Боил – за авторската музика и кОпането

Боил Copyright: Licata.bg

Боил е поредното ново лице на българската ъндърграунд сцена, с което от любопитство се срещнахме tête à tête. Вече го познавахме от първия му самостоятелен сингъл Free, но безусловно грабна вниманието ни, след като Hellion Stone го избраха да замести вокалиста Иво Попов за един концерт. И то какъв – изявата им преди големите Godsmack в препълнената „Арена Армеец“ в края на 2022 г.

Цветни вдъхновения

В забързана София с Боил пием къси бири и от време на време поглеждаме телефоните, защото чакаме премиерата на втория му самостоятелен сингъл “Delphinium” да се случи точно по време на разговора ни. Емоционален и много експресивен, като повечето артисти, той се оказа и неочаквано романтичен. Как го разбрахме? Просто попитахме за смисъла на доста особеното заглавие “Delphinium”. Оказва се, че това е латинското наименование на цветето Ралица. Останалото е ясно. Ако пък ли не е – загледайте се в обложката на сингъла. Ще видите не само цвете, а и красиво око, вежда, устни… Картината е дело на художника Радослав Ангелов, а финалната визия – на Стефан Стефанов, дизайнера на Молец.

Боил Delphinium

 „Хармонията, акордите, цялата структура на песента се изляха върху мен буквално за 15 минути“, разказва ни още той и емоционалността му бавно, но сигурно го тласка към все по-бързо говорене. С текста, който е откровено обяснение в любов, обаче, съвсем не е била толкова стихийна музата. Нужно е било щателно и прецизно прочистване, за да стигне до финалния вариант. Въпреки че самата Ралица измисля името на песента, която първоначално се е казвала You, тя съвсем не е била първия човек, който я е чул. „Чу я едва, когато я изсвирих за пръв път публично на едно акустично участие с Драгомир Милев“, спомня си Боил. Оказва се, че Ралица е вдъхновение не само за това парче. „Всъщност започнах да пиша музика, когато се събрах с нея. Преди това не ми идваха никакви идеи, буквално не можех да пиша. Но тя е и моят критичен глас“, опитва да балансира романтиката в рок душата си Боил.

Боил Copyright: Licata.bg

Човек vs. компютър

“Delphinium”, във финалния му вариант, прави референции с един от идолите на музиканта – Стивън Уилсън от Porcupine Three. Точно с тази идея Боил и басистът Емилио Мархолев правят и аранжимента миналото лято.

Но защо излиза чак сега? Защото музикантът дели вниманието си между собствените си песни и работата – до скоро вокален педагог във Voice Academy, а от месец – тонрежисьор в БНР. „Започнахме със записа на барабани и китари през януари. След месец записахме електрическите китари и баса, а 2-3 седмици преди премиерата – и вокалите“, разказва Боил, а ние смятаме на ум, че това са си едни 4 месеца, както и да ги погледнеш. Разбира се, можело е да стане по-бързо и бюджетно. „Можеше да програмирам барабаните. Днешните технологии са толкова напреднали, че никой нямаше да разпознае. Но исках Ники Тошев да седне в студиото, защото това МЕН ме кара да се чувствам добре“, категоричен е той.

Странични проекти

Иначе записите на “Delphinium” са направени в Renew Sound Studio при Живко Даскалов, а миксът и мастърът са на Мартин Профиров (барабанист на P.I.F.), с който работят за пръв път от различни страни на барикадата, след като и са посвирили заедно. Като изпълнители двамата дори в момента са замесени в общ проект. „С Венци Велев – Вайчо и Марто работим по общи парчета и планираме ново трио. А аз освен глас, ще съм и бас“, разкрива Боил. Все пак е завършил бас китара в Консерваторията.

За соловия си проект обаче се отказва от инструмента, за да се фокусира върху пеенето на сцена. „В един момент си дадох сметка, че съм страшно дърво на сцена и трябва да работя върху това. Трябва да се отпусна и да набера още опит, а басът ми отнема от вниманието. За сега има стена между мен и публиката, през която те ме виждат, но аз тях – не. Трябва да съборя тази стена“, изключително искрен е той.

И докато се пускаме по течението на неговата музика, “Delphinium” направи премиерата си в стрийминг платформите и телефонът на Боил започна да звъни. Първи, за да го поздрави, му се обади Даниел Елисеев. Оказа се, че Боил гради общи планове и с него и чисто новата група Untold Stories. Бандата, в която влизат още Николай Самарджиев, Алек Цандев и Радослав Митев, и нашият герой зад микрофона, вече има готов албум, който скоро ще запишат.

Боил Copyright: Licata.bg

Нещо ново на хоризонта

Разбира се, соловият му проект винаги е в основния му фокус, а там предстои запис на нова песен „Сивото страшно“, чието демо може вече да сте чули, защото е сред финалистите на конкурса „Пролет“ на БНР тази година. Тя ще даде тон и за цяло EP на български, което Боил планира. „Знам, че съм в началото на пътя си. Нямам много последователи в мрежите и хора, които да следят какво правя, и това не ме притеснява. Други артисти не са така. Не получат ли голямо внимание още на първите едно-две парчета, които са пуснали си казват, че не става. Ще стане, ако кОпаш!“, заявява с хъс музикантът и отново пали цигара.

