Георги Ачов – фотография на лента

Можеш да го видиш как елегантно се плъзга незабелязан между първите редици от фенове пред сцената на някой концерт. Или пък дебне своя кадър пред НДК. А може да го срещнеш с малката му Лайка камера, или с някой средноформатен Rolleiflex, на Женски пазар в София, в търсене на своите герои и ситуации. Той е Георги Ачов и е един от любимите ни фотографи, заради необикновеното око, което има към улицата и музиката.

Още едно нещо го отличава от немалкото добри майстори на обектива у нас – Георги снима аналогово (може да разгледате нещата му в Инстаграм). Започва процеса с романтичното слагане на фотолента, продължава с прецизното избиране на композицията, защото имаш само едно или две натискания на спусъка, и завършва в тъмната стаичка с проявяване на филма в баката с химични разтвори.

По професия е финансист и не възнамерява да променя това. Опасява се, че ако избере да е професионален фотограф (т.е. снима за заплащане) ще изгуби любовта към снимането, ще го превърне в в рутина и начин на прехрана. А той хваща апарата с идеята да се разтоварва и до днес го прави само заради това. В обедната почивка взима метрото и слиза в центъра на София. Снима 40 минути и се прибира отново при цифрите на бюрото. Именно уличната фотография е последната му голяма страст. Това занимание определено си е тръпка, защото калява характера. Крие и немалко опасности от негативно настроени минувачи. Учи те на дипломатичност в разговорите с непознати, които искаш да снимаш.

В БЕКСТЕЙДЖА

Продължава да снима и концерти, но те са останали на втори план. В момента работи  основно с една от най-обещаващите български млади банди Hayes & Y. За пръв път ги запечатва преди 5 години, когато подгряват големите Kasabian на Spirit of Burgas. Георги ги е отрил месец по-рано от ефира на Z-Rock и ги е запомнил, защото и за миг не е повярвал, че са българи. По онова време Hayes са още деца, тъкмо завършили гимназия, но много скоро след фестивала заминават за Великобритания и започват да развиват успешно кариерата си там. Така е и до днес, а Георги ги снима при всяко завръщане в София.

Документира ги дори и зад сцената. Запознава се с Благослав и момчетата след като им пише писмо, с което иска да ги снима бекстейдж на първия концерт, за който се връщат от Острова. „Прииска ми се да го направя и аз след като гледах снимки на един фотограф в Инстаграм, който снима бекстейдж само на лента“, сподели ми Георги. В допълнение към писмото си изпраща на Hayes & Y кадрите си от Spirit-a и бандата се съгласява. От тогава му се обаждат всеки път щом се приберат у нас за събитие.

Да снимаш зад сцена, докато артистите се подготвят да излязат пред феновете си, съвсем не е лесна работа. Трябва да балансираш между това да не нарушиш концентрацията им и едновременно да ги отпуснеш достатъчно, за да не позират на снимките. Ачов прави това с разговори. Сладкодумен е, с което успява да накара всеки да забрави за камерата в стаята. Един от големите проблеми обаче е технически.

„Знаеш ли колко са тесни гримьорните във всички наши клубове?! Най-големите са в Sofia Live Club. Седиш и се чудиш: „Дали да не стъпя на ей този стол, за да мога да ги снимам“, разказва фотографът и се чудим дали да се смеем или да плачем. Целта му с Heyes е не само да снима концерти и фотосесии с тях, а след години, когато стигнат до големите стадиони, в което Георги вярва, да извади архива и да се види как са пораснали пред апарата му. Всъщност, за концерти си позволява да вземе и дигиталния апарат. А фотосесиите са предимно с аналогова техника.

Покрай концертите на Hayes & Y се запознава и с китариста на „Остава“ Георги Георгиев, който с лейбъла си Homeovox е първият продуцент на бандата. Покрай това познанство е снимал и „Остава“ бекстейдж.

ФЕСТИВАЛНА ФОТОГРАФИЯ

До скоро е снимал и доста фестивали. Всъщност точно те са го насочили към концертната фотография, но за това след малко.

За пръв път влиза на сръбския Exit Fest преди доста години и основно като фен на музиката. Билетите си ги спечелва от игра (Както и в следващите три години. Голям късметлия!). Снима с „прословутата ми сапунерка Sony“. „Мислех си, че снимам“, смее се на себе си Георги. Носи и старите аналогови Смена 8 и Вилия, но ги използва, за да документира хората и улиците на Нови сад. Толкова го пленява да снима сцената, че започва да се самообучава.

