Адам Люис е основател и двигател на Planetary Group, водеща фирма за развитие на артисти, базирана в Лос Анджелис. В продължение на близо 30 години той изгражда интересен бизнес модел чрез мрежа от контакти с колежански радиостанции и радиа без реклама. По този начин поставя първото стъпало, на което да стъпят новите артисти.
Адам Люис пристигна в България, за да предаде всичките си знания като лектор в третото издание на фестивала Spike Music Showcase, който е в разгара си в момента. Вижте какво ни сподели дни преди да кацне у нас.
Здравейте, г-н Люис. Стартирали сте вашата компания преди близо 30 години. Спомняте ли си какво ви накара да го направите и да се гмурнете в този толкова труден бизнес?
Planetary Group е основана през 1996 г., но аз се занимавах с това вече от няколко години. Струва ми се, че когато си млад, не си даваш сметка колко трудна е тази работа. Просто си безстрашен и скачаш без много да мислиш! Ако тогава знаех колко ще е трудно, може би нямаше да се захвана. Иначе казано – това беше всичко, което някога съм искал да правя. Израснах, изучавайки класациите на Billboard и четейки обложките на албумите. Ходех във всички магазини за албуми втора ръка и работих в колежанската радиостанция през всичките четири години докато учех. Това беше нещото, което правех със страст. Затова не ми остана друг избор, освен да вляза в този бизнес.
Какви бяха стъпките по онова време, за да развиете популярността и слушаемостта на един артист?
Преди години имаше повече хора, от които зависи един артист и механизъм, който да шлифова този артист. Трябваше да се появиш в пресата, по радиото и разбира се по MTV. Трябваше да се представиш пред DJ-ите, програмните директори и музикалните редактори, за да ги убедиш да подкрепят артиста ти. Също така, много по-малко музика се издаваше тогава. Системата беше подчинена на големите лейбъли, но имаше и много силна сцена за независимите лейбъли. Нямаше обаче толкова много самоиздаващи се проекти като днес.
Добре. А какъв е пътят на един артист днес? Променило ли се е нещо?
Все още имаш нужда от радиото и пиара със сигурност. Видеото обаче вече е „съдържание“, което се използва за различни цели на социалните мрежи. Хората, които решават какво да се появи пред широката публика са все по-маловажни, когато става въпрос за старта на кариерата на нов артист. Но те все още са там, когато артистите станат популярни. Просто вече може да започнеш да създаваш историята си без тях, а през социалните мрежи и Spotify. Затова вече и ние развиваме социални мрежи и присъствие в стрийминг платформи. И трябва да правим всичко това едновременно. Не можеш просто да си избереш и да развиваш само един или друг канал.
Вие ли търсите новите артисти или те – вас?
И двете. За щастие, правя това от достатъчно много време, за да изградя много добра мрежа от хора, които ме държат в течение с интересните нови артисти, с които те самите работят или просто са открили. Също така обичам да обикалям по различни шоукейс фестивали по света, за да опитам да намеря някой страхотен нов талант. Предпочитам го пред това просто да стоя и да цъкам в Spotify по цял ден. Искам да видя бандата или артиста. Няма по-добър радар от усещането за добро шоу на живо. Особено, ако не си очаквал да ти се случи.
(ВИЖ ОЩЕ:_SMALL TALLKS_ със Steve Lillywhite: Ако не харесам гласа, няма да слушам бандата)
Преди години сте изградил голяма мрежа от контакти с колежански радиостанции и радиа без реклама. Спомняш ли си от къде ти хрумна идеята да го направиш?
Нашият екип е най-големият екип, в сравнение с конкурентите ни, който работи с колежанските радиостанции. В контакт сме с повече от 300 радиостанции, които представят еърплея си на седмична база. Говорим с тях всяка седмица, за да ги убедим да чуят музиката на нашите клиенти, да обмислят и, надяваме се, да пускат тази музика. Преди да основа Planetary бях музикален директор на радиостанцията в моя колеж и от там ми дойде идеята да стартирам този бизнес.
Защо се концентрирате точно върху тези радиостанции?
Защото колежът, общността и това, което наричаме радио без реклами наистина подкрепят новите артисти. Има поне едно във всеки град в Америка. Можеш да започнеш да изграждаш нов артист именно там и може да обединиш цели общности около него. За разлика от Топ 40 радиата, тези станции търсят нови артисти и нова музика за програмите си. Затова винаги са били идеално място за печелене на национална популярност за новите артисти.
С какви трудности се сблъсквате?
Когато започвахме, както при всяко ново нещо, трябваше да си намеря клиенти, които да ми се доверят, въпреки че бях новак. Разчитах на реклама от уста на уста, за да ни открият. Сега, с интернет, хората могат да ни открият много по-лесно!
Как контактът с тези колежански радиостанции ви помагаше тогава и как сега?
Ако един артист получи добър еърплей в тях, може да започне да надгражда на тези пазари, на които го излъчват. Може да бъде интервюиран в тези радиа, станциите може да спонсорират живите му участия, артистите могат да свирят на живо в студията им. Това се случваше преди, случва се и сега. Много хора използват този еърплей, в комбинация със статистиката от Spotify, за да определят къде точно се намират феновете им, за да могат да фокусират усилията си там. Очевидно, ако получи много излъчвания, артистът може да влезе и в националните класации също, което е много добре за разпознаваемостта му на национално ниво.
Промени ли се силата на радиото в последните години и как?
Да. Вече не е най-предпочитаното място за промотиране на артисти. Очевидно Spotify и социалните мрежи са по-голямата част от маркетинг плановете.
Обаче, радиото не е мъртво! То все още има силно влияние. Безплатно е за слушане. Навсякъде е и можеш да го слушаш по всякакъв начин – чрез приложение или в мрежата. То генерира съдържание от предаванията си на живо, което да използлваш за социалните канали на артистите.
