Новата алтернативна буря One Day Less

Мишер е гласът на One Day Less Снимка: Licata.bg

Може още да не знаете името им, но музиката им вече блъска като парен локомотив от ефира на няколко „просветени“ радиостанции. One Day Less са съвсем нова банда. Дори първият им концерт в София е още в бъдеще време. Но вече изкараха две супер силни парчета само за няколко месеца – Humanity и „Сън в реалност“.

Пропити от Nirvana, но и с достатъчно собствен почерк, бандата има потенциала да се качи на гребена на вълната в българската алтернативна музика. И без това в последно време ни вървят сълзи от радост като гледаме какво се случва с ъндърграунд сцената ни и всички нови, стари и преформатирани банди, които бълват продукция.

Съвсем резонно е в тази атмосфера все повече талантливи хора да намират крила да полетят със собствена група. И при One Day Less случаят е подобен.

ИСТОРИЯТА НАКРАТКО

Тя е Мишер Анастасова – глас, той е Стоян Дойчев – бас. Декември 2020 г. Никога не са се виждали и чували, но членуват в една и съща фейсбук група за музика – So 90’s Alternative. Тя прави трибют на Nirvana. Той се свързва с нея с питане да се включи в концерта с музика на любимата му банда. Само това. И изведнъж изригва химия. В продължение на две седмици (без нито една лична среща) обменят любимите си банди, парчета, размисли върху музиката. Докато не идва моментът тя да чуе негова авторска музика. „Трябваха ми само 5 секунди и ми беше достатъчно“, изстрелва бързо Мишер, докато свещенодействаме над кафетата си в центъра на София.

One Day Less Copyright: Виктория Михалкова
One Day Less – Мишер Анастасова – вокал, Михаил Гълъбов – батабани, Михаил Михайлов – китара, и Стоян Дойчев – бас
(от ляво надясно)
Снимка: Виктория Михалкова

Колелото се завърта шеметно бързо. Оказва се, че Стоян вече свири с няколко момчета (Михаил Михайлов – китара и Михаил Гълъбов – барабани), но нямат вокалист. Така Мишер се озовава в репетиционната им на 7-ми километър в София.“Бях се отказала от идеята, че ще имам група. Занимавам се с рисуване и това ми беше основно занимание. До онзи момент, в който ми светна лампичката щом ги чух как свирят. Като отидох, заварих едни много приятни хора, а барабанистът ни е и психологът на групата. Ако не беше той… (смее се). Като стане нещо ни нарежда в кръг и започва: „На какво се ядосваш?“, „Кой те ядоса?“, „Защо те ядоса?“, прескачат се думите в скороговорките на вокалистката.

От пръв поглед й личи колко естествено импулсивна личност е и как граби от живота с пълни шепи. Не отне много време и сама да си го признае. „Аз съм такава, като ми се подаде нещо, го хващам веднага. Сигурно, защото ме е страх да не изпусна момента. Нямам време за губене – днес съм тук, утре ме няма, а искам да оставя следа след себе си. Действена съм и ги ръчкам постоянно“, описва се тя набързо, макар че не е необходимо – то е очевидно. Те пък са имали нужда точно от такъв фитил за бомбата.

И БОМБАТА ГРЪМНА

Първо с Humanity в края на април тази година. Агресивно, сурово, гневно и отчаяно парче за болки във врата. А текстът влиза точно като деветдесетарски бунт:

Wanting more, bigger whore

Wanting less, less stress

Simple needs, nurturing

Travelling, caring

Shit on sale

You don’t need that

Bank account

It doesn’t count

Fake tits

Special needs

Vanity

Goodbye humanity

Много деликатен поклон към общата им страст Nirvana и много женска мощ във вокалите. Бас линията държи сърцето ти в хипертоничен ритъм, а китарата вие около всичко това.

