ONE DAY LESS: Трудно е да си независим, но го избрахме съзнателно

Преди година и половина ги припознахме като „новата алтернативна буря“, след това станахме свидели на първия им концерт, на следващите им все по-уверени изяви, нови сингли и клипове, до момента, когато One Day Less вече са готови и се дебютния си албум. Тавата ще се казва „Призми“ и бандата ще я представи с концерт в столичния клуб „Строежа“ на 8 април. Албумът ще излезе и на CD в лимитиран тираж, но пък с внушителен артуърк на фотографа Георги Ачов (за това говорим нашироко малко по-надолу).

Осемте парчета в дебюта идват по-малко от три години след първата среща на Стоян Дойчев (бас), Михаил Гълъбов (барабани) и Михаил Михайлов (китара), които отдавна свирят заедно, с Мишер Руева – гласа и цвета на бандата.  „С Мишовците прекарахме много, много време  в търсене на подходящия човек за музиката, която разработвахме. В един момент се появи FB група So 90’s alternative и там се намерихме с Мишер. Много хубаво беше, че тя моментално припозна песните и повярва в потенциала им, дори преди момчетата за някои от тях. А с Мишо и Мишо сме свирили в няколко различни групи през годините и винаги сме оставали заедно“, припомня ни Стоян, който съвсем смело и отговорно може да наречем гръбнака на One Day Less. И въпреки че личността му предпочита да твори в репетиционна, а не по интервюта, успяхме да го разпитаме за музиката на One Day Less заедно с другата крайност – експресивната, цветна и много емоционална вокалистка Мишер.

Здравейте и честит дебютен албум. Стояне, ти си автор на музиката и текста на почти всички песни в „Призми“. Кога започна да събираш идеи и  с каква мисъл го правеше?

Стоян: Обичам музиката. Винаги ме е привличала и съм събирал впечатления цял живот. Опитах да създам нещо относително късно и, тъй като  беше след опасната възраст 27, реших да продължа с мисълта, че ми се е разминало засега…

Преди време Мишер ни разказа, че събираш тези идеи в една тетрадка, от която сега черпите вдъхновение за One Day Less. Как започна да пишеш в нея?

Стоян: Като за зодия дева, съм доста разхвърлян. Но! От време на време получавам копнеж  към порядъка (на хвърчащите листи и въобще във вселената). Така преписвам в тетрадката, каквото ми се стори хубаво от всички писаници на салфетки и цигарени хартии. Може да е на десетина години.

Какво е преживяла тази тетрадка?

Стоян: Ами, падала е, ставала е. Борим се помежду си. Май само не са я дъвкали еноти. В нея има и пищови, тоест текстове и акорди на любими песни за напомняне.

Всичко в „Призми“ ли е от тази тетрадка?

Стоян: Не. „Purity“, която излезе преди няколко дни, е с текст на барабаниста ни Михаил Гълъбов и е на една не особено популярна у нас, но интересна тема. А той не е писал в тази тетрадка… Също така не са от там и ентусиазмът, отличните аранжименти и лудите китарни сола.

Мишер: В „Purity“ за пръв път музиката е на цялата банда, докато преди това Стоян беше в основата на всичко. И мисля, че от тук нататък нещата ще се случват главно така. Е, пак ще изскача по нещо от тетрадката, сигурна съм!

Какво ще намерим в албума?

Стоян: Знаем, че CD-то е отживелица и малцина имат къде да си го пуснат, може би в колите още има тук-там cd player, но решихме да издадем ограничен брой.

Причината е, че изображенията за обложката и книжката към нея са заснети и оформени с много вкус от Георги Ачов. Естетиката на снимките му визуализира музиката ни доста точно. Това прави този физически носител подходящ за  ценители, които обичат да слушат с уши, ръце и очи.

Разбира се, албумът ще е достъпен свободно в дигиталните платформи.

