Bulgarian Cartrader: Псевдонимът ми дава допълнителна културна мисия

Bulgarian Cartrader

Избрал е да подписва музиката си като Bulgarian Cartrader, но истинското му име е Даниел Стоянов. Въпреки че слага името на родината си в псевдонима, от 4-годишен не живее в България, а в Германия. Днес е на 36 и в последната година направи малка революция в европейската инди сцена. През март 2022 г. пусна първия си сингъл “Golden Rope”, a много скоро след това и втория – „LAB“, който го изстреля в орбита. В края на годината изкара и дебютния си албум “Motor Song”, който съдържа 11 песни. В момента Bulgarian Cartrader има близо 170 000 слушатели на месец в Spotify, като пише и продуцира всичко сам.

В някои от парчетата му може да откриете родни етно мотиви, в други рап речитативи, силни китарни мелодии, много инди звучене. С две думи – всякакви изненади. Успехът на Даниел бързо стигна и до родните алтернативни среди, където си спечели вече симпатии, а скоро предстои и първото му гостуване в България като музикант. Той ще излезе на сцената на Sofia Live Festival в последната трета вечер, 25 юни, на Арена София (Колодрума в Борисовата градина). Преди това обаче открихме даниел в Берлин и поговорихме за особената му връзка с България, културните клишета, които делят Изтока и Запада, поезията на Вапцаров и жанровите рамки.

Здравей, Даниел. Представи се с няколко думи, моля.

Роден съм в България. Псевдонимът ми е Bulgarian Cartrader. На български може да се приведе като „Български търговец на коли“, но не носи такова внушение като е преведено, за съжаление. Обичам коли и музика. Пиша и продуцирам всичко сам.

Предстои да излезеш за пръв път на българска сцена на Sofia Live Festival. Усещаш ли различно вълнение?

Може би. Винаги съм развълнуван преди участие, но това ще е по някакъв начин различно. Ще има много хора, които ме познават от детството. В последните 6-7 месеца имах фантастични реакции от България. Различни отколкото в другите държави. Може би, може да се нарече гордост, това което се усеща като обратна връзка. Гордост, че излизам с това име и пътувам из Европа.

Какви емоции искаш да предизвикваш в публиката си по време на концертите си на живо?

Мисля, че всеки път до сега, когато съм искал да предизвиквам дадена емоция, не се е получавало. Това е типичната психологическа реакция с искането – когато много искаш нещо, то не се получава. Човек трябва да излезе наполовина празен, наполовина пълен, с енергия, но без очаквания. Тогава се получават нещата най-добре според мен. Емоциите идват, когато публиката види някого на сцената, който се отдава и отваря емоционално. Хаотично е понякога, но хората и това обичат – когато нещата не са перфектни.

С кого свириш на живо?

Свиря в трио – аз, един барабанист и един пианист, който свири още на китара и на бас. С него си сменяме инструментите – понякога аз съм на бас и китара, понякога той.

Соловата ти музика мигновено си проби път още с първия сингъл, който пусна като Bulgarian Cartrader. На какво се дължи според теб?

Е, трябваше ѝ малко време. С първия сингъл числото слушатели беше все още ниско, което е нормално. Обаче с втория и третия набрах инерция. За всичко трябва развитие, така че не мога да кажа, че веднага музиката ми проби. Трудно е да обясня обаче причината. Може би, защото винаги търся изненадата и риска. Не искам музиката ми да е подобна на нещо друго, само за да влиза в плейлисти. Този начин на мислене не го имам. От десет песни една или две се получиха така, че изненадата се усеща и от другата страна – при слушателите. Това ми е техниката. Но има още много фактори някои, от които изобщо не са свързани с теб, като творец на музиката.

36 години малко или много са за старт на успешна музикална кариера?

Някои цветя цъфтят много рано, някои – чак есента!

Има ли разлика как те приемат слушателите в България и в Германия/Европа?

Мисля, че българските слушатели имат още емоционалната реакция от това, че нося България в псевдонима си. По този начин автоматично се отключва локална гордост. В Германия и Европа хората също се свързват с България, защото някои познават страната от отпуските си на Черно море или в планините. Повечето са имали много хубаво време в България, така че автоматично има някаква симпатия. Има я и типичната представа на тези страни към Източна Европа, че един вид при нас е само ракия, сватба и погребение. Малко като във филмите на Кустурица. Понякога музикантите използват тази представа, но мисля, че аз не го правя. Просто правя музиката, която си харесвам.

Берлин ли е идеалната среда за теб да твориш на музика?

Берлин е ок, но не съм си задавал този въпрос. От няколко години живея тук, а преди това бях в Лайпциг и в Южна Германия. Навсякъде съм намирал възможности да работя. Тук просто съм лично щастлив. Имам мечта да се прибера за няколко месеца или половин година в България и от там да работя, но да видим дали ще се получи. Може там да е идеалното място… Ще видим. За сега Берлин е ок.

Обичаш да отбелязваш връзката си с България, въпреки че почти цял живот си живял в Германия. Защо?

