Steve Lillywhite е истинска легенда в музиката. През последните 50 години е продуцирал албуми на U2, Dave Matthews Band, Rolling Stones, Peter Gabriel, The Killers, Talking Heads, 30 Seconds To Mars и много други, а на витрината си е наредил 6 награди Grammy, включително „Продуцент на годината“ през 2006 г. Днес живее в Бали и се е отдал на заслужена почивка, но само след дни ще пристигне като специален гост лектор на третото издание на шоукейс фестивала Spike в Пловдив (23-25 май 2024 г.). Успяхме да поговорим с него за дългия път, който е извървял в музикалния бизнес – вижте Епизод 3 на рубриката ни _MALL TALKS_ в нашия YouTube канал или в края на тази статия.
КОЙ Е STEVE LILLYWHITE?
Steve започва своята шеметна кариера като обикновен помощник в звукозаписно студио PolyGram в Англия през 1972 г. Шефът на студиото позволява на работниците да записват дема на приятели в малкото свободни часове. Повярвал в прохождащата ню уейв група Ultravox!, той им записва демо и те успяват да стигнат до договор с Island Records и връщат услугата на Lillywhite, като изискват именно той да е музикален продуцент на първия им албум. Работи неуморно и продуцира първият солов албум на Johnny Thunders “So Alone”, а първия си хит постига със сингъла „Hong Kong Garden“ на Siouxsie and the Banshees.
80-ТЕ
С няколко хита зад гърба си, едва на 23 Steve Lillywhite започва работа по дебютния албум на никому неизвестните тогава U2, а от съвместната им работа се ражда „Boy“ (1980). В този екип записват и втория, и третия албум на рок легендите – “October” (1981) и “War” (1983). С различни по дължина паузи през годините Lillywhite работи с U2 и до днес, като част от песните в „Achtung Baby!“, „The Joshua Tree” гига хитът „Beautiful Day“ и целият „How to Dismantle an Atomic Bomb“ също са негово дело.
До края на 80-те Lillywhite продуцира един албум за Rolling Stones – “Dirty Work” (1986), третия албум на Peter Gabriel, който носи неговото име и се смята за соловия пробив на музиканта (1980), последния албум на Talking Heads “Naked” (1988), “If I Should Fall From Grace with God” (1988) и „Peace and Love“ (1989) за култовите The Pogues
90-ТЕ
През 90-те историята се повтаря в Щатите, където Lillywhite дава летящ старт на фантастичните Dave Matthews Band с първите им три албума – “Under the Table and Dreaming” (1994), „Crash“ (1996) и „Before These Crowded Streets“ (1998). Кариерата му е тясно свързана и с успеха на фантастичния Morrissey и три от албумите му – „Vauxhall and I“ (1994), “Southpaw Grammer” (1995) и “Maladjusted” (1997).
СЛЕД 2000 Г.
Инстинктът за успех на Lillywhite не е обвързан с жанрове, поколения или определена географска територия. Той работи еднакво добре с пънкарите от 70-те, ню уейв и рок вълната от 80-те, преходните бунтари от 90-те и новите рок и алтернативни поколения след 2000 г. Вече в Щатите той записва с поп сензацията Jason Mraz неговия “Mr. A-Z”, който е безспорен комерсиален успех, С неповторимия Chris Cornell сътворяват втория му солов албум “Carry On” (2007). В същата година помага на Matchbox Twenty да пуснат компилацията си „Exile on Mainstream“. Влиза в дълга музикална авантюра и с Thirty Seconds to Mars и заедно с Джаред Лето продуцира два техни албума – „This is War“ (2009) и „Love, Lust, Faith and Dreams“ (2013). А през 2012 г. е един от продуцентите на албума “Battle Born” на The Killers.
Биографията на Steve Lillywhite като че ли е безкрайна, и няма как да е другояче щом статистиците твърдят, че е записал името си в кредитите на над 500 музикални проекта. Но ето малка част от това, което легендарният продуцент разказа на нас:
Работил си с толкова много страхотни артисти, но предполагам, че като си влизал с тях в студио, в самото начало, не си можел да предвидиш, че заедно ще създадете непреходна музика. Какво точно правехте в студиото с тях тогава? Освен магия, може би.
Обичам да си мисля, че имам добър вкус. Изпробвал съм и съм избирал много добри артисти, с които да работя. Обичам добри и креативни хора. Ако имам двама артисти – единият – добър, а другият велик, винаги ще предпочета да работя с великия артист, защото, разбира се, искам да съм успешен и искам и те да са успешни.
Дали те разбирам правилно? Ти избираш да работиш с артиста, а не с неговата музика конкретно, не с песните или идеите му.
Не, не, не. И двете. И двете. Но ако вярвам в артиста, аз вярвам, че заедно можем да създадем велика музика. Като U2. Аз повярвах в тях, въпреки че те бяха в самото начало. Dave Matthews Band – аз повярвах в артиста. Така че, вероятно, аз вярвам повече в артиста отколкото в песните.
А какво те накара да повярваш в U2 конкретно?
Отидох да ги гледам на концерт и имаше нещо. Имаше нещо в начина, по който Боно беше като… той се превръщаше в някой друг, когато се качеше на сцена. Беше почти като шаман,
Това което обичам да мисля, че мога да правя понякога, е да помогна един артист да се вдъхнови, за да напише добра песен също. Аз не мога да пиша песни, но мога да накарам тях да се чувстват добре със самите себе си и тогава те могат да напишат добра песен.
Позволявал ли си си да мислиш, че U2, например, са се развили по този начин и заради теб? Заради твоите съвети, заради твоя начин на работа.
Разбира се. Аз бях експертът в звукозаписното студио, а те бяха много млади, Никога не бяха влизали в студио. И въпреки, че разликата във възрастта ни е 5 години, когато си на 23, а те са на 18, тази разлика е много голяма всъщност. Те бяха млади и гледаха на мен, 23-годишният, сякаш аз съм шефът. Беше забавно.Мисля, че ме слушаха много повече тогава отколкото сега.
А как избираш с кого да работиш?
Първото нещо, което слушам е гласът. Обичам да имам глас, на който самият аз се наслаждавам да слушам. Песните слушам в последствие. Но, ако не харесам гласа, няма да продължа да слушам изобщо. Защо, ако чуеш песен и си кажеш „Не харесвам тази песен“, но я чуеш още няколко пъти, накрая може и да ти хареса. Случвало ти се е, нали?
Но когато чуем един глас винаги ще имаме едно и също мнение за изпълнителят – „Харесвам го“, „Не го харесвам“, „Харесвам го много“. Начинът, по който мислиш за звука на гласа никога не се променя. Дори и да са добри песните, ако не харесвам гласа на певеца, аз не съм правилният човек, който да продуцира записите.
Говорим за изкуство, но ти си продуцент – човекът, от когото всички очакват да превърне една добра идея в хит. Къде намираш баланса между изкуството и бизнесът?
О, това е много тънка граница, защото аз не просто искам да правя изкуство. Това, в което вярвам е, че в голямото изкуство има голям бизнес. Вярвам, че разбирам връзката между изкуство и бизнес и тази увереност идва от вярата ми в моя вкус. Правейки добро изкуство, това му дава стойност.
