Те са Tonodero и единствената необходимост да бъдат представени е, че името на групата е съвсем ново. Гравитира едва от няколко месеца. Отвътре обаче всички са стари любими познайници от знакови рок банди, които публиката разпознава и на тъмно. Че кой ще сбърка характерния глас на Димитър Василев – Нуфри (Pyromania, Panican Whyasker) и текстовете му, които са емблематични за две десетилетия БГ рок. Няма да познаете тази монолитна бас линия на Александър Обретенов (D2, Panican Whyasker)?! А какво да говорим изобщо за метронома на барабаните Деян Драгиев – Даката (Babyface Clan, Panican Whyasker, „Ревю“, Me and My Devil, Saint Electrics и т.н.). Може би единствено е нужно да припомним китарата на Димитър Попов- Димбеца. Ще го направим само с името на една група – „Нова генерация“.
След като е напълно ясно, че тук иде реч не за нова банда, а за една супергрупа, бързам да кажа, че във време от 5 месеца те пуснаха два сингъла с клипове. Дебютният „Идвам за теб“ и „Децата“, който направи премиера преди дни. И двата са абсолютен, класически рок с вкус на 70-те.
ДЕЦАТА И СЛЕД ТОВА
Текстът на „Децата“ е на Нуфри, както и на всички останали парчета, които предстои да чуем. Идеята е на Димбеца, както и на всички останали парчета, които предстои да чуем. Сглобяването е общо усилие, както и на всички останали парчета…. Машината може да е нова, но зъбните колелца са добре смазани. Всяко си знае мястото и резултатът е видим, а не остава само между стените на репетиционната. Видеото на „Децата“ е реализирано от Нуфри, за който отдавна знаем, че има добър поглед за визията на музиката си. Рамо му удря и фотографът Елена Ненкова, с която заснемат клипа.
„Обещаваме да пускаме по-често парчета. Очаквайте скоро третото и четвъртото!“ Ето така вместо „добър ден“ подкарва разговора басистът на групата Александър Обретенов. Учудваща е тази смелост и така категорично даденото обещание. Особено в сферата на музикалния бизнес, който в българския си вариант никога не се случва по график. Но. Тук има едно голямо „но“. Даже две. И точно те дават увереност на музиканта да стартира с обещания. Първо, защото Tonodero имат почти готов цял албум. Всички парчета са записани в демо версии и си имат текст. Около 10 на брой са и с постоянството, което демонстрират до момента, момчетата ще ги извадят есента или най-късно около Коледа тази година. И второ: „Давам обещания и защото познавам хората, с който работя“, казва Александър, а гласът му в телефонната слушалка не трепва. Как да не се довериш?!
КАК СЕ СЪБИРАТ?
Снимка: Елена Ненкова
Фактът, че трима от четиримата членове на Tonodero всъщност свирят заедно и в Panican Whyasker, лесно може да подведе логиката и човек да прецени, че те са поканили Димитър Попов да хване китарата и да направят нова банда. Всъщност – нищо подобно. Няма никакво значение, че Александър, Нуфри и Даката свирят заедно с Panican, просто защото те свирят в толкова много проекти, в част от които също се засичат. Т.е. това не е видоизменен Panican Whyasker. „Ние сме музиканти и обединението ни не идва от Panican, а от това, че изповядваме вкус към рокендрола от 70-те специално – Black Sabbath, Led Zeppelin…“.
И още по-важно – не те, а самият Димитър Попов, който дълги години беше слязъл от музикалната сцена, ги събира. Един по един. По приятелски. „Димбеца е един изключителен човек и наш приятел. Дълги години след „Нова генерация“, живя извън България. После се завърна и със свежи сили дойде с тези рифове, които всъщност ние направихме на песни. Той е в основата. Той е сърцето на тази група“, категоричен е Александър Обретенов. “Toй дойде вече запален, дори “горящ”. Зажаднял. Хората, които носят чувствителността, която носи той, няма как да изгасят пламъка си към музиката. Всъщност Дими запали нас, не ние него“, продължи той.
Хронологично, първият, при когото отива Дими Попов е Даката. Александър пък живее съвсем наблизо и се завъртял около тях. Имат и общи компании. „Нямаше нищо по-логично от едно „Искате ли да посвирим?“. И от това „Искате ли да посвирим?“ стигнахме до тук“, казва басистът. Вече циркулира и легенда за домашната ракия на Димбеца, която ги събрала. Оказа се, че съвсем не е легенда, а е приятната част от истината за основаването на Tonodero.