По някакъв начин съм хибридна версия на българин. Вярно е, че повечето време съм раснал в Германия. Въпреки че малко изолирано съм живял в Германия като малък, защото домът ми все е бил в покрайнините на селото. Може би и затова го има този психологически ефект. Винаги вкъщи се е говорило на български. Сега не говоря постоянно български и се усеща по езика ми, за съжаление. Първите миризми, първият говор, който съм чул, са били български и това е създало една много дълбока връзка. Някои може и да забравят това, но не и аз. Мечтал съм често за България. Когато се връщах за летните ваканции като дете, това е било най-най-хубавото време в годината за мен. И ми е било терсене като сме тръгвали обратно за Германия, защото тук всичко е много стерилно и няма тези детски игри и топлина. Никога не съм чувствал Германия по този начин, въпреки че от 19-годишен имам немски паспорт. По един странен начин съм си останал във връзка с България и сега лека-полека си я връщам. Българският паспорт също си върнах, сега и други неща ще си върна!

„Embrace“ е автобиографично парче, в което Bulgarian Cartrader разказва за детството си в България

Какво толкова обичаш в България?

Много е трудно да опиша най-хубавото на България. Например, дори когато вляза в български магазин в Берлин, чувам как влезе някой и каже лаф, за да се разсмеят хората, тоест – обичам начина, по който хора в нормалния живот си говорят, правят си живота малко по-сладък, тежките неща ги поемат с малко хумор. Имаме много хубав хумор в езика. И съм щастлив, че мога поне да го разбирам. Не мога да го говоря толкова добре, но поне мога да се засмея като чуя този разговор. Мисля, че имаме най-добрите домати. Тези от бабината градина са най-доброто, което съм ял някога. Липсват ми ястията от България, да.

Защо сложи „Bulgarian в артистичния си псевдоним?

Спомням си как преди няколко години редовно слушах новини от Европа по едно немско културно радио и накрая на новините съобщаваха температурите. Казват градусите във всякакви големи градове, не само в столиците, дори и в Източна Европа, но на няколко пъти забравяха България – нито София, нито Пловдив споменаваха. И се появи нещо като протест в мен: „Нека да се нарека по този начин аз тогава“. Имам малко дървена глава. Пък и не исках красиво име, исках да е малко интересно, твърдо име да имам. Мисля че Bulgarian Cartrader по някакъв начин е твърдо име. Комбинацията с мен и моето лице по този начин става и малко по-интересна. Този псевдоним ми дава и културна мисия, някаква цел, която да е малко по-голяма отколкото само да бъда успешен музикант. Това психологически ми помага също. Винаги са ме бъркали, че съм от Румъния. Всичко в този ъгъл на картата за хората от Западна Европа е Румъния. Затова си казах: „Нека да запомнят чрез името ми, че съм от България и да знаят, че в онзи ъгъл има и други страни“.

Bulgarian Cartrader

Първият ти албум се казва Motor Songs и предполагам, че заглавието е обвързано с артистичния ти псевдоним. Моята първа асоциация обаче беше със стихосбирката „Моторни песни“ на Вапцаров. Ти познаваш ли поезията му, харесва ли ти?

В действителност, да. Майка ми има стиховете на Вапцаров и, може би, преди 10 години съм видял името „Моторни песни“. Много ми хареса като фонетика. Разбира се, не съм отворил книгата да я прочета цялата. Може би един-два стиха с много труд съм успял. После обаче забравих това име. Когато трябваше да измислям заглавие на албума, някак ми се върна този спомен – „Моторни песни“. Преведох си го на английски и пасна. И да, първата ми асоциация е името на тази стихосбирка. Даже сега, заради този въпрос, си записвам в задачите да прочета някои от стиховете на Вапцаров идните дни. Така че – мерси за въпроса.

Motor Songs е миксиран от Steven Sedgwick. Натежа ли факта, че е миксирал последния албум на Gorillaz, когато решаваше дали да се обърнеш към него и за твоя албум?

Не. Въобще не. Това е един много приятен и кадърен човек. Много ми помогна в процеса на миксирането. Може да ми е натежало на портмонето, обаче не на резултата и на нещата, които научих от този период.

Визуалайзерът на целия албум с твоята баба е толкова емоционален. Носи ми такава носталгия и спомени с моята прекрасна баба. Но как го разбират хората, които не познават българската култура и българските баби, които в случая за мен са синоними?

Хората, които не познават българската култура по някакъв начин също разбират каква е атмосферата. Може би и те по някакъв начин го свързват с нещо като носталгия и семейство. За мен е много важно музиката и визуалният материал да са интересни, но и да има един-два елемента, които да са едно към едно от моя живот. Никой не може да каже нещо против това видео. Всеки, който нещо го намира като тъпо, е идиот. Това  е нещо чудесно, което не може да се разруши. Бабите на България са важен елемент и това подреждане на масата, което заснехме, го имах като идея за визуалайзер на албума от 2-3 години. С него се получи така наречения full circle – затворих кръга. Още като снимахме знаех това и щом приключихме разбрах, че този албум е завършен за мен, мога да го пусна, да се откъсна и да продължа да работя по нови неща. Това видео с баба ми е като попа, който хората викат да пръска със светена вода като си купят нова кола, например.

