Чарли Уотс – джазменът рок звезда

Първият камък от скалата The Rolling Stones се отрони. Чарли Уотс, ритъмът на групата, почина на 80-годишна възраст на 24 август 2021 г., по-малко от месец след като групата обяви, че ще започне турнето си No Filter в САЩ без него, заради нуждата му от възстановяване от успешна медицинска интервенция.

Сега, за целия свят, остава въпросът „Как ще продължат Stones?“, особено щом самите му колеги винаги са твърдяли, че без Уотс няма Stones. Казва го Кийт Ричарс. Казва го и Рони Ууд заявява през 2003-та: “Чарли е двигателят. И ние няма къде да ходим без двигател”.

Най-вероятно The Rolling Stones все пак ще продължат. Правили са го след много преломни моменти в безумно дългата си кариера. Но едно е сигурно – нищо няма да е същото, защото суингът на Уотс вече звучи само в записите.

СПИЛБЕРГ, АВСТРИЯ

The Rolling Stones, No Filter Tour, Spielberg, Austria, 16 sept. 2016 Copyright: Licata.bg
The Rolling Stones, No Filter Tour, Spielberg, Austria, 16 sept. 2016

Чарли Уотс е един от най-интересните и недостатъчно познати рок легенди. Цял живот отказва да влезе в клишето за рок звезда, особено на фона на Мик Джагър и Кийт Ричарс, за които сякаш е измислено това клише. Това негово „нестандартно“ поведение всъщност приковава интереса повече от лъскав костюм, огромен сет барабани, енергично сценично поведение и скандален начин на живот. Няма да забравя единствения концерт, който успях да посетя на Stones. 16 септември, Спилберд, Австрия, част от турнето No Filter. Гигантска кална поляна до Red Bull Ring, пистата за Формула 1. И още по-гигантска сцена, всъщност най-голямата, която съм виждала, с безкраен „език“, врязващ се до средата на публиката и видеостени с размерите на 7-8 етажни блокове.

След първоначалното объркване, което караше очите ми  да шарят по Джагат и Ричардс като поглед на дете в магазин за бонбони, вниманието ми прикова Чарли Уотс. Равен, спокоен, без емоции по лицето или в движенията, с вид на достолепен пенсионер зад малкия си сет барабани, които ползва почти от началото на бандата. Толкова различен от всичко останало на сцената и толкова невъзможно да го извадиш от формулата на The Rolling Stones. През целия сет, който беше над 2 часа, не спрях периодично да го търся с поглед, за да проверя, дали има промяна в поведението му. Дори не се беше изпотил. Беше там, правеше каквото трябва и не търсеше светлината на прожектора, не искаше да привлича погледите, искаше да асистира на колегите си, а не да блести. После разбрах, че дори сам той е казвал това в интервюта.

СТИЛЪТ

Много от анализаторите на Stones са убедени, че уникалният им стил, превърнал ги в една от най-велите рок банди в историята, се дължи на тихата сила Чарли Уотс и на суинга, с който свири. Суинг, който идва от голямата му любов – джаза. Всъщност Уотс записва името си в музикалната история не само като барабаниста на The Rolling Stones, който заедно с Джагър и Ричардс е единственият член, записвал за всичките им 30 албума, но и като барабанист на първата електро-блус банда във Великобритания Blues Incorporated на Алексис Корнър.  Заедно с него в групата е и Брайън Джоунс, който го запознава с The Rolling Stones. Резултатът от тази среща, както Уотс го описва е: „Четири десетилетия гледане на задника на Мик да тича пред мен“.