В началото бе цигулката

И Боил кОпа. От 5-годишен, когато започва с най-трудната „мотика“ – цигулката. В продължение на 10  години класическият инструмент е продължение на ръцете му. Докато не се среща с музиката на Red Hot Chili Peppers и по-специално – с баса на Flea. “Това беше през 2012 г., бях на 15 и вече не исках цигулката, откровено ме мързеше и ме гонеше страшно нежелание. Затова и в 8 клас в музикалното се преместих „Поп и джаз пеене“ и паралелно с това започнах да свиря на бас, а родителите ми ми подариха инструмент и едно малко кубенце. Веднага направихме първата ми група Blazerinte“, разказва музикантът.

От тогава близо 100-годишната хамбургска цигулка, подарък от баба му, остава в калъфа. До преди две години, когато Ралица тайно взима цигулката, реставрира я при лютиер, купува нов лък и му я „подарява“ наново. Така се връща и желанието отново да засвири на нея. Планира дори да излизат заедно на сцена. Но преди това трябват здрави упражнения, за които все не остава време, а и „е много труден преходът между бас и цигулка, защото разстоянията по грифа са много различни“.

Боил Copyright: Licata.bg

Бургас, морето и прогресив рока

Родом от морския град, Боил започва в първата си банда Blazerinte, но бързо я сменя със своя собствена група Evelate, която прави със съученици от музикалното училище. С единия от тях свирят заедно и до днес – Николай Костадинов, който записва клавишните в “Delphinium”. “С него бяхме в един клас. Останалите двама, Адриан и Симеон, бяха с една година по-малки. Всички бяхме буквално луди по Dream Theater“. Измислят името си покрай друга любима банда – The Winery Dogs и тяхното парче Elevate. Разменят буквите му и името Evelate се появява. Правят кавъри и прогресив аранжименти на поп парчета.

„Това беше и първата група, в която свирих и пях едновременно. Печелихме няколко пъти Battle of the bands в Бургас. През 2017 г. отидохме на кастинг и за „Голямото рок междучасие“, където Митко Кърнев много ни хареса, но за съжаление това беше годината, в която спря състезанието, а и нашата банда се разпадна. Всеки пое в различна музикална посока. Симеон и Адриан станаха сериозни джазмени, Николай също тръгна към джаза, но все още му се свири рок“, припомня си с видим сантимент Боил.

Фънк, още банди и промяната

Следват още групи – Bad Century, където за пръв път свири със съгражданина си Жеко Жеков и правят авторска музика, и Beneath the Century – сборна формация от членовете на Bad Century и Beneath the Fallen. Една по една бандите се разпадат, но никога драматично и Боил сменя прогресив рока с фънк за едно от най-интересните си музикални изживявания – групата Friday Fiction. Там застава зад микрофона, а приятелят му от детинство Ники Костадинов – зад клавира. Междувременно влиза в редиците и на експерименталния проект ОрендЪ, който смесва метъл с български фолклор. До последно свири с тях, но наскоро бандата обяви, че прекратява дейност.

Последната група, в която участва преди да вземе решението да направи солов проект, е небезизвестната Saltfield. Поради особените лични отношения между Боил и основателя ѝ Жеко Жеков, вторият не е особено очарован от идеята да поканят нашия герой за басист, но в крайна сметка се съгласява и нещата се получават. “Спечелихме един Battle of the Bands, направихме едно EP, но в началото на 2020 г. барабанистът Tеодор Чирпанлиев, който сега свири с Cool Den, реши да напусне. Аз го направих няколко месеца по-късно. Вече бях взел решението да работя по собствена музика“, заявява категорично Боил и отпива от вече позатоплилата се бира. „Като започнах толкова малък в банди в един момент се пренаситих“, поклаща глава и разклаща бутилката.

Стефан Стефанов и Боил Каранейчев/ Hellion Stone @ Арена Армеец Copyright: Licata.bg
Боил със Стефан Стефанов и Hellion Stone на сцената на „Арена Армеец“ преди излизането на Godsmack
Снимка: Licata.bg

Boil in the middle

Въпреки тези твърдения, соловият проект на Боил към момента изглежда като здраво скрепена група, в която той най-накрая е лидерът и носи неговото име. От самото начало гърба му пазят приятели, съученици и състуденти – Емилио Мархолев на баса, Христо Нейчев с китарата, Ники Тошев на ударните и Ники Костадинов зад клавишите.

Разговорът ни като че няма как да свърши, защото само да чуете какви планове има в главата на това момче – малки, големи, вдъхновени, собствени и чужди… Но след толкова опит, той вече не говори напред. Фокусира се в настоящето, прави всичко възможно да го случи, единствено по начина, по който той иска и кОпа, както сам казва.

Четете още по темата