СЪН В РЕАЛНОСТ

„Сън в реалност“ е най-новото, което One Day Less изкараха официално. Аудиото направи премиера преди две седмици и се приема повече от добре. Негов автор, както на музиката, така и на текста, е Стоян Дойчев, който е написал и Humanity. Буквално може да се удавиш в абстрактността на текста, който прехвърля и лашка между будно и сънно състояние без да разбереш, в кое точно се намираш. Слайдът на китарата ти праща невидими псайкъделик вибрации, а ритъм секцията от бас и барабани тупти в ушите в точно обратната емоционална равнина. С две думи – ако тръгнеш да го мислиш, главата ти може да експлодира. Затова – пускайте се смело само на усещане в „Сън в реалност“.

Песента обаче не е нова. Композицията и текстът са от преди 3-4 години. „В момента, в който се събрахме, Стоян ми даде една огромна тетрадка с песни. Много ми харесва как метафорично се изразява и те кара да мислиш, да проектираш себе си в текста. Докато разглеждах тази тетрадка попаднах на идеята за „Сън в реалност“ и много ми хареса. Той ми пусна демо, събрахме се четиримата й се получи. Всички дадохме по нещо от себе си и от своя цвят, за да стане песента каквато я чувате. Въпреки че финалният вариант не се различава толкова от оригинала, но когато нещо е хубаво не е нужно да се променя. А моята любима част е бриджът на парчето, където усещането се сменя тотално“, разказва със зареждащ ентусиазъм Мишер.

Вече е готова и концепцията за видео към „Сън в реалност“, но се търси екип за реализацията. И докато търсят… са успели да снимат клип към третата си песен „Има ли някой?“. „Имахме възможността да работим със страхотни кинаджии – Константин Антонов, който всъщност е оператор и за него това е режисьорски дебют, но главата му е космос, и неговия екип“, разкрива тя. Премиерата на сингъла гласят за началото на 2022 г. Това, че работят с толкова конкретен и ясен график, ни дава още по-голяма надежда, че няма да се окажат талантливо явление, което ще прегори като супернова.

В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

Напротив. До момента имат записани четири парчета. Две от тях вече са излезли като сингли, на третото дори и клипът е готов, а четвъртото е дело на барабаниста „психолог“ Мишо Гълъбов и отново е на английски. През декември записват пето. А следващата година възнамеряват да изскочат с цял дългосвирещ албум от 12-13 песни. Преди това обаче най-вероятно ще се поглезят с лимитирано ЕР на винил. Мишер дори е готова с идеята за обложка. Все пак е и художник!

Правим репетиция 3 часа и започват да валят идеи. След една такава ни се случи да излезем с две готови парчета“, дава пример за творческия импулс, който е обзел и четиримата от групата откакто са заедно. „В такива моменти буквално не мога да спя, защото усещам как се случва нещо готино“, превъзбудено се допълва Мишер.

ЛИЦЕТО НА ГРУПАТА

Мишер е кълбо от творческа енергия, която избива във всякакви посоки. Професионална балерина, художник, певица…

Мишер е гласът на One Day Less Снимка: Licata.bg
Мишер е гласът на One Day Less
Снимка: Licata.bg

Преди да намери мястото си в One Day Less прави предимно арендби музика. Всъщност тя не е сменила стила, а е открила стил за всяка половина от своята същност – един за бунтарката, и един за романтичката.

Започва да пее сравнително късно – на 23-24 години. Никога обаче не е ходила на вокални уроци. „Всички у дома са чували, че мога да пея, но никой не е предприел мерки“, усмихва се с благодарност Мишер. „Затова нямам менгеме в главата, което да ме стяга в „правилни“ посоки как се прави нещо. Не отричам академичното образование, но харесвам начина, по който нещата са се случили на мен“, категорична е тя и допълва, че не само в музиката, но и в рисуването и танците е така – никакви уроци, никога. Пълна свобода.

Родом е от Горна Оряховица и прекарва детството си само в игри, които изграждат свободолюбивия й дух и способността да прави контакт с хората от първия миг.

Безумната сценична треска е другата причина да не се качи на сцена по-рано. „Възможността да застана пред телефона и да се снимам как правя някой кавър обаче промени нещата. Направих един кавър на Риана, пуснах го в мрежата и изведнъж започнаха да ми пишат всякакви хора. Клипът ми плъзна навсякъде. С мен се свърза Goodslav и ми предложи да участвам в неговата песен „Супер дупе“. Това беше и професионалният ми дебют. След това вече имах смелостта да направя нещо мое, авторско. Така реализирах „Нещо лично“ с Alex P – готино деветдесетарско арендби”, набързо нахвърля музикалния си бекграунд фронт дамата на One Day Less.