Как стигнахте до идеята да работите с аналоговия фотограф Георги Ачов?

Мишер: Преди време снимах индивидуална фотосесия с Георги и още тогава разбрах, че искам той да работи и по албума на One Day Less. Обичам хора, с които без много да говорим се усещаме, защото мисълта ни върви в една посока. Пък и той е човек, в чиято глава постоянно има идеи и се пали да обсъжда и да ги градира. От друга страна, винаги съм си представяла, че артуъркът на албума ни ще е много визуален, но няма да е свързан с моите картини. Макар че има и една моя, под леглото за CD-то.

Първоначално имах идея на обложката да има клетка за птички с отворена вратичка а в ъгъла да се вижда пърхащо крило на отлетяло птиче. Но Ачов дойде един ден у дома и аз импулсивно го поканих да работи по албума. Съгласи се веднага, като мислеше, че това ще е много напред във времето, а аз му казах, че след седмица трябва да снимаме. Беше януари, студ, зима. А той дойде с идеята.

Къде се случиха снимките? Къде е тази полуразрушена сграда?

Мишер: Избрахме изоставени постройки на месокомбинат Родопа. Когато първо отидохме на оглед с барабаниста Мишо, един човек ни изгони безцеремонно, но аз почувствах, че това е нашето място и реших да рискуваме и да се върнем на следващия ден да снимаме. Притеснявах се само за момичето от обложката – Ерин, която е само на 14 и беше поверена на мен и Стоян да се грижим за нея. Страхотно е, че Стоян откри това прекрасно момиче, защото първоначално идеята беше някой от нас да държи буркана с пеперудата без да му се вижда лицето. Щом видях Ерин обаче, бях категорична, че трябва да направим снимката с нея.

В книжката към CD-то ще има още много фотографии, но няма да издавам повече. Само ще кажа, че са подбирани така, че да допълват текстовете, защото текстовете на Стоян са поезия. Нас ни има сама само на една снимка. Но ще видите на 8-ми, когато албумите вече ще са в продажба.

Какви са мотивите на една независима банда да вложи толкова много в артуърк на и без това финансово тежкото издаване на албум?

Мишер: На първо място – любовта към музиката, това което сме вложили като труд и време. Въпреки, че не можем да си го позволим финансово си казахме “Не можем, но ще намерим начин, защото това е нещото, което храни душите ни“. Има и я носталгията към времето, когато музиката се издаваше по този начин. И четиримата сме деца на 90-те и това си играе роля.

Каква реакция искате да предизвика музиката на One Day Less в слушателите?

Стоян: Спонтанно правене на страстна любов или пък трошене на лична собственост – телефони, таблети, глави…

Мишер: Да стигнем до ушите на хората, защото вярвам, че правим хубава музика. Искам хората да слушат хубава музика, без значение дали е нашата или на колегите от другите банди, за да се превъзпита вкуса.

Когато се събрахте за пръв път, помисли ли, че след само 2 години ще имате дългосвирещ албум?

Стоян: Този албум наистина е сбъдната мечта. Всички положихме доста труд за осъществяването му, а задачите бяха доста. Мишер намери част от много важните хора, които ни помагаха, организира всичко и вложи едно цяло сърце в музиката.  Михаил Гълъбов, освен че е царят на аранжирането на всяка песен, майстор на писането на текстове, е и човекът – life coach, който ни предпазва от самоизбиване по незначителни поводи и теми, които ни се виждат непреодолими пречки да се забавляваме понякога. Китаристът ни Михаил Михайлов направи всички записи, редакция и миксиране на песните. Наистина не съм си представял по-добро цялостно звучене!

Мишер: Записите и микса Мишо направи в Студио 35 на Явор Разбойников. То също е на 7-ми километър, където е и репетиционната ни. А мастерите ги направи Мартин Евстатиев от der hunds.

В какъв момент решихте да работите за албум?