Снимка: AFP

НЕ Е ЛЕСНО ДА ИМАШ УОТС

Влизането му в Stones съвсем не е толкова лесно и гладко. Уотс получава покана още през 1962-а, но отказва. Не иска да остави работата си на графичен дизайнер с регулярна заплата и вечерните участия с различни джаз формации, от които също печели добре. Stones просто не могат да си го позволят финансово, но осъзнават, че това е техният човек и започват да работят по въпроса. В началото на 1963 г. те вече може да му гарантират заплащане по 5 паунда на седмица и Уотс се съгласява, разказва New York Times.  Групата е в състав Кийт Ричардс (китара), Мик Джагър (вокал), Брайън Джоунс (китара), Бил Уаймън (бас) и Иън Стюърт (пиано).

Дори и тогава обаче Уотс не напуска работата си. Прави го едва през лятото на 1963 г., когато групата подписва първия си договор – с Decca Records и започва да работи професионално

Въпреки че най-накрая изоставя стабилната си професия на графичен дизайнер в рекламна агенция, Уотс всъщност никога не загърбва този занаят. Без много публичност, той винаги е бил основна част от екипа работещ по обложките на албумите им и по декорите на сцената. Именно на Уотс е и идеята да рекламират Американското си турне през 1975 г. като свирят Brown Sugar в каросерията на камион и обикалят улиците на Манхатън. Чарли взаимства похвата от джазмените от Ню Орлеанс, а по-късно същото правят групи като AC/DC и U2.

Снимка: Aubrey Powell

НИЕ НЕ СМЕ РОК БАНДА

Джаз барабанистът пасва идеално на ранните Stones, които упорито твърдят,че са арендби група и дори Мик Джагър е бил на път да отхвърли предложеното от Брайън Джоунс име Rolling Stones, за да не бъдат асоциирани с рок група.

Разбира се, по-късно нещата се променят, но суингът и груувът на Уотс остават и създават характерния почерк на музиката им. Той е от барабанистите, които дават точно толкова колкото трябва – нито повече, нито по-малко. Сам споделя в редките си интервюта, че не харесва солата на барабани и за него са излишни. Дистанцира се от „гилдията“ си, а до някъде и от поведението на групата си. „Веднъж попитали Чарли какво мисли за многобройните атаки на пресата върху Stones и той отвърна: „Никога не мисля, че говорят за мен“. Това пише Стенли Бут в биографичната си книга „Истинските приключения на The Rolling Stones“ (на български издадена от изд. Адикс), която написва по време на американското турне на бандата през 1969-а, като пътува през цялото време заедно с тях.

ДЖАЗЪТ

Започвайки като джаз музикант, Чарли Уотс остава джаз музикант. Първият му инструмент е банджо, но щом родителите му виждат страстта към ритъм секцията му купуват барабани. На 12 вече е погълнат от джаза и по-специално от Майлс Дейвид, Дюк Елингтън и Чарли Паркър, който остава негов идол за цял живот. Докато работи като графичен дизайнер написва и илюстрира детската книга “Ode to a Highflying Bird” (публикувана през 1965 г.).

Остава в страни от рока и дори признава в интервю от 1993 г.: „Не знам нищо за него. Свикнал съм да мразя Елвис Пресли. Майлс Дейвис – това е човек, който смятам за значим“, припомня журналистът от The Guardian Алексис Петридис.

В почивките между турнетата и записите на албумите на The Rolling Stones Чарли Живее на джаз сцената с различни формации, които сам събира – Charlie Watts Quintet, Charlie Watts Tentet и т.н. Обича да свири със собствените си джаз комбота, заради сдържаността и нормалността им, които рязко контрастират с цирковата екстравагантност от турнетата на Stones.

ТУРНЕТА И ФЕСТИВАЛИ

Всъщност нееднократно Чарли признава, че не обича турнетата и фестивалите. В книгата “According to the Rolling Stones” от 2003 г. той споделя: „Обичах да свиря с Кийт и групата – и все още обичам – но никога не съм се интересувал от това да съм поп идол с всички тези момичета, които да крещят по мен. Това не е светът, от който аз произхождам. Не е това, което искам да съм и продължавам да мисля, че е глупаво“.

