Толкова отдавна чакахме Бет Харт да се завърне в България, през толкова смени на датата и непредвидени отлагания преминахме, че дори природата устрои шоу с фойерверки за посрещането й отново на наша земя на 25 август 2021 г. Заря от мълнии в далечината и конфети от едрите капки на пороен дъжд съпровождаха може би най-големия концерт за годината у нас.
(Бет Харт: Писането на песни е пътна карта през живота ми)
Нито един почитател на този артист, който Джо Бонамаса описва като: „Тя е Тина Търнър! Тя е Джанис Джоплин! Тя е голямата работа!“, не си тръгна, притеснен от времето. Напротив – всички я посрещнаха на крака и останаха така до самия финал на концерта, два часа и половина по-късно. А Бет, като един от най-емоционалните артисти от нейния ранг, още на втората песен напусна мястото си на сцената и слезе под поройния дъжд, за да излее неконтролираните си емоции върху феновете.
Мокра до кости, наравно с публиката, Бет Харт нито за миг не укроти темпото. Дори в серията бавни парчета тя правеше емоционални прекъсвания, изпълнени със сълзи и много смях – буен, силен, лудешки. Говореше и разказваше истории, споделяше себе си не само в песните, до една написала по лични преживявания. Разказваше в паузите за съпругът си, за зависимостите и дори за начина, по който е спряла цигарите преди 9 месеца – с никотинови дъвки и бамбукова пръчка, от която дърпа вместо цигара. И с какъв само пиперлив език, точно като в песните й!
Бет Харт беше придружавана от брилянтни музиканти на сцената. Само едни толкова добри музиканти могат да акомпанират и да построят стъпало, на което безкомпромисен изпълнител като Харт да стъпи, да се извиси над тях и да изпъкне в пространството само гласът й. Музиката да остане само мека възглавница, подложена под него, без украси, без себични демонстрации, изчистена до съвършенство. Над тази подложка кънти не глас, а истинско гласище. То може да направи всичко – да пее нежно и тихо, да стене, да крещи като рокендрол звезда, да покорява октави, да вибрира в перфектно вибрато.
Вторият концерт на Бет Харт у нас, след дебюта й в Зала 1 на НДК през 2018 г., беше разделен на две части. Повечето време тя прекара зад своето пиано, докато не хвана китарата за импровизиран акустичен сет. Басът беше заменен от контрабас, сетът барабани – от оскъдно количество перкусии, галени от вълшебни четки, разливащи блус. Но Харт е толкова самодостатъчна като артист, че в някои моменти дори инструментите млъкваха и я оставяха сама да къдри богати палитри с всеки акапелен тон.
През цялото това време топлият летен дъжд отмиваше всеки страх, всяко ограничение, всяка мисъл за бъдеще и минало на препълнения стадион „Юнак“. Остави публиката да съществува само в настоящето, с мисли, изпълнени единствено с музика.
Трябва да се отдаде заслуженото и на организаторите BG Sound Stage, защото върнаха усещането за голям концерт с перфектната си сцена, чиито фон не бяха храстите около стадиона, а страхотна мултимедиина стена по целия гръб на съоръжението. Осветлението допълваше картините, които рисува Бет индивидуално във всяка песен. За пръв път от години шоу беше съпровождано от две огромни видеостени, които показваха музикантите в детайл (екстра, от която отдавна родните организатори се отказаха, за да съкратят бюджетите). Преместването от зала „Арена Армеец“, където трабваше да се състои първоначално концертът на Бет Харт през 2019 г, беше направено със стил. На почитателите, закупили седящи билети по първите редове, бяха осигурени не просто столове, а масивни такива с красива червена плюшена дамаска. Малките детайли създадоха разликата!
Единственото, което може да направим сега е да чакаме следващата дата, на която Бет ще се завърне, за да създадем заедно още спомени.
