ALI: Трябва да избием локалното от главите си

Срещаме се с Алан от ALI в един от онези топли, късни, пролетни следобеди, в които слънцето хвърля дълги сенки преди залез и внушава настроение за малко по-дълбоки и подробни разговори. Докато вървим, си говорим за работата му в IT сектора и съчетанието ѝ с музиката, която прави не само с ALI, но и със страничния си и доста нов проект The FNGR. Обсъждаме вкусовете на различните поколения, липсата на изявени ролеви модели днес и навлизането на религията в музиката. Последното е един много дълъг, философски разговор, който вече дълбоко засяга и родната сцена, но ще го оставим за следващ път, защото заслужава да е център и единствена точка в отделен текст.

Преди дни ALI направиха концерт в Пловдив, където за пръв път изсвириха на живо новия си сингъл „The List“, а днес (20 април) ще го представят и пред публиката в София, в клуб „Строежа“ (инфо и билети ТУК!), където ще се състои и премиерата на видеото. Момчетата са на една мини крачка пред издаването на дебютния си албум, четири години след като се появиха на сцената.

Здравей, Али. Две години след последния ви сингъл „Don’t Hate Me“ пуснахте нова песен – The List, която за пореден път показва различно ваше лице.

Просто нямаме комфорта на младите банди, които експериментират с всеки албум. Ние трябва да го правим с всяка песен.

„The List“ се получи различна, защото има големи периоди между синглите ви, в които вие се развивате, или е такава от самото начало – замислена да е различна?

Гръбнакът на песента е такъв от самото начало, буквално преди още да има ALI. Но както всяка друга песен, докато не намерим звука, който ѝ отива, не я работим дори. Просто чакаме да се случи нещо и то винаги става, но не знаеш кога. Тази песен въобще не трябваше да влиза в първия ни албум. Беше много сурово демо и бяхме сигурни, че не можем да уцелим точния звук, който да я отличи, да я направи уникална. Не само спрямо останалите ни песни, но като цяло, на тукашната сцена. И я зарязахме.

Веднъж, просто я бяхме отворили, и тогава казах на Кало (б.а.Калоян Димитров – музикален продуцент и басист на ALI), че има един момент от песента, в който ми се иска да сложим нещо като корабна сирена. Щом го добавихме, звукна. Махнахме всичките електроники, защото тя беше много електронна, много синт. Сложихме брасове. Записахме саксофон с един приятел Самурая – Петър Момчев. Влезе страхотно и много ясно може да ги чуеш между двете части на втория куплет. В момента, в който казахме, че ще има брасове, песента се отвори, даде ни посока. Казахме си „Имаме хубав гръбнак на стил, а сега трябва да го счупим този стил, защото не искаме звученето да е еднопосочно. Искаме да е триизмерно“.

Колкото е различна “The List”, толкова ме върна към дебютния ви сингъл “I Come From The Future” като широта.

Много си права.

Имахме друга готова песен, която бяхме на крачка да пуснем преди албума. Много дълго обаче търсихме екип, който да заснеме видеото, защото имаме много конкретни идеи. Никой не се нави да го прави по начина, по който ние си го представяме и си казахме „Никакви сингли повече, довършваме си албума“. Но във вечерта, в която добавихме браса на “The List”, заснех едно кратко видео и го пуснах на стори във Фейсбук. Едно момиче, което не познавах лично – Рая Руменова (б.а. Рая Руменова е режисьор на клипове на Hayes & Y, МОЛЕЦ, Рут Колева и др.), тогава ми написа „Искам да направя видео на това“. В последствие разбрах, че тя е режисьор. Като се видяхме, тя вече имаше идеи, допаднахме си и видеото вече е готово. А до сега не сме имали жена режисьор и работихме страхотно заедно.

Каза, че „The List“ не е била мислена за първия ви албум. А за кой? За втория? Да не работите вече по следващ, преди да е излязъл този?

Работим два албума паралелно, защото имаме песни, които сме оставили за втория. С Кало вече си говорим за концепцията му. Но трябва да оптимизираме работата на базата на това, което сме правили до момента – кой начин е ефективен при записите и кой не. Защото с първия албум се случиха бавно нещата.

А опитът ти от Macrophone не ти ли помага?

Там по-скоро бях с по-малко опит и човека, на когто казват какво трябва да се прави в процеса на записи. Кольо (б.а. Никола Николов) китаристът беше и продуцент на музиката ни и той подреждаше как да се случват нещата. Сега аз и Кало сме в тази роля. И за нея трябва да имаш смелост да кажеш на хора, които могат да свирят на китара, за разлика от мен, аз мога само да композирам и да изпълнявам моите партии, „Ти ще свириш така и така“. От друга страна, харесвам тази липса на предишен опит, наивност дори, защото чувството е все едно си на 16 и искаш просто да правиш песни. Искам да продължа да мисля като фен на музиката, а не като музикант. Като певец пък гледам да намеря това, с което хората да ме разпознават.

Текстът на “The List” е толкова различен от силно социалния ви последен сингъл „Don’t Hate Me“.