Осмелява се и написва писма на няколко фестивала. Така пробива на Spirit of Burgas. Вече се е оборудвал с дигиталния Canon EOS 40 D с L система сменяеми обективи (по това време още не е приеминал изцяло на аналогово снимане). „Влязох във фотопита на Spirit-a и не знаех къде се намирам. Някакви хора ме бутат, аз щракам, поглеждам дали ми е станал кадъра… Много ми беше тегаво да се науча да се боря за място във фотопита, но ми се наложи – не можех да си позволя да губя кадри“, връща лентата Георги.

Благодарение на българския фестивал успява да направи портфолио и доста по-уверено кандидатства на други големи музикални форуми и в чужбина. Първи го викат Exit, където се връща вече не със „сапунерката“, а като акредитиран фотограф. „Не съм имал най-съвършеното тяло – снимах с Canon EOS 40, после с EOS 50, а по фестивали приятели фотографи ми даваха техните Canon Mark II или Mark I“, допълва Ачов. Техниката не е водещият фактор за добрата снимка при него. В периода, в който снима активно концерти дори се превръща в неговия кошмар. „В един момент изпаднах в някаква дупка, в която мисля че всеки творец е изпадал.

Техниката седеше в раницата и на мен не ми се снимаше. Раницата натежа, писна ми да я влача…

признава Георги. Тогава се разделя с тежкия товар и се обръща към най-новите технологии – безогледалните апарати. Купува си Fuji система и животът му става по-лек буквално, но продължава да не бъде особено вдъхновен. „По същото това време вече бях започнал да се развивам аналогово. Имах един Canon А-1 с FD обективи“, напомня ни Георги, че тук е моментът да се върнем малко назад в историята му.

КАК ЗАПОЧВА ВСИЧКО?

„Хванах един апарат и реших, че мога да снимам преди около 12 години. Беше Sony с несменяеми обективи (въпросната „сапунерка“, с която влиза на първия си Exit). В България все още не беше толкова лесно да си купиш техника. Взех го от едно момче, което току-що се беше прибрало от чужбина. Абсолютно самоук съм“, спомня си Ачов. Като всички начинаещи започва с пейзажите, но те се оказват „страшна скука“ за него. После минава през макро фотография, но и там не му се получава.

Преди 8 години обаче, негов приятел – фотографът Марин Руков, му показва един аналогов Canon и тази машина става цел на Георги. Не след дълго си купува онзи Canon A-1, за който вече ни разказа. „Тогава обаче не можех да оценя какво правя и какво снимам. Пък и аналоговата фотография не беше толкова популярна колкото в момента“, спомня си той. В продължение на няколко години живее в раздвоение, защото снима дигитално, но го влече аналоговото. Съдбата го среща с все повече хора, които снимат на лента. И в момента, в който Георги изпада в творческа дупка, 35-милиметровите камери се появяват като негово спасение.

„Дигиталното остана на заден план (б.а. въпреки че точно тогава е сменил апаратурата и е преминал към лекия безогледален Fuji) и започнах да надграждам в аналоговата фотография”. Това се случва преди 6 години, когато разпродава и цялата си цифрова техника. Истинското влюбване обаче идва, когато се сдобива със среден формат камера Мамия 6х4,5.

„Там имаш 12 или 15 кадъра. Трябва добре да мислиш преди да натиснеш спусъка, защото нямаш много възможност за поправка. Има и някаква мистерия. Отново започнах да се разтоварвам със снимането, каквато е и основната ми цел, защото започнах да мисля повече във снимките, да не гледам втренчен в екранчето. Гледайки в екранчето реално гледаш в миналото, в нещо, което вече се е случило, и изпускаш какво става сега, защото не вдигаш глава да се огледаш. Като си на лента единственото, което гледаш е визьора. Снимаш и знаеш, че имаш един кадър. Във филмовата фотография откриваш истинската фотография“, звучи толкова логично.

ЧЕРНО-БЯЛО

Някак съвсем естествено повечето му кадри стават черно-бели. „Предпочитам го не само защото сам проявявам филмите си, а и защото не те разсейва.

Може да откриеш много повече детайли и красота в  картината, ако е черно-бяла

твърди Георги. И точно това намерихме и ние в снимките му – изчистени истории в нюансите на сивото, които често са толкова топли. Разказват ти с носталгия чудни истории от миналото, или те фиксират в застинал момент от настоящето, който си изпуснал, докато крачиш забързано из града.

Георги бързо се открива със съмишленици. Не са много, но все пак ги има. Някакво малко аналогово общество в социалните мрежи, което обаче системно набъбва защото лентовата фотография се е превърнала в страшна мода, достигнала и до нашата страна. Така открива и Калин Костов, с който стават бързо приятели и от него научава много. Наскоро поема инициативата да обедини любителите на камерите Лайка, след като сам се сдобива с мечтания апарат от серията М2 преди около 2 месеца.

