Ако сте се сблъсквали по-отблизо с шизофреник, то тогава ви е напълно ясно какво е да жонглираш между двете сестри Ива и Елена, които всъщност са едно и двете им половини идеално се събират в пълнота в групата им IVA.
На сцена (последно се уверих в това на 10 февруари в Swingin’ Hall) са най-хармоничната музикална хидра, само че не с глави на дракони, а по-скоро с гърла като на Джанис Джоплин, Шейла Сю, но същевременно и на Ива, и Елена, самите те. „Музикално не спорим за разлика от живота. Бързо и лесно намираме консенсус в музиката. Когато държиш на това, с което се занимаваш, гледаш да поддържаш отношенията по-спокойни и равни“, казва изключително балансираната, премерена, заклето вярваща в работата, като причина за успех, по-малка сестра Ива. В ежедневния живот обаче са Зорница и Вечерница – почти винаги в опозиция. От което жестоко много се забавляват помежду си, а и с останалите. Без да броим критичните моменти на сблъсък, от които после се раждат невероятни общи спомени (за един такъв, свързан с много на брой крайно драматични панталони ни разказаха по-надолу.)
Снимка: Licata.bg
УБИЙ ЛЮБОВТА
И ако преди две години тези две галактики ни посрещнаха с тъкмо излязъл албум Beautiful Medness, то сега ги заварих със стегнати куфари, пътувайки доста начесто с музиката си. Е, и с един чисто нов сингъл – „I Killed The Early Days of Love“, от който ще започна, но всъщност бяхме оставили за края на разговора, защото все пак става дума за любов и трябваше да сме отворили широко всички чакри.
(Прочети още: IVA – сблъсък на две музикални галактики)
Текстът на „I Killed The Early Days of Love“ по традиция е на Елена, която става все „по-оптимистична“ в заигравките си с темата, като този път убива лелеяното чувство още в родилния дом. Но това се случва в паралелния свят, в който тя влиза за да „открадне“ текстовете си. Докато в реалния живот безобразно вярва в любовта – „гледам да се влюбвам по няколко пъти на ден…, за да мога да пиша“ и запява “Love is in the air”. Светкавично се включи и кучето Дежа ву, иначе тихо присъствие на забавата ни. „Трудно я възприемам тази любов, не ми дава спокойствие. Доста силно чувство, но пък и водещо за всичко, което правя“, преливайки от смях разказва Елена от уютната трапезария в дома им, докато следобедното февруарско слънце си прави шеги със слънчеви зайчета по масата около ръката ѝ.
Разбира се (как не се досетих сама) текстът на „I Killed The Early Days of Love“ е писан след като любовта е изживяна, а момичето с глас като на Джоплин вдига рамене и казва „щастливо се влюбвам, просто винаги е много силно“. И обещава парчетата от предстоящия албум да са „още по-оптимистични“ (сарказмът е оръжие на интелигентните).
ТРУДНО Е ДА СИ ЩАСТЛИВ
И като подхвърлихме опцията „Щастливи песни за любов“, Ива се включи с едно от брилянтните си твърдения: „Много е трудно да си щастлив“. „Тъжна музика се пише много по-лесно, защото минорът, като логика и звук, е много по-пълен. Но пък винаги съм много доволна от себе си, когато успея да напиша нещо позитивно“, бърза да добави тя. Последното изречение дава пореден повод на момичетата за сблъсък на „аз“-овете. Елена само пуска мухата, че изпраща на сестра си щастливи идеи, а тя ги превръща в такива, на които да си режеш вените, а Ива съвсем сериозно не ѝ остава длъжна: „Обичам да си доказвам, че мога и в повечето случаи, като ми прати тъжна песен, аз я правя весела и обратното. Затова може би аз съм виновна парчетата ни да са такива!“
БЕЗ ГРАНИЦИ
За пореден път се убеждавам, че за Ива и Елена граници няма – нито музикални, нито географски, нито психологически. Няма граници между търсенията на сърцето и на плътта. И двете са им толкова интересни, че се превръщат в песни. „Те са свързани. Не е ли така?! Аз така си я живея любовта, чрез плътски удоволствия“, пуска тънка усмивка Елена, която обича да казва, че по професия е бохем, а любимият ѝ грях е гроздето (да се чете: вино и вина) и добавя „Граничим само с величието и вечността, защото когато мечтата стане цел падат всички ограничения“.
От другата страна се обажда прагматичният ум на Ива, която веднага заковава своята гледна точка. „За нас е важно да се образоваме, да учим нови неща. Търся, чета, за да стана по-добра версия на себе си, а това много ме разкрива като личност и разбиране на света. Така израстваш, защото намираш начини да си отговаряш на въпросите. Просто трябва да си любопитен, защото животът е много интересно място“.
Снимка: Licata.bg
НА ПЪТ
Но да се върнем към началото, в което ви казах, че този път заварих IVA със стегнати куфари. Само ще вмъкна поредното доказателство за тези две различни галактики – Ива и Елена. Докато преди две години Елена живееше в Барселона, а Ива в София, сега голямата сестра се е застояла в България (защото е счупила и двата си крака един след друг, но за щастие вече е добре), а малката – обикаля Европа по Еразъм в последния етап на следването си по Архитектура. Куфарите в случая обаче бяха стегнати към поредния шоукейс фестивал, към който бандата се беше запътила – Future Echos в Швеция, и който тъкмо отмина – 16-18 февруари.
