличаваме емоционалната палитра на песните още повече“. За последния си подобен „експеримент“ „Добре дошли у дома“ Димо ми каза: „Искам хората да усетят това, което ние усещаме когато сме тук, в репетиционната, където се случва всичко за P.I.F. Там цари дзен спокойствие, почти не говорим, разбираме се само с поглед, функционираме като част от един организъм. Усещането е направо медитативно на моменти“.
Светъл път, Димо! Там, към звездите!
А ние ще си пуснем музиката ти, за да ни мине!