В друго интервю споделя: „Мразя да напускам дома си. Обичам това, което правя, но обичам да се прибирам всяка вечер у дома.“ Не харесва и фестивали и определено не иска да се появява на Гластънбъри през 2013-а. „Всички харесват да свирят  на открито, но не и аз. Всъщност не харесвам фестивали. Винаги съм мислил, че те нямат нищо общо със свиренето. Гластънбъри е стара класа, но никога не съм харесвал това хипарско усещане. Не това искам да правя през уикенда със сигурност“.

ВСТРАНИ ОТ ШУМА

Снимка; Kevin Westenberg

Чарли Уотс не харесва и всичко, което съпътства професионалните ангажименти на един рок музикант, а именно запой, секс, проблеми. В интервю за сп. Rolling Stones през 1996 г. той разказва какво прави, докато другите вилнеят вечер. Прибира се в хотелската си стая сам и скицира леглото. „Нарисувал съм всяко легло, на което съм спал по време на турне от 1967 г до сега.“

Пред The Guardian пък признава, че след всяко турне се зарича да се пенсионира. „След края на всяка обиколка си казвах: „Ще се пенсионирам“. После идваха две седмици почивка и жена ми нетърпеливо питаше „Няма ли вече да ходиш на работа?“

Славата му е толкова чужда, че дори не се появява на церемонията по въвеждането на The Rolling Stones в Рокендрол залата на славата през 1989 г.

ДОМОШАР

Както контрастира по стил и експресия на 99% от рок барабанистите, така и личният му живот е тотална опозиция на върха на хедонизма, който се вихри в собствената му група благодарение на Кийт и Мик. Той е първият член на Stones, който сключва брак – още през 1964. От тогава е с жена си Шърли и двамата стават родители на единствената си дъщеря Серафина, която се ражда през 1968 г.

През всички години, в който Чарли Уотс е стоял стабилно на музиклания Еверест със Stones, той е странял от лъскавия начин на живот – имения, лимузини и т.н. До смъртта си живее във ферма в Девън, където с жена си отглеждат арабски коне. Единственият му „вреден“ навик е колекционерската му страст. Събира ретро автомобили, въпреки че никога не е шофирал, вещи от Втората световна война и дори книгите на Агата Кристи, като има всяка с автограф.

Една от последните му снимки Снимка: Forever Hounds Trust/ SWNS

КРИЗИ

За да не изглежда като свръх човек, Чарли Уотс също претърпява криза, както сам я нарича по-късно – „на средната възраст“. В средата на 80-те, и по-точно – между 1983-а и 1986-а, се пристрастява към хероин и алкохол. Най-интересното обаче е, че не някой друг а самият Кийт Ричардс е бил човекът, който му е казал да спре.

Тук е мястото да припомним и една случка от този период, която ще остане като един от най-ярките митове за барабаниста. След концерт в Амстердам през 1984 г. пияният Мик Джагър събудил Чарли Уотс по телефона в хотела с въпроса „Къде ми е барабанистът?“. Отговорът на Уотс бил да отиде в стаята на Джагър, да го фрасне и да му каже: „Никога повече не ме наричай „моят барабанист“. Ти си моят шибан певец.“

Последвали две трудни години в отношенията между двамата, но жената на Уотс – Шърли се постарала и оправила ситуацията.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

В биографията си „Life“ от 2010 г. Кийт Ричардс описва барабаниста така: „Чарли Уотс винаги е бил леглото, на което мога да легна музикално“.

В предисловието на „The Big Beat“, книга на барабаниста Max Weinberg, издадена през 1991 г., Брус Спрингстийн пише: „Грабващият звук на Чарли Уотс е точно толкова Rolling Stones, колкото и гласът на Мик и китарата на Кийт. Докато Мик пее „It’s only rock ’n’ roll but I like it“, Чарли е там да ни покаже как!“

Ларс Улрих, барабанистът на Metallica, признава именно Уотс за свои вдъхновител и го назовава като „своя пътна карта в музиката“.

Четете още по темата