Lek City Case: Надяваме се да лекуваме с музика

Те са Lek City Case и не веднъж сме ви показвали техните сурови гръндж рифове, примесени с чиста доза рокендрол и много характерен почерк, и експлозивните им живи участия. Една от малкото групи, която е избрала да върви по трудния път и да работи в родния си Бургас, вместо да се премести в София, където са всичките ѝ колеги, голяма част от клубовете за жива музика и професионалисти в музикалния бизнес. На 8 април групата на Ивановците, както неформално може да ги наречем заради Иван Петков-вокали, Иван Янков-барабани и Иван Енев – китара, вади дебютниня си албум SEVEN, с който вече пътува из страната и представя. Предстоят им дати в още няколко града – на 7 април са в The Stage (Благоевград), на 8-ми – в Тънка червена линия (София), на 14-ти – бар Target (Бургас) и на 29-ти – Bee Bop Café (Пловдив). На 31 март предстои да пуснат нов сингъл „Докога“, първия и засега последен на български, с участието на рапъра Bobo. Преди това обаче направихме един „лек“ разговор за важните неща. Заредете се с чувство за хумор и отворете сетива за нова музика.  

Здравейте, момчета. Как върви турнето? Вече представихте новия албум SEVEN в два града предпремиерно.

Иван Петков: Ние сме супер щастливи с всичко, което се случва около нас и което, считам, заслужаваме след всичкия положен труд през последните 2-3 години! Вече свирихме във Велико Търново и Стара Загора и това, което получихме, като обратна връзка и енергия беше много позитивно и зареждащо! Когато виждаш хора, които пеят песните ти с теб и се радват толкова на контакта с теб, разбираш, че вървиш в правилната посока и си докоснал хората с музиката си. Благодарим за всяка хубава дума, за всяка усмивка и всяка строфа изпята с нас! Благодарим, че ни разбирате!

Откога работите по албума?

Иван Янков: От 20 години (смее се) Ние сме „леките“ от Lek City Case. Не сме

сериозна група, не очаквай от нас сериозни отговори.

Иван Петков: Аз съм сериозен, но… леко сериозен. (смее се) Цял живот се работи за да събереш знание, да се изграждаш и да достигаш целите си, така че и по следващия албум ще сме работили цял живот.

Очаквах този отговор. Ще задам въпроса по друг начин – кога реално решихте да съберете парчетата си в албум?

Иван Петков: Станаха две години вече. Но това не е ли най-естественият път за една група?

Иван Янков: Когато искате да сте сериозна банда, трябва да извадите албум, за да се заявите.

(Прочети още: Lek City Case – гръндж начало и стилово непокорство)

Да очакваме ли изненади от албума?

Иван Петков: В албума SEVEN ще има изненади Zero, понеже е сборник от

седемте сингъла, които вече издадохме 85,74 %

Иван Янков: Всички песни вече сме свирили на живо, но тези, които не са излизали като сингли, са променени. Сами направихме целия албум, без външна намеса, за да не зависим от някого, който да ни казва „Това трябва, а това не трябва!“. Дори обложките са наши, аз ги направих.

Ще изненадаме и с физическия формат, който сме избрали за албума. Ще има лимитирана бройка дискове, които ще подарим, а албума ще се продава на луксозна флашка, която освен песните, ще съдържа и видеоклиповете. След като направихме проучване се оказа, че хората вече няма къде да слушат дискове. Нашата основна цел обаче е да свирим на живо пред възможно най-много хора, за да чуят какво имаме да им кажем. За да знаем, че сме оставили нещо на тази Земя, не просто диск, който ще бъде захвърлен утре.

Вие сте стара банда, но коя е най-старата песен, която влиза в албума?

Иван Петков: „Doreen“, която написах през 2010 г. После обаче претърпя толкова

метаморфози, че вече няма нищо общо с началната версия.

Иван Янков: Повечето песни са стари, поне отпреди 3-4 години, но са напълно променени от началната идея. Има и три нови парчета. Най-новото е „New Dawn“.

Иван Петков: Албумът звучи доста хомогенно, въпреки че песните са писани в толкова голям период от време и в същото време е и доста разнообразен и пъстър.

Не знам дали нямате стилови промени, но определено изградихте характерен почерк.

Иван Янков: Много често хората, които не са професионални музиканти, правят много по-шарена музика, отколкото професионалистите, които са обременени от закони в музиката.

Иван Петков: Е, имаме вече и един професионален музикант – Ангел Иванов.

Ангел Иванов: Като най-нов член на групата, който има външен поглед, не мисля, че бандата е стилово шарена. Може да се забележат характерни повтарящи се елементи в песните, които помагат веднага да разпознаеш, че това са Lek City Case.

Иван Янков: Писането и звученето зависи от хората зад инструментите. Когато смениш толкова много китаристи и басисти за 6-7 години, всичко се променя. Всеки нов човек идва с неговия си почерк и лични идеи.

Ангел Иванов: Аз пак ще се изкажа като доскоро външен човек. Забелязва се някаква градация и в текстовете – „Head Error“, „Broken“, „Insane“ и накрая „New Dawn“. Като някаква психотерапия е.