Всичко тръгва от първото им участие на подобен форум – българския Spike festival в Пловдив. Получават покана от организатора Боян Пинтер, но за малко да не отидат, защото датите на събитието съвпадат с дългоочакван концерт на сър Елтън Джон във Франкфурт, за който Ива отдавна има билети. Но съдба/карма/висша сила се намесва. Докато IVA обмислят как да отиграят ситуацията, двете сестри срещат Боян в един бар. Разказват му драматургията с концерта и той решава проблема им, като ги пуска да свирят в първия ден на Spike, а веднага след това Ива излита за Франкфурт.
Това е и първото им голямо свирене след дълго затишие. Всъщност, след излизането на албума Beautiful Madness преди две години, момичетата не бяха пускали нищо освен един самостоятелен двоен сингъл на български на Ива. На това „завръщане“ на сцена обаче те имат ключов зрител – бъдещата им мениджърка – Екатерина Бажанова, която работи в Барселона. Специалистката затвърждава впечатленията си от IVA и на шоукейса в Румъния Mastering the Music Business, за който бандата си спечелва покана след представянето в Пловдив, и започват работа заедно. И така въоръжени с два шоукейса зад гърба си, мениджър и стабилен лейбъл (също „спечелен“ от Spike) – френския Believe Rocords, IVA правят явно доста добро впечатление на организаторите на Юросоник в Грьонинген. Получават мигновена покана и светкавично одобрение за изданието през януари 2023 г. Както казва хладният ум в екипа Ива: „Ако не беше тази среща с Боян в бара, нищо нямаше да е същото“.
НЯКОЛКО ПРОБЛЕМНИ ПАНТАЛОНА
Стигайки до Юросоник идва мястото на най-забавното лирично отклонение в разговора ни, което и най-доброто въображение трудно ще измисли. Събитието се разиграва точно преди да излязат на участието си в Грьонинген.
След 12 часово пътуване, изпуснати връзки, въпреки екселската таблица на Ива, група IVA се озовава в бекстейджа на фестивала. Всички са на линия с изключение на сценични панталон на Елена, което води до обвинения в „саботаж“ към Ива. Следват драматични разговори на висок тон, обилно поляти със сълзи в гримьорната. На помощ се притичва приятелка, която ще присъства на концерта. Участието наближава и Ива започва да се облича. Дърпа своя латексов панталон и той се разпаря под ръцете ѝ. Вече и двете нямат какво да обуят. За щастие приятелката пристига и панталонът, донесен за Елена, автоматично отива при Ива, но с развален цип. Лепят го с гафер, мятат китарата отгоре и всичко заспива. Елена пък взима панталона на приятелката, а тя облича последната останала долна дреха – дънките на Ива. Успяхте ли да проследите завъртането?! „По-късно разбрахме, че панталонът на барабаниста също се бил скъсал“, вече едвам диша от смях Елена.
Снимка: Licata.bg
Ако игнорираме изключително забавния резултат от това объркване, Ива и Елена признават, че способността да се организират бързо и да отреагират във всяка ситуация е едно от най-ценните неща, които научават на тези шоукейс фестивалите. Е, спечелват си и много полезни контакти. След като вече имат мениджър и лейбъл, в момента двете работят за добри връзки с букъри за концерти в Европа. И добре се справят. Запознават се и с колеги, включително Дуа Липа. Лично Ива вече е спец по подреждане на сцени, организация и логистика на хора.
АЛБУМ НА ХОРИЗОНТА
С Ива и Елена си разказахме всичко това, за да установим накрая през колко много неща са преминали в последните две години, колко още по-различни са станали, как е израснала музиката им и самите те. До днес, когато вече готвят втората си тава. Сега обаче имат професионален екип зад гърба си и ясен план. Албумът ще е на лице до края на годината, а преди това чакаме нов сингъл. IVA обаче имат доста парчета от началото на кариерата си, които така ѝ не са издали, а феновете пеят с пълно гърло по живите участия. Затова групата е решила във всеки нов албум да пуска по 1-2 стари песни, за да задоволи желанията на хората, които ги поддържат най-силно.
И колкото и характерният им почерк натрапчиво да стърже и през най-новата им продукция „I Killed The Early Days of Love“, ясно се чува още по-стремителното залитане на Ива към джаза по време на композиране, и по-структурираните текстове на Елена. „Искаме ново звучене, за да няма тази стилова стигма, която да доведе слушателите до скука. Искаме да се развиваме, за да намираме други посоки, други идеи, друг звук“, обяснява разпалено Ива. „Моята линия в писането е стабилна. Структурата на текстовете, които ще чуете и прочетете в новия албум, е съвсем различна, но почеркът си е същият. При мен нищо не се е променило – историите са си същите, темите са си същите. Растеж няма“, забавлява се със самоиронията си голямата сестра.
О, МУЗО
Снимка: Licata.bg
На Ива и трябва много работа и напрежение, за да улови музата си. „При мен става с много работа и тя изведнъж решава да дойде. Аз съм абсолютно убедена и живея с максимата, че трябва много да се работи, за да се постигне каквото и да било. И може би най-работливите ги навестява музата най-често. При мен идва, когато трябва да изляза и имам само 10 минути. Налага се да нахвърлям, каквото ме е заляло, а след дни или седмици се връщам към процеса вече без опиянение, а само с разум и мисъл“.
Естествено Елена „абсолютно не е съгласна“ – „Правиш каквото си искаш и ситуациите в живота се случват по един или друг начин“ е нейната теза. На нея лично са ѝ „необходими само любов и силни усещания“. Разумът не се намесва в писането на текстове. „Когато пиша наистина съм в паралелен свят, дори не мисля, че действието се развива тук в реалността“, описва красивото си убежище Елена. А на мен не спира да ми е интересно да влизам в този неин свят със всеки следващ сингъл, водена за ръка от вълшебната смес от звуци на Ива.