След тези две песни (и още няколко в същия стил като фийчъринг на известни изпълнители) музикалният й живот е поставен в „абсолютен покой“ за няколко години. Подновява изяви, като с Гриша Георгиев от Saint Electrics правят акустичния дует In Spectre. В същия момент обаче Saint Electrics набират бясна скорост и дуетът се разпада. Една врата се затваря и се отваря друга – още по-широка и с надпис One Day Less!

ДАНСИНГ

Идването на One Day Less в живота на Мишер съвпада с напускането й на дансинга след като 10 години е била част от един от най-известните балети у нас – балет Нова.

Започва да танцува, когато през 2009 г. се мести в София. Намира си работа в една от най-вървежните по онова време дискотеки „Джим Бийм“, после се озовава на платформите в Ялта. Дори  е била танцьор на Лирой Торнхил от Prodigy по време на една от визитите му у нас. После изкарали 4 часа в сладки приказки в бекстейджа. Именно на нейно участие я забелязват от балет Нова и я канят да се присъедини към тях. „Взеха ме и веднага тръгнах на голямо турне с тях. След 10 години обаче се изхабяваш от участия всяка нощ“, признава певицата.

ЧЕТКИ И БОИ

Опитахме се да преброим всичките й татуси, или поне видимите, но... не успяхме Снимка: Licata.bg
Опитахме се да преброим всичките й татуси, или поне видимите, но… не успяхме
Снимка: Licata.bg

„Рисуването е моят баланс. Моята йога и медитация – изключвам от целия свят, забравям че има ковид, всичко забравям“, казва Мишер. Това е и основната й професия в момента. Не спира да рисува. Акварели. Прави го от около 4 години, а в последните 2 – наистина сериозно.

Завършва един акварел за между 3 и 4 минути. Просто излива всичко от себе си като река. „Но никога не рисувам тъжна, никога не рисувам бясна. Обратното. Много харесвам сутрин като стана, да си направя кафе, да си пусна класическа музика – Шопен, Дебюси, Сати, и да рисувам. Тази музика вади от мен различни нюанси. В подобни моменти излиза моята романтична душа. В бандата много рядко ще видят това в мен. Там съм яростна, бунтарка. Рисуването ми помага, уравновесява ме. Учи ме на търпение“, обяснява със съвсем различен, омиротворен тон Мишер. А ние ще добавим и двете котки и едно куче, които й правят компания, докато е пред платното у дома. Животните са друга нейна слабост.

Няма как да не се забележи колко много цветя има в картините й. За всичко това е „виновна“ баба й Маргарита – запален цветар, с която са имали силна връзка и приема като „втора майка“. Преди две години е напуснала този свят и „все едно това е моята връзка с нея“, казва Мишер. „Не искам да я пусна. Страх ме е, че ще забравя как изглежда. Заради нея може би станах флорист“, продължава разказа си. Картините са се появили за нея като спасение от токсичната й предишна връзка. Те са били нейният „балон“, в който да се съхрани. А сега обикалят целия свят. Дори веднага след срещата ни тя се отправи към галерията, в която излага, за да опакова своя творба и да я изпрати към Виена.

ИЗКУСТВО И ЛЮБОВ

Именно изкуството и то във всичките му форми, които практикува я държи будна. То е нейният начин да не потъне в съня на матрицата на днешния свят. „Освен че дава любов, то те провокира да мислиш и да съзидаваш“, убедена е Мишер.

Затова тя има планове за още и още нови оръжия в арсенала на изразните й средства. Мечтае да се научи да свири на инструмент и определено харесва бас китарата. Вече има цяла тетрадка, в която е събрала фрази и мисли, които някой дем може да се превърнат песни за One Day Less. За сега едно е сигурно – гласът й ще реже като нож на 24 ноември в „Строежа“ в София, по време на първия концерт на One Day Less пред столична публика, подгрявайки сърбите от Repetitor.

Четете още по темата