ТЕХНИКАТА

За тези 6 години колекцията му от аналогови камери се е разрастнала значително. Тя включва четири 35-милиметрови – Лайката, Voigtlander Bessa и двата Canon-a, с които започнал. От средния формат камери има Rolleiflex 6х6 квадрат, Мамия – също 6х6 (имал е и Мамия 6х4,5) едно Fuji 6×9, чиято лента е от 8 кадъра. Собственик е и на едно ретро бижу – Graflex с 4×5 инча фотографски плаки. Е, плаки у нас няма от къде да си купиш, но си ги поръчва от Германия. Замята се с черното платнище и пуска магнезиевата светкавица. После всички замръзват, за да стане снимката, че повторение няма. Като в старите мафиотски филми.

„Него ми го донесоха много комично от Щатите. Спечелих го без да искам от търг в Ebay за смешни пари. Бях наддал и си бях легнал, а човекът, който го продаваше не знаеше какво има. Започна едно търсене на познат в Америка да получи пратката. Намерих една дама, която после отказа да го получи. Наложи се да се препраща вътрешно между Бостън и Чикаго. Голяма одисея, но в крайна сметка стигна до България“, смее се Георги, а на нас ни се иска да видим на живо тази романтика.

Колкото обаче да е компактен като се сгъне Graflex-a не може да се разнася току така. Затова Ачов ми е донесъл един от Rolleiflex-ите си. Май са му любими, защото са с нестандартен квадратен кадър. Трудно се работи в квадрат. При него не важат никакви златни сечения, никакви правила при композиране. Той обаче обича нестандартния формат. „Открих чара му, защото с него може да извадиш такова качество, за което смея да твърдя, че дори дигиталното не може да извади. Говоря за цветопредаване при цветното и за нюанси на сивото при черно-бялото. Дигиталното ми стои пластмасово“, разпалено обяснява той.

ТЪМНАТА СТАИЧКА

Георги е пленен от цялата тази романтика, в която фотографът не е просто един пръст, натискащ спусъка. Снима предимно и само на ръчни настройки. Т.е. преди да мисли за композицията трябва да определи с точност какви настройки на блендата и скоростта да направи според светлината. Неговите машини, в по-голямата си част, нямат вграден светломер. Затова работи по усет. Носи и един светломер в джоба де, за всеки случай. „Трябва да мислиш като правиш нещо, не можеш да сложиш на А (автоматичен режим) и да кажеш: „Аз съм фотограф!“. Но с щракването нещата не приключват. После следва проявяване. Отскоро го прави сам, а тъмната му стая за момента е банята му. „Най-голямата романтика е като си навия филма в баката за проявяване и започна да го джуркам. После вадиш лентата и… „Уау“, споделя Ачов.

Остава му само една стъпка до пълното завършване на аналоговия процес – да проявява сам снимките си. Планира скоро и това да прави:

Да сложа снимката в рамка и да мога да кажа: „Ето това вече е завършено изкуство!

И ще се радвам някой да го вземе и да си го сложи у дома“. Ето това е финалната цел на Георги във фотографията. За момента обаче негативите се сканират и изображенията се дигитализират, за да стигнат до последователите му в социалните мрежи.

ОЩЕ ПО-ОТДАВНА

И както говорим и се впускаме в лирични отклонения за музика и калиграфия (последното му хоби), спомените на Герги се завъртат още по-назад във времето, за да ни каже, че всъщност първият му апарат на лента му е завещан от баща му – Praktica MTL5. С нея обаче е изснимал само няколко ленти.

„Страстта ми към фотографията идва от дядо ми по майчина линия. Той до последно снимаше, Бог да го прости. Дори снимаше с една камера с дискове, включително на сватбата ми. С времето започнах да откривам колко много ленти има“, а с разказите от майка му е разбрал и колко запален фотограф е бил дядо му. Имал е всякакви камери, които е раздал и подарил. Пътувал е в чужбина и е носил и от там. Преди 1-2 години Георги открива полароидна снимка и разбира как през 80-те дядо му е бил горд собственик на Polaroid в комунистическа България. Е, не е оставил наследство за внука си, или поне не под формата на камери. Но колко ленти има само! Сега предстои Ачов да ги дигитализира, като е замислил и няколко „съвместни проекта“ със своите кадри.

За финал повтаря нещо, което се оказва жизнеопределящо за него: „Отплесвам се по много неща, но

фотографията единствена задържа интереса ми толкова години!