Иван Петков: Дори етимологията на думата „лек“ има значение и на лекарство. Надяваме се да лекуваме с музика. В албума обаче песните не са наредени в реда на излизане и в тази градация, която Ангел изброи. За траклиста търсихме по-скоро провокация.

Иван Янков: Предварително изпратихме парчетата на близки хора, защото ни вълнуваше как емоционално влияе всяка една песен при слушане. Имаме и психолог в групата. Искаме през цялото време да държим интереса. Затова следихме и за най-малките детайли.

Как идва новата музика при вас?

Иван Янков: Пишем песни като се съберем, някой покаже своя идея, а другите я доразвиват. Хубавото в групата е, че повечето можем да свирим на поне два инструмента и така по-лесно си обменяме идеи. Аз понякога помагам на Ванката с текстовете, той пък може да даде съвети за някаква част от китарите. Аз на някои песни свиря бас. Ачката добавя клавири на старите песни, писани, когато не е бил в бандата. Постоянно работим по нови версии на парчетата с желанието да звучат напълно различно за концертите ни. Замисляме и акустичен сетлист.

Иван Петков: При мен идеите идват най-вече, когато съм сам с китарата или на пианото! Писането на текстове е по-трудната, но и по-отговорната част; всяка мелодия трябва да бъде обгърната с правилните думи, за да те докосне и да те накара да настръхнеш! Надявам се някой ден да ми се случи…(смее се)

Иван Янков: Аз понякога сънувам песни. Събуждам се, но не ги записвам веднага и заспивам отново с идеята, че ще ги запиша на сутринта. Щом се събудя обаче, нищо не е останало в главата ми.

Иван Петков: Аз съм така с текстовете, затова си държа тефтер с химикал до леглото, за да записвам. За съжаления химикалът няма мастило! (смее се)

А защо чак сега вадите дебютен албум?

Иван Янков: Всички ние имаме и други професии. В малкото свободно време трябва да изберем, дали да правим концерти, да пишем нови парчета или да снимаме клипове. Ако се занимавахме само с музика, може би щяхме да имаме вече три албума. Много продуктивни сме, но трябва да комбинираме семейство, работа и музика.

Този албум за нас вече е приключил. А с още малко напън, ще сме и една от малкото банди в България, които на всяка песен имат клип. Не спираме да пишем нови песни и не възнамеряваме да лежим само на този албум.

Иван Петков: С други думи със SEVEN ще извадим една професионално завършена аудио-визуална продукция от непрофесионалисти!

На кои професионалисти се доверихте, за да направите този „напълно завършен аудио-визуален продукт“?

Иван Янков: Половината парчета записахме при Васко Райков в Audioslot, другата половина – в нашата репетиционна. Михаил Русев смесва и мастерира всички тракове, а също помагаше много и с аранжиментите, а финалния мастер е направен в JJ Mastering.

Иван Петков: Ако пуснете едно ухо, ще чуете беквокали на Васко Райков в някои песни – „Insane“, „Doreen“, „Broken“. В ‘’Докога“ ще чуете бруталните речитативи на Бобо, а също и вокали от Владо Михайлов, Михаела Ненова, Мария Дюлгерова. И да не забравяме да споменем нашия PR – Деница Славова и Projector + – нашия “ангел хранител”.

(Виж още: Lek City Case представиха Insane с концерт в Строежа (СНИМКИ)

А защо избрахте дебютът ви да носи името SEVEN?

Защото песните са 8. (смее се) Стигнахме до момента да обсъждаме с Ванката Янков името на албума и той попита: ‘’Какво ще кажеш за SEVEN?’’ – “Взе ми го от устата!’’ И все пак знаете, седем е свещено число – седем са нотите в музиката, седем са цветовете на дъгата, седем са смъртните грехове, а ние сме шестима. Засега. Но в ‘’Broken” бяхме трима…, така че реално съвсем скоро може и ние да сме 7.

Вие сте много активни в последните две години, но продължавате да живеете в Бургас. Как ви се отразява това?

Иван Петков: Не е лесно, но е “леко”! Трудно е да се синхронизират графиците на шестима човека, трудно е да натовариш и техниката на всички и да се замъкнеш от точка А до точка Б. Но когато обичаш някого и нещо толкова възвишено като музиката, трябва себераздаване.

Иван Янков: Бандите в София дори не мислят за това. Свирят в някой клуб и се прибират у дома да спят. За нас един концерт в София, където е почти целият клубен живот на България, ни коства 2-3 дни – организация, хотели, пренасяне на техника, логистика. И като пристигнем преди концерта сме вече уморени.

Тогава какво печелите, като оставате да живеете в Бургас?

Иван Янков: А ти защо закъсня днес?

Заради трафика.

Иван Янков: Смяташ ли, че дишаш чист въздух? Какво би избрала между това да се забавляваш и това да живееш спокойно?

Иван Петков: Знаеш, много от успелите банди в България са от провинцията, но вече живеят от 20-30 години в София. При нас това няма как да се случи (никога не казвай никога), но сме се установили тук, имаме семейства, деца, работа и всички щуротии свързани с бита ни са в Бургас. По-скоро ще инвестираме в телепорт, отколкото в преместването. А и морето не можем да си вземем…

*Заглавната снимка е на Георги Ачов