Разбрах, че коженото палто от обложката на сингъла ти „No Other Drug“ също те свързва с България. Ще ни разкажеш ли историята на тази дреха?

Вуйчо ми Иван, който всъщност е брат на баба, ми го даде преди 5-6 години. По същото време се отказа от гледането на овце. Чудесен човек е, нека да живее 100 години. Преди 20 години той е дал кожите на майстор, тогава е имало още такива, които правят палта, а после го изпрати на мен. Това палто е най-добрата дреха, която съм имал през живота си. Невероятно топли. Малко го смалих, защото вуйчо е доста по-едър, но вече няколко зими с него се чувствам толкова сигурен, толкова на топло. За мен носи и нещо духовно, все едно около мен е цялото ми село и ме прегръща. Надявам се да го имам дълго. Всяка година го давам да се поправят някакви неща, грижа се за него. И много ми помогна за снимките. Обърнах го на обратно, с вълната навън. Сложих на главата си онези имитации на кожа от ИКЕА и мисля, че приличам на един странен кукер. Е, хората тук го виждат повече като ескимос. Не е ли интересно как хората възприемат нещо като смесват фантазията и истинската история.

Bulgarian Cartrader

Кога и как започна да се занимаваш с музика?

Мисля, че първите ми опити за личен контакт с музиката – да пея с радиото и изобщо да реагирам на определени песни, бяха, когато бях на 12-13 години. Не съм започнал в групи, както най-често става, а в звукозаписни студия по селата, където живеехме. Някой има студио, дава ми някакви акорди и аз започвам да пея и да пиша. Така правех музика в първите години. Тогава слушах много R&B и соул сам в стаята си и се опитвах да звуча като това, което чувам. Ако можех да върна времето щях много повече да свиря с групи. Това ми липсва и сега все още ми е трудно да се свържа с други музиканти, толкова дълго съм бил сам. Моят мозък не работи по ноти, а повече по структури и форми на пръстите върху грифа. Имам елементарна представа от акорди, но…

Какво научи за изкуството от родителите си?

Трудно е да се каже. Мисля, че са ми дали някакъв усет. В годините след като се преместихме в Германия, майка ми не продължи да се занимава с изкуство. Баща ми също. Изкуството проникваше през разговори за филми, за театър, чрез имена, които изведнъж попадат в детското ухо, като Чехов, например. Все неща, които за дете не означават нищо, но ти дават усет. Усещаш, че родителите имат нещо, което уважават и ти започваш да го уважаваш и да го търсиш по-късно, когато започнеш да се ориентираш като личност. Тогава си казваш: „Коя книга да си взема? – Дай да взема Чехов“ или пък да гледам този и онзи филм. Спомням си, че един път трябваше да си лягам, но лягането винаги ми е било трудно, защото винаги съм мразел да спя. По телевизията започваше филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ на Скорсезе и родителите ми ме оставиха да го изгледаме заедно. После този филм седмици беше във въображението ми. Толкова хубав момент беше да го гледам с тях.

„Golden Rope“ е първият сингъл на Bulgarian Cartrader. Излиза през март 2022 г. а днес е слушан вече над 3 000 000 пъти в Spotify.

Как би определил музиката си жанрово, след като е толкова пъстра и съставена от толкова съставки?

Трудно ми е, въпреки че знам, че за хората е важно, защото категоризират нещата по този начин. Аз обаче не слушам музика така, според жанровете. Слушам всичко. Музиката е мистично, духовно нещо – или те хваща, или не. Мен може да ме хване всякаква музика, например кънтри, и дори поп музика от радиото като Gnarls Barkley и неговата Crazy.

Правя инди музика, моя си комбинация от хип-хоп и китарна музика, Outcast vs. John Mayer, някакъв такъв микс. Има и Red Hot Chili Peppers… Прескачам твърде много през жанровете понякога, но това е, защото съм в началото и искам да пробвам прекалено много неща. Убеден съм, че точно сега е моментът да съм в толкова много жанрове. До преди 7-8 години това нямаше да е добре прието. Но сега мисля, че на публиката това ѝ е интересно.

Bulgarian Cartrader

Работиш ли по нова музика и кой е следващият ти ход като артист?

Работя по нова музика постоянно. Особено е това чувство да имаш толкова много музика, която искаш да направиш и толкова много неща, които искаш да пробваш. Това е едно неспокойство на душата, полезно неспокойство. Затова човек трябва да намери път да изкарва нещата от себе си и за мен това е много важно. Затова и втората половина на годината ще пусна нова музика.

Определи личността си с 3 думи, моля.

Любопитен, чувствителен, дървоглавен.

За какво мечтаеш?

Мечтая за спокойствие в душата, да знам, че съм направил много от нещата, които съм искал и мечтал, да съм щастлив със семейството си, да има студио и да мога да си реставрирам мерцедеса. Такива неща.

Четете още по темата