Аз пиша текстовете, но се включват Шварц и Кало. Те много ми помагат и имат сериозен дял в писането. Шварц е бил в университета в актьорски и литературни класове. В моментите, в които забивам, защото имам нужда да добавя малко поезия, идва Шварц. Включва се с Шекспирови идеи. С двете крайности отиваме при Кало и заедно правим много хубава смес.

„The List“ специално е вдъхновена от екстремния мазохизъм, на който си готов, когато си поставиш някого или нещо като фикс идея. И както вече се очертава в последните песни е based on true stories. И въпреки че идеята за “The List” е много стара, тя стана песен буквално за 2-3 часа – всичко беше наредено, изпято, текстът – почти готов.

Вярваш ли в това, че музиката съществува в ефира, а музикантът е само проводник, който ѝ позволява да добие достъпна за всички форма?

Абсолютно. При мен всичко се случва под душа, затова се къпя по 40 мин. Седя да ме бие струята вода и след 20 мин, в които ми вървят някакви мисли, меля, например, една и съща мелодия, добавям изведнъж нота и всички си сменя посоката. Просто трябва да се изкараш от състоянията на блокажи. Но те са като джема, от постоянното повторение се ражда нещо ново. До момента всяка наша песен се е развивала по този начин. „I Come From The Future“ тръгна изведнъж, когато някой предложи да сложим църковен орган, например.

Винаги съм бил филмар, не точно мечтател, а човек, които си представя неща в бъдещето, защото вярва, че е логично така да се случат. Разигравам въображаеми разговори с познати и непознати, проектирам събития, концентрирайки се в една идея. Благодарение на това има ALI, защото успявам да се капсулирам и да се концентрирам само върху онова, което правя в даден момент, да му се отдам и да го проектирам напред в главата си.

В рамките на 2024 г. очакваме дебютния ви албум. Колко песни ще влязат?

12 или 13, защото имаме вече 6 издадени и ще е смешно да пуснем албум с 8 песни. Трябва да дадем поне толкова нови, колкото вече познати песни.

За следващия албум обаче трябва да решим каква да ни е тактиката. Дали да имаме всички песни готови и тогава да ги запишем или да ги записваме на групи, защото интернет има нужда от постоянно съдържание. За да си активен трябва например да пускаш песен на 3 месеца, а междувременно да си жив и в социалните мрежи, да захранваш с reels, live, stories, снимки… Но решението ни много зависи от това дали ще успеем да се класираме за външни фестивали догодина. На мен лично това ми е главната цел.

Колко важна е личността на всеки артист за творчеството на цялата група?

Аз съм изключително интровертен. Предпочитам да съм си вкъщи, да си цъкам игрички или музика. Това не е амплоато на рок вокал, което хората искат да видят. Но пък аз не влизам в клишето за рок вокал и не знам и дали някога ще вляза.

А дали е нужно?

Нито аз, нито групата мислим, че е нужно, но в някакви моменти сам се блазня дали да побутна леко в тази посока. Имам много здравословно, но имам и нездравословно его, което се опитвам, като се отприщи, да го посритвам в ъгъла. Личността е супер важна, но за мен е най-важно какъв си в групата. Това че ние всички работим и имаме семейства, ни държи на земята и сплотени. Ако в някакъв момент, нещата се развият и можем да се отдадем само на правенето на музика, предполагам, че в нас ще се открие това, което се иска от един артист – да бъде супер отворен, пълен рокендрол, джаста-праста, с позите и стойките, и отношението.

Достатъчна ли е  само музиката на един артист, за да изрази идеите си днес?

Предпочитам, поне на този етап, да го правя през и чрез музиката. Ако ме беше питала преди три години, щях да ти кажа, че искам да изляза напред, като Мерилин Менсън, и да казвам „Ти не ставаш! Ти си тъп!“ и т.н., защото ме дразнят страшно много хора. Все още ме дразнят, но гледам да ползвам музиката, за да им го казвам и то не толкова директно, защото тя самата е доста по-стилна, не толкова първична като мен самия.

Какво ѝ липсва на нашата алтернативна сцена?

Свободният даунлоуд прецака музиката и прецака възможността на хората да си вдигнат музикалната култура, на базата, на която да изградят критерии, a на базата на този критерии да изберат на какво да отидат и да изискват от групите. Качеството на музиката падна много, а музикантите го оправдават с „аз правя това, което ме кефи“. Но аз виждам, че си вече над 40 и си озлобен към останалите, които са се постарали да изградят качество и да звучат поне малко като външна продукция. Винаги съм гледал на себе си като на изпълнител от света, не като на изпълнител от България. Момчетата също. И се опитваме да се надцакваме с останалите изпълнители от света кой ще направи най-готиния албум.

Но в наши дни, хората не плащат за музика, което не изгражда критерии в тях, което пък не изгражда критерии в артистите, което води до ниското качество на музиката и на визията. Трябва да избием локалното от главите си, да скачаме по летвата, по която скача света.

