Двете сестри Ива и Елена Тодорови, които се подвизават под общото име IVA, издадоха първия си албум, който се казва Beautiful Madness и има 7 авторски парчета. Само че, за тази две момичета съвсем не е достатъчно, дори не би било вярно, да пишем единствено фактите от новината за дебютната им тава. Тя е много повече чувства, и повод за лични размисли, отколкото музикално събитие за българската сцена (не че не е и такова). Затова ще започнем отдалеко за тях двете, за да ви преведем по тясната пътека на логиката в тази „лудост“, и накрая да си пуснете албума им и да го слушате с разбиране.
Във астрономията примери за забележително взаимодействие е галактическият сблъсък, който може да доведе до сливане на галактики. Точно такива две диаметрално различни галактики са Ива и Елена. Докато в една точно определена точка (музиката на IVA) двете не се пресичат. Сблъсъкът в нея не може да бъде избегнат, защото както в астрономията, така и при тях – той е често срещано явление по време на гравитационна еволюция. В превод – еволюция на звука, стила и разбирането на музиката, за които основните физични закони, включително гравитацията, не важат.
Снимка: Licata.bg
Често подобни сблъсци водят до сливания и до създаването на една нова, по-голяма и неправилна по форма галактика, тоест галактика, която не влиза в рамките на познатите елиптични или спирални галактики. Според учените всяка от тези неправилни галактики е уникална и неповторима по външността си и същевременно изключително ярка поради наличието на много звезден прах. По същата причини в неправилните галактики се образуват много нови звезди. Да, Ива и Елена определено са продуктивни.
Невероятно е колко директно, буквално и безкомпромисно могат да бъдат приложени законите на физиката към тези две момичета и тяхната музика. Към пътя им до момента и резултата от „сблъсъка“ помежду им.
НЕОБУЗДАНА СИЛА
Рационалната, подредена, склонна към перфекционизъм, през по-голяма част от времето с доста сериозно изражение и по-малка сестра Ива, и разпиляната, творчески неорганизирана в собствения си уютен хаос по-голяма сестра Елена, изригват в обща галактика преди 4 години. Точният момент е участието на Ива в музикалния формат „Гласът на България“ или още по-точно – излизането й от него, когато започва да работи по вече написани от Елена песни.
Първите им парчета са пълни с необуздана енергия. Чуйте само „Още време“.
„Просто агресивни, с много сила, която преобладава и стреля на посоки“, както ги определя самата Ива. Но с годините двете са ушили чудесни юзди на енергията си и днес галопират с нея през рок, джаз, соул, алтърнатив и какво ли още не. Добавят, където е необходимо и в прецизни дози, щрайх (като във Faithful, Hangman), тежка бас линия (с която започва Moses), дори рапиране в Black Ink, в която го комбинират с флейтата на Венци Трифонов и ужасно напрегната ритъм секция. Всичко това прави невъзможно определянето им като такива или онакива.
ДЖАЗЪТ
Но джазът е основната спойка. Всъщност Ива го преоткрива точно в периода, когато работи върху албума – 2018-2019 г., въпреки че тази музика винаги е била фон на ежедневието й.
Това е нещото, което ми помогна да се науча да слушам накриво
усмихва се Ива и който разбрал – разбрал.
„Интересно е, че тя си избра джаза, а аз – Уудсток“, смее се Елена и чертае предишните граници на вече несъществуващите им отделни галактики. „Тази смесица се чува в самия албум, цялата сайкъделик част е смесена с джаз“, допълва тя. Двете най-добре осъзнават колко всъщност са различни. „Много е интересно, че сме отгледани в една къща от едно семейство, родени сме през два дни – тя е на 1 аз съм на 3 февруари, но всяка си избра нейното и като го смесихме стана готина еклектика. Като стигнахме допирната си точка се получи Beautiful madness“, допълва Елена.
В албума може да се намерят толкова много неща, че ни става по-интересно какво хората няма да откриято. Ето и какво отговаря Елена: „Няма да намерят решения, защото аз ги нямам. Имам истории.
Могат да намерят себе си, но решение на проблем – не. Могат да намерят нов свят, но няма да намерят изход от него. Важното е да влезнат.
Много бих искала хората, ако ще слушат тази музика, да седнат и да помислят. За мен е важно, когато отделяш безценното си време на един артист да го правиш правилно – да прочетеш, да чуеш, да изслушаш, иначе няма как да имаш мнение“.
ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
IVA започват работата по Beautiful madness още през 2019 г. „През лятото със сестра ми бяхме в Барселона (б.а. където Елена живее от 6 години) и си мислих, че имаме достатъчно песни за албум. Така й сервирах идеята“, разказва Ива, която паралелно с правенето на музика сбъдва детската си мечта и учи Архитектура в УАСГ. Свързват се с БНР, след като радиото вече е продуцирало техни проекти. „Минаха няколко месеца, подписахме договор. Всички аранжименти бяха готови още преди това. Октомври 2019-а влязох да запиша вокали. Елена си дойде декември и записа своите партии, и януари 2020 всичко беше готово. Но дойде COVID, миксът отне доста време, мастерът още повече. Всякакви глупости се случиха, забавиха се нещата, и така на 7 януари 2021 г. най-сетне взехме финализираните копия от албумите“, скицира накратко пътя на един диск от музиканта до слушателя Ива. С две думи:
Какво ли не се случи на този албум, каквото не трябваше да му се случва!