Мишер: От началото бяхме твърдо решили да изкарваме само сингли и да не правим албум, защото знаехме, че ще е трудоемко. Но когато се насъбраха повече от 4-5 парчета си казахме „Защо да не си изкараме албум, така или иначе винаги сме мечтали за това?!“ Искахме да го направим за нас и да става каквото ще.

А защо го кръстихте „Призми“?

Мишер: Кръсти го един наш приятел, Петър – важен елемент от нашето развитие и голям меломан, които идва редовно на репетициите ни. Неговото обяснение, което приехме от сърце, е, че ние сме четирите лъча, тотално различни един от друг, и пречупват светлината през общата призма на музиката, която е One Day Less.

 А ние първо мислехме да се казва „Осем“, защото има осем песни (смее се).

Стояне, в какви моменти сядаш да пишеш текстове?

Стоян: Обикновено са неподходящи моментите. Или работя и е напечено положението, или пък е вече късно през нощта и би трябвало да се спи отдавна. Когато имам свободно време, рядко ме спохожда вдъхновение.

При „Humanity“, например, има един ритмичен, агресивен риф. Опитах да вложа това гневно настроение в ясни срички по ритъма. При „Сън в реалност“ един вид текстът е по истински случай – малко разкрасен. Това будно сънуване, за което се говори, ми е основно състояние.

По синглите, които сте пуснали до сега личи, че твориш еднакво и на български, и на английски. Доколко е важен езикът, за да се изразиш в една песен?

Стоян: На английски почти всичко звучи добре. На български е по-трудно, защото езикът е сложен и речта ни е малко грубовата в повечето случаи. Въпреки това съм се фокусирал върху нея.

Мишер: Всъщност в „Призми“ само две песни са на английски – „Humanity“ и „Purity“. Вече работим по нова музика. Не бих казала, че е начало на нов албум, но ще чуете едни различни One Day Less. Може би, защото новото парче, което работим и което се казва “Pale Blue Dot”, не е на Стоян, а е по идея на барабаниста ни Мишо и може би се усеща неговата страст по Tool. Планираме да го запишем през май-юни и имаме желание да му направим и клип по-нататък.

Да не изпреварваме обаче нещата. Преди това ще пуснем още един сингъл от „Призми“ през лятото, дори сме готови с идеята за видеото му.

Как избрахте кои парчета да влязат?

Мишер: Всъщност това са песните, които през тези почти 3 години сме работили най-усърдно. Включихме и една по-различна версия на „Има ли някой?“, на която много държах – по-интимна, по-романтична. Поканихме Илияна от Dead Man’s Hat да изсвири партията на виолончело и тя е единственият гост в албума. Подредихме по-акустичните парчета, като „До мръкване“ и „Суша“, които не са излизали като сингли, във втората част, като един вид почивка и успокоение на ушите.

Кое е най-трудно за една независима банда като One Day Less в България?

Мишер: Това, че се самофинансираш. Само един видеоклип е над 5-6 хиляди лева. И това, че правиш всичко сам – организираш снимки, репетиции, участия, правиш реклама, букваш концерти, успяваш да привлечеш хора за събитието си. Но пък това ни носи безкрайната свобода, никой да не ни казва какво да правим. Избра ли сме този път съвсем съзнателно.

Какво ще ви направи щастливи утре?

Мишер: Да продължим да правим авторска музика и от време на време концерти на хубави места или фестивали.

Има ли място за вашата музика на българската сцена?

Мишер: Надявам се, че има… В последните 2-3 години се родиха доста яки банди. Само този факт, сам по себе си, ме радва много.

Промени ли се вашата, музикантската среда?

Мишер: До преди година не познавах почти никого, но покрай всички концерти и трибюти, станах част от цялото. Усеща се подкрепа, дори безрезервна от някои колеги. Е, други се правят, че изобщо не съществуваш, но това е нормално и го има навсякъде.

*Заглавната снимка е на Георги Ачов