От друга страна е доста демотивиращо, че няма ярки пример на български артисти, може би с изключение на Hayes & Y, успели да скочат въпросната летва.

Hаyes са група, която живее в Англия и правят музика на група, която живее в Англия. Ако е необходимо да идеш в чужбина, за да направиш такава музика, те са направили тази крачка, което е супер достойно за уважение. Има много групи, включително нашата, които се опитват да правят западен продукт, но са все още тук. Качеството е пред нас и нямаме оправдание да не го виждаме. Не е моя работа обаче да го показвам. Това е работа на медиите, критиците, публиката…

Добре, но ако изведнъж вземе, че се появи журналист, който започне да сипе обоснована критика, ти би ли го допуснал на вашите концерти?

Разбира се, ако е обосновано. Именно, тази обратна връзка е необходима на една група, за да се поддържа. Най-добрият ти приятел няма да ти сипе хвалебствия, а ще ти каже, ако нещо не става, нали така?

Обаче има още един играч – егото. То помага на артиста да върви напред, обаче в подобни случаи може и да го дръпне назад?

Затова има здравословно и нездравословно его. И затова на нашата репетиционна отпред има един стикер „С обувките и егото до тук!“

Така или иначе тук обоснована критика почти няма. За нас, като отрицателно мнение, не съм чул нищо повече от „ALI не ме кефят“, например. Аз съм ОК с мнението на всеки. И аз си имам групи, които не харесвам, но уважавам заради приноса им към музиката като цяло. Като Alice In Chains. За мен Pearl Jam имат един албум, но той е достатъчен да го имам в плейлиста си и да го въртя. По същият начин са моите най-любими Muse и Coldplay. До някакъв момент бяха велики за мен, бях готов да умра за тях и все още съм готов да умра за първите им неща, но след това…

Избор или невъзможност на ALI е да свирите по-често?

Невъзможност. През 2022 г. решихме, че ще правим концерти. И направихме едно лято с 8 участия. Но Дени (б.а.Деница Славова от Projector Plus) тогава ни върна бързо на земята и ни обясни, че така трудно ще гоним целите си, защото реално нямаме съдържание, имахме само 5 песни. Тогава си казахме, че започваме записи за албума. Но пък нямахме никаква възможност за концерти. През 2023 г. свирихме единствено във Варна и имахме възможност да свирим преди The Editors в Бургас, но така и не се случи. Тази година се надявам да имаме повече концерти, защото не ни остава още много работа по албума. Вече имаме няколко дати – в Пловдив (б.а. който мина на 13 април), в „Строежа“ в София, на фестивалите Hills of Rock и Rebel Rebel. Искаме октомври или ноември да пуснем албума.

Обичаме да планираме и затова всичко трябва да бъде планирано. Няма нищо лошо да имаш 200 концерта на година, ако имаш готов албум, ако има какво да промотираш. Всички искаме да свирим колкото се може повече. Затова за мен групата ще дели историята си на „преди“ и „след“ албума. До излизането му всичко е като прощъпалник. Това са едни 4 години, в които от нулата стигнахме до запис на албум, от който сме доволни. След това идва въпросът „Какво правиш?“. – Трябва да покажем, че сме банда, че можем да го изсвирим на живо.

От това, което сподели, че оставяте парчета и за следващ албум, правилно ли разбирам, че този го подреждате с концепция, в която те не се вписват?

Когато имаш визия над три песни и знаеш накъде се развиват, тогава виждаш дали е по-добре да ги издадеш в EP, да останат сингли или да станат част от цял албум. Съобразяваш се и какви други идеи имаш, дали ще се вържат с тези песни. Така да го кажа – имаме и песни, които не са за този албум, защото ще те изкарат от настроението, но пък не искаме да ги преработваме, за да паснат. Те са добри за друг албум.

Ти всъщност слушаш ли цели албуми? Колко хора биха забелязали дали си пасват песните или не?

Най-любимите ми албуми са тези, които се слушат от-до, но в момента бизнесът изключва този подход. Въпреки това има албуми като на Saint Electrics, Radiohead, Pink Floyd, които трябва да се слушат целите. От другата страна са любимите ми Muse. При техните албуми само един обичам да слушам цял – „Simulation Theory“. За себе си забелязвам, че тези албуми, които обичам да слушам цели са стари, същите, които съм слушал и едно време. Е, последно изслушах новия албум на Stop The Schizo и беше много як.

Но новата музика я слушам на сингли. Аз съм човек на синглите, все пак. Затова така правя и песните на ALI. Затова са и толкова уникални една от друга, защото се мислят по единично. Идеята на нашия албум не е да се слуша целия наведнъж, а всяко парче да си заслужава да бъде чуто. Не всички песни са за сингли. Има и такива, които са буквално в арт форма, гаражен арт рок. Те са лепилото между останалите. Но те са мислени за такива.

*Щом сте стигнали до тук, значи вече сте, ако не напълно пленени, то поне любопитни към това, което правят ALI. Затова се върнете в самото начало на текста, къде оставихме линк към повече информация и билетите за концерта на бандата довечера в „Строежа“!