…и двете избухват в смях, докато сме се разположили удобно между картините на баща им, големия режисьор и аниматор Николай Тодоров, който почина през 2019 г.
Неговото студио сега е тяхно убежище и там продължава да се твори. А сътвореното, тоест Beautiful Madness, двете са посветили на него.
БУНТЪТ
И въпреки че са канализирали агресията и суровата сила от първите си общи проекти, бунтът им съвсем не е затворен в клетка. Точно като в логото на групата (вдигнат среден пръст), дело отново на баща им, които застава и зад първите им видеоклипове. Още във видеото към първата им песен „Още време“ пък Ива разбива стени с чук.
Оказа се, че разбива стени и в живота. „Може би едно от най-ключовите неща, които успях да разбия е притеснението от каквото и да било. Разбрах, че е важно да се забавляваш, а другите неща се случват постепенно“, казва тя. За сестра и пък бунтът е в това да казва всичко, което й е на душата. „Затова ми харесва, че работим това, защото
музиката е най-прекрасният начин да вдигнеш на някого среден пръст
Още повече ми харесва, че много често не ме разбират, а най-много ми харесва, когато не ме разбират правилно и успяват да се обидят“, казва момичето с глас като на Джанис Джоплин. Елена е половинката от IVA, която е все усмихната, пуска шеги, showgirl както подхвърля лековато.Още с пристигането на срещата ни обяви, че е по-голямата сестра, но само по документи, които пък губи толкова често, че и това не може да е доказателство. Излиза на концертите без да се подготвя, после смирено понася мъмрене от Ива и казва: „Всъщност Ива е голямата сестра. Ива е най-голямото в групата, затова и групата се казва IVA, а не Елена“.
СОФИЯ-БАРСЕЛОНА
Поради възрастта си логично Елена първа е започнала да се занимава с авторска музика. „Но откакто работим заедно много добре се чувствам, защото Ива е човек, който изпипва всичко и това на мен ми позволи да съм мързелив артист. Тя мисли по начин по какъвто аз не мога. Не мога да съм подредена и структурирана като нея“, признава Елена и пуска една дяволита усмивка. В IVA нейна отговорност са текстовете. Свири и на китара – нейната антена за прихващане на идеи, които в последствие Ива развива. Почти всичко става дистанционно между София и Барселона. „За мен правенето на музика е леко личен процес и винаги ми е било по-лесно да разработя някакъв аранжимент сама и да й го пратя. Тя ми праща идея за песен, аз я разработвам, доизпипвам и й я връщам“, включва се Ива.
В Beautiful madness всички текстовете са на английски. В комбинация с музика, която не може да затворим в географски координати, и по най-краткия път на логиката, това изглеждат съставки, целещи се в успех в чужбина. Елена веднага ни опроверга. Оказа се, че тя просто пише песни по-добре на английски. „Знам, че има прекрасни автори на български. Може би ще си го поставя за цел да се научи, защото езикът ни е прекрасен и аз го обичам. Харесва ми и да пиша проза на него и ми се получава“.
С няколко препращания между България и Испания, на финала слагат текста и всичко изглежда толкова лесно, когато го можеш. Когато свириш на пиано, китара, ударни, владееш програми за правене на музика, имаш талант… И го умножиш по две…сестри.
НАЧАЛОТО
А всичко започва преди много години от една малка китарка. Елена, като по-голяма, била записана на китара, а Ива – на пиано и хор, които всъщност „мразела“. Мечтаела за китарата на сестра си. Е, с упорития си характер постигнала своето – баща им й купил малка китарка. „Откакто я помня тя си дрънка“, връща лентата Елена.
Снимка: Licata.bg
НЕЩО РАЗЛИЧНО
Но какво им коства да правят нещо различно в България?
Няма нужда да правиш музика, за да я пускат по радиото. Правиш я, защото имаш какво да кажеш.
Tолкова просто обяснява нещата Елена. „Смятам, че сме се развили до такъв етап, че всяка една от нас има какво да каже и хубавото е, че това остава във времето. Все по-често, четейки книги, гледайки кино, си казвам „Мамка му, всичко е казано, всичко е направено!“. Но човек може да има свой прочит и да каже нещата по различен начин. Ако си достатъчно добър и правиш качествена музика, това ще е най-добрият ти бизнес, ако играеш дълга игра“, категорична е голямата сестра.
Снимка: Licata.bg
И вместо финал, ще припомним, че тези две коренно различни галактики, които се сблъскват в IVA, все пак са се родили от една обща гигантска творческа енергия – техния баща Николай Тодоров. Той формира вкуса и любовта им към изкуството. „Коренът е един, но с две разклонения.
Много е интересно как един човек може да създаде две толкова различни деца, два различни свята
казва Елена, която смята да скочи още по-дълбоко в следите на баща си и да пробва от солта на режисьорската работа. А ние трябва да почакаме още съвсем малко, за да видим резултата!