Топ 40 радиостанции са голямо предизвикателство. Обаче колежанските са все още много популярни. Там има водещи, които са лидери на мнение в собствените си общности. Те лично подбират нова музика и съдържание, а хората все още търсят някой, който да прави този избор вместо тях. Затова публиката им вярва, а от там и мнението им придобива тежест и те могат успешно да лансират нови артисти.
И най-накрая, мисля, че тези предавания са мястото, където новите артисти могат да се конкурират при равни условия. Въпреки че всеки може да направи пробив в социалните мрежи и Spotify, трябва да знаем, че тези виртуални пространства са контролирани все повече от най-големите лейбъли. Докато колежанските не са! Те са движени изцяло от музиката. Ако радиото я хареса, я програмира за излъчване. Заради това станциите, с които работим са жизнено важни за развитието на нови артисти.
Успяха ли технологичните промени да повлияят на разнообразието от музикални стилове? Замряха ли някои от най-популярните стилове, точно заради новия ред?
Музикалните стилове се променят постоянно. И това винаги ще е така. С преминаването в дигитални формати можем да изпращаме на медиите повече и по-лесно музика от преди, защото вече няма пощенски или производствени разходи. Това помогна на много по-малки изпълнители и лейбъли да представят музиката си.
Кой е ключът към сърцето на музикалния редактор?
Страхотното парче винаги е най-добрият ключ!
Също – ако е презентирано по професионален начин, с цялата информация, от която редакторът се нуждае. Ако представиш добра музика по професионален начин и правиш това, което говориш – тогава всички, от които зависи разпространението на музиката на артиста ти ще харесват да работят с теб. Толкова много хора в този бизнес не ги е грижа за детайлите, обещават твърде много и не дават почти нищо – това гори мостове!
Съществува ли музика, която не е подходяща за излъчване по радио?
На колежанските радиа, може да предложиш почти всички стилове, ако музиката е качествена. Програмите им са наистина разнообразни. Просто някои стилове ще бъдат излъчвани по-малко и в специализирани предавания, като метъл, хард рок, джаз, техно и т.н. Също така радиата харесват песни, които не са много дълги и не съдържат неприличен език. Псувните не са разрешени в ефир в САЩ.
Коя част от професията ви хората не виждат и не разбират?
Хората си мислят, че само висим бекстейдж с всичките мацки и наркотици и купонясваме през цялото време. Мислят, че тази работа е много лесна и всъщност дори не е „работа“. В действителност, повечето не издържат, като влязат в този бизнес. Адски трудно е. Само професионалистите оцеляват. Организираните. Честните и и искрените. Всички останали прегарят само след няколко години. Това е малък бизнес. Ако си вършиш добре работата, хората ще разберат. Ако правиш гадни неща – също ще разберат.
Кои са първите три съвета, които даваш на нов артист?
Промотирай музиката си. Хората няма да открият музиката ти сами. Трябва да направиш всичко, което можеш, за да я покажеш и тя да бъде чута. Инвестирай в професионалисти, които да ти помогнат да се покажеш, така че да изстискаш целия потенциал от всяко свое парче. Направи така, че всяко нещо, което издаваш да си струва.
Толкова много артисти инвестират всичките си пари в правене на музика, и след това нямат пари за маркетинг. Убеди се, че имаш бюджет за промотиране. Запиши една песен по-малко, ако се налага, за да ти останат пари.
Направи си план. Първо запиши всички парчета и заснеми всички клипове. След това направи маркетинг план и издай музиката си по обмислен, организиран начин през времето. А не да я издадеш и чак тогава да мислиш как да я промотираш. Толкова много артисти се свързват с мен чак след като са издали албума си и се нуждаят от помощ. Това не е идеалния вариант.
Коя черта от характера на артиста му пречи най-много?
Прекаленото обмисляне на всичко, преправяне до степен, че музиката остава без душа. Не прекалявайте с продуцирането и миксирането, за да не убиете песента!
Неорганизираността. Постоянното бързане.
Прекарват много време в правенето на музика. А трябва да отделят време, за да разгърнат потенциала на музиката си с добре обмислен маркетингов план.
Отказвал ли си някога да менажираш или да организираш турне на артист и защо?
Да. Някои артисти не искат да се вслушват в съвети. Мислят си, че знаят всичко. Или просто не е приятно да се занимаваш с тях. Не оставят професионалистите да свършат работата си. В тези случаи ние се оттегляме. Искаме артистите да участват в целия процес, разбира се, но трябва да сме сигурни, че всички сме на една и съща вълна.
С други артисти сме спирали да работим, защото са били въвлечени в обидни или съмнителни ситуации, а ние не искаме да сме част от това. Използваме доброто си име, за да привличаме внимание към клиентите си, не можем да го рискуваме.
Работата с кои артисти бихте използвали като визитна картичка на компанията си?
Много се гордея, че сме открили някои артисти рано и сме ги представили на американския пазар, и по-специално – артисти от чужбина. Да си първи винаги е чудесен повод за хвалба! Затова и пътувам, затова и се съгласих да дойда на шоукейс фестивала Spike в Пловдив. Никога не знаеш къде ще отриеш следващия страхотен артист. Затова и домакинстваме сцена на SXSW и New Colossus в Ню Йорк. Там представяме почти само артисти от чужбина.
Наистина горд съм, че сме представили на публиката в Северна Америка артисти като Courtney Barnett, Arlo Parks, Yard Act, Last Dinner Party, BTS, Soccer Mommy, Vacations, CHAI, Chappell Roan и Portugal, The Man. Има още толкова много. Това просто са най-скорошните!