ПРОДУКТИВНИ В БЪЛГАРИЯ
Големият плюс на момчетата е, че вече не са хлапета с големи мечти и талант. Достатъчно са врели и кипели в родната музикална реалност и всеки от тях съвсем ясно знае пътя, по който да стигне до публиката, да реализира усилията си и да не ги остави затворени между четирите стени на репетиционната, а да ги докара до студио, после до микс и мастериране, до снимачна площадка и на финала до феновете и живите концерти. И то в рамките на месеци. Времето е много важно, защото съвсем често става така, че в продължение на години даден артист работи по песен или албум, докато на финала, в датата на излизане, вече толкова са му писнали, че сам не им се радва.
Опитът и на четиримата от Tonodero е този, който им показва именно този най-кратък път, за да са вече на втора база (сингъл). „Това че рок музиката има няколко нули по-малко в броя на гледанията в Youtube, в сравнение с други жанрове, изключително мнoго зависи и от нас. Вината нещо да не е достатъчно популярно или гледано е именно в количествотo, качеството и врeмето, в което тази музика се издава. Затова и мислим да сме по-отговорни към собствената си продукция”, продължава с обещанията Александър.
В гласа му личи как огънчето му гори, защото с Tonodero прави нещо, което истински го радва, а и явно получават обратна връзка от публиката си, което ги амбицира допълнително. „Не знам дали е, защото няма мейнстрийм рокендрол на български в България, или хората просто са зажаднели за истински китарен рок без особени претенции и поучаване. Публиката се кефи на тези песни. А е странно, че в тази ниша нямаме много групи. В крайна сметка това е, в най-добрия смисъл на думата комерсиален, т.е. приятен за слушане, рокендрол, който като стил е свръх популярен в света“. И точно такъв класически рок, без експерименти, обещава Александър: „Това, което може да се очаква от нас, е жица и рок!“ Точка.
За съжаление обаче, още не са се тествали пред публика (освен пред няколко приятели), защото се появиха точно, когато Covid отново затвори всичко в България. Но са неприлично убедени, че ще ни дадат страхотни концерти, пълни с енергия. „Музиката ни е взривоопасна!“, заканва се басистът. Самочувствието е не по-малък фактор при качването на нивото и качеството на работа. Е, разбира се в градивни размери, колкото да поддържа амбицията нащрек.
ДИСЦИПЛИНА И ЕЖЕДНЕВНА БОРБА
Tonodero са част от една нова, доста мощна вълна на българската рок и алтернативна сцена, която се роди от неочакваното количество време, което освободи пандемията. Без турнета и концерти, музикантите направиха единственото, което можаха – влязоха в репетиционните и студията. Но оптимизмът трябва да е разумен и премислен.
Според Обретенов, за да се задържи тази тенденция трябва постоянство. „Първо трябва да правим музика, но авторска. А не всяка песен да е различна, защото си се вдъхновил от някой любим артист. Да правим собствена, истински оригинална музика. Да намерим себе си като хора и музиканти. Да не имитираме нон-стоп цял живот някакви хора, на които се възхищаваме. Да сме много по-дисциплинирани, да композираме и да издаваме. Да се издърпваме сами нагоре. Да предлагаме добро шоу на живо – не само да свирим добре и да имаме добър звук, но и визуално. Това е начинът тази музика да се развива, а с нея – музикантите и бандите. Дисциплина и ежедневно борене с живота и себе си!“, смята Александър Обретенов.
Снимка: Елена Ненкова
Щом обаче, започнахме да говорим за музиката като бизнес веднага усетих раздразнението му. „Не знам защо в XXI век трябва да продължаваме да си обясняваме, че бизнес не е лоша дума. Музиката, като всяко нещо, е свързана с разходи и приход и ако искаме да е част от ежедневието ни, тя трябва да е работа като всяка друга. За да е професионално нивото на продукцията, музиката трябва да е бизнес“, заявява той и не оставя място дори за крачка назад.
НЕВИДИМИЯТ МУЗИКАНТ
Както в него, така и в още не малко негови колеги Covid е довел и осъзнаването на още един неприятен факт за родния музикант – не бива да е невидим, институционално невидими. „Нарекоха ни маргинали. Колкото и обидно да е, в един момент започваш да се питаш: „ А те, институциите, знаят ли, че съществуваш? И ако си бил невидим за тях, как би могъл да искаш помощ в момента, в който наистина имаш нужда?!“. Щом вече си е задал тези въпроси явно им е намерил и отговор, или поне го търси. Отговорът обаче е личен и приляга към всеки според убежденията му. Достатъчно е ситуацията да направи всички по-гъвкави и задаващи въпроси.
А вместо финал на разговора Александър ни сподели още една добра музикална новина. Този път свързана с основаната му банда D2. Още другия месец, заедно с Митко Кърнев и останалите момчета, планират да започнат композирането на нов албум. Последният им – „Феникс“, датира от 2014 г. „Ще се чуваме и занапред с музикални новини“, обеща Александър.
